В рубриката Улици на историята“ се стремим да представим имената,

В рубриката „ Улици на историята “ се стремим да представим имената, които остават вечно в историята освен в учебниците, а и постоянно са част от нашия живот. Използването на велики персони разрешава тяхното име в никакъв случай да не се не помни и също така да стимулира освен живущите, само че и минаващите да търсят историята на тези хора.

В столичния квартал „ Овча купел “ 1, до момента в който се движим по бул. „ Президент Линкълн “, можем да попаднем на много забавни имена на улици. Една от всички, която се включва към булеварда е точно тази „ Василий Верешчагин “. Макар и името да е непознато или позабравено, Василий има съществена роля в илюстрирането на не толкоз красивата страна на войната. На неговите картини можем да открием висока доза хуманизъм, предоставяща същинските провокации.

„ На Шипка всичко е умерено “

Снимка: By Василий Верешчагин – http://www.art-catalog.ru/picture.php?id_picture=2479, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3128017

Когато избухва Руско-турската война, доброволците за това стълкновение не са по никакъв начин малко. Руснаци от цяла Европа дават отговор на свещения дълг и са подготвени да предложат съществено предизвикателство на Османската империя. Сред отзовалите се е и Василий Верешчагин. Руснакът в този миг се намира в Париж и печели добре като художник.

Борил се е по фронтовете на Кавказ и Средна Азия и познава доста добре грозното лице на фронта. Василий обаче препочита да употребява перото си, вместо пушката. Грозното лице на войната е оставило явен взор за картините му и доста скоро те стартират да носят сериозна интернационална популярност.

Когато дългът го приканва, художникът зарязва всичко и става доброволец. Зачислен е като адютант на военачалник Скобелев. Василий обаче не е самичък в това стълкновение, двамата му братя Александър и Сергей също се записват, осъзнавайки, че няма по-голямо благосъстояние от свободата. Военната подготовка идва от Морския кадетски корпус и фамилната традиция на рода изисква всяко момче да го премине. През 1871 година съветският художник рисува картината „ Апотеоз на войната “ и посвеща картината си на „ На всички спечелили – преди, в този момент и в бъдеще “.

„ Апотеоз на войната “

Снимка: Автор: Василий Васильевич Верещагин – CD-ROM „ Государственная Третьяковская галерея “. Издание 2-е; Допол. Издательство: AlexSoft, 2004, Общественное притежание, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=352722

Самата картина съставлява комбинация от насъбрани черепи и гарвани, които летят към тях. Тази картина не е изключително утвърдена от съветския хайлайф, само че това няма значение. Художникът просто отхвърля да рисува геройства и да демонстрира героите. За него войната е извънредно жестока и злокобна, няма нищо героично в нея. Когато стартират сраженията в България, Василий употребява най-силното си оръжие – четката. Разказва по какъв начин Скоболев персонално го е предиздвикал да направи схема на турската войска и да илюстрира тъкмо позицията на врага. Художникът се пробва да се спусне от високата позиция, с цел да нарисува своята картина, пробва се да бъде неусетен, само че турските цеви го виждат и стартират да сипят олово.

Макар и да се крие известно време в храстите, руснакът съумява да свърши работата си и се връща бързо, предоставяйки точните данни. Забравя албума си с рисунките от Плевен и Горни Дъбник. Картината му „ Панахида “ е действително въплъщение на сраженията от Плевенската епопея. Четката му изобразява доста тъкмо офанзивата край Горни Дъбник. Вместо герои, художникът запечатва ясния облик на офицер и духовник, който в този миг опява полето от мъртви. Именно тази творба доста скоро ще обикаля всички международни военно-исторически музеи. Студеният зимен ден е прегърнал труповете на бойците, а художникът ги рисува задоволително добре – без да обръща внимание на народност, идея или чин.

Снимка: By Василий Верешчагин – en:Image:Shipkafield.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=286561

След гибелта си, всеки боец още веднъж има правото да бъде човек, нищо друго няма значение. Картините от Шипка, които художникът за следващ път губи, при прекосяването на планината, по-късно са открити и дават доста явен взор на сраженията. В последните дни от войната, създателят не стопира да рисува, към него непрекъснато има ентусиазъм и огромна част от сраженията, които изковават родната независимост, стартират да намират място в разнообразни галерии в Париж, Виена и Лондон. Дори и след тази война, творчеството на руснака не завършва. Балканската война също дава доста ентусиазъм за произведения, които по-късно ще оживеят на платното му.

Голяма част от рисунките му намират място в българските учебници по история и оставят един горчив хуманистичен щрих на платното. Василий взе участие ив Руско-японската война от 1904-1905 година Животът му завършва с потъването на съветския броненосец „ Петропалвоск “ близо до порт Артур. Историята на Руско-японската война може да прочетете тук.

Заглавна фотография: By Неизвестен – http://veresh.ru/foto/5.php, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8544025