Христо Тулечки от Factcheck.bg: Най-младите и по-възрастните са най-уязвими от информационната война
В рубриката на предаването „ Мрежата “ „ Въпреки мрежата “ по стратегия „ Христо Ботев “ Никола Тулечки, езиковед, специалист по данни в „ Онтотекст “, част от екипа на Factcheck.bg и един от създателите на Сдружение „ Данни за Добро “, разяснява хибридните способи на въздействие: за какво се назовават по този начин, през какви канали доближават до нас, какви въздействия оказват върху обществото, по какъв начин да се предпазим от хибридно наличие. А също и за какво, съгласно него, вниманието на хората е „ новата валута “ на бъдещето, която всеки би трябвало да реши желае ли да заплати.
„ Епитетът „ хибриден “ идва от по този начин наречената „ хибридна война “, която е комбинация от кинетична война (да се стрелят войски) и осведомителна война, която е борбата за съзнанието и сърцата на съперника. Т.е. да убедиш съперника в нещо или да го накараш посредством информация, операция да направи нещо, което за теб е тактически потребно. При нас „ хибридно “ го използваме, с цел да описваме осведомителни способи за въздействие, постоянно от непознати сили, в момента предимно от Русия, които целят да въздействат изцяло върху обществото. Използваме също „ външна интервенция и осведомителна операция “.
Каналите
„ Едно време осведомителна операция се правеше, като изпращат самолети над противниковите градове, които да хвърлят листовки. Но самолетите и водачите са извънредно скъп запас, които се рискуват, с цел да се хвърлят листовки, които не е ясно къде ще отнесе вятърът. Но те са го правели, тъй като са знаели какъв брой е скъпо да достигнеш до популацията на противникова страна.
Сега се вършат фейсбук гупи, телеграм групи, канали във YouTube, намират се локални известни персони, журналисти, такива, които биха желали да бъдат публицисти, инфлуенсъри, спортисти и какви ли не, за да привлекат вниманието на хората и то да се употребява за реализиране на някаква политическа или стратегическа цел.
В множеството случаи дори е по-нюансирано, тъй като в доста случаи няма потребност „ принципалът “ да подреди нещо. Примерно китайски осведомителни акции сега се опитват да попречат на страните да извличат така наречен „ редки метали “ от Земята, тъй като Китай има монопол над въпросните запаси и желаят да си го запазят.
Какво вършат те – където се разбере, че някой ще отваря мина с необичаен материал, намират локалните екологични групи и им „ усилват сигнала “. Дори не им споделят какво да приказват, защото те си имат идея – да няма мини пред къщите им, да вземем за пример. Това е задоволително и ненадейно хората от екологичната организация стартират да получават доста лайкове под постовете си или някакви дарения, които те даже не знаят, че идват от Китай. Няма потребност никой да им се обажда по телефона и да им споделя какво да вършат. “
Поколенията и разбирането за осведомителната война
„ Точно демографиите – най-младите и по-възрастните – са много уязвими на този вид въздействия, тъй като за тях се намира точният информативен артикул, който да им въздейства. Примерно в този момент в България следим пъклен доста обществени медии, които залагат на носталгията по предишното. Ясно е, че носталгични по предишното могат да бъдат по-възрастните хора, на които хора се оферират страници, които демонстрират какъв брой по-хубаво е било в предишното. Но тези страници не хвалят социализма като режим, а просто искат да им привлекат вниманието и около тази страст от носталгията, която е основана в тях, стартират да се прокрадват други осведомителни послания – политически, обич към Русия или да гласуваш за някого. “
Емоциите, като проводник на хибридни офанзиви
„ Вече има доста пай цикъл сред стартиране на някакво наличие в обществените мрежи и премерване на неговия резултат. Така доста елементарно се схваща какъв вид наличие провокира страсти и в каква група хора „ работи “ това наличие. От тук нататък единствено би трябвало да се създава такова наличие и да се настрои както би трябвало.
За младите, да вземем за пример, се употребяват страсти като мощен гняв или изненада от вида „ няма да повярвате какво се случва… “. Има наличие към дамите, което провокира в тях страсти от вида обич, злоба, то идва през всякакви цитати. Примерно „ аз прощавам, само че не не помня “.
Какво следва
„ Зависи кой поръчва музиката. Например може да следва примерно, ако ти си непозната страна, която сега води война, ти, примерно, може да искаш да създадеш възприятие в хората, че тази война е нелегитимна. Започваш да пускаш информация и разкази, които споделят, че твоята война е нелегитимна, тъй като примерно „ Украйна ни нападана първа “. Ако си политик на национално равнище, примерно, ще си повдигнеш тематики, които искаш да отиграеш. Примерно ще кажеш, че Европа се пробва да забрани розовия домат и шкембето. Ще започнеш да твърдиш това, с цел да може в един миг политика да излезе и да каже – „ Аз ще попреча на Европа да забрани розовия домат и шкембето “.
Ако си локален политик, ще очерняш съперниците си – тия желаят да строят фотоволтаици, а хората от ТЕЦ-а ще останат на улицата и политикът след това ще каже, че няма да разреши да се затваря ТЕЦ-а, в случай че бъде определен. Така работят тези неща. “
Отговорността обществото да стане яростно и недоверчиво
„ Когато хората са гневни и ядосани, се разединяват и стартират да изпитват повече негативни страсти. Това за жалост е страничен резултат от този вид информационни операции, тъй като тук има и биологичен съставен елемент. Хората са по-склонни да изпитват негативни страсти, в сравнение с позитивни, тъй като биологично е значима за оцеляването им – по-добре да се объркаме, че има тигър против нас и то да няма, в сравнение с да подценим тази опция и тигърът да ни изяде.
Така че ние сме настроени към негативните страсти, това е прихванато от логаритмите на обществените мрежи и те познават индивида по-добре от самия човек. Съответно, хората, които създават наличие, също знаят, че това провокира повече внимание и целеустремено се пробват да разгневят обществото или групи от него, с цел да може да извърнат внимание на несъмнено наличие.
Отделно, настройването на групи хора една против друга е доста добър метод, първо, да се притегли внимание, тъй като, в случай че хората се бият, това е забавно и всички желаят да гледат някакъв скандал. Медиите са доста съучастни в тези неща и динамичност – постоянно желаят да има спор, който да демонстрират по каналите си, без да се интересуват от съществото на тематиката на абсурда. “
Емоциите, вниманието и времето, като валута
„ Всичко това води до делене и дразнене на хората.
Имам едно обръщение: Емоцията и вниманието би трябвало да се считат като тип валута, като нещо, което ние имаме и което даваме против нещо друго. Т.е. аз, ако видя някакво наличие и му обръщам внимание, това към този момент е един тип заплащане от моя страна. Това, че изпитвам някаква страст, вече е огромна цена – за какво аз би трябвало да се разгневя на това наличие, а не на някакво друго?
Това мислене ме кара да бъда оптимист за малко по-далечното бъдеще. Защото мисля, че това ще е някак си вродено за нашите деца – за да извърнат внимание на наличие, ще е все едно ние да платим за някаква покупка. Ще си споделят, не, няма да платя за това наличие с страстите си.
Замислете се, всички тези платформи в действителност това продават, това е техният артикул – вниманието и страстта. От едната страна сме ние, които вършим нещо във всичките тези платформи – играем или споделяме нещо, или гледаме нещо, а от другата страна на тази корпорация е сумарното внимание, което се обръща на съответната платформа. Де факто това е време, в което някой гледа наличието на някаква платформа. Това продават те – времето ни. Затова е валута вниманието и страстите ни. “
„ Най-голямата вреда на равнище общество е намаляването на доверието, тъй като хибридните способи безусловно това търсят и най-много непознатото въздействие през тях. Те целят да се понижи доверието сред хората и да се усилят разликите. За всичко това плащаме доста огромна политическа цена. Хората безусловно не живеят в една и съща действителност. Може да седим в едно и също помещение, само че изобщо да не консумираме една и съща информация и съответно да имаме тотално несъответстващи разкази, които разказват нашата действителност. Това е едната цена на равнище общество.
На равнище субект плащаме цената, че сме по-стресирани, тъй като постоянно сме ядосани или непрекъснато обръщаме внимание на нещо си. Оттам следва огромен недостиг на вниманието – всички са разсеяни и не могат да се концентрират за повече от 10 минути върху нещо. Това за децата е доста огромна цена.
Вторичните последствия за обществото са по-малко доверие, повече поляризация, седем пъти избори за Народно събрание и опция за опити за смяна в политическата система. “
Как да се предпазим
„ Личната отговорност – какво наличие употребявам, къде е това наличие, на какво обръщам внимание, кое ме кара да изпитвам страсти. Ако някакво наличие ме кара да изпитвам страсти, би трябвало да ми светне алена лампа и да се замисля защо това нещо или наличие търси моите страсти. Без значение дали са яд, усмивка, трогване, ирония и така нататък
Също и по какъв начин реагираме на наличие – ако реагираме на всяко наличие, ние през реакцията си го усилваме и се получава резултатът на снежната топка, Ако реагираме на всяко наличие, което е манипулативно, се трансформираме в това, което другарят Ленин е наричал „ потребни идиоти или хората, които по лична воля оказват помощ на идеята “.
Ако някой желае нещо от мен, вероятно се пробва да ме манипулира. Когато придобием тази сензитивност, към този момент ще сме много по-резистентни към този вид въздействия. Трябва да използваме здравия си разсъдък и да ревизираме от кое място идва обещано наличие, да погледнем кой е индивидът, който го споделя, какви други неща споделя и да търсим цялостния подтекст за въпросното парче наличие. Защото то е парче. Трябва да забележим от каква по-голяма част е това парче. Какво ще извършите, в случай че чуете гласа на детето си по телефона, което ви споделя, че би трябвало да дадете 15 хиляди лв. на някого? Няма ли, първо, да се опитате да се свържете с детето си наново и персонално, и да го попитате какво е това? Защото това са идващите измами, които предстоят, когато Изкуственият разсъдък към този момент може да генерира човешки гласове. “
„ Епитетът „ хибриден “ идва от по този начин наречената „ хибридна война “, която е комбинация от кинетична война (да се стрелят войски) и осведомителна война, която е борбата за съзнанието и сърцата на съперника. Т.е. да убедиш съперника в нещо или да го накараш посредством информация, операция да направи нещо, което за теб е тактически потребно. При нас „ хибридно “ го използваме, с цел да описваме осведомителни способи за въздействие, постоянно от непознати сили, в момента предимно от Русия, които целят да въздействат изцяло върху обществото. Използваме също „ външна интервенция и осведомителна операция “.
Каналите
„ Едно време осведомителна операция се правеше, като изпращат самолети над противниковите градове, които да хвърлят листовки. Но самолетите и водачите са извънредно скъп запас, които се рискуват, с цел да се хвърлят листовки, които не е ясно къде ще отнесе вятърът. Но те са го правели, тъй като са знаели какъв брой е скъпо да достигнеш до популацията на противникова страна.
Сега се вършат фейсбук гупи, телеграм групи, канали във YouTube, намират се локални известни персони, журналисти, такива, които биха желали да бъдат публицисти, инфлуенсъри, спортисти и какви ли не, за да привлекат вниманието на хората и то да се употребява за реализиране на някаква политическа или стратегическа цел.
В множеството случаи дори е по-нюансирано, тъй като в доста случаи няма потребност „ принципалът “ да подреди нещо. Примерно китайски осведомителни акции сега се опитват да попречат на страните да извличат така наречен „ редки метали “ от Земята, тъй като Китай има монопол над въпросните запаси и желаят да си го запазят.
Какво вършат те – където се разбере, че някой ще отваря мина с необичаен материал, намират локалните екологични групи и им „ усилват сигнала “. Дори не им споделят какво да приказват, защото те си имат идея – да няма мини пред къщите им, да вземем за пример. Това е задоволително и ненадейно хората от екологичната организация стартират да получават доста лайкове под постовете си или някакви дарения, които те даже не знаят, че идват от Китай. Няма потребност никой да им се обажда по телефона и да им споделя какво да вършат. “
Поколенията и разбирането за осведомителната война
„ Точно демографиите – най-младите и по-възрастните – са много уязвими на този вид въздействия, тъй като за тях се намира точният информативен артикул, който да им въздейства. Примерно в този момент в България следим пъклен доста обществени медии, които залагат на носталгията по предишното. Ясно е, че носталгични по предишното могат да бъдат по-възрастните хора, на които хора се оферират страници, които демонстрират какъв брой по-хубаво е било в предишното. Но тези страници не хвалят социализма като режим, а просто искат да им привлекат вниманието и около тази страст от носталгията, която е основана в тях, стартират да се прокрадват други осведомителни послания – политически, обич към Русия или да гласуваш за някого. “
Емоциите, като проводник на хибридни офанзиви
„ Вече има доста пай цикъл сред стартиране на някакво наличие в обществените мрежи и премерване на неговия резултат. Така доста елементарно се схваща какъв вид наличие провокира страсти и в каква група хора „ работи “ това наличие. От тук нататък единствено би трябвало да се създава такова наличие и да се настрои както би трябвало.
За младите, да вземем за пример, се употребяват страсти като мощен гняв или изненада от вида „ няма да повярвате какво се случва… “. Има наличие към дамите, което провокира в тях страсти от вида обич, злоба, то идва през всякакви цитати. Примерно „ аз прощавам, само че не не помня “.
Какво следва
„ Зависи кой поръчва музиката. Например може да следва примерно, ако ти си непозната страна, която сега води война, ти, примерно, може да искаш да създадеш възприятие в хората, че тази война е нелегитимна. Започваш да пускаш информация и разкази, които споделят, че твоята война е нелегитимна, тъй като примерно „ Украйна ни нападана първа “. Ако си политик на национално равнище, примерно, ще си повдигнеш тематики, които искаш да отиграеш. Примерно ще кажеш, че Европа се пробва да забрани розовия домат и шкембето. Ще започнеш да твърдиш това, с цел да може в един миг политика да излезе и да каже – „ Аз ще попреча на Европа да забрани розовия домат и шкембето “.
Ако си локален политик, ще очерняш съперниците си – тия желаят да строят фотоволтаици, а хората от ТЕЦ-а ще останат на улицата и политикът след това ще каже, че няма да разреши да се затваря ТЕЦ-а, в случай че бъде определен. Така работят тези неща. “
Отговорността обществото да стане яростно и недоверчиво
„ Когато хората са гневни и ядосани, се разединяват и стартират да изпитват повече негативни страсти. Това за жалост е страничен резултат от този вид информационни операции, тъй като тук има и биологичен съставен елемент. Хората са по-склонни да изпитват негативни страсти, в сравнение с позитивни, тъй като биологично е значима за оцеляването им – по-добре да се объркаме, че има тигър против нас и то да няма, в сравнение с да подценим тази опция и тигърът да ни изяде.
Така че ние сме настроени към негативните страсти, това е прихванато от логаритмите на обществените мрежи и те познават индивида по-добре от самия човек. Съответно, хората, които създават наличие, също знаят, че това провокира повече внимание и целеустремено се пробват да разгневят обществото или групи от него, с цел да може да извърнат внимание на несъмнено наличие.
Отделно, настройването на групи хора една против друга е доста добър метод, първо, да се притегли внимание, тъй като, в случай че хората се бият, това е забавно и всички желаят да гледат някакъв скандал. Медиите са доста съучастни в тези неща и динамичност – постоянно желаят да има спор, който да демонстрират по каналите си, без да се интересуват от съществото на тематиката на абсурда. “
Емоциите, вниманието и времето, като валута
„ Всичко това води до делене и дразнене на хората.
Имам едно обръщение: Емоцията и вниманието би трябвало да се считат като тип валута, като нещо, което ние имаме и което даваме против нещо друго. Т.е. аз, ако видя някакво наличие и му обръщам внимание, това към този момент е един тип заплащане от моя страна. Това, че изпитвам някаква страст, вече е огромна цена – за какво аз би трябвало да се разгневя на това наличие, а не на някакво друго?
Това мислене ме кара да бъда оптимист за малко по-далечното бъдеще. Защото мисля, че това ще е някак си вродено за нашите деца – за да извърнат внимание на наличие, ще е все едно ние да платим за някаква покупка. Ще си споделят, не, няма да платя за това наличие с страстите си.
Замислете се, всички тези платформи в действителност това продават, това е техният артикул – вниманието и страстта. От едната страна сме ние, които вършим нещо във всичките тези платформи – играем или споделяме нещо, или гледаме нещо, а от другата страна на тази корпорация е сумарното внимание, което се обръща на съответната платформа. Де факто това е време, в което някой гледа наличието на някаква платформа. Това продават те – времето ни. Затова е валута вниманието и страстите ни. “
„ Най-голямата вреда на равнище общество е намаляването на доверието, тъй като хибридните способи безусловно това търсят и най-много непознатото въздействие през тях. Те целят да се понижи доверието сред хората и да се усилят разликите. За всичко това плащаме доста огромна политическа цена. Хората безусловно не живеят в една и съща действителност. Може да седим в едно и също помещение, само че изобщо да не консумираме една и съща информация и съответно да имаме тотално несъответстващи разкази, които разказват нашата действителност. Това е едната цена на равнище общество.
На равнище субект плащаме цената, че сме по-стресирани, тъй като постоянно сме ядосани или непрекъснато обръщаме внимание на нещо си. Оттам следва огромен недостиг на вниманието – всички са разсеяни и не могат да се концентрират за повече от 10 минути върху нещо. Това за децата е доста огромна цена.
Вторичните последствия за обществото са по-малко доверие, повече поляризация, седем пъти избори за Народно събрание и опция за опити за смяна в политическата система. “
Как да се предпазим
„ Личната отговорност – какво наличие употребявам, къде е това наличие, на какво обръщам внимание, кое ме кара да изпитвам страсти. Ако някакво наличие ме кара да изпитвам страсти, би трябвало да ми светне алена лампа и да се замисля защо това нещо или наличие търси моите страсти. Без значение дали са яд, усмивка, трогване, ирония и така нататък
Също и по какъв начин реагираме на наличие – ако реагираме на всяко наличие, ние през реакцията си го усилваме и се получава резултатът на снежната топка, Ако реагираме на всяко наличие, което е манипулативно, се трансформираме в това, което другарят Ленин е наричал „ потребни идиоти или хората, които по лична воля оказват помощ на идеята “.
Ако някой желае нещо от мен, вероятно се пробва да ме манипулира. Когато придобием тази сензитивност, към този момент ще сме много по-резистентни към този вид въздействия. Трябва да използваме здравия си разсъдък и да ревизираме от кое място идва обещано наличие, да погледнем кой е индивидът, който го споделя, какви други неща споделя и да търсим цялостния подтекст за въпросното парче наличие. Защото то е парче. Трябва да забележим от каква по-голяма част е това парче. Какво ще извършите, в случай че чуете гласа на детето си по телефона, което ви споделя, че би трябвало да дадете 15 хиляди лв. на някого? Няма ли, първо, да се опитате да се свържете с детето си наново и персонално, и да го попитате какво е това? Защото това са идващите измами, които предстоят, когато Изкуственият разсъдък към този момент може да генерира човешки гласове. “
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ