Той е страхотен, но защо постоянно работи извънредно?
В рубриката „ Попитай управител “ на Inc.com Алисън Грийн дава отговор на въпроси, свързани с проблеми в мениджмънта и работното място.
Читателски въпрос:
Един от чиновниците, които ръководя, работи доста интензивно, надеждно и постоянно извършва дилемите си. Той има страхотна известност в компанията и всички се допитват до него, когато имат потребност от помощ за даден план.
Но през последните няколко месеца, той остава до късно и приказва за това по метод, който ме тормози. Често го слушам да споделя неща като: „ Ще бъда тук до 21:30 вечерта, с цел да свършва още нещо “ или „ Бях тук до 20:00 и към момента не е свършено. "
В началото, като негов управител, се почувствах длъжен да схвана от кое място идват тези задания и с какво мога да го облекча. Всеки път, в който се срещнехме, планирахме по какъв начин да поотложим нещо, или се свързвах с клиентите ни, с цел да помоля да удължат крайния период и така нататък Тогава, ден или два по-късно, той още веднъж остана до късно. Вчера ми изпрати известие, в което пишеше: „ Погледнете часа, в който адресирам този имейл – бях тук до 22:00 ч. “
Неприятно е, когато парадира с изключителния си труд, тъй като не ми оказва помощ да направя нищо по въпроса. Изглежда, че имаме проект, а след това пропада. В този миг имам възприятието, че той желае да ме накара да се усещам отговорен или неприятен за него. (Той не дава отговор на изискванията за приемане на пари против ексклузивен труд.)
Вярвам, че казусът е неефективното ръководство на дилемите и времето. Той има екип, който ръководи, който прави дизайнерската работа за цялата компания и от време на време идват запитвания, на които би трябвало да откажем, или да дадем по-реалистичен краен период за осъществяване. Той желае да угоди на всички, което не е реалистично за неговия вид работа. Друг проблем е, че натоварването ни със задания не е непрекъснато – от време на време сме бомбардирани от поръчки, а различен път – не напълно.
Не желая да го лиша от свободата да ръководи личните задания, само че част от моята роля (вярвам) е да му оказа помощ да ръководи работата си в границите на 40-часова работна седмица. Някакъв съвет?
Отговорът на Алисън Грийн:
Убеден ли сте, че това е обвързвано с работа и ръководство на времето, а не е просто нужда дилемите да бъдат свършени? Ако е последното и го адресирате към служителя, ще го деморализирате. Преди да се заемете с това, се уверете, че в действителност не е логически и съзнателен отговор на натовареността с работа.
Но в случай че приемем, че сте сигурен, че той не би трябвало да работи толкоз дълго, седнете с него и му кажете: „ Боб, за мен е значимо да намерим метод да управляваш дилемите си по този начин, че да работиш в рационални часове – което значи по 40 часа седмично. Говорили сме за това и преди, възнамерявали сме нещата и най-после наподобява, че не сме решили казуса. Какво се случва? “
Той евентуално ще отговори, че просто натовареността му със задания не може да се ръководи в границите на до 40 часа седмично и че няма избор, с изключение на да работи изключително.
Тогава можете да кажете това: „ Ангажирам се да понижа дилемите ти, тъй че да са изпълними в границите на 40 часа всяка седмица. Но предприемайки това, значи, че имаме потребност от по-добра система за нови поръчки. Бих желал да отхвърляме някои от тях или да им даваме по-дълъг период за осъществяване, тъй че да не работиш прекомерно доста и изцяло ще те поддържа в слагането на тези граници. Отворен съм и за други хрумвания, в случай че предпочиташ друг метод. Но проектът не би трябвало да е да работиш до вечерта, с цел да свършиш всичко. Това не е стабилно и желая да те задържа за дълго време, без да стигаш до бърнаут. Така че, дано да се разберем по какъв начин ще действаме. “
Тогава, един път щом имате проект, му кажете: „ Знам, че сме се съгласявали с нещо сходно и преди и не приключи добре. Можем ли да се съгласим, че ще идваш при мен, в случай че има други аргументи да работиш прекомерно доста часове? “ По хипотеза той ще каже „ да “ и тогава би трябвало да кажете: „ Ще разгадавам на теб да го направиш. “
После, няколко дни по-късно, още веднъж го проверете: „ Как върви с ръководството на дилемите ти? “ Ако чуете още веднъж, че работи до късно, помогнете му да откри какво би трябвало да промени. Това ще помогне да затвърдите, че сте съществени. Проверявайте го от време на време, може би един път седмично, до момента в който не се утвърди нов модел на работа.
И в случай че го чуете да се оплаква още веднъж за прекомерно доста часове работа, седнете още веднъж и си поговорете: „ Боб, когато говорихме за това последния път, доста ясно те помолих да идваш при мен, в случай че часовете ти още веднъж се окажат проблем. Защо слушам за това чак в този момент? “
Ще имате потребност да стоите на пътя му, най-малко за известно време. В противоположен случай е малко евентуално той да вземе този проблем насеризно и евентуално още веднъж ще изостане.
Но помнете, първо се уверете изцяло, че това е действителният проблем на служителя ви, тъй като другояче ще го разочаровате.
Превод: Габриела Беличовска
Читателски въпрос:
Един от чиновниците, които ръководя, работи доста интензивно, надеждно и постоянно извършва дилемите си. Той има страхотна известност в компанията и всички се допитват до него, когато имат потребност от помощ за даден план.
Но през последните няколко месеца, той остава до късно и приказва за това по метод, който ме тормози. Често го слушам да споделя неща като: „ Ще бъда тук до 21:30 вечерта, с цел да свършва още нещо “ или „ Бях тук до 20:00 и към момента не е свършено. "
В началото, като негов управител, се почувствах длъжен да схвана от кое място идват тези задания и с какво мога да го облекча. Всеки път, в който се срещнехме, планирахме по какъв начин да поотложим нещо, или се свързвах с клиентите ни, с цел да помоля да удължат крайния период и така нататък Тогава, ден или два по-късно, той още веднъж остана до късно. Вчера ми изпрати известие, в което пишеше: „ Погледнете часа, в който адресирам този имейл – бях тук до 22:00 ч. “
Неприятно е, когато парадира с изключителния си труд, тъй като не ми оказва помощ да направя нищо по въпроса. Изглежда, че имаме проект, а след това пропада. В този миг имам възприятието, че той желае да ме накара да се усещам отговорен или неприятен за него. (Той не дава отговор на изискванията за приемане на пари против ексклузивен труд.)
Вярвам, че казусът е неефективното ръководство на дилемите и времето. Той има екип, който ръководи, който прави дизайнерската работа за цялата компания и от време на време идват запитвания, на които би трябвало да откажем, или да дадем по-реалистичен краен период за осъществяване. Той желае да угоди на всички, което не е реалистично за неговия вид работа. Друг проблем е, че натоварването ни със задания не е непрекъснато – от време на време сме бомбардирани от поръчки, а различен път – не напълно.
Не желая да го лиша от свободата да ръководи личните задания, само че част от моята роля (вярвам) е да му оказа помощ да ръководи работата си в границите на 40-часова работна седмица. Някакъв съвет?
Отговорът на Алисън Грийн:
Убеден ли сте, че това е обвързвано с работа и ръководство на времето, а не е просто нужда дилемите да бъдат свършени? Ако е последното и го адресирате към служителя, ще го деморализирате. Преди да се заемете с това, се уверете, че в действителност не е логически и съзнателен отговор на натовареността с работа.
Но в случай че приемем, че сте сигурен, че той не би трябвало да работи толкоз дълго, седнете с него и му кажете: „ Боб, за мен е значимо да намерим метод да управляваш дилемите си по този начин, че да работиш в рационални часове – което значи по 40 часа седмично. Говорили сме за това и преди, възнамерявали сме нещата и най-после наподобява, че не сме решили казуса. Какво се случва? “
Той евентуално ще отговори, че просто натовареността му със задания не може да се ръководи в границите на до 40 часа седмично и че няма избор, с изключение на да работи изключително.
Тогава можете да кажете това: „ Ангажирам се да понижа дилемите ти, тъй че да са изпълними в границите на 40 часа всяка седмица. Но предприемайки това, значи, че имаме потребност от по-добра система за нови поръчки. Бих желал да отхвърляме някои от тях или да им даваме по-дълъг период за осъществяване, тъй че да не работиш прекомерно доста и изцяло ще те поддържа в слагането на тези граници. Отворен съм и за други хрумвания, в случай че предпочиташ друг метод. Но проектът не би трябвало да е да работиш до вечерта, с цел да свършиш всичко. Това не е стабилно и желая да те задържа за дълго време, без да стигаш до бърнаут. Така че, дано да се разберем по какъв начин ще действаме. “
Тогава, един път щом имате проект, му кажете: „ Знам, че сме се съгласявали с нещо сходно и преди и не приключи добре. Можем ли да се съгласим, че ще идваш при мен, в случай че има други аргументи да работиш прекомерно доста часове? “ По хипотеза той ще каже „ да “ и тогава би трябвало да кажете: „ Ще разгадавам на теб да го направиш. “
После, няколко дни по-късно, още веднъж го проверете: „ Как върви с ръководството на дилемите ти? “ Ако чуете още веднъж, че работи до късно, помогнете му да откри какво би трябвало да промени. Това ще помогне да затвърдите, че сте съществени. Проверявайте го от време на време, може би един път седмично, до момента в който не се утвърди нов модел на работа.
И в случай че го чуете да се оплаква още веднъж за прекомерно доста часове работа, седнете още веднъж и си поговорете: „ Боб, когато говорихме за това последния път, доста ясно те помолих да идваш при мен, в случай че часовете ти още веднъж се окажат проблем. Защо слушам за това чак в този момент? “
Ще имате потребност да стоите на пътя му, най-малко за известно време. В противоположен случай е малко евентуално той да вземе този проблем насеризно и евентуално още веднъж ще изостане.
Но помнете, първо се уверете изцяло, че това е действителният проблем на служителя ви, тъй като другояче ще го разочаровате.
Превод: Габриела Беличовска
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ