Откъс от "Земята е плоска" на Ръдиард Киплинг
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Земята е плоска ", с създател Ръдиард Киплинг, възложен от Издателство " Колибри "
Излезе от щемпел сборникът с разкази " Земята е плоска " от Нобеловия лауреат за литература Ръдиард Киплинг!
" Земята е плоска " съдържа 14 описа, представящи феноменалното тематично разнообразие, продуктивността и литературната виртуозност на писателя от разнообразни стадии на дългия му креативен път. Шеметният му обсег обгръща дръзновен натурализъм, затрогваща носталгия, мрачна комичност, вцепеняващ смут и загадъчна свръхестественост.
Палитрата е впечатляваща: от невъобразимо увлекателното премеждие на " Човекът, който искаше да стане цар ", до смразяващата недействителност на " Необикновената разходка на Мороуби Джукс ", трогателната детска контузия в " Блей, блей, Черна овца ", блестящите военни истории " Градинарят " и " Мери Постгейт ", затрогващата човещина на " Лиспет " и " Историята на Беделия Херодсфут ", комизма на " Селото, което гласоподава, че Земята е плоска " и потапянето в религиозната история и мистичност в " Окото на Аллах " и " Църквата в Антиохия ".
Джоузеф Ръдиард Киплинг (1865-1936) е английски публицист и стихотворец, Нобелов лауреат за литература за 1907 година. Роден е в гр. Бомбай, Индия. През 1871 година отпътува със сестра си за Англия, където е настанен в частен интернат. През 1878 година постъпва във военноподготвителния лицей в Девъншир – точно там прави първите си литературни опити.
До 1889 година издава 6 книги с разкази, които му носят огромна известност в Индия и Англия. Спрягат го като книжовен правоприемник на Чарлс Дикенс. През 1894-95 година излизат фамозната " Книга за джунглата " и " Втора книга за джунглата ", илюстрирани от татко му, Джон Киплинг. Литературното творчество на Киплинг обгръща 4 романа, 13 тома с разкази, детски книги, няколко сборника с пътеписи, публикации и стотици стихотворения.
превод Надежда Розова
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Ръдиард Киплинг, " Земята е плоска "
ЛИСПЕТ
Нима отхвърляш Любовта!
Какви са тези богове, кажи ми?
Един в Трима и Трима в Един?
Не! При своите Спасители отивам –
ще ми дадат вероятно по-добра разтуха
от Духа, Отеца и студения Му Син.
" Вероизменник "
Тя беше щерка на планинеца Сону и на жена му Джадех. Една година реколтата им от царевица се провали, а две мечки пренощуваха в маковата им равнища тъкмо над долината на река Сутледж, откъм Котгарх, по тази причина на идната година двамата одобриха християнството и занесоха бебето си в задачата да бъде покръстено. Капеланът я кръсти Елизабет, което планинците произнасят на пахари " Лиспет ".
После холера връхлетя долината Котгарх и отнесе Сону и Джадех, а Лиспет стана на половина прислужница, на половина компаньонка на брачната половинка на капелана. Това беше след господството на моравските мисионери в този край, но преди Котгарх да не помни изцяло званието си " стопанин на северните планини ".
Не знам дали християнството усъвършенства Лиспет, или боговете на нейния народ така или другояче я бяха обдарили доста, но тя порасна и стана прелестна. А когато планинско момиче стане приятно, си коства да пропътуваш петдесет благи по неприятен път, с цел да я зърнеш. Лиспет имаше класическо лице, от тези, които постоянно рисуват, само че рядко виждаш. Беше с прекомерно светла кожа за момиче от този народ и доста висока. Освен това имаше превъзходни очи и в случай че не носеше отвратителните пъстри басмени облекла, така обичани на мисионерите, човек би я помислил за римската Диана, излязла на лов, срещне ли я ненадейно в планината.
Лиспет одобри християнството драговолно и не се отхвърли от него, когато стана жена, както вършат някои планински девойки. Земляците ѝ я мразеха, задето е станала мемсахиб и се къпе всеки ден, по този начин говореха, а брачната половинка на капелана не знаеше по какъв начин да се държи с нея. Някак не върви да караш достолепна богиня, висока пет фута и 10 инча, да мие съдове.
Затова Лиспет играеше с децата на капелана, посещаваше неделното учебно заведение, прочете всички книги в къщата и ставаше все по-красива, като принцеса от приказките. Съпругата на капелана сподели, че момичето би трябвало да стартира работа в Шимла като здравна сестра или нещо друго " по-изискано ". Лиспет обаче не искаше да отпътува да работи. Беше доста щастлива, където си беше.
Когато в Котгарх пристигаха пътешественици – а такива преди време нямаше доста, – Лиспет се заключваше в стаята си от боязън да не я отведат в Шимла или някъде другаде в непознатия свят.
Един ден, няколко месеца откакто навърши седемнайсет, Лиспет излезе на разходка. Не правеше като британските дами – миля и половина пешком, а след това назад на кон. По време на своите бродения тя изминаваше двайсет-трийсет благи, сновейки сред Котгарх и Наркунда. Този път се върна чак на мръкване и се спусна по стръмната пътека към Котгарх с тежък товар на ръце. Съпругата на капелана дремеше в дневната, когато Лиспет влезе задъхана и изтощена от товара си. Положи го на дивана и сподели простичко:
– Това е брачният партньор ми. Намерих го на пътя за Баги. Пострадал е. Ще се погрижим за него, а когато се оправи, твоят брачен партньор ще ме ожени за него.
Лиспет за пръв път заговаряше за брак и брачната половинка на капелана изпищя ужасено. Обаче на първо време се постановяваше да обърне внимание на мъжа на дивана. Беше млад англичанин с дълбока назъбена рана на черепа. Лиспет сподели, че го намерила на ската и го донесла вкъщи. Дишането на мъжа беше неравно и той беше съвсем в несвяст.
Капеланът, който разбираше едно-друго от медицина, превърза раната му, а Лиспет чакаше пред вратата, в случай че се наложи да оказва помощ.
Обясни на капелана, че това е мъжът, за който ще се омъжи, а той и брачната половинка му я сгълчаха строго за неуместното ѝ държание. Лиспет слушаше безмълвно, след това просто удостовери желанието си. Голяма доза християнство е нужна, с цел да заличи дивашките източни инстинкти като влюбването от пръв взор. След като откри мъжа, заслужен за поклонението ѝ, не виждаше за какво би трябвало да пази избора си в загадка. Не възнамеряваше да допусне и да я отпратят. Щеше да се грижи за този англичанин, до момента в който не се възвърне задоволително, с цел да се ожени за нея. Такъв беше скромният ѝ проект.
В продължение на две седмици англичанинът имаше лека друсам и инфектиране, само че след това се пооправи и благодари на капелана, на брачната половинка му и на Лиспет – най-много на Лиспет – за нейната доброта. Пътешествал на изток, по този начин им сподели – никой още не говореше за запалени туристи в тези дни, когато компания " Източно параходство " беше млада и мъничка, – и пристигаше от Дехра Дун, с цел да събира растения и пеперуди по скатовете на Шимла.
Затова никой в града не знаеше нищо за него. Допускаше, че е паднал от канарата, до момента в който е оглеждал папрат, поникнала от прогнил дървесен дънер, и че носачите му очевидно са отмъкнали багажа му и са офейкали. Смяташе да се върне в Шимла, когато поукрепне. Вече не му се бродеше из планините.
Не бързаше да замине и се възстановяваше постепенно. Лиспет не се вслуша в препоръките нито на капелана, нито на брачната половинка му, и разкри на англичанина сърцето си. Той се смееше доста и твърдеше, че всичко е красиво и сантиментално, съвършена хималайска идилия, само че защото беше благоприятен за момиче вкъщи, не очакваше да се случи нищо. Държеше се благоразумно.
Наистина. Въпреки това му беше доста прелестно да приказва с Лиспет, да се разхожда с Лиспет, да й подрежда красиви думи и да я назовава с нежни имена, до момента в който укрепне задоволително, с цел да си замине. За него не означаваше безусловно нищо, а за Лиспет – всичко. През тези две седмици беше доста щастлива, тъй като беше намерила мъж, който да обича.
Тъй като беше родена дивачка, даже не се стараеше да крие възприятията си и англичанинът се забавляваше. Когато той си отпътува, Лиспет го придружи нагоре в планината до Наркунда доста нещастна и доста тъжна. Съпругата на капелана, която беше примерна християнка и не понасяше даже намек за скандал или бъркотия, към този момент не можеше да влияе на Лиспет и посъветва англичанина да обещае на момичето, че ще се върне и ще се ожени за него.
– Тя е още дете и варварка по душа, притеснявам се – сподели брачната половинка на капелана.
Затова англичанинът измина всичките дванайсет благи нагоре в планината, обхванал с ръка кръста на Лиспет, и я уверяваше, че ще се върне да се ожени за нея – заричане, което Лиспет го караше да повтаря още веднъж и още веднъж. Плака на хребета Наркунда, до момента в който той се изгуби от погледа й по пътя за Мутяни.
След това избърса сълзите си и потегли към Котгарх, където съобщи пред брачната половинка на капелана:
– Той ще се върне да се ожени за мен!
А тя пък утеши Лиспет:
– Ще се върне.
След като минаха два месеца, Лиспет стартира да губи самообладание и научи, че англичанинът е отпътувал по море за Англия. Наясно беше къде се намира Англия, тъй като беше учила малко география, обаче нали беше планинско момиче, въобще не знаеше какво съставлява морето. В къщата имаше остарял пъзел – карта на света. Лиспет си играеше с него като дребна. Извади го още веднъж и се зае да го подрежда вечер, плачеше и се опитваше да си показа къде е англичанинът.
И защото нямаше разбиране от параходите и дистанциите, визиите ѝ бяха ненапълно неправилни. Дори да не бяха обаче, нищо нямаше да се промени, тъй като англичанинът нямаше никакво желание да се върне и да се ожени за момиче от планините. Той изцяло я не помни, когато отиде на лов за пеперуди в Асам. След това написа и книга за Изтока, в която името на Лиспет въобще не се появяваше.
След като минаха три месеца, Лиспет стартира всеки ден да върви до Наркунда с вярата да види по какъв начин нейният англичанин се задава по пътя. Това ѝ даваше разтуха, а брачната половинка на капелана, като я видя по-радостна, си намерения, че момичето е преодоляло своята " варварска и извънредно неделикатна нелепост ". След известно време разходките престанаха да оказват помощ на Лиспет и тя стана доста раздразнителна.
Съпругата на свещеника реши, че моментът е подобаващ да ѝ разкрие действителното състояние – че англичанинът ѝ е заречен да се ожени за нея единствено с цел да ѝ затвори устата и че думите му в действителност не значат нищо, а също че е " несвоевременно " Лиспет да мисли за брак с англичанин, забъркан от по-качествено тесто, пък и заречен брак на момиче от своите. Лиспет отвърна, че тези работи явно са невъзможни, тъй като той ѝ беше споделил, че я обича, а брачната половинка на свещеника персонално я бе уверявала по какъв начин той ще се върне.
– Как е допустимо и неговите, и твоите думи да не са истина? – попита Лиспет.
– Казахме го, с цел да се успокоиш, дете – отвърна брачната половинка на капелана.
– Значи, сте ме излъгали? – попита Лиспет. – И двамата?
Съпругата на свещеника сведе глава и не отговори. Лиспет се умълча задълго, след това слезе в долината и се върна, облечена като планинско момиче – невъобразимо мръсна, само че без обеците на носа и на ушите. Беше сплела косата си на дълга плитка, вързана с черна шнур, както се носят планинките.
– Връщам се при моите хора – съобщи тя. – Вие убихте Лиспет. Остана единствено предходната щерка на Джадех, дъщерята на един пахари и слугиня на Тарка Деви. Вие, англичаните, до един сте лъжци.
Преди брачната половинка на капелана да успее да се съвземе от шока, че Лиспет се връща към майчините си богове, момичето към този момент беше отпътувало и не се върна повече.
Вкопчи се яростно в живота на своите нечисти земляци и се опита да навакса живота, който беше напуснала. След немного време се омъжи за дървосекач, който я биеше, какъвто бит имат планинците, и хубостта ѝ скоро повехна.
– Няма причинност в своенравието на диваците – твърдеше брачната половинка на капелана, – а аз съм уверена, че в сърцето си Лиспет постоянно е била неверница.
Предвид обстоятелството, че Лиспет беше призната в лоното на Англиканската черква на " зрялата " възраст от пет седмици, изказванието не правеше чест на брачната половинка на свещеника. Лиспет умря доста стара. Открай време владееше британски чудесно и когато беше задоволително пияна, от време на време успяваха да я убедят да опише за първата си обич. На хората им беше мъчно да си показват, че съсухреното и сбръчкано създание, същинска остаряла вехтория, в миналото е било Лиспет от задачата в Котгарх.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (840)
Излезе от щемпел сборникът с разкази " Земята е плоска " от Нобеловия лауреат за литература Ръдиард Киплинг!
" Земята е плоска " съдържа 14 описа, представящи феноменалното тематично разнообразие, продуктивността и литературната виртуозност на писателя от разнообразни стадии на дългия му креативен път. Шеметният му обсег обгръща дръзновен натурализъм, затрогваща носталгия, мрачна комичност, вцепеняващ смут и загадъчна свръхестественост.
Палитрата е впечатляваща: от невъобразимо увлекателното премеждие на " Човекът, който искаше да стане цар ", до смразяващата недействителност на " Необикновената разходка на Мороуби Джукс ", трогателната детска контузия в " Блей, блей, Черна овца ", блестящите военни истории " Градинарят " и " Мери Постгейт ", затрогващата човещина на " Лиспет " и " Историята на Беделия Херодсфут ", комизма на " Селото, което гласоподава, че Земята е плоска " и потапянето в религиозната история и мистичност в " Окото на Аллах " и " Църквата в Антиохия ".
Джоузеф Ръдиард Киплинг (1865-1936) е английски публицист и стихотворец, Нобелов лауреат за литература за 1907 година. Роден е в гр. Бомбай, Индия. През 1871 година отпътува със сестра си за Англия, където е настанен в частен интернат. През 1878 година постъпва във военноподготвителния лицей в Девъншир – точно там прави първите си литературни опити.
До 1889 година издава 6 книги с разкази, които му носят огромна известност в Индия и Англия. Спрягат го като книжовен правоприемник на Чарлс Дикенс. През 1894-95 година излизат фамозната " Книга за джунглата " и " Втора книга за джунглата ", илюстрирани от татко му, Джон Киплинг. Литературното творчество на Киплинг обгръща 4 романа, 13 тома с разкази, детски книги, няколко сборника с пътеписи, публикации и стотици стихотворения.
превод Надежда Розова
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Ръдиард Киплинг, " Земята е плоска "
ЛИСПЕТ
Нима отхвърляш Любовта!
Какви са тези богове, кажи ми?
Един в Трима и Трима в Един?
Не! При своите Спасители отивам –
ще ми дадат вероятно по-добра разтуха
от Духа, Отеца и студения Му Син.
" Вероизменник "
Тя беше щерка на планинеца Сону и на жена му Джадех. Една година реколтата им от царевица се провали, а две мечки пренощуваха в маковата им равнища тъкмо над долината на река Сутледж, откъм Котгарх, по тази причина на идната година двамата одобриха християнството и занесоха бебето си в задачата да бъде покръстено. Капеланът я кръсти Елизабет, което планинците произнасят на пахари " Лиспет ".
После холера връхлетя долината Котгарх и отнесе Сону и Джадех, а Лиспет стана на половина прислужница, на половина компаньонка на брачната половинка на капелана. Това беше след господството на моравските мисионери в този край, но преди Котгарх да не помни изцяло званието си " стопанин на северните планини ".
Не знам дали християнството усъвършенства Лиспет, или боговете на нейния народ така или другояче я бяха обдарили доста, но тя порасна и стана прелестна. А когато планинско момиче стане приятно, си коства да пропътуваш петдесет благи по неприятен път, с цел да я зърнеш. Лиспет имаше класическо лице, от тези, които постоянно рисуват, само че рядко виждаш. Беше с прекомерно светла кожа за момиче от този народ и доста висока. Освен това имаше превъзходни очи и в случай че не носеше отвратителните пъстри басмени облекла, така обичани на мисионерите, човек би я помислил за римската Диана, излязла на лов, срещне ли я ненадейно в планината.
Лиспет одобри християнството драговолно и не се отхвърли от него, когато стана жена, както вършат някои планински девойки. Земляците ѝ я мразеха, задето е станала мемсахиб и се къпе всеки ден, по този начин говореха, а брачната половинка на капелана не знаеше по какъв начин да се държи с нея. Някак не върви да караш достолепна богиня, висока пет фута и 10 инча, да мие съдове.
Затова Лиспет играеше с децата на капелана, посещаваше неделното учебно заведение, прочете всички книги в къщата и ставаше все по-красива, като принцеса от приказките. Съпругата на капелана сподели, че момичето би трябвало да стартира работа в Шимла като здравна сестра или нещо друго " по-изискано ". Лиспет обаче не искаше да отпътува да работи. Беше доста щастлива, където си беше.
Когато в Котгарх пристигаха пътешественици – а такива преди време нямаше доста, – Лиспет се заключваше в стаята си от боязън да не я отведат в Шимла или някъде другаде в непознатия свят.
Един ден, няколко месеца откакто навърши седемнайсет, Лиспет излезе на разходка. Не правеше като британските дами – миля и половина пешком, а след това назад на кон. По време на своите бродения тя изминаваше двайсет-трийсет благи, сновейки сред Котгарх и Наркунда. Този път се върна чак на мръкване и се спусна по стръмната пътека към Котгарх с тежък товар на ръце. Съпругата на капелана дремеше в дневната, когато Лиспет влезе задъхана и изтощена от товара си. Положи го на дивана и сподели простичко:
– Това е брачният партньор ми. Намерих го на пътя за Баги. Пострадал е. Ще се погрижим за него, а когато се оправи, твоят брачен партньор ще ме ожени за него.
Лиспет за пръв път заговаряше за брак и брачната половинка на капелана изпищя ужасено. Обаче на първо време се постановяваше да обърне внимание на мъжа на дивана. Беше млад англичанин с дълбока назъбена рана на черепа. Лиспет сподели, че го намерила на ската и го донесла вкъщи. Дишането на мъжа беше неравно и той беше съвсем в несвяст.
Капеланът, който разбираше едно-друго от медицина, превърза раната му, а Лиспет чакаше пред вратата, в случай че се наложи да оказва помощ.
Обясни на капелана, че това е мъжът, за който ще се омъжи, а той и брачната половинка му я сгълчаха строго за неуместното ѝ държание. Лиспет слушаше безмълвно, след това просто удостовери желанието си. Голяма доза християнство е нужна, с цел да заличи дивашките източни инстинкти като влюбването от пръв взор. След като откри мъжа, заслужен за поклонението ѝ, не виждаше за какво би трябвало да пази избора си в загадка. Не възнамеряваше да допусне и да я отпратят. Щеше да се грижи за този англичанин, до момента в който не се възвърне задоволително, с цел да се ожени за нея. Такъв беше скромният ѝ проект.
В продължение на две седмици англичанинът имаше лека друсам и инфектиране, само че след това се пооправи и благодари на капелана, на брачната половинка му и на Лиспет – най-много на Лиспет – за нейната доброта. Пътешествал на изток, по този начин им сподели – никой още не говореше за запалени туристи в тези дни, когато компания " Източно параходство " беше млада и мъничка, – и пристигаше от Дехра Дун, с цел да събира растения и пеперуди по скатовете на Шимла.
Затова никой в града не знаеше нищо за него. Допускаше, че е паднал от канарата, до момента в който е оглеждал папрат, поникнала от прогнил дървесен дънер, и че носачите му очевидно са отмъкнали багажа му и са офейкали. Смяташе да се върне в Шимла, когато поукрепне. Вече не му се бродеше из планините.
Не бързаше да замине и се възстановяваше постепенно. Лиспет не се вслуша в препоръките нито на капелана, нито на брачната половинка му, и разкри на англичанина сърцето си. Той се смееше доста и твърдеше, че всичко е красиво и сантиментално, съвършена хималайска идилия, само че защото беше благоприятен за момиче вкъщи, не очакваше да се случи нищо. Държеше се благоразумно.
Наистина. Въпреки това му беше доста прелестно да приказва с Лиспет, да се разхожда с Лиспет, да й подрежда красиви думи и да я назовава с нежни имена, до момента в който укрепне задоволително, с цел да си замине. За него не означаваше безусловно нищо, а за Лиспет – всичко. През тези две седмици беше доста щастлива, тъй като беше намерила мъж, който да обича.
Тъй като беше родена дивачка, даже не се стараеше да крие възприятията си и англичанинът се забавляваше. Когато той си отпътува, Лиспет го придружи нагоре в планината до Наркунда доста нещастна и доста тъжна. Съпругата на капелана, която беше примерна християнка и не понасяше даже намек за скандал или бъркотия, към този момент не можеше да влияе на Лиспет и посъветва англичанина да обещае на момичето, че ще се върне и ще се ожени за него.
– Тя е още дете и варварка по душа, притеснявам се – сподели брачната половинка на капелана.
Затова англичанинът измина всичките дванайсет благи нагоре в планината, обхванал с ръка кръста на Лиспет, и я уверяваше, че ще се върне да се ожени за нея – заричане, което Лиспет го караше да повтаря още веднъж и още веднъж. Плака на хребета Наркунда, до момента в който той се изгуби от погледа й по пътя за Мутяни.
След това избърса сълзите си и потегли към Котгарх, където съобщи пред брачната половинка на капелана:
– Той ще се върне да се ожени за мен!
А тя пък утеши Лиспет:
– Ще се върне.
След като минаха два месеца, Лиспет стартира да губи самообладание и научи, че англичанинът е отпътувал по море за Англия. Наясно беше къде се намира Англия, тъй като беше учила малко география, обаче нали беше планинско момиче, въобще не знаеше какво съставлява морето. В къщата имаше остарял пъзел – карта на света. Лиспет си играеше с него като дребна. Извади го още веднъж и се зае да го подрежда вечер, плачеше и се опитваше да си показа къде е англичанинът.
И защото нямаше разбиране от параходите и дистанциите, визиите ѝ бяха ненапълно неправилни. Дори да не бяха обаче, нищо нямаше да се промени, тъй като англичанинът нямаше никакво желание да се върне и да се ожени за момиче от планините. Той изцяло я не помни, когато отиде на лов за пеперуди в Асам. След това написа и книга за Изтока, в която името на Лиспет въобще не се появяваше.
След като минаха три месеца, Лиспет стартира всеки ден да върви до Наркунда с вярата да види по какъв начин нейният англичанин се задава по пътя. Това ѝ даваше разтуха, а брачната половинка на капелана, като я видя по-радостна, си намерения, че момичето е преодоляло своята " варварска и извънредно неделикатна нелепост ". След известно време разходките престанаха да оказват помощ на Лиспет и тя стана доста раздразнителна.
Съпругата на свещеника реши, че моментът е подобаващ да ѝ разкрие действителното състояние – че англичанинът ѝ е заречен да се ожени за нея единствено с цел да ѝ затвори устата и че думите му в действителност не значат нищо, а също че е " несвоевременно " Лиспет да мисли за брак с англичанин, забъркан от по-качествено тесто, пък и заречен брак на момиче от своите. Лиспет отвърна, че тези работи явно са невъзможни, тъй като той ѝ беше споделил, че я обича, а брачната половинка на свещеника персонално я бе уверявала по какъв начин той ще се върне.
– Как е допустимо и неговите, и твоите думи да не са истина? – попита Лиспет.
– Казахме го, с цел да се успокоиш, дете – отвърна брачната половинка на капелана.
– Значи, сте ме излъгали? – попита Лиспет. – И двамата?
Съпругата на свещеника сведе глава и не отговори. Лиспет се умълча задълго, след това слезе в долината и се върна, облечена като планинско момиче – невъобразимо мръсна, само че без обеците на носа и на ушите. Беше сплела косата си на дълга плитка, вързана с черна шнур, както се носят планинките.
– Връщам се при моите хора – съобщи тя. – Вие убихте Лиспет. Остана единствено предходната щерка на Джадех, дъщерята на един пахари и слугиня на Тарка Деви. Вие, англичаните, до един сте лъжци.
Преди брачната половинка на капелана да успее да се съвземе от шока, че Лиспет се връща към майчините си богове, момичето към този момент беше отпътувало и не се върна повече.
Вкопчи се яростно в живота на своите нечисти земляци и се опита да навакса живота, който беше напуснала. След немного време се омъжи за дървосекач, който я биеше, какъвто бит имат планинците, и хубостта ѝ скоро повехна.
– Няма причинност в своенравието на диваците – твърдеше брачната половинка на капелана, – а аз съм уверена, че в сърцето си Лиспет постоянно е била неверница.
Предвид обстоятелството, че Лиспет беше призната в лоното на Англиканската черква на " зрялата " възраст от пет седмици, изказванието не правеше чест на брачната половинка на свещеника. Лиспет умря доста стара. Открай време владееше британски чудесно и когато беше задоволително пияна, от време на време успяваха да я убедят да опише за първата си обич. На хората им беше мъчно да си показват, че съсухреното и сбръчкано създание, същинска остаряла вехтория, в миналото е било Лиспет от задачата в Котгарх.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (840)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ