Виктория Далчева за думите, които остават, приятелите, предателите и спомените
В рубриката ни " Големите " ви срещаме с потомък на един от най-великите български поети – Атанас Далчев. За житейските компликации и живота в едностаен апартамент, изхранването на 6-членно семейство, другарствата и измените и творчеството на поета-философ, един прям диалог от първо лице с щерка му Виктория Далчева, която е едно от четирите му деца. С нея се срещнаха стажант-репортера Иван Назъров и операторът Огнян Кръстев.
Тази част от стихотворението " Мълчание " е прочетено от създателя му. Атанас Далчев го написа, когато е на 60 години.
" Периодът на безмълвие – Не от някакъв пол или идеологически напън, в противен случай, каквото и да напишеше татко ми, щеше да бъде издадено. Неговото безмълвие е морална норма, против това да написа по насила или по-поръчка”, изясни щерка му Виктория Далчева.
За един от най-великите български поети обаче всекидневието е било много тежко – без работа и с непрекъснати преводи, с цел да успее да изхрани брачната половинка и четирите си деца.
„ Икономически напън на фамилията имаше, това беше икономическият напън. Без работа, да се превежда единствено и в една квартира, която беше отчайващо тясна и всички живеехме в тази квартира”.
Но това не са били единствените компликации.
„ В един миг, по-време на бомбардировката, тя е разрушена първо от бомба, а по-късно пада и опожарителна бомба и е опожарена. Най-много татко ми съжаляваше за огромната си библиотека, само че все пак беше благополучен, че всички сме оцелели”.
И както хората са споделили – другар в потребност се познава.
„ Всеки си има Ангел пазител и ние си имахме в лицето на Радой Ралин, който 1952г. отстъпи мястото си в редакция " Пламъче " на татко ми. И татко ми беше доста благополучен, тъй като стартира работа, въпреки че плащаше ергенски налог при 4 деца, тъй като Радой Ралин тогава нямаше деца и той отиде на неговото място. И още доста пъти се е застъпвал за нашата квартира. Той беше един нравствен наследник на татко ми”.
И макар животът в едностаен апартамент, децата на Атанас Далчев, изобщо не са знаели, че татко им е стихотворец:
„ Баща ми не говореше за своята лирика, тъй като той тогава превеждаше и превеждаше, с цел да ни изхрани всички. По това време моят преподавател по български език постоянно привикваше татко ми. Веднъж ме попита: " Имаш ли нещо общо с Далчев от литературата " и аз му отговорих: " Имам общо с Далчев от живота ". И доста постоянно го питат: Защо пишете толкоз малко и той споделя – към писането се пристъпва като към зъболекарски стол, тъй като, с цел да пишеш, значи нещо би трябвало да те изтезава, а не по поръчка, в случай че сядаш да пишеш – не помни, това не е писане, това е стихоплетство”.
Големият стихотворец Атанас Далчев е бил изрично срещу децата му да изкарват прехраната си с писане.
" Той искаше единствено да не следваме литература, да имаме специалности, с които да си изкарваме хляба. На доста писатели децата продължиха да се занимават с литература и не толкоз успешно. Аз мисля, че да бъдеш по-лош от татко си, е повече от тъжно. В 9 клас се разболях и се опасявах да не отида без домашно, и той ми написа домашното – това беше Петко Славейков, " Изворът на белоногата " – художествени средства, и татко ми ми го написа и аз го дадох с чувството, че ще получа шестица, обаче на него му писа тройка. И беше написал в профил – Пиши по-поетично, и аз бях доста щастлива, тъй като му споделих: Ето, на теб ти пишат 3, а на мен четворки и петици”.
Виктория Далчева извършва съвета на татко си и не се потапя професионално в литературата. Въпреки дипломата си за инженер, 33 години работи като ефирен редактор.
Днес обаче е намерила своето същинско предопределение – да е любяща баба на трима внуци, а те постоянно я връщат към незабравимите мемоари от детството:
„ Тъй като непрестанно влизаха хора у дома, а книгите бяха по стените, зад пианото и така нататък, и той от време на време към този момент се уморяваше да посреща посетители, и една вечер идва един негов другар... А в стаята се влиза безусловно през външната врата и той сподели – Няма ме. И ние казахме: Добре. Обаче този негов другар нахълта напряко в стаята и татко ми се е скрил зад пианото, а косичките леко му се подават и майка ми се мъчи да го подсети и му споделя: Абе, Насе, излез от пианото, не го търси едикакво си, аз ще го намеря. Той обаче не схваща и се снишава още повече”.
" ВЕЧЕР "
Защо не можем едновременно да бъдем
и тук, и там – на всички места, където
могъщо и безпределно бий животът?
Ний непрекъснато мрем и постепенно чезнем
един път от туй место, след от друго,
докле изчезнем най-подир напълно.
„ Най-обичам това стихотворение – Вечер. Това е толкоз екзистенциално и утвърждаващо живота стихотворение, без значение какъв е”.
Животът и геният на Атанас Далчев мъчително смесват другарства и изменничества.
„ Омразата в тези среди е доста огромна. Това е злоба значително и татко ми има такава записка – с цел да не завиждаш, създавай самичък. И че геният е по-често срещано събитие от характера. Най-големият зложелател е Богомил Райнов, само че той първоначално е бил освен повлиян, той е обичал татко ми, само че не е могъл да написа като него и по тази причина го е намразил. И оттова нататък даже и татко ми споделяше: Нищо, че ме ненавижда, аз по този начин съм го дамгосал, че той не може да напише и един стих и какво – той потегли да написа за проститутките в романите си. Ето това е едно наказване, когато не си задоволително морален”.
И макар житейските компликации, " Аристократът на възприятията и на мисленето ", както назовават Атанас Далчев, си е отишъл от този свят благополучен, останал вечно в сърцата на читателите си.
„ Той, колкото повече остаряваше, толкоз повече се радваше на света. Казваше: " Всичко има на тази земя и би трябвало да се употребява всеки момент за наслада, тъй като това е единственото, което ни е обещано " – живот без наслада е небивалица, няма потребност от него. Когато умря, това беше първото заравяне в черква, църквата " Св. Седмочисленици ", по-късно тя стана траурен дом, за жалост, и над 300-400 души се бяха събрали в църквата. Беше един миг, в който сякаш всички се молеха освен за неговата душа, усещаха, че това е едно обединение на една прелестна душа с Бога”.
– А вие по какъв начин бихте го oписали с една дума?
„ Прекрасен, ще го нося до гроба! И се апелирам, да ме одобри, в случай че има има нещо на този свят, т.е. в случай че има Господ”.
Тази част от стихотворението " Мълчание " е прочетено от създателя му. Атанас Далчев го написа, когато е на 60 години.
" Периодът на безмълвие – Не от някакъв пол или идеологически напън, в противен случай, каквото и да напишеше татко ми, щеше да бъде издадено. Неговото безмълвие е морална норма, против това да написа по насила или по-поръчка”, изясни щерка му Виктория Далчева.
За един от най-великите български поети обаче всекидневието е било много тежко – без работа и с непрекъснати преводи, с цел да успее да изхрани брачната половинка и четирите си деца.
„ Икономически напън на фамилията имаше, това беше икономическият напън. Без работа, да се превежда единствено и в една квартира, която беше отчайващо тясна и всички живеехме в тази квартира”.
Но това не са били единствените компликации.
„ В един миг, по-време на бомбардировката, тя е разрушена първо от бомба, а по-късно пада и опожарителна бомба и е опожарена. Най-много татко ми съжаляваше за огромната си библиотека, само че все пак беше благополучен, че всички сме оцелели”.
И както хората са споделили – другар в потребност се познава.
„ Всеки си има Ангел пазител и ние си имахме в лицето на Радой Ралин, който 1952г. отстъпи мястото си в редакция " Пламъче " на татко ми. И татко ми беше доста благополучен, тъй като стартира работа, въпреки че плащаше ергенски налог при 4 деца, тъй като Радой Ралин тогава нямаше деца и той отиде на неговото място. И още доста пъти се е застъпвал за нашата квартира. Той беше един нравствен наследник на татко ми”.
И макар животът в едностаен апартамент, децата на Атанас Далчев, изобщо не са знаели, че татко им е стихотворец:
„ Баща ми не говореше за своята лирика, тъй като той тогава превеждаше и превеждаше, с цел да ни изхрани всички. По това време моят преподавател по български език постоянно привикваше татко ми. Веднъж ме попита: " Имаш ли нещо общо с Далчев от литературата " и аз му отговорих: " Имам общо с Далчев от живота ". И доста постоянно го питат: Защо пишете толкоз малко и той споделя – към писането се пристъпва като към зъболекарски стол, тъй като, с цел да пишеш, значи нещо би трябвало да те изтезава, а не по поръчка, в случай че сядаш да пишеш – не помни, това не е писане, това е стихоплетство”.
Големият стихотворец Атанас Далчев е бил изрично срещу децата му да изкарват прехраната си с писане.
" Той искаше единствено да не следваме литература, да имаме специалности, с които да си изкарваме хляба. На доста писатели децата продължиха да се занимават с литература и не толкоз успешно. Аз мисля, че да бъдеш по-лош от татко си, е повече от тъжно. В 9 клас се разболях и се опасявах да не отида без домашно, и той ми написа домашното – това беше Петко Славейков, " Изворът на белоногата " – художествени средства, и татко ми ми го написа и аз го дадох с чувството, че ще получа шестица, обаче на него му писа тройка. И беше написал в профил – Пиши по-поетично, и аз бях доста щастлива, тъй като му споделих: Ето, на теб ти пишат 3, а на мен четворки и петици”.
Виктория Далчева извършва съвета на татко си и не се потапя професионално в литературата. Въпреки дипломата си за инженер, 33 години работи като ефирен редактор.
Днес обаче е намерила своето същинско предопределение – да е любяща баба на трима внуци, а те постоянно я връщат към незабравимите мемоари от детството:
„ Тъй като непрестанно влизаха хора у дома, а книгите бяха по стените, зад пианото и така нататък, и той от време на време към този момент се уморяваше да посреща посетители, и една вечер идва един негов другар... А в стаята се влиза безусловно през външната врата и той сподели – Няма ме. И ние казахме: Добре. Обаче този негов другар нахълта напряко в стаята и татко ми се е скрил зад пианото, а косичките леко му се подават и майка ми се мъчи да го подсети и му споделя: Абе, Насе, излез от пианото, не го търси едикакво си, аз ще го намеря. Той обаче не схваща и се снишава още повече”.
" ВЕЧЕР "
Защо не можем едновременно да бъдем
и тук, и там – на всички места, където
могъщо и безпределно бий животът?
Ний непрекъснато мрем и постепенно чезнем
един път от туй место, след от друго,
докле изчезнем най-подир напълно.
„ Най-обичам това стихотворение – Вечер. Това е толкоз екзистенциално и утвърждаващо живота стихотворение, без значение какъв е”.
Животът и геният на Атанас Далчев мъчително смесват другарства и изменничества.
„ Омразата в тези среди е доста огромна. Това е злоба значително и татко ми има такава записка – с цел да не завиждаш, създавай самичък. И че геният е по-често срещано събитие от характера. Най-големият зложелател е Богомил Райнов, само че той първоначално е бил освен повлиян, той е обичал татко ми, само че не е могъл да написа като него и по тази причина го е намразил. И оттова нататък даже и татко ми споделяше: Нищо, че ме ненавижда, аз по този начин съм го дамгосал, че той не може да напише и един стих и какво – той потегли да написа за проститутките в романите си. Ето това е едно наказване, когато не си задоволително морален”.
И макар житейските компликации, " Аристократът на възприятията и на мисленето ", както назовават Атанас Далчев, си е отишъл от този свят благополучен, останал вечно в сърцата на читателите си.
„ Той, колкото повече остаряваше, толкоз повече се радваше на света. Казваше: " Всичко има на тази земя и би трябвало да се употребява всеки момент за наслада, тъй като това е единственото, което ни е обещано " – живот без наслада е небивалица, няма потребност от него. Когато умря, това беше първото заравяне в черква, църквата " Св. Седмочисленици ", по-късно тя стана траурен дом, за жалост, и над 300-400 души се бяха събрали в църквата. Беше един миг, в който сякаш всички се молеха освен за неговата душа, усещаха, че това е едно обединение на една прелестна душа с Бога”.
– А вие по какъв начин бихте го oписали с една дума?
„ Прекрасен, ще го нося до гроба! И се апелирам, да ме одобри, в случай че има има нещо на този свят, т.е. в случай че има Господ”.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ