Откъс от "Коралайн" на Нийл Геймън
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Коралайн ", с създател Нийл Геймън, възложен от Издателство " Бард ".
Taзи ĸнигa щe ви нaĸapa дa изтpъпнeтe oт глaвaтa дo пeтитe. Tя пpитeжaвa дeлиĸaтния yжac нa нaй-xyбaвитe вълшeбни пpиĸaзĸи и e иcтинcĸи шeдьoвъp!
Tepи Πpaтчeт
B нoвия aпapтaмeнт нa ceмeйcтвoтo нa Kopaлaйн имa двaдeceт и eдин пpoзopeцa и чeтиpинaйceт вpaти. Tpинaйceт oт вpaтитe ce oтвapят и зaтвapят. Чeтиpинaйceтaтa e зaĸлючeнa, a зaд нeя имa caмo тyxлeнa cтeнa – дo дeня, ĸoгaтo Kopaлaйн я oтĸлючвa и oтĸpивa ĸopидop ĸъм дpyг aпapтaмeнт в дpyгa ĸъщa, дocyщ ĸaтo нeйнaтa.
Ho и paзличнa...
Oтнaчaлo вcичĸo в дpyгия aпapтaмeнт изглeждa чyдecнo. Kyтиятa зa игpaчĸи e пълнa c aнгeлчeтa, ĸoитo ce нaвивaт c пpyжини и лeтят из cпaлнятa, c ĸниги, чиитo ĸapтинĸи ce гъpчaт, пълзят и тpeпĸaт, c мaлĸи чepeпи нa динoзaвpи, ĸoитo тpaĸaт cъc зъби. Ho тyĸ ca и дpyгитe мaйĸa и бaщa, ĸoитo иcĸaт Kopaлaйн дa ocтaнe пpи тяx и дa бъдe тяxнoтo мaлĸo мoмичeнцe. Te иcĸaт дa я пpoмeнят и дa нe й пoзвoлят дa cи тpъгнe...
Mиcля, чe тaзи ĸнигa нaй-пocлe щe избyтa " Aлиca в cтpaнaтa нa чyдecaтa " oт пиeдecтaлa.
Poбъpт Джopдaн
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Коралайн " на Нийл Геймън
1.
Коралайн откри вратата малко откакто се реалокираха.
Къщата беше доста остаряла – имаше таван под покрива, мазе подземен и буренясала градина с големи остарели дървета.
Семейството на Коралайн не притежаваше цялата къща – тя беше прекомерно огромна. Затова единствено част от нея беше тяхна.
В остарялата къща живееха и други хора.
Госпожица Спинк и девойка Форсибъл живееха в жилището изпод, на приземния етаж. И двете бяха остарели и закръглени и имаха няколко застаряващи шотландски териера с имена като Хамиш, Андрю и Джок. Някога госпожици Спинк и Форсибъл били актриси, по този начин сподели девойка Форсибъл на Коралайн при първата им среща.
– Да, Каролайн – сподели девойка Спинк, бъркайки името на Коралайн, – с девойка Форсибъл в миналото бяхме известни актриси. Професионалистки, миличка. Не давай на Хамиш плодов кейк, тъй като цяла нощ няма да спи от болки в корема.
– Казвам се Коралайн, а не Каролайн – сподели Коралайн.
В жилището от горната страна, под покрива, живееше един подлудял дъртак с огромни мустаци. Той описа на Коралайн, че дресира цирк от мишки, само че не позволяваше на никого да го види.
– Някой ден, дребна Каролайн, когато ги приготвя, целият свят ще види чудесата на моя миши цирк. Попита ме за какво не можеш да ги видиш в този момент, нали по този начин?
– Не – тихичко сподели Коралайн. – Помолих ви да не ме наричате Каролайн. Казвам се Коралайн.
– Не можеш да видиш в този момент мишия цирк – сподели мъжът от горния етаж, – тъй като още не сме завършили с подготовките. Освен това отхвърлят да свирят песните, които написах за тях. Всички песни, които пиша за мишките, звучат по този начин: та-ра-ра-ра-рам, а те свирят на-на-на-на. Мисля да опитвам какво ще стане, в случай че ги храня с разнообразни типове сирене.
Коралайн си мислеше, че няма никакъв миши цирк, че старецът евентуално си го измисля.
В деня, откакто се нанесоха, Коралайн потегли на изследователска експедиция.
Първо изследва градината. Беше огромна – най-отзад имаше тенискорт, само че никой в къщата не играеше тенис, по тази причина в оградата към него имаше доста дупки, а мрежата беше съвсем изцяло изгнила; имаше остаряла розова градина, цялостна с подрязани и покрити с петна розови храсти; алпинеум, който се състоеше единствено от камъни и кръг тъмнозелена трева, обрисуван от жълтеникавокафяви отровни гъби, които миришеха извънредно, в случай че инцидентно ги настъпиш.
Имаше и бунар. Още първия ден, когато фамилията на Коралайн се нанесе в къщата, госпожици Спинк и Форсибъл се погрижиха да кажат на Коралайн какъв брой е рисков кладенецът и я предизвестиха да стои надалеч от него. Затова Коралайн реши да го прегледа – трябваше да е сигурна къде е, с цел да не го приближава.
Откри го на третия ден на избуялата поляна до тенискорта, зад китка дървета – невисок тухлен кръг, съвсем незабележим измежду високата трева. Кладенецът беше затрупан с дъски, с цел да не падне някой вътре. На една от тях имаше дребна дупчица и Коралайн прекара цялостен следобяд, като хвърляше камъчета и жълъди в нея и броеше, до момента в който чуе по какъв начин пляскат във водата долу.
Освен това потърси животни. Намери таралеж и остаряла кожа от змия (без змията), един камък, който доста приличаше на жаба, и една жаба, която доста приличаше на камък.
Видя и високомерен черен котарак, който седеше по стените и дънерите на дърветата и я наблюдаваше, само че се измъкваше, щом Коралайн поискаше да си поиграе с него.
Така прекара първите си две седмици в къщата – в проучване на градината и покрайнината.
Майка ѝ я викаше за вечеря и обяд. Освен това Коралайн не трябваше да не помни да се облече топло, преди да излезе, тъй като тази година лятото беше доста хладно; само че тя правеше експедиции всеки ден, до момента в който не заваля и трябваше да си остане вкъщи.
– Какво да върша? – попита Коралайн.
– Почети брошура – отвърна майка ѝ. – Гледай някоя видеокасета. Играй си с играчките. Иди да досаждаш на девойка Спинк, девойка Форсибъл или на побъркания дъртак от горния етаж.
– Не – отвърна Коралайн. – Не ми се прави нищо такова. Искам да проучвам.
– Не ме интересува какво ще правиш – сподели майка ѝ, – стига да не разхвърляш.
Коралайн отиде до прозореца и се загледа в дъжда. Не беше от оня дъжд, в който можеш да излезеш, а от другия, който се хвърля от небето и се разплисква върху всичко долу. Беше сериозен дъжд и явно се бе заел да трансформира градината в кална чорба.
Коралайн беше изгледала всичките си видеокасети. Играчките ѝ бяха омръзнали, а и беше прочела всичките си книги.
Включи тв приемника. Минаваше от стратегия на стратегия, само че на всички места даваха единствено мъже в костюми, които говореха за стоковата борса, и излъчвания за възрастни с досадни посетители. Най-после откри какво да гледа – втората половина от научнопопулярен филм за нещо, наречено защитна багра. Видя животни, птици и инсекти, които се маскираха на листа, клонки или други животни, с цел да се скрият от враговете си. Стана ѝ забавно, само че свърши прекомерно бързо, а след него стартира филм за някакъв хлебозавод.
Време бе да поговори с татко си.
Бащата на Коралайн си беше вкъщи. И двамата ѝ родители работеха с компютри, което означаваше, че постоянно си бяха у дома. Всеки си имаше личен кабинет.
– Здравей, Коралайн – сподели татко ѝ, когато тя влезе. Без да се обръща.
– Пфу – сподели Коралайн. – Навън вали.
– Да – съгласи се татко ѝ. – Вали като из ведро.
– Не – възрази Коралайн. – Вали си от небето. Мога ли да изляза?
– Какво споделя майка ти?
– " Не можеш да излезеш в такова време, Коралайн Джоунс ".
– Значи не може.
– Но аз желая да продължа с проучването.
– Ами тогава изследвай жилището – предложи татко ѝ. – Ето ти лист и писалка. Преброй всички порти и прозорци. Запиши всички сини неща. Направи изследователска експедиция до кухненския бойлер. И ме остави да работя.
– Може ли да отида в гостната? – В гостната семейство Джоунс държаха скъпите (и неудобни) мебели, които бабата на Коралайн им беше завещала. Не разрешаваха на Коралайн да влиза там. Никой не влизаше в гостната с изключение на при тържествени случаи.
– Стига да не разхвърляш. И не пипай нищо.
Коралайн деликатно обмисли това, след това взе листа и химикалката и потегли да изследва жилището.
Откри кухненския бойлер (беше в един долап в кухнята).
Преброи всичко синьо (153).
Преброи прозорците (21).
Преброи вратите (14).
От всички порти, които откри, тринайсет се отваряха и затваряха. Последната – огромна резбована врата в ъгъла на гостната – беше заключена.
Тя попита майка си:
– Накъде води тази врата?
– Наникъде, миличка.
– Трябва да води нанякъде.
Майка ѝ поклати глава, след това сподели:
– Виж.
Взе връзка ключове от касата на кухненската врата, деликатно ги прегледа и избра най-стария, най-големия, най-черния и най-ръждясалия. Отидоха в гостната и майка ѝ отключи вратата.
После я отвори.
Беше права. Вратата не водеше наникъде. Зад нея имаше тухлена стена.
– Когато къщата е принадлежала единствено на едно семейство – сподели майката на Коралайн, – тази врата е водела нанякъде. – Но когато са я разделили на жилища, просто са зазидали вратата. Зад нея е празният апартамент в другата част на къщата; оня, който още не е продаден.
Тя затвори вратата и върна ключовете на мястото им.
– Забрави да заключиш – сподели Коралайн.
Майка ѝ сви плещи.
– Защо да я заключвам? Нали не води наникъде?
Коралайн не отговори.
Навън съвсем се беше смрачило, само че дъждът продължаваше да вали, трополеше по прозорците и замъгляваше светлините от фаровете на колите на улицата.
Бащата на Коралайн спря да работи и им подготви вечеря.
Коралайн се нацупи.
– Татко – сподели тя, – отново си сготвил рецепта.
– Задушени картофи с праз, гарнирани с розмарин и топен кашкавал – призна той.
Коралайн въздъхна, отиде до хладилника и си извади чипс и минипица, които се приготвяха в микровълновата фурна.
– Знаеш, че не обичам предписания – сподели тя на татко си, до момента в който вечерята ѝ се въртеше, а дребните червени числа върху микровълновата фурна намаляваха до нула.
– Ако ги опиташ, може и да ти харесат – сподели бащата на Коралайн, само че тя поклати глава.
Същата нощ Коралайн лежеше будна в леглото си. Дъждът беше спрял и тя съвсем бе заспала, когато ненадейно чу туп-туп-туп. Седна в леглото.
Нещо сподели скръъ...
...ъъъц.
Коралайн стана и надникна в коридора, само че не видя нищо извънредно. От спалнята на родителите ѝ се дочуваше тихото хъркане на татко ѝ, а понякога майка ѝ бълнуваше насън.
Коралайн се чудеше дали не е сънувала.
Нещо помръдна.
Приличаше на сянка, която хукна бързо обратно по тъмния кулоар като малко парченце от нощта.
Надяваше се да не е бил паяк. Паяците я караха да се усеща доста неспокойна.
Тъмният контур влезе в гостната и Коралайн го последва малко уплашена.
Стаята беше тъмна. Единствената светлина идваше от коридора и Коралайн, която стоеше на вратата, хвърляше голяма и разкривена сянка върху килима – приличаше на гигантска кльощава жена.
Тъкмо се чудеше дали да възпламени лампата, когато видя тъмния контур да се измъква отдолу под канапето. Той спря, след това безшумно притича по килима към най-далечния ъгъл на стаята.
В този ъгъл нямаше мебели.
Коралайн възпламени лампата.
В ъгъла нямаше нищо. Нищо с изключение на остарялата врата, която водеше към тухлената стена.
Помнеше, че майка ѝ затвори вратата, само че в този момент тя беше открехната. Едва-едва. Коралайн отиде до процепа и погледна през него. Оттатък нямаше нищо – единствено стена от червени тухли.
Коралайн затвори остарялата дървена врата, угаси лампата и си легна.
Сънува тъмни сенки, които тичаха по всички страни, криейки се от светлината, до момента в който всички не се събраха под луната. Малки черни сенки с червени очи и остри жълти зъби.
После те запяха:
– Малки сме, но сме доста.
Много сме, въпреки и дребни.
Бяхме тука преди теб
и след тебе ще останем.
Гласовете им бяха тънки, шепнещи и леко виеха. Това караше Коралайн мъничко да се опасява.
После Коралайн сънува няколко реклами, а по-късно въобще нищо не сънува.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (908)
Taзи ĸнигa щe ви нaĸapa дa изтpъпнeтe oт глaвaтa дo пeтитe. Tя пpитeжaвa дeлиĸaтния yжac нa нaй-xyбaвитe вълшeбни пpиĸaзĸи и e иcтинcĸи шeдьoвъp!
Tepи Πpaтчeт
B нoвия aпapтaмeнт нa ceмeйcтвoтo нa Kopaлaйн имa двaдeceт и eдин пpoзopeцa и чeтиpинaйceт вpaти. Tpинaйceт oт вpaтитe ce oтвapят и зaтвapят. Чeтиpинaйceтaтa e зaĸлючeнa, a зaд нeя имa caмo тyxлeнa cтeнa – дo дeня, ĸoгaтo Kopaлaйн я oтĸлючвa и oтĸpивa ĸopидop ĸъм дpyг aпapтaмeнт в дpyгa ĸъщa, дocyщ ĸaтo нeйнaтa.
Ho и paзличнa...
Oтнaчaлo вcичĸo в дpyгия aпapтaмeнт изглeждa чyдecнo. Kyтиятa зa игpaчĸи e пълнa c aнгeлчeтa, ĸoитo ce нaвивaт c пpyжини и лeтят из cпaлнятa, c ĸниги, чиитo ĸapтинĸи ce гъpчaт, пълзят и тpeпĸaт, c мaлĸи чepeпи нa динoзaвpи, ĸoитo тpaĸaт cъc зъби. Ho тyĸ ca и дpyгитe мaйĸa и бaщa, ĸoитo иcĸaт Kopaлaйн дa ocтaнe пpи тяx и дa бъдe тяxнoтo мaлĸo мoмичeнцe. Te иcĸaт дa я пpoмeнят и дa нe й пoзвoлят дa cи тpъгнe...
Mиcля, чe тaзи ĸнигa нaй-пocлe щe избyтa " Aлиca в cтpaнaтa нa чyдecaтa " oт пиeдecтaлa.
Poбъpт Джopдaн
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Коралайн " на Нийл Геймън
1.
Коралайн откри вратата малко откакто се реалокираха.
Къщата беше доста остаряла – имаше таван под покрива, мазе подземен и буренясала градина с големи остарели дървета.
Семейството на Коралайн не притежаваше цялата къща – тя беше прекомерно огромна. Затова единствено част от нея беше тяхна.
В остарялата къща живееха и други хора.
Госпожица Спинк и девойка Форсибъл живееха в жилището изпод, на приземния етаж. И двете бяха остарели и закръглени и имаха няколко застаряващи шотландски териера с имена като Хамиш, Андрю и Джок. Някога госпожици Спинк и Форсибъл били актриси, по този начин сподели девойка Форсибъл на Коралайн при първата им среща.
– Да, Каролайн – сподели девойка Спинк, бъркайки името на Коралайн, – с девойка Форсибъл в миналото бяхме известни актриси. Професионалистки, миличка. Не давай на Хамиш плодов кейк, тъй като цяла нощ няма да спи от болки в корема.
– Казвам се Коралайн, а не Каролайн – сподели Коралайн.
В жилището от горната страна, под покрива, живееше един подлудял дъртак с огромни мустаци. Той описа на Коралайн, че дресира цирк от мишки, само че не позволяваше на никого да го види.
– Някой ден, дребна Каролайн, когато ги приготвя, целият свят ще види чудесата на моя миши цирк. Попита ме за какво не можеш да ги видиш в този момент, нали по този начин?
– Не – тихичко сподели Коралайн. – Помолих ви да не ме наричате Каролайн. Казвам се Коралайн.
– Не можеш да видиш в този момент мишия цирк – сподели мъжът от горния етаж, – тъй като още не сме завършили с подготовките. Освен това отхвърлят да свирят песните, които написах за тях. Всички песни, които пиша за мишките, звучат по този начин: та-ра-ра-ра-рам, а те свирят на-на-на-на. Мисля да опитвам какво ще стане, в случай че ги храня с разнообразни типове сирене.
Коралайн си мислеше, че няма никакъв миши цирк, че старецът евентуално си го измисля.
В деня, откакто се нанесоха, Коралайн потегли на изследователска експедиция.
Първо изследва градината. Беше огромна – най-отзад имаше тенискорт, само че никой в къщата не играеше тенис, по тази причина в оградата към него имаше доста дупки, а мрежата беше съвсем изцяло изгнила; имаше остаряла розова градина, цялостна с подрязани и покрити с петна розови храсти; алпинеум, който се състоеше единствено от камъни и кръг тъмнозелена трева, обрисуван от жълтеникавокафяви отровни гъби, които миришеха извънредно, в случай че инцидентно ги настъпиш.
Имаше и бунар. Още първия ден, когато фамилията на Коралайн се нанесе в къщата, госпожици Спинк и Форсибъл се погрижиха да кажат на Коралайн какъв брой е рисков кладенецът и я предизвестиха да стои надалеч от него. Затова Коралайн реши да го прегледа – трябваше да е сигурна къде е, с цел да не го приближава.
Откри го на третия ден на избуялата поляна до тенискорта, зад китка дървета – невисок тухлен кръг, съвсем незабележим измежду високата трева. Кладенецът беше затрупан с дъски, с цел да не падне някой вътре. На една от тях имаше дребна дупчица и Коралайн прекара цялостен следобяд, като хвърляше камъчета и жълъди в нея и броеше, до момента в който чуе по какъв начин пляскат във водата долу.
Освен това потърси животни. Намери таралеж и остаряла кожа от змия (без змията), един камък, който доста приличаше на жаба, и една жаба, която доста приличаше на камък.
Видя и високомерен черен котарак, който седеше по стените и дънерите на дърветата и я наблюдаваше, само че се измъкваше, щом Коралайн поискаше да си поиграе с него.
Така прекара първите си две седмици в къщата – в проучване на градината и покрайнината.
Майка ѝ я викаше за вечеря и обяд. Освен това Коралайн не трябваше да не помни да се облече топло, преди да излезе, тъй като тази година лятото беше доста хладно; само че тя правеше експедиции всеки ден, до момента в който не заваля и трябваше да си остане вкъщи.
– Какво да върша? – попита Коралайн.
– Почети брошура – отвърна майка ѝ. – Гледай някоя видеокасета. Играй си с играчките. Иди да досаждаш на девойка Спинк, девойка Форсибъл или на побъркания дъртак от горния етаж.
– Не – отвърна Коралайн. – Не ми се прави нищо такова. Искам да проучвам.
– Не ме интересува какво ще правиш – сподели майка ѝ, – стига да не разхвърляш.
Коралайн отиде до прозореца и се загледа в дъжда. Не беше от оня дъжд, в който можеш да излезеш, а от другия, който се хвърля от небето и се разплисква върху всичко долу. Беше сериозен дъжд и явно се бе заел да трансформира градината в кална чорба.
Коралайн беше изгледала всичките си видеокасети. Играчките ѝ бяха омръзнали, а и беше прочела всичките си книги.
Включи тв приемника. Минаваше от стратегия на стратегия, само че на всички места даваха единствено мъже в костюми, които говореха за стоковата борса, и излъчвания за възрастни с досадни посетители. Най-после откри какво да гледа – втората половина от научнопопулярен филм за нещо, наречено защитна багра. Видя животни, птици и инсекти, които се маскираха на листа, клонки или други животни, с цел да се скрият от враговете си. Стана ѝ забавно, само че свърши прекомерно бързо, а след него стартира филм за някакъв хлебозавод.
Време бе да поговори с татко си.
Бащата на Коралайн си беше вкъщи. И двамата ѝ родители работеха с компютри, което означаваше, че постоянно си бяха у дома. Всеки си имаше личен кабинет.
– Здравей, Коралайн – сподели татко ѝ, когато тя влезе. Без да се обръща.
– Пфу – сподели Коралайн. – Навън вали.
– Да – съгласи се татко ѝ. – Вали като из ведро.
– Не – възрази Коралайн. – Вали си от небето. Мога ли да изляза?
– Какво споделя майка ти?
– " Не можеш да излезеш в такова време, Коралайн Джоунс ".
– Значи не може.
– Но аз желая да продължа с проучването.
– Ами тогава изследвай жилището – предложи татко ѝ. – Ето ти лист и писалка. Преброй всички порти и прозорци. Запиши всички сини неща. Направи изследователска експедиция до кухненския бойлер. И ме остави да работя.
– Може ли да отида в гостната? – В гостната семейство Джоунс държаха скъпите (и неудобни) мебели, които бабата на Коралайн им беше завещала. Не разрешаваха на Коралайн да влиза там. Никой не влизаше в гостната с изключение на при тържествени случаи.
– Стига да не разхвърляш. И не пипай нищо.
Коралайн деликатно обмисли това, след това взе листа и химикалката и потегли да изследва жилището.
Откри кухненския бойлер (беше в един долап в кухнята).
Преброи всичко синьо (153).
Преброи прозорците (21).
Преброи вратите (14).
От всички порти, които откри, тринайсет се отваряха и затваряха. Последната – огромна резбована врата в ъгъла на гостната – беше заключена.
Тя попита майка си:
– Накъде води тази врата?
– Наникъде, миличка.
– Трябва да води нанякъде.
Майка ѝ поклати глава, след това сподели:
– Виж.
Взе връзка ключове от касата на кухненската врата, деликатно ги прегледа и избра най-стария, най-големия, най-черния и най-ръждясалия. Отидоха в гостната и майка ѝ отключи вратата.
После я отвори.
Беше права. Вратата не водеше наникъде. Зад нея имаше тухлена стена.
– Когато къщата е принадлежала единствено на едно семейство – сподели майката на Коралайн, – тази врата е водела нанякъде. – Но когато са я разделили на жилища, просто са зазидали вратата. Зад нея е празният апартамент в другата част на къщата; оня, който още не е продаден.
Тя затвори вратата и върна ключовете на мястото им.
– Забрави да заключиш – сподели Коралайн.
Майка ѝ сви плещи.
– Защо да я заключвам? Нали не води наникъде?
Коралайн не отговори.
Навън съвсем се беше смрачило, само че дъждът продължаваше да вали, трополеше по прозорците и замъгляваше светлините от фаровете на колите на улицата.
Бащата на Коралайн спря да работи и им подготви вечеря.
Коралайн се нацупи.
– Татко – сподели тя, – отново си сготвил рецепта.
– Задушени картофи с праз, гарнирани с розмарин и топен кашкавал – призна той.
Коралайн въздъхна, отиде до хладилника и си извади чипс и минипица, които се приготвяха в микровълновата фурна.
– Знаеш, че не обичам предписания – сподели тя на татко си, до момента в който вечерята ѝ се въртеше, а дребните червени числа върху микровълновата фурна намаляваха до нула.
– Ако ги опиташ, може и да ти харесат – сподели бащата на Коралайн, само че тя поклати глава.
Същата нощ Коралайн лежеше будна в леглото си. Дъждът беше спрял и тя съвсем бе заспала, когато ненадейно чу туп-туп-туп. Седна в леглото.
Нещо сподели скръъ...
...ъъъц.
Коралайн стана и надникна в коридора, само че не видя нищо извънредно. От спалнята на родителите ѝ се дочуваше тихото хъркане на татко ѝ, а понякога майка ѝ бълнуваше насън.
Коралайн се чудеше дали не е сънувала.
Нещо помръдна.
Приличаше на сянка, която хукна бързо обратно по тъмния кулоар като малко парченце от нощта.
Надяваше се да не е бил паяк. Паяците я караха да се усеща доста неспокойна.
Тъмният контур влезе в гостната и Коралайн го последва малко уплашена.
Стаята беше тъмна. Единствената светлина идваше от коридора и Коралайн, която стоеше на вратата, хвърляше голяма и разкривена сянка върху килима – приличаше на гигантска кльощава жена.
Тъкмо се чудеше дали да възпламени лампата, когато видя тъмния контур да се измъква отдолу под канапето. Той спря, след това безшумно притича по килима към най-далечния ъгъл на стаята.
В този ъгъл нямаше мебели.
Коралайн възпламени лампата.
В ъгъла нямаше нищо. Нищо с изключение на остарялата врата, която водеше към тухлената стена.
Помнеше, че майка ѝ затвори вратата, само че в този момент тя беше открехната. Едва-едва. Коралайн отиде до процепа и погледна през него. Оттатък нямаше нищо – единствено стена от червени тухли.
Коралайн затвори остарялата дървена врата, угаси лампата и си легна.
Сънува тъмни сенки, които тичаха по всички страни, криейки се от светлината, до момента в който всички не се събраха под луната. Малки черни сенки с червени очи и остри жълти зъби.
После те запяха:
– Малки сме, но сме доста.
Много сме, въпреки и дребни.
Бяхме тука преди теб
и след тебе ще останем.
Гласовете им бяха тънки, шепнещи и леко виеха. Това караше Коралайн мъничко да се опасява.
После Коралайн сънува няколко реклами, а по-късно въобще нищо не сънува.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (908)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ