В рубриката ни 13 въпроса гостуват хората, които ни вдъхновяват

В рубриката ни " 13 въпроса " г о стуват хората, които ни въодушевяват и ни карат да вървим напред. Хора на разнообразни възрасти и с разнообразни специалности. Обръщаме се към тях с желанието да поговорим откровено и да чуем гледната им точка за нещата от живота.  Първия си разказ Десислава Дюлгерян написа в немската гимназия в Бургас, откакто гледа сериала ‚Дневниците на вампира “. Връща към писането, откакто става майка за първи път и то й е занимание, до момента в който брачният партньор й не открива черновата от 1000 страници. Изпраща я на издателство и първата част от трилогията на Десислава вампирската антиутопия с детайли на фентъзи „ Преобразена “ е издадена. Следват още две елементи, сексуален трилър „ Ще тържествувам с кръвта ти “, радио-фентъзи новела по БНР „ Нестинарски танц “ и няколко книги в развой на подготовка.Ето какво отговори Десислава на нашите 13 въпроса: Коя е щастливата ти причина да се будиш заран? Обичта в очите на детето ми. Не съм от най-ранобудните, само че боготворя тишината и усамотението на утрото преди изгрев. Често намотавам будилника за 6 ч., пия кафе, преди някой от фамилията да се е събудил. И наблюдавайки морето от терасата, разбирам, че съм щастливка. Постигнала съм фантазиите си и виждам обрисувани пътищата на бъдещите си планове и цели. После въображаемо провеждам графика на деня по часове, с цел да избегна напрежението и ненужното лутане по кое време какво да свърша. На дъното на чашата, знам, че е време да престъпя към рутината - пробуждане на щерка ми и подготовка за училище… Щастието е в елементарните неща.  Пред кого отваряш сърцето си? Не съм от вида хора, които с лекост. Понякога мъчно обуздавам страстите си и страхът да се открия пред несъответствуващи познати, ме възпира да приказвам за себе си. Наложила съм си да страня срещите със шерване, прекомерно персоналните диалози, писането в дневник. За да изживея въпреки всичко стихийните страсти, присъщи за всеки, си разрешавам да ги освободя в световете и героите, които сътворявам, в романите ми. Моето сърце е там. Какво от света на вампирите би желала да участва в твоя личен свят? Способността им да четат мисли. Представете си свят, където лъжата и изговарянето на непотребни, паразитни думи е сведена до най-малко. Според последните изследвания на психолози, човек на ден лъже не по-малко от 10-12 пъти. От прикриване на истината, през изкривяване на действителността до лъжесвидетелстване и очерняне. От какво би желала да избягаш? На 6 години желаех да избягам от местещата се сянка в тъмното, на 12 - от контролното по математика, на 21 - от отговорността да съм възрастен човек, на 34 - от тежестта да пожертвам в бизнеса… Човек непрекъснато желае да бяга от нещо. Страхът е водещ претекст в развиването ни като рационални същества, тъй като ни тласка към сякаш по-разумните решения, с цел да се защитим и да оцелеем. Бягството е инстинкт. Когато усетя, че се опасявам и не виждам излаз, просто поставям маратонките и се втурвам да тичам. Към какво би желала да си безразлична? Към безразличието в очите на хората, само че не мога. Когато видя изоставени на улицата възрастни хора от личните им деца и внуци. Когато чуя за следващата гибел в злополука по новините, а незабавно по-късно следват радостни реклами. Когато детето ми се върне пребито от учебно заведение от друго дете и ми се споделя, че на тяхната възраст е обикновено. Когато видя по какъв начин някой хвърля отпадък на улицата и отминава, са все тези неприятни мигове, когато си поисквам да отмина, да ослепея, да оглушея…Безразличието е най-жестоката добита човешка линия в хода на еволюцията ни. Как наподобява за теб щастието? За мен е бъдем здрави, да работим това, което ни стимулира да се целим във върховете, да прекарваме свободното си време, както ни доставя наслаждение, да се харесваме в огледалото и в очите на най-близките си, да се усмихваме по-често, в сравнение с се мръщим, да си разрешаваме от време на време да бъдем по-освободени и отвън рамката. Как наподобява за теб нещастието? Нещастие е да не мога да трансформира обещано събитие, когато не ми е по опциите. Безсилието ме разгневява. И в по-голям мащаб, няма по-голямо злощастие за човечество от воденето на война. Нито една война не е обективна, нито заслужава голямата цена, която се заплаща, с цел да се поддържа. Какво правиш, без да му мислиш? В някои дни каквото и да се захвана, не ми се получава или срещам трудности и непознат отпор. Тогава запращам всичко и се приписвам на спорт. Да се движа за мен е вяра. Не утвърждавам заседналия метод на живот и се стремя постоянно да съм в придвижване. Покоят за мен е табу. На кой върколак би желала да направиш изявление? Нека си представим някои известни персони като вампири и че живеем в свят, където си съжителстваме добродушно и спокойно с тях. После да приемем, че съм известна журналистка, която би трябвало да избере единствено един от тях за своето звездно изявление. Мисля, че с голямо предпочитание бих интервюирала Илън Мъск. Остава ми единствено вярата, че няма да пожелае в края на изявлението да му се отблагодаря с чаша нулева позитивна.:) Какво не признаваш пред себе си в своя дневник? Не повеждам дневник и не одобрявам изповедите на хартия. Смятам ги за излишно прахосване на време и сила. Предпочитам писането на романи. Пред себе си признавам всичко. Вечер преди да заспя, постоянно си върша равновесметка - какво свърших, по какъв начин съм се отнасяла към хората, които съм срещнала денем, обидила ли съм някого с думите си, направих ли себе си и някой различен в обкръжението по-щастлив или по-скоро не. Ако със себе си човек не е почтен, по какъв начин да е с другите? Има ли смисъл да се лъжем самите себе си? Какво или кой те прави по-добра? Опитвам се да бъда по-добра и по-отговорна поради фамилията ми. Да понижа доколкото е допустимо отрицателните си черти и да подсиля тези, които считам за добродетели. Добротата също е релативно разбиране. Стремя се да се отнасям към другите по този начин, както желая те да се отнасят към мен, с цел да запазя положителното у себе си.  За какво харчиш парите си? Душата ми постоянно копнее за пътешествия и разкриване на нови, прелестни. Най-много влагам в екскурзии, пътешествия и почивки в планината. Обичам да карам ски. Харча и за спортна екипировка, и доста книги. Кое е обичаното ти време за писане в денонощието? Защо и имаш ли ритуали, с цел да се свържеш с вдъхновението си? Писането е едно от най-сериозните ми занимания. Надявам се да се трансформира в миналото в главно мое занятие. Пиша постоянно, когато намеря време и не пострадвам от липса на ентусиазъм. Бих могла да пиша даже в промеждутъка от 10 минути в офиса, когато телефоните не звънят. Любимото ми време обаче е събота, в кабинета в селската ни къща, когато имам разполагаем повече от 10 часа за писане. Ето още един миг на благополучие за мен.