В рубриката Улици на историята“ се стремим да представим имената,

В рубриката „ Улици на историята “ се стремим да представим имената, които остават вечно в историята освен в учебниците, а и постоянно са част от нашия живот. Използването на велики персони разрешава тяхното име в никакъв случай да не се не помни и също така да стимулира освен живущите, само че и минаващите да търсят историята на тези хора. И след къса виртуална разходка попадаме на ул. „ Ген. Стефан Тошев “. Тя е успоредна на ул. „ Боянски напредък “, която е успоредна на бул „ Братя Бъкстон “. Историята на Стефан Тошев стартира в Стара Загора. Роден е на 18 декември 1859 година

Ражда се в фамилията на възрожденската учителка Анастасия Тошева и търговеца Тошо Тошев. Още от ранните си години Стефан стартира да опознава изкуството на войната. Неговият татко подкрепя Стефан Стамболов за организирането на Старозагорското въстание и доставя революционерите с оръжие. Анастасия в това време отива да преподава в девическото учебно заведение в Габрово, откакто е поканена от градските първенци. Стефан следва стъпките ѝ. Именно там съумява да приключи учебно заведение през 1876 година На 17-годишна възраст се завръща в Стара Загора, където съумява да види идващия военачалник Гурко.

Майка му го е научила на съветски и той може да приказва свободно с бойците. Срещата е къса и откакто на 17 юли в Стара Загора влиза Сюлейман паша и опожарява града, извършвайки нечувани зверства, фамилията бяга в Габрово и след това намира леговище в Свищов. Заминава за Търново, където в допълнение разпалва военните си пристрастености в съветски щаб. Постъпва като доброволец на VIII тайфа на Българската опълнение и е назначен като преводач. Завръщането в Стара Загора се случва през 1877 година дружно с майка си, за жалост татко му не е съумял да доживее завръщането в свободна Стара Загора.

Снимка: By Anonymous – „ Голямата война в картини “No23, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9446753

През 1878 година постъпва в „ команда на волноопределяющите “, която по-късно става първото софийско военно учебно заведение. Тошев завърша с първия випуск на български военни офицери през 1879 година и сигурно развиването му няма да спре до тук. Връща се назад в Стара Загора, тогава част от Източна Румелия и става част от милицията. Същата година получава чин подпоручик, откакто званието прапоршчик е отстранено. Следващата година към този момент е част от армията на Княжество България и тъкмо това е неговата единствена фантазия. През 1885 година към този момент е капитан и единствено седмица след Съединението е към този момент командри на 2-ра тайфа от 3-ти пехотен Бдински полк. При експлоадирането на Сръбско-Българската война е отпред на бойните дейности в Трънския отряд.

За страдание Тошев не може да се похвали с първа победа, вместо това би трябвало да се отбранява против многочисления зложелател. И по този начин отстъплението първоначално се трансформира във опция за нахлуване. Първо взима позицията на височината Мека црев на Сливнишката позиция, а по-късно атакува сръбската на Три уши. Ранен е в двата крайници, само че не се отхвърля. Докато сраженията се развиват, Тошев записва всичко и писмата му се трансформират в първата батална мемоарна творба. След войната продължава да ръководи пехотни полкове, а през 1887 година е нараснал в майор, следва сан подполковник – 1891 година и по-късно полковник – 1895 година На 1 януари 1904 година към този момент е публично генерал-майор и неговата отговорност е VII пехотна Рилска дивизия.

По време на Балканската война организира сполучливи интервенции в Гечкенли и Селиолу познати още като Лозенградската интервенция. Самият военачалник не се опасява от борбата и се бори паралелно с бойците си. По време на Междусъюзническата война влиза в пряк спор с щаба и вместо да отстъпи към Конявската планина, преценя да остане и нанася нечовечен удар по настъпващата гръцка войска, която се движи по Струма.

Снимка: By Неизвестен – scanned postcard, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23287306

Повишен е в генерал-лейтенант на 5 август 1913 година През Първата международна война военачалник Стефан Тошев се бори за всеки сантиметър от Добруджанския фронт и е твърдо решен да върне житницата на България. Негов конкурент са руско-румънските бойци. Освен необикновен пълководец, генералът е прочут с оратор, който знае по какъв начин да вдигне своите бойци. Превземането на по този начин наречената непревземаема Тутраканска цитадела е може би един от най-великите моменти на генерала. След тежко стълкновение са пленени 40 000 румънски и 450 офицера.

През цялото време всяка победа би трябвало да се води на два фронта: с съперника и с прословутия декор Макензен. Макензен се оказва извънредно сериозен и безразсъден военачалник, който мъчно съумява да повярва, че неговият български сътрудник води война, която той не познава. След поредност от спорове, Тошев подава оставка с думите „ Ние не сме наемници! “. Изпратен е в тила като губернатор на Македонската военна област.

Получава най-високото звание през 1917 година – военачалник на пехотата. През 1919 година към този момент минава в запаса и стартира да написа записките си като споделя историята на всички сражения, в които е влизал. Генералът умира от сърдечен удар на 27 октовмри 1924 година на погребението участва и цар Борис III. Писмата му се продават и до през днешния ден на книжния пазар и описват историята на славната българска войска и нейните достижения. През целият си живот генарал Стефан Тошев прави и невъзможното за всяка победа.

Негови са и думите:

„ Защото историята се повтаря и победения народ, минал през стадия на нещастията, всеки път има повече шансове за покачване, в сравнение с спечелилия, стига градущето да се зида върху опитите от горчивото минало. “

Заглавна фотография: By M. F. u. F. – (1919) Grosser Bilderatlas des Weltkrieges, 3, München, Germany: F. Bruckmann, p. 105, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17611793