Ева Янева: Волейболът е моята любов и сила, характер!
В рубриката на Мария Филипова „ Звездите споделят “. Днес ще ви срещнем с историята на Ева Янева.Как, по кое време и за какво избра обичаната ни игра.
–Здравей Ева, когато започваше с волейбола, минаваха ли ти мисли, че ще стигнеш толкоз надалеч?
-Играя волейбол от напълно мъничка и тогава не го одобрявах като нещо, което може да се развие дотам. За мен това беше просто една забавна игра, с която започнах по–скоро да си консумирам силата,тъй като първите ми стъпки в спорта бяха на 10 години.
-Кога усети, че нещата при теб ще се получат във волейбола?
-Този миг пристигна, когато в ЦСКА ме повикаха при дамите и ме викаха с по-големия народен тим (с 2 години по-големи от мен). Тогава действително осъзнах, че аз имам капацитет и мога да се развия повече и на по-далеч.
-Кое те стимулира да влизаш всеки ден в залата?
-Мотивира ме любовта към спорта, стимулира ме самата реализация, компликациите които изпитваме, стимулира ме всеки нов сезон, тимът ми, състезателките, треньора, условията, самата динамичност на играта. Всичко това за мен е доста забавно, да се усъвършенстваш в нещо, в което си добър.
-Играла си с доста състезателки от разнообразни шампионати, можеш ли да определиш някоя или някои като пример за професионализъм и спортна нравственос, и какво си научила от тях?
-Животът и кариерата на един състезател, още повече от групов спорт е доста забавен, защото ти безусловно годишно, всекидневно се сблъскваш с доста разнообразни състезатели, разнообразни характери, разнообразни хора към теб, които несъмнено те обогатяват. Смятам, че е значимо да съумееш да вземеш образеца, положителния образец от състезателките, който са били на по-високо равнище от теб, които са към този момент потвърдени. С доста съществени имена съм играла в кариерата ми и всеки те учи на разнообразни неща, още повече, че имаме и друг нрав. Във Франция съм играла дълги години с Виктория Рава, която е един прелестен експерт и човек. В Русия съм играла с Екатерина Гамова, която е легенда във волейбола. Според мен нещото, което ги сплотява е любовта към спорта.
-Играла си в най-силните шампионати в света, къде научи най-вече за волейбола?
-Смятам, че във Франция имах опцията да работя с един страховит треньор, който ми даде доста за волейбола. След това всяка година, всеки сезон учиш нещо, даже през днешния ден мога да кажа, че изучавам и се модернизирам, и ми е доста забавно и прелестно.
-Различните шампионати друга тактичност ли имат и каква е разликата?
-Всички шампионати се сплотяват с най-важната тактичност, да имаш ясна цел, да си насочен към нея и темперамент да направиш от състезателите тим. Има някои страни, в които повече се залага на физиката, в други повече на техниката, само че тактиката не бих споделила, че е друга, по-скоро качествата на състезателите са разнообразни. Няма разлика в тактиката в другите шампионати, по скоро разликата е в подготовката и отношението към спорта, към хората. В Китай е малко по-сложно и малко по да кажем педантично-войнишки, до момента в който в Япония нещата са по-леки, показва се по по различен метод, по непосредствен до европейския.
фотография: персонален списък
-Къде съгласно теб е най-доброта място за волейбол, като равнище, като условия, като възнаграждение?
-В днешните времена по този начин е много динамично отношението към спорта и изобщо реализацията в спорта, която можеш да получиш, от финансова позиция, от спортно-техническа. Със сигурност най-хубавото място е това, в което се чувстваш най-добре. Смятам, че една Полша е хубава дестинация, една Турция, Франция също търпи съществено развиване в шампионата си в последните години. Русия е с извънредно мощно състезание. Може би за всяка страна се изискват разнообразни качества, с цел да можеш да комбинираш удоволствието от спорта и финансовата страна.
-Разкажи ни за прекарването да играеш в Япония и Китай?
-Действително Китай и Япония са радикално разнообразни страни, радикално разнообразни от Европа и извънредно културно богати. Там е доста забавно. В Япония ме впечатли най-вече, естествено, ураганите, торнадота и земетресенията. Впечатли ме топлината на хората, любезността, искреността, желанието да оказват помощ, да работят, тъй като те се работохолици. Усмивката и силата, с която идват всеки ден на подготовка. Там спорта не беше работа, там спорта беше едно наслаждение. Китай от своя страна, може би от самата им просвета, от самото им образование, беше по-строго, ясно, че нещата би трябвало да се случат по този начин или няма по какъв начин да се свършат по различен метод. Смятам, че в Китай ми беше по-трудно. В Китай тренировките са извънредно дълги. В началото на сезона направихме един предварителен лагер, в който 3 седмици тренирахме всеки ден по 7ч. и при започване на мен ми се струваше непреодолимо затруднение. Аз мислех, че няма да устоя. Оказа се, че устоях, дори устоях 4 месеца без нито един почивен ден, което също беше нещо немислимо, само че пък по тази причина станахме първенци на Китай, което считам, че е едно извънредно достижение в кариерата ми.
фотография:личен списък
–Имаш ли някакъв обред преди мач или всичко към този момент е рутина?
-За мен всичко е някаква рутина, само че най-важното е да съм се наспала добре, наяла на време. Да съм с усмивка и това е най-важното да си положително надъхан и подготвен душевен за една битка и за едно доказване, защото за мен слаби мачове няма, подценяване на съперника няма. Винаги тряба да си на най-хубавото равнище сега.
-Мачът, който в никакъв случай няма да забравиш?
-Мисля, че ми следва да го изиграя. Това ще бъде последния мач в кариерата ми, който в никакъв случай няма да не помни.
–От позиция на времето, можеш ли да дадеш отговор, за какво не реализирахте големия капацитет, който имахте с националния тим?
-Това е един много комплициран въпрос, само че считам, че един от факторите е, че не сме имали една и съща цел в този избран миг. Това е изиграло голяма роля. А за какво не сме имали такава,не мога да отговоря.
фотография:fivb.com
-Какво е мнението ти за обществените медии и известността?
-Смятам, че животът в 21в. е много динамичен, извънредно богат на информация и това се трансформира в нещо обикновено. Лично аз не обичам доста да демонстрирам, да оповестявам, да съобщавам, доста хора да ми влизат в персоналното пространство. Но пък от професионална позиция е хубаво хората да знаят какво се случва с даден играч, даден тим. И мисля, че това е нещо положително, до момента в който е в своите граници. А границите са там, да не си настойчив и да предлагаш на хората информацията, която би им била забавна и потребна.
фотография:fivb.com
-В каква роля се виждаш след привършване на спортната ти кариера?
-Ами виждам се в някаква сфера по-скоро, която отново е обвързвана с хора, динамична е. Може би към спорта, там би ми било най-лесна самата преливна вълна от играч да остана в спорта. Но не съм доста сигурна, че това ще се случи, може да е нещо радикално друго. За в този момент считам да си остана на игрището.
-Би ли се върнала да завършиш кариерата там откъдето си почнала?
-Да, бих се върнала да завърша кариерата си в България и бих го направила чисто, тъй като това ще ми достави едно голямо наслаждение, вътре в мен самата. Но дали ще се случи нямам си и на визия.
фотография:fivb.com
-Напоследък е съвременно да имаш капиталов портфейл, ти в какво инвестираш?
-Инвестиционен портфейл нямам. Аз влагам в себе си. Това е най-хубавата инвестиция. Гледам да пребивавам рационално и рационално, само че въпреки всичко да знам, че един ден спортът ще завърши и оттова нататък животът ми ще се промени. Нямам нещо несъмнено, в което влагам за.
-Живеем в комплицирано и динамично време, какво научи за себе си и за хората в интервала на изолираност, в който бяхме сложени?
-Действително живеем един доста забързан живот, душевен тежък, един доста богат живот и в това време забравяме за дребните неща. Това време ми даде опцията да им обърна внимание, да обърна внимание на себе си, на мъничките неща, които са ни станали такава рутина, че даже не се възнамерявам да ги върша. А в действителност те са доста приятни, и значими за връзките с хората, за това какво значи другарството, какво значи може би самотата, тъй като като прекарахме много време затворени, по тази причина какъв брой са значими хората към теб. И по какъв начин откакто успяхме да преживеем наред този интервал, с каква жадност просто изчезнах от у дома. Преоценях хората, опциите.
фотография: персонален списък
-Продължи изречението- Волейболът е…
Моята обич и мощ, темперамент!!!
VolleyComment
–Здравей Ева, когато започваше с волейбола, минаваха ли ти мисли, че ще стигнеш толкоз надалеч?
-Играя волейбол от напълно мъничка и тогава не го одобрявах като нещо, което може да се развие дотам. За мен това беше просто една забавна игра, с която започнах по–скоро да си консумирам силата,тъй като първите ми стъпки в спорта бяха на 10 години.
-Кога усети, че нещата при теб ще се получат във волейбола?
-Този миг пристигна, когато в ЦСКА ме повикаха при дамите и ме викаха с по-големия народен тим (с 2 години по-големи от мен). Тогава действително осъзнах, че аз имам капацитет и мога да се развия повече и на по-далеч.
-Кое те стимулира да влизаш всеки ден в залата?
-Мотивира ме любовта към спорта, стимулира ме самата реализация, компликациите които изпитваме, стимулира ме всеки нов сезон, тимът ми, състезателките, треньора, условията, самата динамичност на играта. Всичко това за мен е доста забавно, да се усъвършенстваш в нещо, в което си добър.
-Играла си с доста състезателки от разнообразни шампионати, можеш ли да определиш някоя или някои като пример за професионализъм и спортна нравственос, и какво си научила от тях?
-Животът и кариерата на един състезател, още повече от групов спорт е доста забавен, защото ти безусловно годишно, всекидневно се сблъскваш с доста разнообразни състезатели, разнообразни характери, разнообразни хора към теб, които несъмнено те обогатяват. Смятам, че е значимо да съумееш да вземеш образеца, положителния образец от състезателките, който са били на по-високо равнище от теб, които са към този момент потвърдени. С доста съществени имена съм играла в кариерата ми и всеки те учи на разнообразни неща, още повече, че имаме и друг нрав. Във Франция съм играла дълги години с Виктория Рава, която е един прелестен експерт и човек. В Русия съм играла с Екатерина Гамова, която е легенда във волейбола. Според мен нещото, което ги сплотява е любовта към спорта.
-Играла си в най-силните шампионати в света, къде научи най-вече за волейбола?
-Смятам, че във Франция имах опцията да работя с един страховит треньор, който ми даде доста за волейбола. След това всяка година, всеки сезон учиш нещо, даже през днешния ден мога да кажа, че изучавам и се модернизирам, и ми е доста забавно и прелестно.
-Различните шампионати друга тактичност ли имат и каква е разликата?
-Всички шампионати се сплотяват с най-важната тактичност, да имаш ясна цел, да си насочен към нея и темперамент да направиш от състезателите тим. Има някои страни, в които повече се залага на физиката, в други повече на техниката, само че тактиката не бих споделила, че е друга, по-скоро качествата на състезателите са разнообразни. Няма разлика в тактиката в другите шампионати, по скоро разликата е в подготовката и отношението към спорта, към хората. В Китай е малко по-сложно и малко по да кажем педантично-войнишки, до момента в който в Япония нещата са по-леки, показва се по по различен метод, по непосредствен до европейския.
фотография: персонален списък
-Къде съгласно теб е най-доброта място за волейбол, като равнище, като условия, като възнаграждение?
-В днешните времена по този начин е много динамично отношението към спорта и изобщо реализацията в спорта, която можеш да получиш, от финансова позиция, от спортно-техническа. Със сигурност най-хубавото място е това, в което се чувстваш най-добре. Смятам, че една Полша е хубава дестинация, една Турция, Франция също търпи съществено развиване в шампионата си в последните години. Русия е с извънредно мощно състезание. Може би за всяка страна се изискват разнообразни качества, с цел да можеш да комбинираш удоволствието от спорта и финансовата страна.
-Разкажи ни за прекарването да играеш в Япония и Китай?
-Действително Китай и Япония са радикално разнообразни страни, радикално разнообразни от Европа и извънредно културно богати. Там е доста забавно. В Япония ме впечатли най-вече, естествено, ураганите, торнадота и земетресенията. Впечатли ме топлината на хората, любезността, искреността, желанието да оказват помощ, да работят, тъй като те се работохолици. Усмивката и силата, с която идват всеки ден на подготовка. Там спорта не беше работа, там спорта беше едно наслаждение. Китай от своя страна, може би от самата им просвета, от самото им образование, беше по-строго, ясно, че нещата би трябвало да се случат по този начин или няма по какъв начин да се свършат по различен метод. Смятам, че в Китай ми беше по-трудно. В Китай тренировките са извънредно дълги. В началото на сезона направихме един предварителен лагер, в който 3 седмици тренирахме всеки ден по 7ч. и при започване на мен ми се струваше непреодолимо затруднение. Аз мислех, че няма да устоя. Оказа се, че устоях, дори устоях 4 месеца без нито един почивен ден, което също беше нещо немислимо, само че пък по тази причина станахме първенци на Китай, което считам, че е едно извънредно достижение в кариерата ми.
фотография:личен списък –Имаш ли някакъв обред преди мач или всичко към този момент е рутина?
-За мен всичко е някаква рутина, само че най-важното е да съм се наспала добре, наяла на време. Да съм с усмивка и това е най-важното да си положително надъхан и подготвен душевен за една битка и за едно доказване, защото за мен слаби мачове няма, подценяване на съперника няма. Винаги тряба да си на най-хубавото равнище сега.
-Мачът, който в никакъв случай няма да забравиш?
-Мисля, че ми следва да го изиграя. Това ще бъде последния мач в кариерата ми, който в никакъв случай няма да не помни.
–От позиция на времето, можеш ли да дадеш отговор, за какво не реализирахте големия капацитет, който имахте с националния тим?
-Това е един много комплициран въпрос, само че считам, че един от факторите е, че не сме имали една и съща цел в този избран миг. Това е изиграло голяма роля. А за какво не сме имали такава,не мога да отговоря.
фотография:fivb.com
-Какво е мнението ти за обществените медии и известността?
-Смятам, че животът в 21в. е много динамичен, извънредно богат на информация и това се трансформира в нещо обикновено. Лично аз не обичам доста да демонстрирам, да оповестявам, да съобщавам, доста хора да ми влизат в персоналното пространство. Но пък от професионална позиция е хубаво хората да знаят какво се случва с даден играч, даден тим. И мисля, че това е нещо положително, до момента в който е в своите граници. А границите са там, да не си настойчив и да предлагаш на хората информацията, която би им била забавна и потребна.
фотография:fivb.com -В каква роля се виждаш след привършване на спортната ти кариера?
-Ами виждам се в някаква сфера по-скоро, която отново е обвързвана с хора, динамична е. Може би към спорта, там би ми било най-лесна самата преливна вълна от играч да остана в спорта. Но не съм доста сигурна, че това ще се случи, може да е нещо радикално друго. За в този момент считам да си остана на игрището.
-Би ли се върнала да завършиш кариерата там откъдето си почнала?
-Да, бих се върнала да завърша кариерата си в България и бих го направила чисто, тъй като това ще ми достави едно голямо наслаждение, вътре в мен самата. Но дали ще се случи нямам си и на визия.
фотография:fivb.com -Напоследък е съвременно да имаш капиталов портфейл, ти в какво инвестираш?
-Инвестиционен портфейл нямам. Аз влагам в себе си. Това е най-хубавата инвестиция. Гледам да пребивавам рационално и рационално, само че въпреки всичко да знам, че един ден спортът ще завърши и оттова нататък животът ми ще се промени. Нямам нещо несъмнено, в което влагам за.
-Живеем в комплицирано и динамично време, какво научи за себе си и за хората в интервала на изолираност, в който бяхме сложени?
-Действително живеем един доста забързан живот, душевен тежък, един доста богат живот и в това време забравяме за дребните неща. Това време ми даде опцията да им обърна внимание, да обърна внимание на себе си, на мъничките неща, които са ни станали такава рутина, че даже не се възнамерявам да ги върша. А в действителност те са доста приятни, и значими за връзките с хората, за това какво значи другарството, какво значи може би самотата, тъй като като прекарахме много време затворени, по тази причина какъв брой са значими хората към теб. И по какъв начин откакто успяхме да преживеем наред този интервал, с каква жадност просто изчезнах от у дома. Преоценях хората, опциите.
фотография: персонален списък -Продължи изречението- Волейболът е…
Моята обич и мощ, темперамент!!!
VolleyComment
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ