В рубриката Улици на историята“ се стремим да представим имената,

В рубриката „ Улици на историята “ се стремим да представим имената, които остават вечно в историята освен в учебниците, а и постоянно са част от нашия живот. Използването на велики персони разрешава тяхното име в никакъв случай да не се не помни и също така стимулира освен живущите, само че и минаващите да търсят историята на тези хора.

Една от улиците, с която граничи Западен парк в София, носи името на видинския рицар и благородник Найчо Цанов. Скромната му страница в Уикипедия го показва като необикновен конкурент във всяко едно отношение. Като политик на IX-тото национално заседание, Цанов има повече врагове, в сравнение с другари, само че до момента в който в политическата сцена се радва на тази особена „ чест “, редица негови фенове не стопират да го възхваляват. Найчо е роден през 1857 година във Видин и мнозина най-вероятно свързват името му с Илия Цанов – външният министър по време на Съединението и Сръбско-българската война.

Семейство Цанови оставя съществени исторически следи в предишното и не би трябвало да забравяме, че когато Ботевата чета се разпръсва и се залавя, точно Илия Цанове е техен юрист и съумява да издейства за мнозина изгнание, в това число и на Кирил Ботев. И въпреки огромният брат да има своите достижения, дано не забравяме, че по-малкият Найчо също има с какво да се похвали. След освобождението е притеглен от Либералната партия като деятел. Първият му необикновен зложелател е княз Александър Батенберг. Цанов не харесва новите пълномощия и разпределянето на властта, даже и дълго време след премахването на режима ще разпалва пристрастеностите посредством вестник „ Свобода “.

Докато брат му е външен министър по време на Сръбско-българската война, Найчо Цанов отива като доброволец в армията. На него са поверение видинските опълченци, а самият Найчо обикалял от позиция на позиция, с цел да инспектира протичащото се и да дава кураж на бойците. Няколко пъти сърбите поваляли коня му, само че не и него. Вярването, че най-сетне проклетият българин е бил погубен, стартира да се разрушава всеки ден. За сполучливите военни маневри и рекомендации от останалите офицери, дребният Цанов получава Кръст за смелост. Будният видинчанин не стопира своите дребни и огромни борби на политическата сцена и след войната продължава своята буйна кариера.

Партнира си с Петко Каравелов в Либералната партия. След това издава вестник „ Народен лист “, през 1905 година се основава Радикалдемократинчата партия, водена точно от някогашния деец. След това ще се разгласи неведнъж против присъединяване на България в Първата международна война. Не харесва ръководството на Александър Стамболийски и отхвърля пост в Народното събрание, в същото време не харесва и буржуазните партии и счита, че та са в основата на редица национални произшествия. За организирането на Конституционния блок и събора в Търново през 1922 година е хванат от Български земеделски народен съюз и изпратен под домакински арест, тъй като някогашният политик е в преклонна възраст.

Найчо Цанов умира на 28 юли 1923 година на 66-годишна възраст и е заровен с държавни почести в родния си град. Макар и Видин да губи един доста скъп жител, видинчани в никакъв случай не не помнят един от най-дивите му подвизи. Като човек, който по никакъв метод не почита и не поддържа съперници на страната, основният редактор на вестник „ Народен лист “ постоянно се стреми да демонстрира всички гледни точки. В един прелестен ден в неговото издание излиза публикация със заглавие „ Консулска безочливост “.

В нея на дълго и необятно се споделя за безграничното безсрамие на унгарския консул Доминик Кирали. Като буен ловджия Кирали постоянно забравял, че ловният сезон не е почнал и към Дунав се разхождал със своята обичана пушка, с цел да стреля по диви патици. Няколко пъти към този момент е глобен за своите дейности, само че след следващото залавяне, унгарският представител бил помолен да върне своята ловна пушка. Кирали отказал, проявявайки изключително достойнство като представител на непозната страна, заречен на старажите, че още на следващия ден неговото оръжие ще бъде предадено в полицейския сектор.

Минават дни, само че унгарският консул по този начин и не предал обичаната си ловна пушка. Именно тази история, както и малко повече „ похвали “ към личността, се разказвали с акуратност в „ Консулска безочливост “. Това, което редакторите на „ Народен лист “ не знаели е, че господин Кирали бил доста раздразнителен, изключително на тематики като позицията му и обичаната Унгария. При опит да откри създателя на тази „ клюка “, Найчо Цанов дава отговор, че това е редакторска загадка. Разбира се, отговор не просрочен, унгарският „ Pester Lioyd “ отвръщат на удара и даже настояват, че австрийският консул изискал да разбере кой е написал тази машинация.

Във времена, в които клеветата се заплаща скъпо, точно Цанов декларира, че ще поеме цялата отговорност за материала и на драго сърце ще даде нужното задоволство на потърпевшия консул. Цанов изпраща вестника с извинението си на Доминик Кирали, само че същото се връща неразпечатано. Втори брой е изпратен на адреса, освен това благодарение на нотариус, само че за следващ път афектираният маджарски консул отказвал да го одобри. С държанието си на афектирана девойка, Кирали почнал да печели гнева и на близките. Излиза още една публикация по случая, само че този път перото на Цанов реже като бръснач и упреква консула за необичаен страхливец, който не може да одобри даже опрощение за нещо, което е направил. През 1898 година Кирали афишира публично двубой на редактора и български политик.

Доминик приканва своите публични секунданти – доктор Том Бела и неговият брат Антон Кирали. С тях идват и двата револвера, които били направени особено за идната престрелка. В горичката при село Враждебна се приготвя решаването на огромният проблем – бракониерът против депутата. Найчо Цанов избира за свои секунданти майор Атанас Раковски – комендант на крепостната артилерия във Видин и журналиста Илия Георгов. По време на договарянията, разногласието сред секундантите се води за това дали да има втори изстрел. Цанов няма нищо срещу, само че е бързо охладен от своите лични представители.

На 23 октомври в 8 часа сутринта, всички се събират за решаването на толкоз тежкия спор. Цанов връчва две писма на своите другари – първото е неговото имотно завещение, а вторият носи името „ Моето наследство “. Второто би трябвало да се отвори, освен това без значение от изхода. Мъжете застават тил в тил и вършат нужните 25 крачки. Доминик е индивидът, който първи създава изстрел и за най-голяма изненада на всички – пропуща. Милостта и животът му остават в ръцете на Найчо Цанов. Осъзнавайки по какъв начин животът му изтича през пръстите, унгарският консул мълчалив. Цанов захвърлил револвера. Обяснил на своите другари, че ще схванат за какво няма създаден изстрел, откакто отворят писмото.

Доминик и Найчо не си подават ръка, въпреки и българинът да пощадява живота на унгарския посетител. В страниците на „ Моето наследство “, Цанов споделя, че дуелът е най-големият срамен човешки акт, който в миналото е съществувал. Приел дуела, с цел да подчертае своята злоба против маджарите, които всякога били другарски настроени към турците и техните осъществени зверства, освен това най-често към българите. Застава на линията, с цел да отбрани Българската чест.

В последните редове има единствено една молба – наследството му да бъде издадено на български, съветски, френски и немски. Цанов даже добавил сумата от 1000 лв., които ще покрият разпространяването му. Будният видински жител продължава да печели внимание и доста скоро „ Моето наследство “ се разпечатва в редица вестници и провокира голям интерес. В следствие и други, в това число военачалник Вазощ в потърсят сметка на Найчо Цанов, освен това за изявлението на разнообразни клюки, само че по този начин и не се стига до провеждането на двубой. Дуелите за Цанов са завършили и той самият се стреми да бъде по-далеч от оръжието, неговата мощ остава езикът и мощните декламаторски умения, за които не един път е бил наказван.