Откъс от "Машини като мен" на Иън Макюън
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Машини като мен ", с създател Иън Макюън, възложен от Издателство " Колибри "
Четем новия разказ на огромния английски публицист, киносценарист и интелектуалец Иън Макюън! Предизвикателна творба, която задава видимо неуместни въпроси: дали една машина може да разбере човешкото сърце и дали пък ние не сме тези, на които липсва схващане.
" Машини като мен " ни придвижва в Лондон през осемдесетте години на XX век – времето на Маргарет Тачър и Фолкландската война, само че това е един различен Лондон със събития по-различни от познатите ни. Чарли е 32-годишен мъж, лишен от всевъзможни упоритости. Прехранва се като играе на борсата, само че без необикновен триумф. Влюбен е в Миранда, интелигентна и амбициозна студентка, негова съседка, която таи ужасна загадка.
Когато един ден напълно ненадейно Чарли наследява пари от умрялата си майка, той без да се замисли ги изхарчва, с цел да си купи Адам – образец от първата серия човешки роботи. Изработени са единствено 25 броя – 13 Адамовци и 12 Еви в разнообразни етнически разновидности. Двамата с Миранда деликатно избират качествата, които желаят да има неговата персона.
Почти съвършеният човек, който основават по този метод, е хубав, мощен, атлетичен и образован. Не след дълго обаче сред тях се оформя любовен триъгълник и тогава тези три същества се изправят пред сериозна морала алтернатива.
Иън Макюън се подрежда измежду колосите на актуалната европейска литература. Носител на голям брой национални и интернационалните оценки, той се трансформира в емблема на постмодернизма и хуманизма с романи като " Изкупление ", " На плажа Чезъл ", " Дете във времето ", " Амстердам ". " Невинният " има характерностите на примерен трилър, а " Черните кучета " третира универсалната тематика за човешките взаимоотношения, за безконечното надпреварване на положителното и злото в самите нас. Повечето романи на Макюън имат кино версии по негов сюжет.
У нас са издадени и правосъдната драма " Законът за детето ", романът мистификация " Операция " Сладкоугодник " и безподобният римейк на " Хамлет ", озаглавен " В черупката ". Освен че е един от най-интересните модерни разказвачи, Иън Макюън е прочут и с непримиримостта си към всевъзможни форми на дискриминация, екстремизъм и ограничение на човешките свободи.
превод Иглика Василева
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Машини като мен " на Иън Макюън
Беше нещо като набожен блян, който даряваше вяра, " Светият граал " на науката. Най-добрата и най-лошата упоритост – сбъднал се мит за сътворението, колосален акт на самолюбие. Щом се оказа, че е изпълним, нямахме различен избор, с изключение на да преследваме задачата до дъно, без пет пари да даваме за следствията. От възвишена позиция това беше нашият блян да избегнем тленността си, да се надигнем лице в лице с божественото, даже да го сменяем със идеален " аз ".
От практична позиция искахме да изобретим една усъвършенствана, по-модерна версия на самите нас и да ликуваме с това наше откритие, да тръпнем от неспокойствие поради постигнатото съвършенство. През есента на двайсети век най-сетне това се случи, първата стъпка към осъществяване на прастарата фантазия, началото на един нескончаем урок, който щяхме да усвоим, а точно че, колкото и комплицирани да сме, колкото и несъвършени, колкото и да е мъчно да бъдем разказани даже в най-простите си дейности и способи на битие, ние може да бъдем имитирани, даже усъвършенствани. И аз бях там, подранил и припрян посрещач в тази леденостудена зора.
Но " изкуствени хора " е факсимиле, съществувало доста преди те да се появят, а когато това в действителност стана, те ни изглеждаха като някакво отчаяние. Въображението, по-бързокрило от историята и от софтуерния напредък, към този момент беше изпреварило това бъдеще в книгите, след това във филмите и телевизионните драми, като че ли хората артисти, които крачат с изцъклен взор, с неестествени придвижвания на главата и скована походка, можеха да ни приготвят за живот с нашите братовчеди от бъдещето.
Аз бях измежду оптимистите, миропомазан от ненадейно завещание след гибелта на майка ми и продажбата на фамилната къща, която се оказа в много апетитна строителна зона. Първият създаден, в действителност обещаващ човек, с допустим разсъдък и външен тип, с правдоподобни придвижвания и изменящи се изражения на лицето, беше пуснат в продажба седмица преди Фолкландските сили със особено предопределение да потеглят на безнадеждната си задача. Адам струваше осемдесет и шест хиляди паунда.
Докарах го с взет чартърен ван до моя неуютен апартамент в Клапам Норт. Това беше чисто безумие, само че бях обнадежден от появилите се известия, че сър Алън Тюринг, воин от войната, водещ талант и татко на цифровата епоха, си беше поръчал от същия модел. По всяка възможност с желанието да го разглоби в лабораторията си, с цел да изследва по какъв начин работят частите му.
Дванайсет екземпляра от първата партида носеха името Адам, тринайсет бяха кръстени Ева. Тъпо, по всеобщото мнение, само че по тази причина пък комерсиално. Представите за биологичен жанр бяха научно сложени под подозрение, двайсет и петте бяха направени по този начин, че да покриват огромен кръг от етноси. Появиха се клюки, след това и недоволства, че арабинът не се различавал от евреина.
Използването на инцидентни детайли при програмирането, както и житейският опит трябваше да дават на всички модели цялостна независимост във връзка с половите им желания. В края на първата седмица всички Еви бяха разпродадени. На пръв взор можех да дефинира моя Адам като турчин или грък. Тежеше 100 и седемдесет фунта, по тази причина ми се наложи да помоля съседката си от горния етаж Миранда да ми помогне да го пренеса от улицата в къщата върху носилка за еднократна приложимост, която вървеше дружно с покупката.
Когато батериите му започнаха да се зареждат, направих кафе за нас двамата, след това взех да проверявам онлайн упътването му от четиристотин и седемдесет страници. В по-голямата си част езикът му беше явен и прецизен. Но Адам беше съединен през разнообразни организации и тук-там инструкциите притежаваха очарованието на безсмислено стихотворение. " Покрийте горната част на похлупак B347k, с цел да получите достъп до емотикона за безгрижност плюс настройки на дънната платка, с цел да омекотите полусянката, обвързвана с смяна на настроението. "
Най-накрая, с картонената и стиропорна опаковка, разпиляна към глезените му, той се озова гол върху дребната ми маса за хранене със затворени очи, черен захранващ кабел, провлачил се от входното гнездо в пъпа му до 13-амперовия контакт в стената. Трябваха му шестнайсет часа, с цел да се зареди. След това трябваше да се даунлоудват всички ъпдейти и персонални желания. Исках да го имам час по-скоро, както и самата Миранда. Като едни млади нетърпеливи родители, жадувахме да чуем първите му думи.
Той нямаше някакъв на ниска цена представител, вграден в гръдния му панер. Бяхме разбрали от шумната реклама, че оформя звуци благодарение на дъха, езика, зъбите и небцето. Кожата му, която приличаше на жива, към този момент започваше да се затопля и при досег се усещаше, че е гладка като на бебе. Миранда съобщи, че е видяла по какъв начин миглите му трепват. Аз обаче бях уверен, че е уловила вибрациите на влаковете в метрото, които профучаваха на 100 фута под нас, само че все пак си замълчах.
Адам не беше сексиграчка, само че все пак можеше да прави секс и притежаваше функционираща слизеста лигавица, за поддръжката на която изразходваше половин литър вода дневно. Забелязах, че е необрязан, приблизително талантлив и с гъсти тъмни лонни косми. По всяка възможност този високотехнологичен модел на неестествен човек отразяваше апетита на своите млади основатели на кода. Всичките Адамовци и Еви, по този начин се смяташе, щяха да бъдат като живи.
Рекламата твърдеше, че въпросният модел е кадърен да бъде придружител, интелектуален спаринг-партньор, другар и момче за всичко, което умее да мие чинии, да оправя леглата и да " мисли ". Във всеки миг от съществуването му той записва всичко, което чува и вижда, след което то може да бъде възобновено. Все още не умееше да кара, не беше позволено да плува или да се къпе, нито да излиза без чадър при дъжд, нито да бъде оставян без контрол, когато работи с верижен трион.
Що се отнася до потенциала му, с помощта на откритията в региона на батериите моделът можеше да пробяга седемнайсет километра за два часа без зареждане, или със същия електрически еквивалент би могъл да беседва, без да стопира, в продължение на дванайсет дни. Притежаваше работно дългоденствие от двайсет години.
Имаше стилен дизайн, прави плещи, тъмна кожа и гъста черна коса, сресана обратно, още тясно, продълговато лице с леко прегърбен нос, който издаваше мощен разсъдък, мечтателно прибулени очи, стиснати устни с мъртвешки жълтеникавобял нюанс, които, още до момента в който го зяпахме, започнаха да се наливат с жизнерадостен човешки цвят и сякаш се отпуснаха в двата края. Миранда сподели, че ѝ наподобява на " докер от Босфора ".
Пред нас стоеше най-съвършената играчка, фантазията на доста епохи, триумфът на хуманизма... или неговият ангел на гибелта. Неимоверно вълнуващо, само че и смущаващо. Двайсет часа са доста време, когато би трябвало единствено да чакаш и да наблюдаваш. Смятах, че за сумата, която бях броил следобеда, би трябвало да получа Адам зареден и подготвен за употреба.
Беше късен зимен следобяд. Направих препечени филийки и още кафе. Миранда, която сега работеше върху докторантура по обществена история, подмятна, че би желала младата Мери Шели в този момент да седи тук с нас и да следи от близко по какъв начин оживява не някакво страшилище като Франкенщайн, а този хубав мургав млад мъж. Отвърнах ѝ, че общото сред двете творения е апетит за живителната мощ на електричеството.
– Това важи и за нас – обади се тя; сподели го, като че ли това се отнасяше единствено до нас двамата, а не до цялото електрохимично заредено човечество.
Тя беше на двайсет и две, 10 години по-млада от мен. Погледнато в вероятност, сред нас нямаше доста общо. И двамата бяхме божествено млади. Но аз смятах, че се намирам на напълно друг стадий от живота си. Формално моето обучение беше към този момент зад тила ми. Бях претърпял серия от професионални, финансови и персонални провали. Гледах на себе си като на прекомерно твърдоглав и неотстъпчив, прекомерно безсрамен за прелестна млада жена като Миранда.
И въпреки че тя беше красива, със светлокестенява коса, със едва, продълговато лице и очи, които постоянно изглеждаха присвити като че ли от заглушен смях, и макар че в избрани моменти я зяпах в унес, още първоначално бях решил да сведа нейната роля до тази на блага съседка и другарка. Нейният дребен апартамент се намираше тъкмо над моя. От време на време се виждахме на кафе, разговаряхме за остарели гаджета, за политика и всичко останало.
С държанието си на прецизно обмислен неутралитет тя създаваше усещане, че това състояние на нещата не я тормози. Изглеждаше, като че ли възможни следобеди на еротична приятност с мен биха били толкоз значими за нея, колкото и едно непорочно споделено другарство. По всичко личеше, че тя се усеща напълно добре в моята компания, което ме караше да си мисля, че сексът ще скапе всичко. Останахме си положителни другарчета. У нея обаче имаше някаква примамлива мистериозност или въздържаност. Може би, без да осъзнавам, от седмици към този момент бях влюбен в нея. Без да осъзнавам? Що за жалко определение!
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1133)
Четем новия разказ на огромния английски публицист, киносценарист и интелектуалец Иън Макюън! Предизвикателна творба, която задава видимо неуместни въпроси: дали една машина може да разбере човешкото сърце и дали пък ние не сме тези, на които липсва схващане.
" Машини като мен " ни придвижва в Лондон през осемдесетте години на XX век – времето на Маргарет Тачър и Фолкландската война, само че това е един различен Лондон със събития по-различни от познатите ни. Чарли е 32-годишен мъж, лишен от всевъзможни упоритости. Прехранва се като играе на борсата, само че без необикновен триумф. Влюбен е в Миранда, интелигентна и амбициозна студентка, негова съседка, която таи ужасна загадка.
Когато един ден напълно ненадейно Чарли наследява пари от умрялата си майка, той без да се замисли ги изхарчва, с цел да си купи Адам – образец от първата серия човешки роботи. Изработени са единствено 25 броя – 13 Адамовци и 12 Еви в разнообразни етнически разновидности. Двамата с Миранда деликатно избират качествата, които желаят да има неговата персона.
Почти съвършеният човек, който основават по този метод, е хубав, мощен, атлетичен и образован. Не след дълго обаче сред тях се оформя любовен триъгълник и тогава тези три същества се изправят пред сериозна морала алтернатива.
Иън Макюън се подрежда измежду колосите на актуалната европейска литература. Носител на голям брой национални и интернационалните оценки, той се трансформира в емблема на постмодернизма и хуманизма с романи като " Изкупление ", " На плажа Чезъл ", " Дете във времето ", " Амстердам ". " Невинният " има характерностите на примерен трилър, а " Черните кучета " третира универсалната тематика за човешките взаимоотношения, за безконечното надпреварване на положителното и злото в самите нас. Повечето романи на Макюън имат кино версии по негов сюжет.
У нас са издадени и правосъдната драма " Законът за детето ", романът мистификация " Операция " Сладкоугодник " и безподобният римейк на " Хамлет ", озаглавен " В черупката ". Освен че е един от най-интересните модерни разказвачи, Иън Макюън е прочут и с непримиримостта си към всевъзможни форми на дискриминация, екстремизъм и ограничение на човешките свободи.
превод Иглика Василева
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Машини като мен " на Иън Макюън
Беше нещо като набожен блян, който даряваше вяра, " Светият граал " на науката. Най-добрата и най-лошата упоритост – сбъднал се мит за сътворението, колосален акт на самолюбие. Щом се оказа, че е изпълним, нямахме различен избор, с изключение на да преследваме задачата до дъно, без пет пари да даваме за следствията. От възвишена позиция това беше нашият блян да избегнем тленността си, да се надигнем лице в лице с божественото, даже да го сменяем със идеален " аз ".
От практична позиция искахме да изобретим една усъвършенствана, по-модерна версия на самите нас и да ликуваме с това наше откритие, да тръпнем от неспокойствие поради постигнатото съвършенство. През есента на двайсети век най-сетне това се случи, първата стъпка към осъществяване на прастарата фантазия, началото на един нескончаем урок, който щяхме да усвоим, а точно че, колкото и комплицирани да сме, колкото и несъвършени, колкото и да е мъчно да бъдем разказани даже в най-простите си дейности и способи на битие, ние може да бъдем имитирани, даже усъвършенствани. И аз бях там, подранил и припрян посрещач в тази леденостудена зора.
Но " изкуствени хора " е факсимиле, съществувало доста преди те да се появят, а когато това в действителност стана, те ни изглеждаха като някакво отчаяние. Въображението, по-бързокрило от историята и от софтуерния напредък, към този момент беше изпреварило това бъдеще в книгите, след това във филмите и телевизионните драми, като че ли хората артисти, които крачат с изцъклен взор, с неестествени придвижвания на главата и скована походка, можеха да ни приготвят за живот с нашите братовчеди от бъдещето.
Аз бях измежду оптимистите, миропомазан от ненадейно завещание след гибелта на майка ми и продажбата на фамилната къща, която се оказа в много апетитна строителна зона. Първият създаден, в действителност обещаващ човек, с допустим разсъдък и външен тип, с правдоподобни придвижвания и изменящи се изражения на лицето, беше пуснат в продажба седмица преди Фолкландските сили със особено предопределение да потеглят на безнадеждната си задача. Адам струваше осемдесет и шест хиляди паунда.
Докарах го с взет чартърен ван до моя неуютен апартамент в Клапам Норт. Това беше чисто безумие, само че бях обнадежден от появилите се известия, че сър Алън Тюринг, воин от войната, водещ талант и татко на цифровата епоха, си беше поръчал от същия модел. По всяка възможност с желанието да го разглоби в лабораторията си, с цел да изследва по какъв начин работят частите му.
Дванайсет екземпляра от първата партида носеха името Адам, тринайсет бяха кръстени Ева. Тъпо, по всеобщото мнение, само че по тази причина пък комерсиално. Представите за биологичен жанр бяха научно сложени под подозрение, двайсет и петте бяха направени по този начин, че да покриват огромен кръг от етноси. Появиха се клюки, след това и недоволства, че арабинът не се различавал от евреина.
Използването на инцидентни детайли при програмирането, както и житейският опит трябваше да дават на всички модели цялостна независимост във връзка с половите им желания. В края на първата седмица всички Еви бяха разпродадени. На пръв взор можех да дефинира моя Адам като турчин или грък. Тежеше 100 и седемдесет фунта, по тази причина ми се наложи да помоля съседката си от горния етаж Миранда да ми помогне да го пренеса от улицата в къщата върху носилка за еднократна приложимост, която вървеше дружно с покупката.
Когато батериите му започнаха да се зареждат, направих кафе за нас двамата, след това взех да проверявам онлайн упътването му от четиристотин и седемдесет страници. В по-голямата си част езикът му беше явен и прецизен. Но Адам беше съединен през разнообразни организации и тук-там инструкциите притежаваха очарованието на безсмислено стихотворение. " Покрийте горната част на похлупак B347k, с цел да получите достъп до емотикона за безгрижност плюс настройки на дънната платка, с цел да омекотите полусянката, обвързвана с смяна на настроението. "
Най-накрая, с картонената и стиропорна опаковка, разпиляна към глезените му, той се озова гол върху дребната ми маса за хранене със затворени очи, черен захранващ кабел, провлачил се от входното гнездо в пъпа му до 13-амперовия контакт в стената. Трябваха му шестнайсет часа, с цел да се зареди. След това трябваше да се даунлоудват всички ъпдейти и персонални желания. Исках да го имам час по-скоро, както и самата Миранда. Като едни млади нетърпеливи родители, жадувахме да чуем първите му думи.
Той нямаше някакъв на ниска цена представител, вграден в гръдния му панер. Бяхме разбрали от шумната реклама, че оформя звуци благодарение на дъха, езика, зъбите и небцето. Кожата му, която приличаше на жива, към този момент започваше да се затопля и при досег се усещаше, че е гладка като на бебе. Миранда съобщи, че е видяла по какъв начин миглите му трепват. Аз обаче бях уверен, че е уловила вибрациите на влаковете в метрото, които профучаваха на 100 фута под нас, само че все пак си замълчах.
Адам не беше сексиграчка, само че все пак можеше да прави секс и притежаваше функционираща слизеста лигавица, за поддръжката на която изразходваше половин литър вода дневно. Забелязах, че е необрязан, приблизително талантлив и с гъсти тъмни лонни косми. По всяка възможност този високотехнологичен модел на неестествен човек отразяваше апетита на своите млади основатели на кода. Всичките Адамовци и Еви, по този начин се смяташе, щяха да бъдат като живи.
Рекламата твърдеше, че въпросният модел е кадърен да бъде придружител, интелектуален спаринг-партньор, другар и момче за всичко, което умее да мие чинии, да оправя леглата и да " мисли ". Във всеки миг от съществуването му той записва всичко, което чува и вижда, след което то може да бъде възобновено. Все още не умееше да кара, не беше позволено да плува или да се къпе, нито да излиза без чадър при дъжд, нито да бъде оставян без контрол, когато работи с верижен трион.
Що се отнася до потенциала му, с помощта на откритията в региона на батериите моделът можеше да пробяга седемнайсет километра за два часа без зареждане, или със същия електрически еквивалент би могъл да беседва, без да стопира, в продължение на дванайсет дни. Притежаваше работно дългоденствие от двайсет години.
Имаше стилен дизайн, прави плещи, тъмна кожа и гъста черна коса, сресана обратно, още тясно, продълговато лице с леко прегърбен нос, който издаваше мощен разсъдък, мечтателно прибулени очи, стиснати устни с мъртвешки жълтеникавобял нюанс, които, още до момента в който го зяпахме, започнаха да се наливат с жизнерадостен човешки цвят и сякаш се отпуснаха в двата края. Миранда сподели, че ѝ наподобява на " докер от Босфора ".
Пред нас стоеше най-съвършената играчка, фантазията на доста епохи, триумфът на хуманизма... или неговият ангел на гибелта. Неимоверно вълнуващо, само че и смущаващо. Двайсет часа са доста време, когато би трябвало единствено да чакаш и да наблюдаваш. Смятах, че за сумата, която бях броил следобеда, би трябвало да получа Адам зареден и подготвен за употреба.
Беше късен зимен следобяд. Направих препечени филийки и още кафе. Миранда, която сега работеше върху докторантура по обществена история, подмятна, че би желала младата Мери Шели в този момент да седи тук с нас и да следи от близко по какъв начин оживява не някакво страшилище като Франкенщайн, а този хубав мургав млад мъж. Отвърнах ѝ, че общото сред двете творения е апетит за живителната мощ на електричеството.
– Това важи и за нас – обади се тя; сподели го, като че ли това се отнасяше единствено до нас двамата, а не до цялото електрохимично заредено човечество.
Тя беше на двайсет и две, 10 години по-млада от мен. Погледнато в вероятност, сред нас нямаше доста общо. И двамата бяхме божествено млади. Но аз смятах, че се намирам на напълно друг стадий от живота си. Формално моето обучение беше към този момент зад тила ми. Бях претърпял серия от професионални, финансови и персонални провали. Гледах на себе си като на прекомерно твърдоглав и неотстъпчив, прекомерно безсрамен за прелестна млада жена като Миранда.
И въпреки че тя беше красива, със светлокестенява коса, със едва, продълговато лице и очи, които постоянно изглеждаха присвити като че ли от заглушен смях, и макар че в избрани моменти я зяпах в унес, още първоначално бях решил да сведа нейната роля до тази на блага съседка и другарка. Нейният дребен апартамент се намираше тъкмо над моя. От време на време се виждахме на кафе, разговаряхме за остарели гаджета, за политика и всичко останало.
С държанието си на прецизно обмислен неутралитет тя създаваше усещане, че това състояние на нещата не я тормози. Изглеждаше, като че ли възможни следобеди на еротична приятност с мен биха били толкоз значими за нея, колкото и едно непорочно споделено другарство. По всичко личеше, че тя се усеща напълно добре в моята компания, което ме караше да си мисля, че сексът ще скапе всичко. Останахме си положителни другарчета. У нея обаче имаше някаква примамлива мистериозност или въздържаност. Може би, без да осъзнавам, от седмици към този момент бях влюбен в нея. Без да осъзнавам? Що за жалко определение!
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1133)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ