Кой е генерал Дандевил и защо улици в няколко български града носят неговото име?
В рубриката ни за имената на улиците през днешния ден описваме за военачалник Виктор Дезидериевич Дандевил – име, което носят улици в Етрополе, Пловдив, Панагюрище, Асеновград и други български градове, написа. Макар и относително чужд за необятната аудитория, военачалник Дандевил е основна фигура в Освободителната война от 1877–1878 година, боен пълководец с богата кариера и самопризнание както в Русия, по този начин и в България.
Прочетете още
Виктор Дезидериевич Дандевил е роден на 5 октомври 1826 година в Оренбург. Баща му – Дезире д`Андевил – е френски военнопленник от Френско-руската война (1812), който приема съветско гражданство. Майка му е потомствена съветска дворянка.
Ориентира се към военното занятие. Завършва Оренбургския кадетски корпус през 1844 година с първо офицерско звание „ хорунджий “ и е назначен в конната казашка артилерия. През 1848 година приключва Николаевската академия на Генералния щаб.
Дандевил взе участие в Унгарската акция (1848–1849), както и в Туркестанския поход и експедицията по източното крайбрежие на Каспийско море. През 1862 година е назначен за атаман на Уралската казашка армия, а от 1863 година носи звание генерал-майор. Отново служи в Туркестанския район.
През 1875 година се включва интензивно в набирането на доброволци от балканските нации за корпуса на генерал-майор Михаил Черняев, който взе участие в Сръбско-турската война (1876).
По време на Освободителната война Дандевил е назначен за пълководец на 1-ва бригада от 3-та гвардейска пехотна дивизия. Пристига на бойното поле като част от усилването на Руската войска след началото на войната. Впоследствие става пълководец на цялата дивизия и е включен в състава на Западния съветски отряд с пълководец генерал-лейтенант Йосиф Гурко.
Първите бойни дейности под негово управление стартират против Орханийската турска войска. На 10–12 (22–24) ноември 1877 година дивизията му завладява Етрополе след яростни сражения при село Лопян и Етрополското поле. След това, във взаимоотношение с българската доброволческа чета на Георги Суранджиев, завзема Врачешкия проход след пердах на билото сред 15–17 (27–29) ноември.
Назначен е за шеф на лявата колона на Западния отряд при фамозното зимно прекосяване на Стара планина. В състава на колоната влизат 9 батальона, 6 ескадрона, една сотня и 14 оръдия. В помощ на интервенцията се включват и 700 българи-доброволци, които разчистват маршрута Етрополе – връх Баба – село Буново. По време на прекосяването, при връх Баба, колоната е застигната от тежка снежна стихия. Студът води до измръзвания измежду съветските бойци и българските доброволци, само че здравна помощ оказват отряд доброволци, водени от доктор Георги Цариградски.
Въпреки извънредно сложните условия, частите на военачалник Дандевил минават връх Баба на 19 ноември и заплашват десния фланг на турската позиция при Арабаконак.
Дандевил е пълководец на Предния отряд от състава на Западния отряд на генерал-лейтенант Гурко, в бройка 23 000 бойци и 150 оръдия. На 4–5 (16–17) януари 1878 година отрядът му, взаимно с войските на военачалник Даниил Краснов, нанася последно проваляне на армията на Сюлейман паша при Дермендере, Караагач и Белащица. След тази борба корпусът на Сюлейман се разпада като бойна мощ. Отрядът на Дандевил взе участие в поредното освобождение на Пловдив и Асеновград.
По време на тази акция служи и синът му – капитан Дандевил, пълководец на стрелкови батальон, награден с медал „ Свети Георги “ III и IV степен за проявена смелост. През 1877 година Виктор Дандевил е нараснал в чин генерал-лейтенант.
След края на военните дейности военачалник Дандевил е назначен за пълководец на 3-та гвардейска пехотна дивизия (1877–1887), а по-късно командва и 5-и, и 10-и армейски корпуси. От 1890 година е член на Военния съвет на Руската войска, а през 1891 година е нараснал в чин военачалник от пехотата.
Той е и създател на мемоари за войната от 1877–1878 година, както и на теоретични и на практика военни писания.
Признателните жители на Асеновград издигат негов монумент до параклиса „ Света Неделя “. Автор на скулптурата е Коста Ламбрев Атанасов (1923–1993), родом от Асеновград. Бюст-паметници на Дандевил има и в Ботевград, и в Панагюрище. Недалеч от хижата на връх Баба е издигната паметна плоча в чест на починалите съветски бойци и български доброволци от неговата колона при зимното прекосяване на Стара планина.
Днес улици, носещи името „ Генерал Виктор Дандевил “, има в редица български градове – жив спомен за един от забравените, само че значими герои на Освобождението.
Прочетете още
Виктор Дезидериевич Дандевил е роден на 5 октомври 1826 година в Оренбург. Баща му – Дезире д`Андевил – е френски военнопленник от Френско-руската война (1812), който приема съветско гражданство. Майка му е потомствена съветска дворянка.
Ориентира се към военното занятие. Завършва Оренбургския кадетски корпус през 1844 година с първо офицерско звание „ хорунджий “ и е назначен в конната казашка артилерия. През 1848 година приключва Николаевската академия на Генералния щаб.
Дандевил взе участие в Унгарската акция (1848–1849), както и в Туркестанския поход и експедицията по източното крайбрежие на Каспийско море. През 1862 година е назначен за атаман на Уралската казашка армия, а от 1863 година носи звание генерал-майор. Отново служи в Туркестанския район.
През 1875 година се включва интензивно в набирането на доброволци от балканските нации за корпуса на генерал-майор Михаил Черняев, който взе участие в Сръбско-турската война (1876).
По време на Освободителната война Дандевил е назначен за пълководец на 1-ва бригада от 3-та гвардейска пехотна дивизия. Пристига на бойното поле като част от усилването на Руската войска след началото на войната. Впоследствие става пълководец на цялата дивизия и е включен в състава на Западния съветски отряд с пълководец генерал-лейтенант Йосиф Гурко.
Първите бойни дейности под негово управление стартират против Орханийската турска войска. На 10–12 (22–24) ноември 1877 година дивизията му завладява Етрополе след яростни сражения при село Лопян и Етрополското поле. След това, във взаимоотношение с българската доброволческа чета на Георги Суранджиев, завзема Врачешкия проход след пердах на билото сред 15–17 (27–29) ноември.
Назначен е за шеф на лявата колона на Западния отряд при фамозното зимно прекосяване на Стара планина. В състава на колоната влизат 9 батальона, 6 ескадрона, една сотня и 14 оръдия. В помощ на интервенцията се включват и 700 българи-доброволци, които разчистват маршрута Етрополе – връх Баба – село Буново. По време на прекосяването, при връх Баба, колоната е застигната от тежка снежна стихия. Студът води до измръзвания измежду съветските бойци и българските доброволци, само че здравна помощ оказват отряд доброволци, водени от доктор Георги Цариградски.
Въпреки извънредно сложните условия, частите на военачалник Дандевил минават връх Баба на 19 ноември и заплашват десния фланг на турската позиция при Арабаконак.
Дандевил е пълководец на Предния отряд от състава на Западния отряд на генерал-лейтенант Гурко, в бройка 23 000 бойци и 150 оръдия. На 4–5 (16–17) януари 1878 година отрядът му, взаимно с войските на военачалник Даниил Краснов, нанася последно проваляне на армията на Сюлейман паша при Дермендере, Караагач и Белащица. След тази борба корпусът на Сюлейман се разпада като бойна мощ. Отрядът на Дандевил взе участие в поредното освобождение на Пловдив и Асеновград.
По време на тази акция служи и синът му – капитан Дандевил, пълководец на стрелкови батальон, награден с медал „ Свети Георги “ III и IV степен за проявена смелост. През 1877 година Виктор Дандевил е нараснал в чин генерал-лейтенант.
След края на военните дейности военачалник Дандевил е назначен за пълководец на 3-та гвардейска пехотна дивизия (1877–1887), а по-късно командва и 5-и, и 10-и армейски корпуси. От 1890 година е член на Военния съвет на Руската войска, а през 1891 година е нараснал в чин военачалник от пехотата.
Той е и създател на мемоари за войната от 1877–1878 година, както и на теоретични и на практика военни писания.
Признателните жители на Асеновград издигат негов монумент до параклиса „ Света Неделя “. Автор на скулптурата е Коста Ламбрев Атанасов (1923–1993), родом от Асеновград. Бюст-паметници на Дандевил има и в Ботевград, и в Панагюрище. Недалеч от хижата на връх Баба е издигната паметна плоча в чест на починалите съветски бойци и български доброволци от неговата колона при зимното прекосяване на Стара планина.
Днес улици, носещи името „ Генерал Виктор Дандевил “, има в редица български градове – жив спомен за един от забравените, само че значими герои на Освобождението.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ