В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Ярост, с автор

...
В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Ярост, с автор
Коментари Харесай

Откъс от "Ярост" на Салман Рушди

В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Ярост ", с създател Салман Рушди, възложен от Издателство " Колибри ".

Салман Рушди отново е тук с " Ярост " – един колкото проницателен, толкоз екстатичен разказ, следващо доказателство за мощта на неговия разказвачески подарък.

" Ярост " е следващото предизвикателство на английския публицист от индийски генезис - огромна и безмилостна трагикомедия за ужасните и неуместни разтърсвания в актуалния глобализиран свят с епицентър Ню Йорк. Погнат от своята демонична кипяща гняв, милионерът Малик Соланка – индиец от Бомбай, просветен в Кеймбридж, академични учител, занаятчия на кукли – се пробва да защищити своите близки от самия себе си и търси път за бягство.

От Лондон в Америка. От фамилията към безвредната самотност. От необозримо големия свят към обозримата миниатюра. В ера на невиждано обилие обаче, в кулминационната точка на американското благосъстояние и господство, той попада измежду взривната сила на още по-унищожителна и повсеместна гняв и е заставен да опознае мъчително себе си и другите.

Салман Рушди е непостижим в изкуството да внушава свои версии за действителността. Името му нашумя с публикуването на романа " Среднощни деца ", за който е почетен с премията " Ман Букър " през 1981 година Осем години по-късно неговите " Сатанински строфи " провокираха гневна реакция в ислямския свят, иранският аятолах жигосах Рушди като " вероотстъпник " и издаде прословутата фетва - религиозна смъртна присъда. През 2007 година английската кралица удостои писателя с рицарско звание за приноса му към литературата.

Стилът на Салман Рушди изобилства от исторически мистификации и препратки към митологията, а тематиката за съжителството на Изтока и Запада минава като нишка през всичките му творби. У нас са издадени още " Земята под нейните нозе ", " Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи ", " Харун и морето от приказки ", " Срам ", " Последният мирис на мавъра ".

превод Надежда Розова

Салман Рушди - " Ярост ", фрагмент

Професор Малик Соланка, пенсиониран експерт по история на концепциите, раздразним занаятчия на кукли, а след петдесет и петия си рожден ден – непорочен и уединен по личен избор (охулван от мнозина), най-неочаквано откри, че в своите " сребърни години " претърпява златен век. Навън беше дълго и влажно лято – първият парещ сезон от третото хилядолетие, прижуряше и изпотяваше. Градът кипеше от пари. Никога до момента цената на жилищата и наемите не се бяха повишавали толкоз, а модата не беше толкоз на мода.

На всеки час отваряха нови заведения за хранене. Магазини, организации, галерии се състезаваха да посрещат стремглаво растящото търсене на все по-луксозни артикули: специфичен зехтин, тирбушони за по триста $, джипове " Хамър " със специфични екстри, най-нов антивирусен програмен продукт, компаньонки, в това число близначки и акробатки, видеоинсталации, творби на ар брют, шалове, леки като перце, изтъкани от мъха под брадичката на заплашен тип планински кози.

Толкова доста хора ремонтираха домовете си, че всевъзможни съвременни уреди и битови принадлежности се радваха на голямо търсене. Имаше описи с чакащи да си купят вани, брави за порти, вносна твърда дървесина, старинни камини, бидета, мраморни плочи и други неща. Въпреки неотдавнашния спад на показателя NASDAQ и цената на акциите на " Амазон ", новите технологии водеха града за носа: към момента се говореше за новооткрити компании, първично обществено предложение, интерактивност – първите проблясъци на невъобразимото бъдеще. А то беше като голямо казино, където всички залагаха и всички чакаха да завоюват.

На улицата, където живееше професор Соланка, заможни бели младежи с размъкнати облекла се излежаваха на порозовели от слънцето веранди и изтънчено имитираха беднотия в очакване да станат милионери, което щеше да се случи напълно скоро. Сексуално въздържаният, само че към момента шарещ взор на професора се спря по-специално на висока млада жена със зелени очи и доста високи скули, издаващи централноевропейския ѝ генезис.

Острата ѝ рижо-руса коса стърчеше клоунски отдолу под черно бейзболно боне с логото на албума " Вуду " на Д’Анджело, а плътните ѝ устни бяха разтеглени в сардонична усмивка. Момичето се изкиска жестоко и безгрижно прикри устата си с длан, когато дребният и демодиран денди с бастунче Соли Соланка, кокетен с панамена шапка и кремав ленен костюм, мина около къщата по време на следобедната си разходка. Соли беше колежанската му идентичност, на която в никакъв случай не беше придавал огромно значение, само че по този начин и не беше съумял да се отърси напълно от нея. – Ей, господине? Извинете, господине? – провикна се подире му русокоската властно, изискваща отговор.

Сатрапите край нея станаха бдителни като преториански гвардейци. Тя нарушаваше правилото на живота в огромния град, нарушаваше го смело, уверена в силата си, сигурна в територията и глутницата си, безстрашна. Безцеремонността на красиво момиче, нищо изключително.

Професор Соланка спря и се извърна към изтегнатата на прага богиня, която продължи безогледно да го разпитва:
– Много се разхождате. Така де, пет-шест пъти на ден ви виждам да отивате някъде. Седя си тук, виждам по какъв начин се задавате, виждам по какъв начин отминавате, само че нямате куче и не се връщате с някоя дама или с покупки. Пък и по необичайно време, тъй че надали ходите на работа. Затова се запитвам: за какво този човек се разхожда все самичък? Сигурно сте чували, че в града има някакъв вид, който удря дами с бетонен пай, но в случай че ви мислех за откачалка, нямаше да приказвам с вас. Пък и имате английски акцент – забавно, а? Няколко пъти даже ви проследихме, обаче вие на никое място не ходите, единствено обикаляте. Останах с усещането, че търсите нещо, и взех решение да ви запитвам какво. Просто се държа отзивчиво, господине, добросъседски. Голяма мистерия сте. Поне за мен.

У него ненадейно се надигна яд.
– Търся успокоение! – тросна се той.
Гласът му потрепери от гняв, доста по-силна, в сравнение с заслужаваше натрапничеството на момичето, гняв, която го шокира, когато плисна в нервната му система. Младата жена долови ожесточението му и се отдръпна безмълвно.
– Човече – намеси се най-едрият и най-покровителствено надъхан преторианец, който несъмнено беше неин ухажор и изрусен центурион, – не си ли прекомерно враждебен за човек, който търси успокоение?

Момичето му подсещаше за някого, само че не можеше да си спомни за кого, и този малък пропуск на паметта, този " старешки епизод " го загложди вбесяващо. За шанс, момичето го нямаше, нямаше никой, когато той се връщаше от карибския карнавал с мокра шапка и целият вир-вода, откакто го беше изненадал къс и мощен топъл проливен дъжд. Покрай синагогата " Шеарит Израел " в Сентръл Парк Уест (подобна на бял кит постройка с триъгълен фронтон върху четири – или какъв брой там бяха – солидни коринтски колони) професор Соланка притича под пороя и си спомни по какъв начин през страничната врата беше мярнал бар мицва на тринайсетгодишно момиче, което с нож в ръка очакваше ритуала по благославянето на хляба. Никоя вяра няма обред за измерването на божията берекет, намерения си професор Соланка, човек би позволил, че най-малко на англиканците ще им хрумне сходно нещо. Лицето на момичето сияеше в сумрака, младите му цялостни черти издаваха убеденост в сбъдването на най-върховните упования. Да, благословен момент, в случай че си податлив да използваш думата " благословен ", само че Соланка като песимист не я използваше.

На прилежащото Амстердам Авеню имаше лятно квартално празненство, махленски базар, който въртеше оживена търговия макар пороя. Професор Соланка подозираше, че на множеството места на планетата стоките, които тук се продаваха на безценица, са подредени по рафтовете и витрините на най-изисканите дребни бутици и най-скъпите универсални магазини. Из цяла Индия, Китай, Африка и в огромна част от Южноамериканския континент хората, които разполагаха с време и пари за мода – или казано по-простичко в по-бедните географски ширини: просто ламтяха да получават, – щяха да се избият за уличните артикули в Манхатън, а също за облеклата и меката мебел по цялостните със стока вехтошарници, върнатите порцеланови сервизи и обезценените парцалки от известни марки по магазините за понижени артикули в центъра на града.

Професор Соланка си намерения старомодно, че Америка оскърбява останалата част от света, като се отнася към това обилие с нехайното лековерие на несправедливо голямото благосъстояние. В това плодородно време обаче Ню Йорк се беше трансформирал в обект и цел на международните алчни въжделения, а " оскърблението " единствено подклаждаше още по-силно предпочитание в останалата част на планетата. В Сентръл Парк Уест обикаляха конни карети. Подрънкването на звънчетата по сбруите звучеше като звънтенето на монети в шепа.

Филмовият шлагер на сезона представяше упадъка на Римската империя, а в облика на нейния цезар се беше въплътил Хоакин Финикс. Рим, в който достолепието и достойнството, а също развлеченията на живот и гибел, бяха сведени до компютърно възсъздадена гладиаторска сцена – амфитеатъра на Флавий или Колизея. И в Ню Йорк имаше самун и зрелища: мюзикъл за сладки лъвчета, мотоциклетни надбягвания по Пето Авеню, Спрингстийн в " Мадисън Скуеър Гардън " с ария за Амаду Диало, пронизан с четиресет и един патрона от полицията, опасността на полицейския синдикат да бойкотира този концерт на Боса, Хилари против Руди, погребението на някакъв кардинал, филм за умилителни динозаври, автомобилните кортежи на двама значително заменяеми и безспорно непопулярни кандидатпрезиденти (Буш, Гор), Хилари против Рик, гръмотевичната стихия, връхлетяла концерта на Спрингстийн на Ший Стейдиъм, ръкополагането на някакъв кардинал, анимационно филмче за симпатични английски пилета и даже книжовен фестивал; плюс поредност " обилни " шествия, които ознаменуваха многочислените етнически, национални и полови субкултури на града и (понякога) приключваха с наръгване с нож и набези (обикновено) над дами.

Професор Соланка, който се смяташе за егалитарно надъхан, изконен жител, уверен, че селото е единствено за кравите, в дните на парадите крачеше един до друг (потно) със своите съграждани. Една неделя се отъркваше в тесния ханш на участниците в някой гей прайд, а идната танцуваше до пуерториканка с пълен гъз, препасала гърди с държавното знаме. Не усещаше персоналното си пространство нарушено измежду това човешко голям брой, в противен случай. Тълпата оферираше приятна анонимност, липса на вмешателство. Никой тук не се интересуваше от неговите секрети. Всички бяха пристигнали, с цел да се изгубят.

Такова беше неизразимото чудо на тълпата, а по това време сякаш единствената цел на професор Соланка беше да се изгуби. През оня съответен дъждовен уикенд във въздуха се носеше ритъмът на калипсо, не просто ямайските сбогувания на Хари Белафонте и глупашките песни от мъничко неловките юношески мемоари на Соланка ( " Казвам ти намерено / не ме връзвай като магаре, / тъй като ще скачам и ще плача, / не ме връзвай като магаре! " ), а същинската сатирична музика на трубадурите опозиционери от Ямайка: " Банана Бърд ", " Куул Ранингс ", " Уелоубели " онлайн в Брайънт Парк и от тонколоните по цялостен Бродуей, високи до рамото му.

След като професор Соланка се прибереше от парада обаче, го превземаше потиснатост, нормалната му загадка тъга, която той сублимираше в публичната сфера. Нещо не беше наред със света. Отказал се от оптимистичната философия за мир и обич от младостта си, той към този момент не знаеше по какъв начин да се помири с все по-фалшивата (мразеше другояче идеалната за този подтекст дума " виртуална " ) реалност. Измъчваше го въпросът за властта. Какво ли вършеха скритом управниците на града, до момента в който разгорещените жители се хранеха с най-разнообразни типове лотос? Не такива като Джулиани или Сейфър, които реагираха пренебрежително на недоволствата на нападнати дами, нищо че вечерните вести излъчваха аматьорски видеоклипчета на закононарушенията.

Не тези нескопосани марионетки, а тези нависоко, които бяха там непрекъснато, непроменяемо задоволяваха своите ненаситни стремежи, търсеха новото, гълтаха хубост и постоянно, постоянно жадуваха за още. Царете на света, които в никакъв случай не срещаш, само че тях непроменяемо ги има (безбожникът Малик Соланка избягваше да подарява тези човешки привидения с вездесъщност), сприхавите и смъртоносни цезари, както би ги нарекъл приятелят му Райнхарт, Болингброковците със студено сърце, трибуни, подготвени да го наврат откъм гърба на Кориолановците кметове и полицейски комисари Професор Соланка потръпна при този облик. Достатъчно добре се познаваше, с цел да си дава сметка за алената писмен знак на вулгарността в нрава си, само че все пак грубият израз го шокира, когато изникна в мислите му.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (915)

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР