В рубриката ни 13 въпроса гостуват хората, които ни вдъхновяват

В рубриката ни " 13 въпроса " гостуват хората, които ни въодушевяват и ни карат да вървим напред. Хора на разнообразни възрасти и с разнообразни специалности. Обръщаме се към тях с желанието да поговорим откровено и да чуем гледната им точка за нещата от живота. Една заран преди 13 години Биляна Тодорова се разсънва и светът е потопен в тишина. Не чува нито гласовете на обичаните си хора, нито шумовете на града, нито личните си стъпки. Опитва да си помогне с лечебни гладувания, детокс и режими. След три години открива разтуха и смисъл в медитацията, енергийните лечения и йога. Приема загубата си не като наказване, а като странствуване на духа. Осъзнава, че най-тежките тествания могат да се окажат най-хубавите учители. И в тишината й се раждат нови хрумвания. Събира парченцата от разрушения си свят и построява нов път напред. Стартира арт-проектът „ 1 Meter Chocolate “ и стратегия за личностно развиване.Постепенно най-лошият ден в живота й преди 13 години се трансформира във втория й рожден ден. Завършва логика на психиката, специализира психотерапия и развива интегрален метод, който сплотява логика на психиката, нематериалност и енергийна работа. Ето какво ни споделя. Вярвате ли в мисията на имената и дали името Биляна е знак, че вашата е да лекувате? Майка ми ме е кръстила на героиня от трилогията „ Самуил “ на Димитър Талев, която остава в сянка. И аз дълго време живеех като „ втората “, доказваща се, чакаща да бъде забелязана. После осъзнах, че първо би трябвало да се видя сама. И от чакаща се трансфорах в лекуваща. В името ми е закодирана думата „ биле “ – билка, която лекува и възражда, „ светлината “ и „ бялото “ като знак на непорочност и изясненост, глаголът „ билясвам “, който на старобългарски значи обайвам, удивявам и превеждам през сила. Още по-древното значение е „ съм “, „ онази, която ще я бъде “. И през днешния ден, когато споделям името си, слушам „ Аз съм “ – светлина, наличие, живот. Усещам, че церя с осцилация. Кой избор промени посоката на живота ви? Не знам дали беше мой или на самия живот. Просто в един миг стопирах да се съпротивлявам. Първата смяна беше решението ми да скоча в незнайното и да основа „ 1 Метър Шоколад “. Без проект, единствено с чувството, че би трябвало да го направя. Не знаех, че шоколадът освен ще ме храни, а ще ме научи да пребивавам. Докато го създавах, изграждах и себе си – от нестабилно, страхливо момиче в жена, която има вяра, че може. Шоколадът ми сподели, че силата не идва от признанието, а от вярата. И че с цел да стигнеш до нея, от време на време би трябвало да минеш през егото си. После по време на коронавирус, когато целият свят се разпадаше, срещнах мъжа ми. Много хора губеха посоката, а ние създадохме фондация Благодарител. Дарявахме храна, което беше метод да съхраним и себе си. Видях какъв брой надълбоко лекува помагането. Разбрах, че силата ми не е да продавам, а да давам. Малко по-късно Вселената ме спря внезапно –прекарах месец в болница. Имах потребност да остана сама, да мълча и да чуя какво желае душата ми. Тогава записах психотерапия. В началото, с цел да схвана по-добре хората. Без концепцията да упражнявам. Но до момента в който учех, остарелият свят към мен се разпадаше. А до момента в който мисля, че нещата стартират да се подреждат, пристигна онкодиагнозата. Точно когато разбрах, че не мога да не преставам по остарелия метод и е време да стартира да пребивавам това, което приказвам.Не беше елементарно. Имаше боязън, неустановеност, болежка, загуби,отхвърляне. Беше нужно, с цел да се роди нещо ново. И по този начин се появи АджарЕние като познание, което събра любовта, болката, прошката, разбирането - всичко, което съм претърпяла. И се трансформира в път за другите. Избрах да не пребивавам макар компликациите, а с помощта на тях. Да не тичам от смяната, а да я приема като най-големия си преподавател.Това ли е най-хубавият ви преподавател?По-скоро е самият живот. Той ме учи посредством прекарвания. Понякога ме прегръща, различен път ме събаря на колене, само че постоянно ме води напред. Преди брачна половинка ми имах две тежки и токсични връзки. Разрушително ме болеше, само че ме научиха да не отстъпвам себе си, да споделям „ не “, да не апелирам за обич, а да я излъчвам. Осъзнах, че човек може да обича същински единствено откакто се научи да обича себе си. А по-късно пристигна обич, която не те събаря, а те построява. Любов, в която има успокоение, почитание и дълбочина. Със брачна половинка ми споделих възходите, паденията, диагнозата, възраждането. Той не ме „ избави “. А стоеше до мен, до момента в който се учех да избавям себе си.Най-големият ми преподавател в действителност съм аз самата, тъй като съм предходна през всичко. И знам какъв брой пъти съм се разпадала и отново съм се събирала парче по парче. Колко пъти съм се чувствала изгубена, само че съм намирала сили от нищото. Понякога си представям тази мощ като моя лична ръка, която ме хваща и ми споделя: „ Хайде, можеш още малко. “Разбирам, че това е била вътрешната ми светлина, с която през днешния ден оказвам помощ на хората да откриват в себе си. Животът ме е учил през сълзи, само че и през чудеса. Мой преподавател е и всеки, който ме е наранил или ме е обичал, всеки, който е бил част от пътя ми. Без тях нямаше да стана това, което съм. С какво са свързани страховете ви? Дълго имах вяра, че в случай че изгубя надзор, нещата ще се разпаднат. Но животът учи през уроците, които най-вече заобикаляме. Неведнъж ми е показвал, че тъкмо когато пуснеш, всичко стартира да се подрежда. Страхувах се от загуба – на близки, на сигурност, на любов. От това да не бъда задоволителна, да не бъда обичана. От дете желаех да заслужа любовта, вместо просто да я приема. С годините разбрах, че страховете ми не са зложелател, а път. Показват къде още има болежка, къде има нещо неосъзнато. Когато ги виждам право в очите, към този момент не ме сковават – в противен случай, трансформират се в учители.Най-много се опасявах да изгубя остарялото си Аз – това, което светът към този момент познава - Биляна с шоколада, с триумфа, с публиката. Най-болезнено беше да си разреша да се трансформира, да не знам кой ще остане с мен, и все пак да продължа. Вече не пояснявам страха като опасност, а като знак, че следва нещо ново. Че душата ми се уголемява. И е време още веднъж да направя крачка напред, даже и да трептя. Какво желаете да измененията в живота ви? И какво – в живота на другите? Искам да запазя вътрешния мир, който открих, да не разрешавам на бързането и на шума извън още веднъж да ме откъснат от това безшумно „ тук съм “. Години живях в достижения, в доказване, в търсене. Сега желая да пребивавам в признателност, осъзнатост и обич. Не преследвам огромни цели. Искам дребни, само че същински – повече време с обичаните си хора, повече тишина, повече природа, повече „ нищо “. Понякога най-голямата смяна е просто да спреш. Да не насилваш живота. Да му позволиш да се случва.В живота на другите желая да трансформира метода, по който гледат на себе си. Да спрат да се упрекват, да се съпоставят, да търсят извън това, което е в тях. Да схванат, че не би трябвало да бъдат „ съвършени “, с цел да заслужават обич или триумф.През годините, и изключително след диагнозата, осъзнах, че промяна е не да промениш събитията си, а метода, по който ги преживяваш. Затова и в работата ми не „ коригирам “ хората – оказвам помощ им да си спомнят кои са. Да се върнат към силата и светлината си, към елементарното „ Аз съм “. Ако мога да трансформира нещо в света, бих желала да е в посока на повече осъзнати хора, които живеят с отворени очи, сърца и души. Защото когато един човек се промени, трансформира и всички към себе си. Тогава светът се лекува. Коя е най-смелата фантазия, която сте постигнали? И коя е тази, която желаете да постигнете? Най-смело е, че се осмелих да трансформира посоката, да стартира изначало, откакто всичко изграждано години се разпадна. И че оставих познатото, сигурното, което ме дефинира в очите на другите, с цел да потегли към незнайното, следвайки само гласа на душата си. Смених освен специалността ми, а целия ми живот. Превърнах болката в смисъл, страха – в храброст, диагнозата – в ново раждане. Признах си, че не съм съвършена и продължих. Това ме промени от вътрешната страна. Така се роди и АджарЕние – не като план, а като живо придвижване за събуждане и излекуване. АджарЕние интегрира психотерапия, сила и осъзнаване. Представлява развой, в който човек не просто приказва, а претърпява смяната от вътрешната страна.В рамките на четири или 10 седмици всеки участник минава през дълбока промяна – презосъзнаване, освобождение, изчистване и най-после – през лекост и светлина. Не е доктрина или образование, а същинско пътешестване към себе си.