В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Мъртвите сибирски полета

...
В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Мъртвите сибирски полета
Коментари Харесай

Откъс от "Мъртвите сибирски полета" на Виктор фон Фалк

В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Мъртвите сибирски полета " (том 2) с създател Виктор декор Фалк, възложен от Издателство " Сиела ".

Историята на съветската династия Романови оживява в творбата на един от брилянтните разказвачи на XIX век!

Няколко месеца след излизането на първи том на " Мъртвите сибирски полета " в ново първокласно издание с твърди корици и осъвременен превод на българския пазар се появява и продължението на шедьовъра на мистериозния немски публицист Виктор декор Фалк.

Създаденa от един от брилянтните разказвачи в литературата на XIX век, " Мъртвите сибирски полета " (том 2) възкресява загатна за сковалите страната апетит и бедност преди Гражданската война в Русия. Книгата преплита ориста на династията Романови с житейския път на водача на нихилистите – Михаил Бакунин, а историята съставлява впечатляваща картина на безпорядък, грубост и свирепост, само че и носеща мъдра тъга, носталгия и романтика.

Годината е 1860. За някои Русия значи блестящото общество на Нева, великолепието на приемите в царския замък, необятните благоприятни условия за власт и благосъстояние. За други обаче тя е майка, която праща най-хубавите и заслужили свои синове в Сибир, с цел да пеят песента на мъртвите. Полетата, които читателят към този момент познава, не знаят прошка – с всички ужаси и рискове, вледеняващи сърцето и душата и надалеч по-страшни от пустинята Сахара.

Под блясъка на висшата аристокрация Русия е обхваната от ноктите на отчаянието и бедността, а хора, които бленуват да срутен остарелия свят и да съградят нов от руините му, са прегърнали крепко концепциите на нихилизма. Обречена обич и гражданска война се борят за превъзходство в самото сърце на имперска Русия, тайната полиция дебне иззад всеки ъгъл, а краят на една епоха непреклонно наближава – краят на династията на Романови.

Историята на съветските благородници Романови е бяло леке в историята, което към този момент две епохи буди въображението. Произходът на династията, историята на герба и събитията към свалянето им от престола: до ден сегашен историците спорят за всичко, обвързвано с благородническата фамилия.

Хайнрих Сохачевски е бил прочут със своята екстравагантност. През 1899 година основава взаимна писателско-стенографска група във Виена, а за романа си " Thaddäus Klimschok " ( " Тадеуш Климшок " ) си купува австрийска военна униформа, прогаря я с цигара, като имитира дупки от 7 патрона, и се снима с нея, с цел да придаде правота на описа. През 1911 година се отхвърля от юдеизма и приема името Хари Шеф (Harry Sheff), а по-късно се подписва и под името Виктор декор Фалк.

Със своето творчество Хари Шеф или Виктор декор Фалк е бил един от най-популярните и сполучливи писатели в миналото. През 1890 година излиза романът му " Мъртвите сибирски полета или тайната на съветския императорски замък ". През 1916 година писателят разгласява втора версия на творбата под заглавието " Соня или в името на любовта към един почтен изгнаник ", в която най-скандалните епизоди са смекчени, а някои от имената на героите са изменени. Романът е определян като " готически " и като израз на разцвета на съветския нихилизъм. Първият български превод на " Мъртвите сибирски полета " излиза през 1940 година, само че със промяната на режима книгата е неразрешена – затвор и съд заплашват всеки, у който бива открито копие от творбата.

За първи път от 25 години насам трагичната сага се появява на пазара в ново книжно издание с осъвременен превод и твърди корици.

Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук

Из " Мъртвите сибирски полета " (том 2)

XLV. БОГАТСТВОТО НА ФАЛИЕРИ

Бакунин наблюдаваше загриженото неясно лице на Фалиери, който държеше в ръцете си. Лицето му бе неясно, а погледът му вторачен, само че на него бе изписано тържествуване, което споделяше:
" Аз съм свободен, вие не можете да ме държите. Аз скъсах оковите и съм към този момент свободен човек. "
Да, той се бе отървал от всички земни страдания.
" Той е свободен – въздъхна си Бакунин, като се опомни, – само че аз, аз останах напълно сам. Моята орис ще бъде в този момент още по-тежка и по-мъчна. "
Притисна мъртвия Фалиери до гърдите си и в същия момент почувства нещо твърдо в облеклата.
" Какво ли е това? Какво ли има в облеклата му? "

Той го придвижи на по-високо място, където не стигаше водата, и почна да разпаря горната му дреха.
След известно време държеше в ръцете си писмен документ, целият изписан, дълъг към един метър.
Напразно се трудеше Бакунин да разбере нещо от тези точки и чертички, които можеше да разбере единствено този, който знаеше ключа.

– Ключът – извика Бакунин, – нали той ми говореше за някакъв парцел, който искаше да остави на мене. Значи истина е, че Фалиери е имал огромен парцел? Но по какъв начин ще схвана тези писмени знаци? Този документ може да остане у мене с години и в случай че остана вечно изгнаник, и той ще остане заровен сред тези стени. Абатът е бил много умен човек, защото е скрил най-голямото си благосъстояние в тези писмени знаци, които би трябвало да разгадая.

" Ще пребивавам значи – сподели си Бакунин, – щом по този начин би трябвало да завладея всичкия парцел на Фалиери, аз ще го открия. С тези милиони, които съдържа този документ, ще реализира задачата си. В тази тържествена минута тук, когато не съм сигурен дали ще мога да се избавя от тази тюрма и дали няма да ме реализира участта на този дъртак, който държа в ръцете си, кълна се, че ще употребя всичките пари на Фалиери, в случай че ги намеря, за подкрепяне на бедните и за други благотворителни цели. "

Той повдигна мъртвия Фалиери и се помъчи да заспи, само че сън по никакъв начин не идваше. Остана безсънен дълго, като размишляваше. Изведнъж си спомни за нещо, стана от леглото и се приближи до мъртвия си другар.
– Бедни ми приятелю, ти би трябвало да ми окажеш помощ да се избавя от тази тюрма. Знам, че в случай че бе жив, щеше и ти да искаш това.

Бакунин мислеше да се избави благодарение на Фалиери, който искаше да размени. Той бе слушал, че мъртвите от Петропавловската цитадела не ги заравят, само че ги оставят в секционния салон, където студентите медици се учат да препарират. Бакунин мислеше, че в случай че сполучеше да го занесат като мъртъв в секционния салон, ще му се удаде случай да избяга оттова.

Той почна да съблича облеклата на абата и ги облече самичък. Като свърши това, той облече мъртвеца в своите. Целия документ скри в облеклата си. После скри мъртвото тяло на приятеля си, целуна го още един път по студеното чело и сподели:
– Сбогом, драги приятелю, довиждане, благи Фалиери.

Той се промуши през дупката на стената и отиде в стаята на Фалиери.
Бакунин можа да види ясно стаята, защото водата бе спаднала.

Той откри тука всякакви работи и принадлежности и се чудеше, че Фалиери не ги бе употребявал. Когато разтърсваше сламата на леглото му, видя една дебела книга. Бакунин я разтвори и видя чудни букви, с които бе написано на френски:
" Тука ще намериш ключа на тайното ми наследство. "

" Най-после открих отговора на загадката. "
Значи това не бе за него загадка: можеше да прочете добре къде се намира благосъстоянието на Фалиери

Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (755)
Източник: dnevnik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР