Христина Вучкова: Майчинството ме промени! Усещам сила, увереност и категоричност
В рубриката на Мария Филипова „ Звездите споделят “ . Днес ще ви срещнем с историята на Христина Вучкова. Как, по кое време и за какво избра обичаната ни игра?
-Кога стартира с волейбола и какво си спомняш от този интервал?
-Започнах много късно… и с голямо отвращение. Защото желаех да упражнявам плуване или лека атлетика. Съвсем инцидентно ме откри треньорка от „ Септември “ и убеди родителите ми, че съм основана за волейбол. Няколко месеца по-късно, ми стана още по-трудно и демотивиращо да отивам на тренировки, тъй като към този момент се намирах в ЦСКА, клуб който изисква сериозна дисциплинираност, отговорност и реализиране на цели. Оказах се измежду мощния набор 90-91, измежду връстници, доста по – напреднали от мен, (все отново бях на 15 г.), едни към този момент част от националните гарнитури, други- борещи се за място в женския тим тогава. А аз занапред започвах да депозирам с две ръце от горната страна. Помня, по какъв начин най-малко двама треньори бяха безапелационни, че няма смисъл да не преставам в залата, че е по-добре да акцентира на образованието си …
До момента, в който се появи Емилия Пашова! Моят основен човек за всичко, което ми се е случило до момента. С нея продължавахме тренировки до късни часове. Самата тя централен блокировач на международно равнище, държеше да ми потвърди, че има смисъл, има бъдеще в това, което върша. Истинският ми волейбол стартира, когато и повярвах!
foto:fivb.com
-Вече със стабилен опит зад тила си, става ли ти по-ясен волейболът и по-лесен за упражняване?
-С опита през днешния ден, към този момент знам! Знам, че напрежението, преди значим мач, е нещо обикновено, научила съм се да го одобрявам и да му се веселя даже. Имам ясна визия какво се изисква от мен и по какъв начин мога да оказа помощ оптимално на тима си, даже когато не ми е ден.
Волейболът не е елементарен! Изисква високо равнище и неизменност. Един ден да се успокоиш, един ден да не дадеш максимума от себе си и към този момент се представяш криво-ляво, съперниците те догонват, влияеш на представянето на съотборничките си и то отрицателно.
Волейболът форсира темповете си в последните години. Увеличиха се условията за техничност. Играта, организацията -всичко е доста динамично, а това отхвърля даже мисълта за елементарно, умерено или рутина.
foto:fivb.com
-Какви качества е нужно да има един централен блокиращ-нападател на високо равнище?
-От името „ централен блокировач “става ясно: Блок! Разбира се, офанзива, сервис и всички други детайли са в безспорна изгода за теб и тима. Грешно е това, че щом един център не може да подаде „ Фрии бол “ тъкмо, се приема за обикновено или не се чака добра отбрана от него. Всички детайли на всеки състезател в тима са свързани за достигането на 25-та точка. Според мен робуването на сходни „ толеранси “ е неверно и вредящо на играч и тим.
foto:fivb.com
– Кое съгласно теб е по-важно, да нападаш или да блокираш?
-И двете са неизменима част от играта, тъй като са точки, само че сигурно блока ми носи повече наслада и наслаждение, защото от по -трудна позиция изисква и да успееш да надхитриш съперника.
foto:fivb.com
-Как се отнасяш към информацията, която дава статистиката?
-В днешно време, съвсем всички се интересуват от статистиката в това число и аз, само че има доста обстановки във волейбола, които не могат да бъдат разказани с числа. Имала съм десетки мачове, в които статистиката ми е била не толкоз добра, само че в действителност съм правила едни от най-хубавите си представяния, като съм пособия на тима да доближи до мечтаната победа.
foto:fivb.com
-Има ли значение растежът на разпределителката за положителния синхрон сред двете?
-Наистина съм мислила по-този въпрос, само че с дългогодишния ми опит стигнах до извода, че всичко зависи от моженето на разпределителя.
– Има ли специфичност при играта на блок един на един, по какъв начин противодействаш, на нюх, на получена информация или по отношение на резултата?
-Много характерни тренировки, бързи реакции и нюх, който ми оказва помощ да разгадавам нападателите в избрани обстановки, само че няма нищо по-хубаво от съответната и навременна информация, която ме улеснява доста.
foto:cev.eu
-Имаш опит в задграничните клубове, къде е най-трудно да си централен нападател?
-В най-силните шампионати като Турция и Италия, само че съответно за момента, мисля че е най -трудно турското, защото има едни от най-хубавите нападатели в света, които се стремят непрекъснато да преодолеят отбраната на съперниците си.
-Кои волейболистки, съгласно теб, са в топ 5 на твоя пост сега?
-Христина Вучкова, Милена Рашич, Еда Ердем, Робин де Кройф, за пета не се сещам, само че за това ще допълня, моя кумир и към този момент някогашна волейболистка Мая Поляк.
foto:fivb.com
-Очертава се тежко лято за националния тим, по какъв начин оценяваш възможностите за положително класиране на шампионатите, които предстоят?
-Всичко е в нашите ръце, стига да сме обединени в общата цел, реализираме ли мощен колектив, покажем ли на какво сме способни, смятам, че ще създадем доста сполучлива година! От дълго време не сме били в цялостен състав, по тази причина се веселя, че тази година имаме такава опция: да се съберем, да бъдем домакини. А и за какво пък, най-сетне не класираме България там където й е мястото – в челните позиции на шампионатите.
foto:fivb.com
-Как те промени майчинството?
-Ако попитате околните и приятелите ми, съм си същата, само че аз чувствам мощ, убеденост и решителност, които допреди една година не познавах. Имам си едно малко лъвче, на което би трябвало да давам образец всеки ден.
фотография:личен списък
-Коя е желаната обществена мрежа,и какъв брой постоянно я използваш?
-Инстаграм. Това е първото приложение, което разтварям щом намеря свободна минутка.
-Как се виждаш след 10г.?
-С две деца и опитваща се да подобря върха на Франческа Пичинини в днешно време. Стига тялото ми да го разреши.
-Продължи изречението-Волейболът е:
Най – великата игра.
Мария Филипова, VolleyComment.bg
-Кога стартира с волейбола и какво си спомняш от този интервал?
-Започнах много късно… и с голямо отвращение. Защото желаех да упражнявам плуване или лека атлетика. Съвсем инцидентно ме откри треньорка от „ Септември “ и убеди родителите ми, че съм основана за волейбол. Няколко месеца по-късно, ми стана още по-трудно и демотивиращо да отивам на тренировки, тъй като към този момент се намирах в ЦСКА, клуб който изисква сериозна дисциплинираност, отговорност и реализиране на цели. Оказах се измежду мощния набор 90-91, измежду връстници, доста по – напреднали от мен, (все отново бях на 15 г.), едни към този момент част от националните гарнитури, други- борещи се за място в женския тим тогава. А аз занапред започвах да депозирам с две ръце от горната страна. Помня, по какъв начин най-малко двама треньори бяха безапелационни, че няма смисъл да не преставам в залата, че е по-добре да акцентира на образованието си …
До момента, в който се появи Емилия Пашова! Моят основен човек за всичко, което ми се е случило до момента. С нея продължавахме тренировки до късни часове. Самата тя централен блокировач на международно равнище, държеше да ми потвърди, че има смисъл, има бъдеще в това, което върша. Истинският ми волейбол стартира, когато и повярвах!
foto:fivb.com
-Вече със стабилен опит зад тила си, става ли ти по-ясен волейболът и по-лесен за упражняване?
-С опита през днешния ден, към този момент знам! Знам, че напрежението, преди значим мач, е нещо обикновено, научила съм се да го одобрявам и да му се веселя даже. Имам ясна визия какво се изисква от мен и по какъв начин мога да оказа помощ оптимално на тима си, даже когато не ми е ден.
Волейболът не е елементарен! Изисква високо равнище и неизменност. Един ден да се успокоиш, един ден да не дадеш максимума от себе си и към този момент се представяш криво-ляво, съперниците те догонват, влияеш на представянето на съотборничките си и то отрицателно.
Волейболът форсира темповете си в последните години. Увеличиха се условията за техничност. Играта, организацията -всичко е доста динамично, а това отхвърля даже мисълта за елементарно, умерено или рутина.
foto:fivb.com
-Какви качества е нужно да има един централен блокиращ-нападател на високо равнище?
-От името „ централен блокировач “става ясно: Блок! Разбира се, офанзива, сервис и всички други детайли са в безспорна изгода за теб и тима. Грешно е това, че щом един център не може да подаде „ Фрии бол “ тъкмо, се приема за обикновено или не се чака добра отбрана от него. Всички детайли на всеки състезател в тима са свързани за достигането на 25-та точка. Според мен робуването на сходни „ толеранси “ е неверно и вредящо на играч и тим.
foto:fivb.com
– Кое съгласно теб е по-важно, да нападаш или да блокираш?
-И двете са неизменима част от играта, тъй като са точки, само че сигурно блока ми носи повече наслада и наслаждение, защото от по -трудна позиция изисква и да успееш да надхитриш съперника.
foto:fivb.com
-Как се отнасяш към информацията, която дава статистиката?
-В днешно време, съвсем всички се интересуват от статистиката в това число и аз, само че има доста обстановки във волейбола, които не могат да бъдат разказани с числа. Имала съм десетки мачове, в които статистиката ми е била не толкоз добра, само че в действителност съм правила едни от най-хубавите си представяния, като съм пособия на тима да доближи до мечтаната победа.
foto:fivb.com
-Има ли значение растежът на разпределителката за положителния синхрон сред двете?
-Наистина съм мислила по-този въпрос, само че с дългогодишния ми опит стигнах до извода, че всичко зависи от моженето на разпределителя.
– Има ли специфичност при играта на блок един на един, по какъв начин противодействаш, на нюх, на получена информация или по отношение на резултата?
-Много характерни тренировки, бързи реакции и нюх, който ми оказва помощ да разгадавам нападателите в избрани обстановки, само че няма нищо по-хубаво от съответната и навременна информация, която ме улеснява доста.
foto:cev.eu
-Имаш опит в задграничните клубове, къде е най-трудно да си централен нападател?
-В най-силните шампионати като Турция и Италия, само че съответно за момента, мисля че е най -трудно турското, защото има едни от най-хубавите нападатели в света, които се стремят непрекъснато да преодолеят отбраната на съперниците си.
-Кои волейболистки, съгласно теб, са в топ 5 на твоя пост сега?
-Христина Вучкова, Милена Рашич, Еда Ердем, Робин де Кройф, за пета не се сещам, само че за това ще допълня, моя кумир и към този момент някогашна волейболистка Мая Поляк.
foto:fivb.com
-Очертава се тежко лято за националния тим, по какъв начин оценяваш възможностите за положително класиране на шампионатите, които предстоят?
-Всичко е в нашите ръце, стига да сме обединени в общата цел, реализираме ли мощен колектив, покажем ли на какво сме способни, смятам, че ще създадем доста сполучлива година! От дълго време не сме били в цялостен състав, по тази причина се веселя, че тази година имаме такава опция: да се съберем, да бъдем домакини. А и за какво пък, най-сетне не класираме България там където й е мястото – в челните позиции на шампионатите.
foto:fivb.com
-Как те промени майчинството?
-Ако попитате околните и приятелите ми, съм си същата, само че аз чувствам мощ, убеденост и решителност, които допреди една година не познавах. Имам си едно малко лъвче, на което би трябвало да давам образец всеки ден.
фотография:личен списък
-Коя е желаната обществена мрежа,и какъв брой постоянно я използваш?
-Инстаграм. Това е първото приложение, което разтварям щом намеря свободна минутка.
-Как се виждаш след 10г.?
-С две деца и опитваща се да подобря върха на Франческа Пичинини в днешно време. Стига тялото ми да го разреши.
-Продължи изречението-Волейболът е:
Най – великата игра.
Мария Филипова, VolleyComment.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ