В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Последна любов в

...
В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Последна любов в
Коментари Харесай

Откъс от "Последна любов в Цариград" на Милорад Павич

В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Последна обич в Цариград ", с създател Милорад Павич, възложен от Издателство " Колибри "

" Не би трябвало да вършим от истината литература, а от литературата – истина ", споделяше огромният сръбски публицист, стихотворец и драматург Милорад Павич. По предпочитание на читателите, " Колибри " преиздава една от най-енигматичните му произведения - " Последна обич в Цариград ".

" Последна обич в Цариград " е разказ, написан под формата на справочник за гадаене с карти Таро. Мистичната колода се употребява за гадателство и предсказания и се състои от 21 карти – толкоз са и главите в романа.

Повествованието се завърта към орисите на две враждуващи семейства и потапя напълно читателите в техните вражди и полови случки, майсторски преплетени с реалистично, в същото време екстравагантно поднесени суеверия. Отделните глави може да се четат независимо, всеки воин осъзнава ролята и мястото си в Европа и читателят постоянно остава слисан от посланията им, граничещи с парадокса.

Милорад Павич (1929-2009) е сръбски стихотворец, публицист и драматург, лекар по литература от Загребския университет, експерт по сръбска литература от XVII-XIX век и учител. Освен това е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за просвета и изкуство и на Европейското сдружение за просвета.

През февруари 2006 година Павич беше почетен и със званието " Доктор хонорис идея " на Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Работите на Павич са преведени на над 80 езика по целия свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и до момента остава първият му разказ " Хазарски речник ". Други значими негови творби, издадени у нас, са " Уникат ", " Вътрешната страна напразно ", " Другото тяло ", " Пейзаж, рисуван с чай ".

превод Христиана Василева

Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук

Откъс, " Последна обич в Цариград " на Милорад Павич

MAJOR ARCANA (Голямата тайна) е наименованието на колода от 22 карти за гадаене, означени с цифрите от 0 до 21. Заедно с другата, по-голяма колода (Minor Arcana) от 56 карти, вършат Таро (Tarok, Tarocchi). Произходът на Таро се свързва с жреците (хиерофантите) на Елевсинските мистерии в Гърция. Според други Таро произлиза от традицията на Хермесовските култове.

Тези карти постоянно се употребяват от ромите за гадаене, пренесли, както се счита, техния скришен " език " от Халдея и Египет в Израел и Гърция и популяризирали го по-късно по Средиземноморското крайбрежие. Доколкото е известно, Таро е в приложимост към този момент към седем века в Средна Европа, Франция и Италия, а през днешния ден е общоизвестна игра. Най-старите непокътнати екземпляри от картите за Таро са от 1390 и 1445 година (Minchiati колода от музея " Корер " във Венеция).

Major Arcana нормално се дели на три групи от по седем карти. При гадаене смисълът на всяка карта поотделно и във взаимодействие с другите карти се отгатва от гадателя, който познава откритото значение (ключовете) на картите или самичък им придава държания в загадка смисъл. Смисълът на картата за Таро се трансформира според от това дали е паднала напряко или назад, тъй като, в случай че падне назад, тя има значение, назад на главното значение на същата карта. Днес Таро и неговите ключове са предмет на внимание на доста наръчници, различаващи се доста между тях.

В корена на Таро е символичният език на общия разсъдък на индивида. Символиката и ключовете на Таро са ориентирани към антична Гърция, към Кабала, към астрологията, нумерологията и други Мистичната мощ и езотеричната мъдрост се долавят през 21-те смисъла на " Лудият " – знак на онази карта, която по едно и също време е нулева, средищна и последна от " Великите секрети " на Таро.

Из една енциклопедия

Освен майчиния си език той говореше гръцки, френски, италиански и турски и се беше родил в Триест в фамилията на сръбските търговци и меценати Опуйич, притежаващи на Адриатика кораби, а на Дунав – жита и лозя, от детските си години още служеше в частта на своя татко, офицера от френската кавалерия Харалампи Опуйич, и знаеше, че в сраженията и в любовта издишването е по-важно от вдишването, носеше луксозна кавалерийска униформа, измежду зима спеше в снега под колата, с цел да не подвига от колата кучката си с кучилото от съветска хрътка, а по време на война плачеше за унищожените си жълти кавалерийски ботуши и зарязваше службата си в пехотата, с цел да не му се похабят ездаческите одежди, мозъка си губеше по хубавите коне и им плетеше опашките, от Виена доставяше сребърна посуда и обожаваше баловете, маскарадите и заведенията за хранене с дами и музика.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (827)
Източник: dnevnik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР