Откъс от "Защо Тибет" на Владо Руменов
В рубриката " На път " " Дневник " разгласява фрагмент от " Защо Тибет " с създател Владо Руменов, възложен от Издателство " Велес "
" В една нощ из Тибетското плато, до момента в който попълнях дневника си ми хрумна, че може би ще е добре да опиша за това пътешестване. Роди се концепцията за тази книга.
Искаше ми се да оказа помощ на тибетците по кротичък път да осъществен своята самостоятелност. Да окажеш помощ на цялостен един народ е амбициозна задача. Едва ли ми е по силите. Мисля си, че в случай че повече хора по света се срещнат по-отблизо с живота, историята и проблемите на Тибет това би помогнало.
Според будистката философия нещата се правят основно от духовната сила. Та колкото повече хора насочат духовната си сила към тази част на света, толкоз по-добре евентуално... "
Владо Руменов
" В книгата си " Защо Тибет ", на 250 страници Владо Руменов е разказал с мигане и без рекламация за пътешественическите несгоди и възторзи на трима индивида озовали се в напълно другата и високо духовна будистка цивилизация. Разказал е за усещанията и мислите подбудени от тази странна среща в главите на трима, отворени към света българи. Разказал е за геологическата и човешката история, за природата на Тибет и Хималая, за будистките манастири и философските стойности, с които жителите на най-високата страна в света се пробват да запазят духовната си самостоятелност в изискванията на неявяване на политически суверинитет.
Трудно осъществимо, разбирасе е пожеланието на създателя всеки човек по света да може да се досегне до, към момента, високата нематериалност на тибетците и с този аршин да продължи живота си. "
Ясен Антов
Владо Руменов е художник, роден през 1956 година в София.
От 1976 година до 2016 година работи в Националната художествена изложба като асистент реставратор, а по-късно като фондохранител в музея за икони, Криптата.
От 1984 година работи с екипи на Археологическия институт към Българска академия на науките като художник и главно в екипа на Георги Китов.
Участва в няколко общи живописни изложения, реализира и две независими.
На няколко пъти, през 1978 година, 1983 година 1988 година, 2002 година и 2010 година пътува из Виетнам, Индия, Непал и Тибет. В резултат на едно от пътуванията си из Тибет през 2003 година реализира фотоизложбата " Защо Тибет " в Националната Художествена Галерия
Премиерата на книгата " Защо Тибет ", ще се състои на 19 октомври, четвъртък, 2017 година от 18:00 ч., в залата на първия етаж, в постройката на Съюза на архитектите на ул. " Кракра " № 11.
Откъс от " Защо Тибет ", Владо Руменов
Маклеод Гандж, с изключение на с туризма и Далай Лама, се слави и с килимарството си. Следобед попаднах в магазин за чорапи, тъкани и килими. Собственикът на магазина бе на моите години, мохамеданин. Много приветлив и доброжелателен господин. В желанието си да ме направи собствен клиент, с присъщата на всеки азиатец вежливост ме заприказва и изпрати прислужника за чай. Може би към час прекарах с него. Поведе диалога към философиите на другите религии. Когато си тръгвах, към този момент бяхме стигнали единомислещо до мнението, че Бог въобще е един, единствено имената, с които хората по света го назовават, са разнообразни Разбира се съумя да ме изкуши да купя чифт прелестни вълнени чорапи.
До същото умозаключение за Бог достигнахме преди години в диалог с евреин, турчин и ром на едно не по-малко необичайно място - еврейското гробище край Карнобат, употребявано от ХVІ до ХХ век. Евреинът беше доста приветлив господин на име Цви Керен. Беше изпратен от страната Израел да документира недвижимите монументи на еврейската просвета из България, а аз му помагах с рисунки на орнаментите по надгробията.
В центъра на Маклеод Гандж е издигната ступа в памет на починалите жители и монаси на Тибет в събитията след 1959 година – Намгялма Ступа.
Около нея непрекъснато обикалят хора и въртят 100 и осемте молитвени барабана. И аз го направих. На петнайсетина минути път по-нататък е издигната резиденцията на Далай Лама. Точно против нея е повдигнат и основният тибетски храм Цуглаг Канг. Олтарът му съхранява три скулптури. В центъра е ситуирана тази на Шакя Муни буда, а вдясно от нея - обърнати с лица към Тибет, са статуите на Падма Самбхава и сребърната скулптура на Авалокитешвара, буда на състраданието, патрон и предшественик на Тибет.
Тя е с единайсет лица, хиляди очи и хиляди ръце. Историята й е много трагична. Започва през VІІ в, когато цар Сонгдзен Гампо поръчал за основния тибетски храм в Ласа Джо Канг скулптура на Авалокитешвара от злато, инкрустирана със скъпоценни камъни. Тя се трансформирала в обект на поклонение за всички будисти от Азия.
По време на китайската културна гражданска война тази и доста други скулптури от двореца Потала в Ласа били изхвърлени на улицата от хунвейбините и разрушени на части. Потресените тибетци съумели да съберат части от лицата на скулптурите на ядосания и спокоен Авалокитешвара. Постепенно, преминавайки през доста ръце, тези части достигнали през 1967 година до Маклеод Гандж. През 1970 година били вградени в новата сребърна скулптура на Авалокитешвара.
Из Дарамсала могат да се срещнат всевъзможни " кръпки ". Имам поради позакъснели почитатели на епохата " хипи " на всевъзможни възрасти. Бродят и едни крайни " кръпки " на моите години и по-стари, които прочувствено са се взели напълно на съществено. Облечени са или в будистки отшелнически облекла, или в индийски сарита.
Влязох в едно кръчме, което очевидно бе нещо като техен клуб, с размери два на пет метра. Стените - съвсем покрити със фотоси на Джон Ленън, Йоко Оно и други светила с източна ориентировка. На масата бяха струпани четири дебели книги. Докато си чаках чая, ги разпрострях. Всъщност това бяха тетрадки с листове от истинска ръчно направена тибетска хартия. Използваха ги за нещо като лексикони, с тази разлика, че нямаше въпроси, на които би трябвало да отговаряш, а всеки можеше да си написа каквото му текне: от теорията за относителността на Айнщайн през лирика и еротични рисунки до политически възгледи - нещо като по вътрешната страна на вратата на тоалетната в кафето на Художествената академия в София.
Из Дарамсала могат да се срещнат и европейци и европейки, които освен че фактически са приели будизма, само че и са се замонашили.
Бях си харесал една кръчмичка и в нея похапвах и си четях отвреме в точния момент. Наслаждавах се на едно блажено бездействие, каквото надали скоро щеше да ми се случи. Бях си харесал кръчмичката, тъй като в непосредствена непосредственост до нея имаше музикална сергия, от която звучеше тибетска музика и какво ли не - в това число и " Музика на водата " на Хендел. Особено ми хареса един диск с тибетска музика. От Непал към този момент се бях сдобил с шест касетки с храмови осъществявания - пуджи, само че това на диска беше нещо извънредно. Купих си го. Десет дни по-късно в София, когато го разпечатах се оказа, че вътре въобще няма никакъв диск... Не е до парите - коства единствено два $, но иди си го вземи от Дарамсала де.
Времето лети...
Привечер ще би трябвало да заминавам за Дели. А до тогава мога да отида на утринната пуджа в Цуглаг Канг.
Мога и да участвам на упражненията на монасите по реторика в института за будистка диалектика. Основан е през 1973 година Монаси от всички будистки школи идват тук, с цел да учат Канджура - словата на Сидхарта Гаутама Шакя Муни буда посредством изкуството на диалектиката. Това се прави по отношение на една мисъл на самия Шакя Муни буда, който споделя, че нищо, в това число неговите лични учения, не може да бъде признато като истина, до момента в който не бъде потвърдено посредством справедлив разбор. Доста толерантно...
Отивам и в музея към културния център на Тибет наоколо до манастира. Много потискащо прекарване. По сходен метод съм се чувствал единствено в музеите на Холокоста. Няма да не помни една фотография: снежни хълмове; в наедрял проект млад гологлав човек с остригана коса крачи, мощно приведен напред, с цел да преодолее напора напразно, който развява облеклата му. След него, в колона, група хора, които също се борят с вятъра. Март, 1959 година. Младият тогава Далай Лама напуща Тибет.
Вечерта аз също ще би трябвало да напусна тибетците. На идващия ден следобяд е самолетът ми за София. Това не звучи доста оптимистично на скитническата ми душа. Вечерта тялото ми дружно с раницата ще се качи на автобуса, който с огромна скорост и друсане ще ги отнесе надолу и на юг към Дели и интернационалното летище " Индира Ганди ".
А пък аз мисля да поостана още малко в Дарамсала. Ще си обуя още веднъж разпадналите се и мръсни панталони. Може пък и да дочакам Негово Светейшество. Той надали ще откаже да ме одобри поради панталоните ми. Ще се повъртя край сергийките с какво ли не. Ще изям някой и различен дал бат, може и с чапати. Ще се помотая из тесните улички измежду шума и музиката, измежду тибетците и взелите се доста насериозно европейци. Ще ги чувам по какъв начин беседват на другите си езици. Ще се разминавам с прокажените, с кучетата и котките, с кравите и маймуните. Накрая ще изпия един чай, слушайки " Музиката на водата " на Хендел, и след това считам да потегли на североизток напряко " по азимут " през Хималая до някой тибетски манастир, с цел да участвам на утринната пуджа. Там към този момент още веднъж ще има доста монаси.
Това ще бъде един Тибет, напълно либерален и изцяло девоенизиран. Тогава към този момент Тибет ще бъде едно светилище - място на мир и ненасилие.
Нали...
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (802)
" В една нощ из Тибетското плато, до момента в който попълнях дневника си ми хрумна, че може би ще е добре да опиша за това пътешестване. Роди се концепцията за тази книга.
Искаше ми се да оказа помощ на тибетците по кротичък път да осъществен своята самостоятелност. Да окажеш помощ на цялостен един народ е амбициозна задача. Едва ли ми е по силите. Мисля си, че в случай че повече хора по света се срещнат по-отблизо с живота, историята и проблемите на Тибет това би помогнало.
Според будистката философия нещата се правят основно от духовната сила. Та колкото повече хора насочат духовната си сила към тази част на света, толкоз по-добре евентуално... "
Владо Руменов
" В книгата си " Защо Тибет ", на 250 страници Владо Руменов е разказал с мигане и без рекламация за пътешественическите несгоди и възторзи на трима индивида озовали се в напълно другата и високо духовна будистка цивилизация. Разказал е за усещанията и мислите подбудени от тази странна среща в главите на трима, отворени към света българи. Разказал е за геологическата и човешката история, за природата на Тибет и Хималая, за будистките манастири и философските стойности, с които жителите на най-високата страна в света се пробват да запазят духовната си самостоятелност в изискванията на неявяване на политически суверинитет.
Трудно осъществимо, разбирасе е пожеланието на създателя всеки човек по света да може да се досегне до, към момента, високата нематериалност на тибетците и с този аршин да продължи живота си. "
Ясен Антов
Владо Руменов е художник, роден през 1956 година в София.
От 1976 година до 2016 година работи в Националната художествена изложба като асистент реставратор, а по-късно като фондохранител в музея за икони, Криптата.
От 1984 година работи с екипи на Археологическия институт към Българска академия на науките като художник и главно в екипа на Георги Китов.
Участва в няколко общи живописни изложения, реализира и две независими.
На няколко пъти, през 1978 година, 1983 година 1988 година, 2002 година и 2010 година пътува из Виетнам, Индия, Непал и Тибет. В резултат на едно от пътуванията си из Тибет през 2003 година реализира фотоизложбата " Защо Тибет " в Националната Художествена Галерия
Премиерата на книгата " Защо Тибет ", ще се състои на 19 октомври, четвъртък, 2017 година от 18:00 ч., в залата на първия етаж, в постройката на Съюза на архитектите на ул. " Кракра " № 11.
Откъс от " Защо Тибет ", Владо Руменов
Маклеод Гандж, с изключение на с туризма и Далай Лама, се слави и с килимарството си. Следобед попаднах в магазин за чорапи, тъкани и килими. Собственикът на магазина бе на моите години, мохамеданин. Много приветлив и доброжелателен господин. В желанието си да ме направи собствен клиент, с присъщата на всеки азиатец вежливост ме заприказва и изпрати прислужника за чай. Може би към час прекарах с него. Поведе диалога към философиите на другите религии. Когато си тръгвах, към този момент бяхме стигнали единомислещо до мнението, че Бог въобще е един, единствено имената, с които хората по света го назовават, са разнообразни Разбира се съумя да ме изкуши да купя чифт прелестни вълнени чорапи.
До същото умозаключение за Бог достигнахме преди години в диалог с евреин, турчин и ром на едно не по-малко необичайно място - еврейското гробище край Карнобат, употребявано от ХVІ до ХХ век. Евреинът беше доста приветлив господин на име Цви Керен. Беше изпратен от страната Израел да документира недвижимите монументи на еврейската просвета из България, а аз му помагах с рисунки на орнаментите по надгробията.
В центъра на Маклеод Гандж е издигната ступа в памет на починалите жители и монаси на Тибет в събитията след 1959 година – Намгялма Ступа.
Около нея непрекъснато обикалят хора и въртят 100 и осемте молитвени барабана. И аз го направих. На петнайсетина минути път по-нататък е издигната резиденцията на Далай Лама. Точно против нея е повдигнат и основният тибетски храм Цуглаг Канг. Олтарът му съхранява три скулптури. В центъра е ситуирана тази на Шакя Муни буда, а вдясно от нея - обърнати с лица към Тибет, са статуите на Падма Самбхава и сребърната скулптура на Авалокитешвара, буда на състраданието, патрон и предшественик на Тибет.
Тя е с единайсет лица, хиляди очи и хиляди ръце. Историята й е много трагична. Започва през VІІ в, когато цар Сонгдзен Гампо поръчал за основния тибетски храм в Ласа Джо Канг скулптура на Авалокитешвара от злато, инкрустирана със скъпоценни камъни. Тя се трансформирала в обект на поклонение за всички будисти от Азия.
По време на китайската културна гражданска война тази и доста други скулптури от двореца Потала в Ласа били изхвърлени на улицата от хунвейбините и разрушени на части. Потресените тибетци съумели да съберат части от лицата на скулптурите на ядосания и спокоен Авалокитешвара. Постепенно, преминавайки през доста ръце, тези части достигнали през 1967 година до Маклеод Гандж. През 1970 година били вградени в новата сребърна скулптура на Авалокитешвара.
Из Дарамсала могат да се срещнат всевъзможни " кръпки ". Имам поради позакъснели почитатели на епохата " хипи " на всевъзможни възрасти. Бродят и едни крайни " кръпки " на моите години и по-стари, които прочувствено са се взели напълно на съществено. Облечени са или в будистки отшелнически облекла, или в индийски сарита.
Влязох в едно кръчме, което очевидно бе нещо като техен клуб, с размери два на пет метра. Стените - съвсем покрити със фотоси на Джон Ленън, Йоко Оно и други светила с източна ориентировка. На масата бяха струпани четири дебели книги. Докато си чаках чая, ги разпрострях. Всъщност това бяха тетрадки с листове от истинска ръчно направена тибетска хартия. Използваха ги за нещо като лексикони, с тази разлика, че нямаше въпроси, на които би трябвало да отговаряш, а всеки можеше да си написа каквото му текне: от теорията за относителността на Айнщайн през лирика и еротични рисунки до политически възгледи - нещо като по вътрешната страна на вратата на тоалетната в кафето на Художествената академия в София.
Из Дарамсала могат да се срещнат и европейци и европейки, които освен че фактически са приели будизма, само че и са се замонашили.
Бях си харесал една кръчмичка и в нея похапвах и си четях отвреме в точния момент. Наслаждавах се на едно блажено бездействие, каквото надали скоро щеше да ми се случи. Бях си харесал кръчмичката, тъй като в непосредствена непосредственост до нея имаше музикална сергия, от която звучеше тибетска музика и какво ли не - в това число и " Музика на водата " на Хендел. Особено ми хареса един диск с тибетска музика. От Непал към този момент се бях сдобил с шест касетки с храмови осъществявания - пуджи, само че това на диска беше нещо извънредно. Купих си го. Десет дни по-късно в София, когато го разпечатах се оказа, че вътре въобще няма никакъв диск... Не е до парите - коства единствено два $, но иди си го вземи от Дарамсала де.
Времето лети...
Привечер ще би трябвало да заминавам за Дели. А до тогава мога да отида на утринната пуджа в Цуглаг Канг.
Мога и да участвам на упражненията на монасите по реторика в института за будистка диалектика. Основан е през 1973 година Монаси от всички будистки школи идват тук, с цел да учат Канджура - словата на Сидхарта Гаутама Шакя Муни буда посредством изкуството на диалектиката. Това се прави по отношение на една мисъл на самия Шакя Муни буда, който споделя, че нищо, в това число неговите лични учения, не може да бъде признато като истина, до момента в който не бъде потвърдено посредством справедлив разбор. Доста толерантно...
Отивам и в музея към културния център на Тибет наоколо до манастира. Много потискащо прекарване. По сходен метод съм се чувствал единствено в музеите на Холокоста. Няма да не помни една фотография: снежни хълмове; в наедрял проект млад гологлав човек с остригана коса крачи, мощно приведен напред, с цел да преодолее напора напразно, който развява облеклата му. След него, в колона, група хора, които също се борят с вятъра. Март, 1959 година. Младият тогава Далай Лама напуща Тибет.
Вечерта аз също ще би трябвало да напусна тибетците. На идващия ден следобяд е самолетът ми за София. Това не звучи доста оптимистично на скитническата ми душа. Вечерта тялото ми дружно с раницата ще се качи на автобуса, който с огромна скорост и друсане ще ги отнесе надолу и на юг към Дели и интернационалното летище " Индира Ганди ".
А пък аз мисля да поостана още малко в Дарамсала. Ще си обуя още веднъж разпадналите се и мръсни панталони. Може пък и да дочакам Негово Светейшество. Той надали ще откаже да ме одобри поради панталоните ми. Ще се повъртя край сергийките с какво ли не. Ще изям някой и различен дал бат, може и с чапати. Ще се помотая из тесните улички измежду шума и музиката, измежду тибетците и взелите се доста насериозно европейци. Ще ги чувам по какъв начин беседват на другите си езици. Ще се разминавам с прокажените, с кучетата и котките, с кравите и маймуните. Накрая ще изпия един чай, слушайки " Музиката на водата " на Хендел, и след това считам да потегли на североизток напряко " по азимут " през Хималая до някой тибетски манастир, с цел да участвам на утринната пуджа. Там към този момент още веднъж ще има доста монаси.
Това ще бъде един Тибет, напълно либерален и изцяло девоенизиран. Тогава към този момент Тибет ще бъде едно светилище - място на мир и ненасилие.
Нали...
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (802)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ