Откъс от "Публични врагове" на Мишел Уелбек и Бернар-Анри Леви
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Публични врагове ", с създатели Мишел Уелбек и Бернар-Анри Леви, възложен от Издателство " Факел Експрес "
Зaщo " пyблични вpaгoвe "? Зaщoтo ocнoвнaтa тeмa в тaзи eпиcтoлapнa paзмянa нa миcли e oбpyгaвaнeтo нa двaмaтa пиcaтeли в пyбличнoтo пpocтpaнcтвo. Изpeждaт ce имeнaтa нa " вpaгoвeтe " им – paзлични, нo c eднaĸъв пoдxoд в ĸpитиĸитe и oчepнянeтo. Paзличнo e и пoвeдeниeтo нa oбpyгaнитe, ĸoгaтo oĸoлo тяx " витae дyxът нa линчyвaщaтa тълпa ". Уeлбeĸ cтpaдa oт нaпaдĸитe, нo ги пpиeмa пacивнo: " Kaĸ peaгиpa oбиĸнoвeнo пиcaтeлят, ĸoгaтo ce oпитвaт дa гo нaĸapaт дa cтpaдa? Aми пpocтo cтpaдa ".
Превод от френски Александра Велева
Редактор Георги Борисов
Художник Кирил Златков
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Публични врагове " на Мишел Уелбек и Бернар-Анри Леви
Бернар-Анри Леви
17 април 2008
[]
Франция е страна, по-малко световна, в сравнение с си го признава, и не е по никакъв начин елементарно, когато си израсъл в незнание, да устоиш на съблазните на християнството, което е в близост ти като въздуха, който дишаш – а въздухът в тези случаи заема, естествено, цялото празно пространство: Паскал да вземем за пример, прелестните картини в музеите, музиката на Бах, само че освен, за която Чоран споделяше, че Господ u дължи " всичко " ; катедралите, имената на селата, паметниците на националния разказ, добродетелите и греховете, този " народен разказ ", който можете да четете и да препрочитате както си желаете – в основата сивсичко в него остава същностно обвързвано с християнската вяра.
Спомням си апропо смайването и детското си обезсърчение, когато един ден на тротоара пред лицея в навечерието на Коледа се намесих в един радостен диалог за подаръците, които всеки очакваше, и ужасно възбуден, загатнах трактора " Тепаз ", който си бях поискал. Най-добрият ми другар, но в действителност най-хубавият (днес ослепителен парижки корпоративен банкер, не съм го изгубил от взор, виждаме се понякога, само че колкото и да е необичайно, в никакъв случай не повдигнах пред него този въпрос, както и пред никого другиго), ме погледна учудено и без да има неприятни планове, без да желае съзнателно да ме нарани, най-чистосърдечно възкликна: " И ти ли ще получиш дарове? Не е допустимо!
Нали си евреин! Евреите не честват Коледа! ". И пред покрусената ми физиономия всичките ми съученици избухнаха в смях, чиято свирепост чувствам до ден сегашен, петдесет години по-късно, и която ми напомня патетиката на една мислена християнска вяра, неизбежната орис на фамилиите, решили от Коледа до Великден и от Великден до Петдесетница да играят до дъно, до цялостния u парадокс, играта на същинската Франция.
Но не е и това.
Ситуацията беше по-парадоксална, в сравнение с би могло да се заключи от тази преживелица.
Нещата се усложняваха и ставаха напряко демонски, тъй като родителите ми бяха също горди хора и желанието им да скъсат, да нямат нищо общо със Своите, методичното им отказване от юдаизма, методът, по който назоваха " горкичкия " всеки спазващ традицията евреин, заседнал в суеверията си, както и дълбокото им недоумение на " Завръщането ", оповестено в " Завет Божи ", бяха необичайно свързани при тях с желязното им пренебрежение към тези, които слагаха в общо взето позорната категория на " срамните евреи ".
Кои бяха срамните евреи?
Това бяха евреите, които понижаваха глас на масата, когато произнасяха думата " евреин ".
Това бяха евреите, които бяха сменили имената си по време на Съпротивата и бяхазапазили след края на войната новите си имена.
Това беше аптекарят, братовчед на Жак Дерида, който загатвам в " Комедия " и който беше доста изискан с прекомерно мощно колосаните си бели престилки, със синовете си, членуващи във Френската федерация по водна топка, със своето провлечено " Госпоожо баронесоо ", с което се обръщаше към една от съседките ни.
Това бяха фамилиите, в които е наложително на петнайсет години да имаш смокинг.
Това бяха свръхделикатните и добре възпитани евреи, които внимаваха да не кажат или създадат нещо, което би тласнало приятелите им към демонстрация на неприятен усет, като да вземем за пример някоя антисемитска забележка.
[]
Мишел Уелбек
26 април 2008
[]
Що се отнася до мен, по която и линия да потегли в личното си семейство и колкото и обратно да стигна, не откривам нищо, което да е най-малко малко обвързвано с някаква религиозна традиция. Затова пък откривам
известна комунистическа религия, в случай че можем да я назовем по този начин. Случвало ми се е да прочета в пресата, че " съм отгледан от баба и дядо комунисти ". Това е по едно и също време доста правилно и доста погрешно.
Баба ми и дядо ми не бяха чели нито Маркс, нито Ленин, нито каквото и да било друго от този жанр. Дори не бяха чели Морис Торез1 и по никакъв начин не съм сигурен, че са хвърляли, въпреки и незадълбочен, взор върху изборната стратегия на Партията. Но гласоподаваха за комунистите, това да, на всички избори, и аз надълбоко се колебая в миналото и да са помисляли да гласоподават за нещо друго. В техния случай ставаше дума точно за това, което назовават " класово гласоподаване ".
Подобна религия, незахранена от интимна връзка съссъответната литература, е нежна и при татко ми, щом забогатя, щом се почувства " декласиран ", тя изчезна за миг; като се замисля, в никакъв случай не съм го виждал да демонстрира същински, откровен интерес към какъвто и да е политически въпрос. Става малко страшничко, тъй като с моята личност стигаме до второ потомство безспорни атеисти – освен религиозни атеисти, само че и политически.
В този му етап в атеизма няма към този момент нищо радостно, героично или освободително, той не е съпроводен от никакъв антиклерикализъм, в него няма никакъв активизъм. Той е нещо студено, обезверено, изживяно под формата на чисто безсилие; бяло, непроницаемо пространство, в което напредваш трудно, една безконечна зима.
И след това това чувство, непрестанно и изхабяващо, че си някакъв неустановен органически елемент, чиито настройки доста скоро ще се разпаднат.
И никакъв " дионисиевски смях " за разтуха; философията на Ницше през днешния ден ми се коства непотребна провокация, безвкусна смешка.
[]
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (839)
Зaщo " пyблични вpaгoвe "? Зaщoтo ocнoвнaтa тeмa в тaзи eпиcтoлapнa paзмянa нa миcли e oбpyгaвaнeтo нa двaмaтa пиcaтeли в пyбличнoтo пpocтpaнcтвo. Изpeждaт ce имeнaтa нa " вpaгoвeтe " им – paзлични, нo c eднaĸъв пoдxoд в ĸpитиĸитe и oчepнянeтo. Paзличнo e и пoвeдeниeтo нa oбpyгaнитe, ĸoгaтo oĸoлo тяx " витae дyxът нa линчyвaщaтa тълпa ". Уeлбeĸ cтpaдa oт нaпaдĸитe, нo ги пpиeмa пacивнo: " Kaĸ peaгиpa oбиĸнoвeнo пиcaтeлят, ĸoгaтo ce oпитвaт дa гo нaĸapaт дa cтpaдa? Aми пpocтo cтpaдa ".
Превод от френски Александра Велева
Редактор Георги Борисов
Художник Кирил Златков
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Публични врагове " на Мишел Уелбек и Бернар-Анри Леви
Бернар-Анри Леви
17 април 2008
[]
Франция е страна, по-малко световна, в сравнение с си го признава, и не е по никакъв начин елементарно, когато си израсъл в незнание, да устоиш на съблазните на християнството, което е в близост ти като въздуха, който дишаш – а въздухът в тези случаи заема, естествено, цялото празно пространство: Паскал да вземем за пример, прелестните картини в музеите, музиката на Бах, само че освен, за която Чоран споделяше, че Господ u дължи " всичко " ; катедралите, имената на селата, паметниците на националния разказ, добродетелите и греховете, този " народен разказ ", който можете да четете и да препрочитате както си желаете – в основата сивсичко в него остава същностно обвързвано с християнската вяра.
Спомням си апропо смайването и детското си обезсърчение, когато един ден на тротоара пред лицея в навечерието на Коледа се намесих в един радостен диалог за подаръците, които всеки очакваше, и ужасно възбуден, загатнах трактора " Тепаз ", който си бях поискал. Най-добрият ми другар, но в действителност най-хубавият (днес ослепителен парижки корпоративен банкер, не съм го изгубил от взор, виждаме се понякога, само че колкото и да е необичайно, в никакъв случай не повдигнах пред него този въпрос, както и пред никого другиго), ме погледна учудено и без да има неприятни планове, без да желае съзнателно да ме нарани, най-чистосърдечно възкликна: " И ти ли ще получиш дарове? Не е допустимо!
Нали си евреин! Евреите не честват Коледа! ". И пред покрусената ми физиономия всичките ми съученици избухнаха в смях, чиято свирепост чувствам до ден сегашен, петдесет години по-късно, и която ми напомня патетиката на една мислена християнска вяра, неизбежната орис на фамилиите, решили от Коледа до Великден и от Великден до Петдесетница да играят до дъно, до цялостния u парадокс, играта на същинската Франция.
Но не е и това.
Ситуацията беше по-парадоксална, в сравнение с би могло да се заключи от тази преживелица.
Нещата се усложняваха и ставаха напряко демонски, тъй като родителите ми бяха също горди хора и желанието им да скъсат, да нямат нищо общо със Своите, методичното им отказване от юдаизма, методът, по който назоваха " горкичкия " всеки спазващ традицията евреин, заседнал в суеверията си, както и дълбокото им недоумение на " Завръщането ", оповестено в " Завет Божи ", бяха необичайно свързани при тях с желязното им пренебрежение към тези, които слагаха в общо взето позорната категория на " срамните евреи ".
Кои бяха срамните евреи?
Това бяха евреите, които понижаваха глас на масата, когато произнасяха думата " евреин ".
Това бяха евреите, които бяха сменили имената си по време на Съпротивата и бяхазапазили след края на войната новите си имена.
Това беше аптекарят, братовчед на Жак Дерида, който загатвам в " Комедия " и който беше доста изискан с прекомерно мощно колосаните си бели престилки, със синовете си, членуващи във Френската федерация по водна топка, със своето провлечено " Госпоожо баронесоо ", с което се обръщаше към една от съседките ни.
Това бяха фамилиите, в които е наложително на петнайсет години да имаш смокинг.
Това бяха свръхделикатните и добре възпитани евреи, които внимаваха да не кажат или създадат нещо, което би тласнало приятелите им към демонстрация на неприятен усет, като да вземем за пример някоя антисемитска забележка.
[]
Мишел Уелбек
26 април 2008
[]
Що се отнася до мен, по която и линия да потегли в личното си семейство и колкото и обратно да стигна, не откривам нищо, което да е най-малко малко обвързвано с някаква религиозна традиция. Затова пък откривам
известна комунистическа религия, в случай че можем да я назовем по този начин. Случвало ми се е да прочета в пресата, че " съм отгледан от баба и дядо комунисти ". Това е по едно и също време доста правилно и доста погрешно.
Баба ми и дядо ми не бяха чели нито Маркс, нито Ленин, нито каквото и да било друго от този жанр. Дори не бяха чели Морис Торез1 и по никакъв начин не съм сигурен, че са хвърляли, въпреки и незадълбочен, взор върху изборната стратегия на Партията. Но гласоподаваха за комунистите, това да, на всички избори, и аз надълбоко се колебая в миналото и да са помисляли да гласоподават за нещо друго. В техния случай ставаше дума точно за това, което назовават " класово гласоподаване ".
Подобна религия, незахранена от интимна връзка съссъответната литература, е нежна и при татко ми, щом забогатя, щом се почувства " декласиран ", тя изчезна за миг; като се замисля, в никакъв случай не съм го виждал да демонстрира същински, откровен интерес към какъвто и да е политически въпрос. Става малко страшничко, тъй като с моята личност стигаме до второ потомство безспорни атеисти – освен религиозни атеисти, само че и политически.
В този му етап в атеизма няма към този момент нищо радостно, героично или освободително, той не е съпроводен от никакъв антиклерикализъм, в него няма никакъв активизъм. Той е нещо студено, обезверено, изживяно под формата на чисто безсилие; бяло, непроницаемо пространство, в което напредваш трудно, една безконечна зима.
И след това това чувство, непрестанно и изхабяващо, че си някакъв неустановен органически елемент, чиито настройки доста скоро ще се разпаднат.
И никакъв " дионисиевски смях " за разтуха; философията на Ницше през днешния ден ми се коства непотребна провокация, безвкусна смешка.
[]
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (839)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ