В рубриката Улици на историята“ се стремим да представим имената,

В рубриката „ Улици на историята “ се стремим да представим имената, които остават вечно в историята освен в учебниците, а и постоянно са част от нашия живот. Използването на велики персони разрешава тяхното име в никакъв случай да не се не помни и също така да стимулира освен живущите, само че и минаващите да търсят историята на тези хора.

Разходката в Студентски град е като разходка в историята. Може да откриете, че съвсем всяка улица е кръстена на професор. Повечето видни персони са достигнали висотите на Българска академия на науките, а минаването около Техническия университет ще ви показа някои особени имена. Улица „ Георги Брадистилов “ е кръстена на доктора на математическите науки със същото име. И въпреки семейството да подсказва, че има нещо брадато, Георги не може да бъде видян на нито една фотография с брада. Нещо повече, това е един от тези усмихнати математици, които не не помнят човешката страна и наред с научните триумфи, съумяват да показват и високо възприятие за комизъм. Нека стартираме през цялото време.

Завършва Софийския университет през 1927 година с отличие и бързо става постоянен помощник по математика. Негова особена пристрастеност са упражненията по диференциално и интегрално броене, както и висша алгебра. Жаждата за надграждане на тези познания го изпраща в за две години в Париж и Мюнхен, а малко по-късно идва време и за отбрана на докторска дисертация.

В Мюнхен работи с Арнолд Зомерфелд – изтъкнат немски физик, станал известен с изявленията си по атомна физика и Константин Каратеодори – немски физик с гръцки произходи. През 1938 година точно там пази докторат, а 20 години по-късно повтаря триумфа си и става лекар на математическите науки. През 1940 година работи като частен доцент и се среща с учен Кирил Попов. Големите достижения не могат да замъглят и извисят изключително Брадистилов, доказването му в тази област го стимулира да стартира да работи интензивно със студентите и надлежно да разплита мистерията на математиката, подготвяйки редица фрагменти освен в Софийския университет само че и в Техническия.

Като през това време се пробва да открие идващото потомство математици и даже остава време, с цел да управлява научни семинари, където студентите създават специфични тематики върху математическия разбор. След като пази докторантура в Софийския университет, идва време за идващото огромно предопределение – член-кореспондент на Българска академия на науките.

Тази купа идва през 1967 година (практически на почти 10 години, Брадистилов прибавя по едно ново звание към името си), а през 1972 година към този момент е заместник-секретар на Физико-математическото поделение в Българска академия на науките. За целия си креативен път, Брадистилов има повече от 80 авторски научни работи, множеството се цитират и до през днешния ден в научното общество. Имайки поради комплицираното естество на неговите разработки, всички изявления са разграничени на четири съществени придвижвания. Светът се има от хората, които познават математика, а включително в действителност можем да прибавим и лекар Брадистилов.

Някои писания включват проучвания на система от условия за съществуването на периодически решения на една консервативна система. Звучи комплицирано, само че на практика това е предложение за решение за избран период от време в една по-голяма система. Разбира се, цялото творчество може да бъде намерено и в допълнение изследвано от тези, които желаят да търсят своето предопределение в математиката или в допълнение да опознаят този по-сложен свят.

И в случай че един човек може да бъде създател в определената от него сфера, то не постоянно може да е преподавател. Георги Брадистилов е персона, която за 30-годишен интервал съумява да съобщи познанията си и да предложи хиляди инженери и архитекти. Освен необятния набор от познания, той намира и верния път към младите.

От призмата на практиката и креативното мислене, той бързо става любим за своите студенти. И когато задачата на един учител е ориентирана не към изключването, а към приобщаването на студентите, тогава успеха е за безусловно всички. Едно съществено качество е фактът, че Брадистилов необикновен буквоядец към самия себе си. Веднъж по път за лекции пада и чупи крайници си, вместо да анулира лекцията, отива и свършва работата си, а едвам по-късно търси лекарска помощ.

През 1975 година получава последното предопределение за своя неотклонен труд – почетен член на Съюза на математиците на България. Умира през 1977 година на 72-годишна възраст, само че откритията му не престават да се употребяват и до през днешния ден. Може би най-голямата респект е, че през днешния ден стотици млади студенти, отиващи на лекции в Техническия университет вървят освен по улицата, която носи неговото име, само че и научната пътека, която е отъпкал за тях.

И тъй като желаеме да покажем и човешката страна, прибавяме малко от закачливите смешки на доктора на математическите науки. С това потвърждаваме, че математиците могат да бъдат доста приятни хора, при положение, че в миналото сте останали с горчив спомен от тях.

„ Задачата на науката е да изясни това, което е невероятно да се разбере. “

„ Казват, че когато разкрил фамозната си теорема, Питагор принесъл в жертва на боговете 100 бика. Оттогава говедата не обичат математиката… “

„ - Може ли младеж, постъпил в МЕИ, да се развие?
– Ами, в случай че е имало нещо завито, ние ще го развием. “

Една от обичаните истории на студенти и познати е:
„ Влизат двама студенти на изпит:
– Разделетедъската на две и пишете – споделя професорът. Единият сграбчва тебешира и разделя дъската с хоризонтална права:
– Достатъчно, – споделя професорът, – дай си книжката!
Пише му шестица и изяснява:
– Човек, който има ум да се оправя в съответна обстановка, постоянно може да научи математиката, в случай че желае! “

Често обичаме да споделяме, че такива хора се раждат единствено един път. Песимистите са фенове на апокалиптичните гледни точки, само че професорът едва ли би бил подобен черноглед. Неговото дело е разрешило на мнозина да се допрян до необятната материя и тъкмо това ни кара да бъдем оптимисти.

Заглавна фотография: By Vassto – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18647536