Откъс от "Каин" на Жозе Сарамаго
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Каин ", с създател Жозе Сарамаго, възложен от Издателство " Колибри "
Излезе от щемпел " Каин ", първо българско издание на последния разказ на Нобеловия лауреат за литература Жозе Сарамаго, оповестен една година преди неговата гибел.
След " Евангелие по Исуса Христа " огромният португалски публицист още веднъж се обръща към Библията с романа " Каин ", а тълкуванията му са задоволително иронични, хапливи и " непочтителни ", с цел да провокират недоволство в католическите среди. Историята обгръща интервала от момента когато още в райската градина Бог осъзнава, че е не запомнил да даде на Адам и Ева дара на речта, до " акостирането " на Ноевия ковчег на планината Арарат.
Главният воин е презреният братоубиец Каин. Осъден да се скита вечно откакто убива Авел, Каин обикаля света в компанията на своя осел и става очевидец и участник в голям брой древен истории и епизоди. Люби се със злата кралица Лилит, взема страната на Йов в облога сред Бог и Сатаната, пътува с Ноевия ковчег. Каин счита, че дейностите на Бог са жестоки и несправедливи, спори с него и му се опълчва.
Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в малко крайречно селце покрай Лисабон. Сам възпитава и развива усета си към четенето, работи като публицист, написа лирика, само че геният му се демонстрира блестящо в романите му – блестящи алегории и антиутопии. През 1991 година консервативното португалско държавно управление постанова цензура върху " Евангелието по Исуса Христа " и го изтегля от състезанието за Европейска литературна премия.
През 1998 година Сарамаго печели Нобеловата премия за литература поради това, че с " с притчи, изтъкани от въображение, съчувствие и подигравка, ни дава все нови и нови шансове да осезаем убягващата реалност ". Сред най-влиятелните му произведения се подреждат " Слепота ", " Проглеждане ", " Приумиците на гибелта ", " Пътуването на слона ", " Възпоминание за манастира ". " Каин " е смущаваща книга, венец на литературната кариера на един саморасъл гений. В Португалия единствено за 10 дни от романа са продадени над 70 хиляди екземпляра.
превод Даринка Кирчева
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от Жозе Сарамаго - " Каин "
Когато бог, прочут и като господ, забелязал, че на адам и ева, привидно съвършени във всичко, не им излиза и дума от устата, нито издават най-малко някакъв елементарен примитивен тон, несъмнено се е ядосал на самия себе си, защото в едемската градина нямало никой различен, който да вини за прекомерно сериозния пропуск, в случай че другите твари, всичките плод, както и двамата индивиди, на божието да бъде, едни с блеене и ръмжене, други с грухтене, чуруликане, свирукане и кудкудякане, се радвали към този момент на личен глас.
В припадък на яд, неочакван у оня, който би могъл да оправи всичко с друго скорострелно fiat, изтичал при двамата и един след различен, безогледно, без увъртания, им набутал език вътре в гърлото. От писанията, в които с течение на времето са били предадени малко напосоки събитията от тези далечни столетия, било подлежащи на бъдещо канонично удостоверение или плод на апокрифни и неизбежно еретични измислици, не се обяснява въпросът какъв ще да е бил този език, дали гъвкавият мокър мускул, който мърда и шава в устната празнина, а от време на време и отвън нея, или говорът, именуван и език, който бог, за жалост, пропуснал и не знаем какъв е бил, защото от него не е останала и най-малка диря, най-малко едно изрязано върху дървесна кора сърце със прочувствен надпис, нещо от рода на обичам те, ева.
Понеже по принцип едното не би следвало да върви без другото, евентуално друга цел на грубия подтик, който бог дал на немите езици на своите отроци, е била да ги свърже с най-дълбоките съкровения на телесното създание, по този начин наречените неволи на битието, с цел да могат в бъдеще, към този момент с известно знание, да приказват за своята мрачна и лутаща се комплицираност, от чийто прозорец, устата, към този момент започвали да надничат.
Всичко е допустимо. Очевидно с само подхождащата му почтеност на умел създател, като се изключи че оправил с нужната невзискателност предходното недовиждане, бог поискал да се увери, че грешката му е била поправена, и по този начин попитал адам, Ти, по какъв начин се казваш, а мъжът дал отговор, Аз съм адам, твоят първороден наследник, господи. След това основателят се обърнал към дамата, А ти, по какъв начин се казваш. Аз съм ева, господи, първата дама, дала отговор тя напълно ненужно, защото нямало друга. Господ останал удовлетворен, сбогувал се с едно бащинско До скоро, и отишъл да си гледа живота. Тогава за първи път адам споделил на ева, Хайде да си лягаме.
Сит, третият наследник в фамилията, ще се появи на бял свят едвам 100 и трийсет години по-късно, не тъй като майчината бременност се е нуждаела от толкоз време, с цел да приключи произвеждането на нов потомък, а тъй като на детеродните органи на бащата и на майката, надлежно тестисите и матката, е лишило повече от столетие да съзреят и развият задоволителна размножителна мощност.
На припрените следва да се каже, че това да бъде е станало един път и в никакъв случай повече, че един мъж и една жена не са машини за пълнене на салами, хормоните са доста комплицирано нещо, не се създават на бърза ръка, не се намират в аптеките и супермаркетите, би трябвало да им се даде нужното време. Преди утолен се появили на бял свят, с дребна разлика посред им, първо каин и след това авел. Това, което следва да бъде неотложно упоменато, е дълбокото досада от толкоз години без съседи, без развлечения, без пълзящо дете сред кухнята и дневната, без други визити с изключение на господните, а даже и те напълно къси и малобройни, разредени с дълги десет-, петнайсет-, двайсет-, петдесетгодишни интервали на неявяване, представяме си какъв брой малко е трябвало на самотните жители на земния парадайс да възприемат себе си като небогати сираци, изоставени във вселенската гора, въпреки че не са били в положение да обяснят какво тъкмо е сираци и изоставеност.
Вярно е, че през ден, а доста постоянно и всеки ден, адам казвал на ева, Хайде да си лягаме, само че брачната рутина, усложнена при тях двамата от нулевото многообразие в позите заради липса на опит, още тогава се оказала толкоз разрушителна, колкото злина от дървояди, прояждащи домашната греда. Отвън, с изключение на някой дребен прашец, изпадащ тук и там от дребни дупчици, покушението едвам се вижда, но от вътрешната страна шествието е друго, не след дълго ще се срути това, което е изглеждало така непоклатимо.
В такива случаи някои акцентират, че раждането на дете може да подейства живително, в случай че не на либидото, което е дело на доста по-сложни химически процеси от това да научиш по какъв начин се сменя пелена, най-малко на възприятията, което, дано признаем, си е немалка облага. Що се отнася до господа и редките му визити, първото било, с цел да види дали адам и ева са имали проблеми с битовото устройване, второто, с цел да разбере дали са извлекли някаква изгода от опита с полския живот, и третото, с цел да предизвести, че не чака скоро да се върне, защото би трябвало да наобиколи другите божествен селения из небесната простор.
Действително, щял да се появи доста по-късно, на неотбелязана на никое място дата, с цел да изгони нещастната двойка от едемската градина поради гнусното злочинство, че са вкусили плода на дървото на познанието на положителното и злото. Този епизод, породил първото определение на един чужд до тогава първороден грях, по този начин си и остава недобре обяснен. На първо място, даже най-елементарният разум без всякаква компликация би проумял, че осведомеността постоянно ще е за предпочитане пред незнанието, изключително в такива деликатни области като положителното и злото, в които всеки рискува, без да го осъзнава, да бъде наказан на безконечни страдания в ад, който тогава още не е бил фиктивен. На второ място, ще избоде очите непредвидливостта на бог, който, в случай че фактически не е желал да му ядат от въпросния плод, е имал елементарно решение подръка, задоволително е било да не засажда дървото или пък да го сложи на друго място, или да го опаше с ограда от бодлива тел.
И на трето място, адам и ева разкрили, че са голи не тъй като не се подчинили на божията заповед. Голи-голенички те били към този момент, когато си лягали, и в случай че бог въобще не забелязал такава очевидна липса на срам, отговорна е родителската му слепота, явно нелечима, същата, която ни пречи да забележим, че децата ни в действителност са толкоз положителни или толкоз неприятни, колкото и другите. Процедурен въпрос. Преди да продължим този назидателен и финален роман за каин, с който сме се нагърбили с невиждана смелост, може би е целесъобразно, с цел да не се обърква наново чи- тателят от анахронични ограничения и теглилки, да въведем някои критерии в хронологията на събитията.
Така и ще постъпим, като на първо време изясним едно лукаво подмятано подозрение дали адам към момента е бил в положение да направи дете на 100 и трийсет годишна възраст. На пръв взор, не, в случай че се придържаме единствено към индикаторите за плодовитост в модерните времена, само че тези 100 и трийсет години в това детство на света надали са представлявали освен това от нормално напращяло юношество, което и най-преждевременно развитият казанова би желал да има.
Освен това, в реда на нещата е да се подсети, че адам е живял до деветстотин и трийсет години, затова безмалко да почине удавен във всемирния потоп, веднага като се споминал в дните, когато е живял ламех, бащата на ной, бъдещия строител на ковчега. Значи е имал премного време да направи децата, които е основал, и доста повече, в случай че го е влечало натам. Както към този момент казахме, вторият, роден след каин, бил авел, русоляв, добре комплициран юноша, който, откакто бог му засвидетелствал своето снизхождение, приключил прекомерно зле.
Третият, както също беше казано, бил наименуван утолен, само че той няма да влезе в повествуванието, което сформираме малко по малко с историческа скрупульозност, по тази причина го оставяме тук, просто едно име и нищо повече. Някои настояват, че в неговата глава се зародила концепцията да сътвори вяра, само че с тези деликатни въпроси сме се занимавали към този момент другаде в предишното, с неоправдателно лековерие съгласно някои специалисти и с изрази, които прекомерно евентуално единствено ще ни навредят при доводите на страшния съд, когато било заради остатък, било заради дефицит всички души бъдат наказани.
Сега ни интересува единствено фамилията, чиято глава е адам, и то каква неприятна глава, не виждаме по какъв начин да го назовем иначе, откакто било задоволително дамата да му занесе неразрешения плод за познаване на положителното и злото и непоследователният пръв патриарх, откакто се назлъндисвал, в действителност повече с цел да погали самочувствието си, в сравнение с по същинско разбиране, се задавил с него, оставяйки нас, мъжете, вечно белязани с това дразнещо парче ябълка, което ни се връща, ни гълтам.
Намират се и такива, които настояват, че адам не съумял да преглътне изцяло съдбоносния плод, тъй като бог се появил внезапно пред тях и попитал какво става там. Още в този момент, и преди да забравим напълно или продължението на описа да направи споменаването несвоевременно и закъсняло, ще разкрием тайното, полунелегално посещаване, което бог направил в едемската градина през една топла лятна нощ. Както нормално, адам и ева спели голи, един до различен, без да се допират, възвеличаващ, само че излъган облик на най-съвършената непорочност. Не се събудили те и бог не ги събудил.
Там го водело желанието да поправи един заводски недостатък, който, както забелязал най-накрая, съществено загрозявал неговите създания и бил, представете си, неналичието на пъп. Белезникавата кожна повърхнина на неговите отроци, на която мекото райско слънце не съумяло да придаде тен, изглеждала прекомерно гола, прекомерно изложена, някак си неприлична, в случай че тогава думата е съществувала към този момент.
Незабавно, да не би да се разсънят, господ протегнал ръка и лекичко натиснал с върха на показалеца корема на адам, по-късно направил бързо въртеливо придвижване и пъпът се появил. Същото деяние, осъществено след това върху ева, дало сходни резултати, само че с тази значима разлика, че нейният пъп се получил доста усъвършенстван откъм рисунък, контури и нежни гънки. Това бил последният път, когато бог огледал свое създание и го намерил за положително.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (849)
Излезе от щемпел " Каин ", първо българско издание на последния разказ на Нобеловия лауреат за литература Жозе Сарамаго, оповестен една година преди неговата гибел.
След " Евангелие по Исуса Христа " огромният португалски публицист още веднъж се обръща към Библията с романа " Каин ", а тълкуванията му са задоволително иронични, хапливи и " непочтителни ", с цел да провокират недоволство в католическите среди. Историята обгръща интервала от момента когато още в райската градина Бог осъзнава, че е не запомнил да даде на Адам и Ева дара на речта, до " акостирането " на Ноевия ковчег на планината Арарат.
Главният воин е презреният братоубиец Каин. Осъден да се скита вечно откакто убива Авел, Каин обикаля света в компанията на своя осел и става очевидец и участник в голям брой древен истории и епизоди. Люби се със злата кралица Лилит, взема страната на Йов в облога сред Бог и Сатаната, пътува с Ноевия ковчег. Каин счита, че дейностите на Бог са жестоки и несправедливи, спори с него и му се опълчва.
Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в малко крайречно селце покрай Лисабон. Сам възпитава и развива усета си към четенето, работи като публицист, написа лирика, само че геният му се демонстрира блестящо в романите му – блестящи алегории и антиутопии. През 1991 година консервативното португалско държавно управление постанова цензура върху " Евангелието по Исуса Христа " и го изтегля от състезанието за Европейска литературна премия.
През 1998 година Сарамаго печели Нобеловата премия за литература поради това, че с " с притчи, изтъкани от въображение, съчувствие и подигравка, ни дава все нови и нови шансове да осезаем убягващата реалност ". Сред най-влиятелните му произведения се подреждат " Слепота ", " Проглеждане ", " Приумиците на гибелта ", " Пътуването на слона ", " Възпоминание за манастира ". " Каин " е смущаваща книга, венец на литературната кариера на един саморасъл гений. В Португалия единствено за 10 дни от романа са продадени над 70 хиляди екземпляра.
превод Даринка Кирчева
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от Жозе Сарамаго - " Каин "
Когато бог, прочут и като господ, забелязал, че на адам и ева, привидно съвършени във всичко, не им излиза и дума от устата, нито издават най-малко някакъв елементарен примитивен тон, несъмнено се е ядосал на самия себе си, защото в едемската градина нямало никой различен, който да вини за прекомерно сериозния пропуск, в случай че другите твари, всичките плод, както и двамата индивиди, на божието да бъде, едни с блеене и ръмжене, други с грухтене, чуруликане, свирукане и кудкудякане, се радвали към този момент на личен глас.
В припадък на яд, неочакван у оня, който би могъл да оправи всичко с друго скорострелно fiat, изтичал при двамата и един след различен, безогледно, без увъртания, им набутал език вътре в гърлото. От писанията, в които с течение на времето са били предадени малко напосоки събитията от тези далечни столетия, било подлежащи на бъдещо канонично удостоверение или плод на апокрифни и неизбежно еретични измислици, не се обяснява въпросът какъв ще да е бил този език, дали гъвкавият мокър мускул, който мърда и шава в устната празнина, а от време на време и отвън нея, или говорът, именуван и език, който бог, за жалост, пропуснал и не знаем какъв е бил, защото от него не е останала и най-малка диря, най-малко едно изрязано върху дървесна кора сърце със прочувствен надпис, нещо от рода на обичам те, ева.
Понеже по принцип едното не би следвало да върви без другото, евентуално друга цел на грубия подтик, който бог дал на немите езици на своите отроци, е била да ги свърже с най-дълбоките съкровения на телесното създание, по този начин наречените неволи на битието, с цел да могат в бъдеще, към този момент с известно знание, да приказват за своята мрачна и лутаща се комплицираност, от чийто прозорец, устата, към този момент започвали да надничат.
Всичко е допустимо. Очевидно с само подхождащата му почтеност на умел създател, като се изключи че оправил с нужната невзискателност предходното недовиждане, бог поискал да се увери, че грешката му е била поправена, и по този начин попитал адам, Ти, по какъв начин се казваш, а мъжът дал отговор, Аз съм адам, твоят първороден наследник, господи. След това основателят се обърнал към дамата, А ти, по какъв начин се казваш. Аз съм ева, господи, първата дама, дала отговор тя напълно ненужно, защото нямало друга. Господ останал удовлетворен, сбогувал се с едно бащинско До скоро, и отишъл да си гледа живота. Тогава за първи път адам споделил на ева, Хайде да си лягаме.
Сит, третият наследник в фамилията, ще се появи на бял свят едвам 100 и трийсет години по-късно, не тъй като майчината бременност се е нуждаела от толкоз време, с цел да приключи произвеждането на нов потомък, а тъй като на детеродните органи на бащата и на майката, надлежно тестисите и матката, е лишило повече от столетие да съзреят и развият задоволителна размножителна мощност.
На припрените следва да се каже, че това да бъде е станало един път и в никакъв случай повече, че един мъж и една жена не са машини за пълнене на салами, хормоните са доста комплицирано нещо, не се създават на бърза ръка, не се намират в аптеките и супермаркетите, би трябвало да им се даде нужното време. Преди утолен се появили на бял свят, с дребна разлика посред им, първо каин и след това авел. Това, което следва да бъде неотложно упоменато, е дълбокото досада от толкоз години без съседи, без развлечения, без пълзящо дете сред кухнята и дневната, без други визити с изключение на господните, а даже и те напълно къси и малобройни, разредени с дълги десет-, петнайсет-, двайсет-, петдесетгодишни интервали на неявяване, представяме си какъв брой малко е трябвало на самотните жители на земния парадайс да възприемат себе си като небогати сираци, изоставени във вселенската гора, въпреки че не са били в положение да обяснят какво тъкмо е сираци и изоставеност.
Вярно е, че през ден, а доста постоянно и всеки ден, адам казвал на ева, Хайде да си лягаме, само че брачната рутина, усложнена при тях двамата от нулевото многообразие в позите заради липса на опит, още тогава се оказала толкоз разрушителна, колкото злина от дървояди, прояждащи домашната греда. Отвън, с изключение на някой дребен прашец, изпадащ тук и там от дребни дупчици, покушението едвам се вижда, но от вътрешната страна шествието е друго, не след дълго ще се срути това, което е изглеждало така непоклатимо.
В такива случаи някои акцентират, че раждането на дете може да подейства живително, в случай че не на либидото, което е дело на доста по-сложни химически процеси от това да научиш по какъв начин се сменя пелена, най-малко на възприятията, което, дано признаем, си е немалка облага. Що се отнася до господа и редките му визити, първото било, с цел да види дали адам и ева са имали проблеми с битовото устройване, второто, с цел да разбере дали са извлекли някаква изгода от опита с полския живот, и третото, с цел да предизвести, че не чака скоро да се върне, защото би трябвало да наобиколи другите божествен селения из небесната простор.
Действително, щял да се появи доста по-късно, на неотбелязана на никое място дата, с цел да изгони нещастната двойка от едемската градина поради гнусното злочинство, че са вкусили плода на дървото на познанието на положителното и злото. Този епизод, породил първото определение на един чужд до тогава първороден грях, по този начин си и остава недобре обяснен. На първо място, даже най-елементарният разум без всякаква компликация би проумял, че осведомеността постоянно ще е за предпочитане пред незнанието, изключително в такива деликатни области като положителното и злото, в които всеки рискува, без да го осъзнава, да бъде наказан на безконечни страдания в ад, който тогава още не е бил фиктивен. На второ място, ще избоде очите непредвидливостта на бог, който, в случай че фактически не е желал да му ядат от въпросния плод, е имал елементарно решение подръка, задоволително е било да не засажда дървото или пък да го сложи на друго място, или да го опаше с ограда от бодлива тел.
И на трето място, адам и ева разкрили, че са голи не тъй като не се подчинили на божията заповед. Голи-голенички те били към този момент, когато си лягали, и в случай че бог въобще не забелязал такава очевидна липса на срам, отговорна е родителската му слепота, явно нелечима, същата, която ни пречи да забележим, че децата ни в действителност са толкоз положителни или толкоз неприятни, колкото и другите. Процедурен въпрос. Преди да продължим този назидателен и финален роман за каин, с който сме се нагърбили с невиждана смелост, може би е целесъобразно, с цел да не се обърква наново чи- тателят от анахронични ограничения и теглилки, да въведем някои критерии в хронологията на събитията.
Така и ще постъпим, като на първо време изясним едно лукаво подмятано подозрение дали адам към момента е бил в положение да направи дете на 100 и трийсет годишна възраст. На пръв взор, не, в случай че се придържаме единствено към индикаторите за плодовитост в модерните времена, само че тези 100 и трийсет години в това детство на света надали са представлявали освен това от нормално напращяло юношество, което и най-преждевременно развитият казанова би желал да има.
Освен това, в реда на нещата е да се подсети, че адам е живял до деветстотин и трийсет години, затова безмалко да почине удавен във всемирния потоп, веднага като се споминал в дните, когато е живял ламех, бащата на ной, бъдещия строител на ковчега. Значи е имал премного време да направи децата, които е основал, и доста повече, в случай че го е влечало натам. Както към този момент казахме, вторият, роден след каин, бил авел, русоляв, добре комплициран юноша, който, откакто бог му засвидетелствал своето снизхождение, приключил прекомерно зле.
Третият, както също беше казано, бил наименуван утолен, само че той няма да влезе в повествуванието, което сформираме малко по малко с историческа скрупульозност, по тази причина го оставяме тук, просто едно име и нищо повече. Някои настояват, че в неговата глава се зародила концепцията да сътвори вяра, само че с тези деликатни въпроси сме се занимавали към този момент другаде в предишното, с неоправдателно лековерие съгласно някои специалисти и с изрази, които прекомерно евентуално единствено ще ни навредят при доводите на страшния съд, когато било заради остатък, било заради дефицит всички души бъдат наказани.
Сега ни интересува единствено фамилията, чиято глава е адам, и то каква неприятна глава, не виждаме по какъв начин да го назовем иначе, откакто било задоволително дамата да му занесе неразрешения плод за познаване на положителното и злото и непоследователният пръв патриарх, откакто се назлъндисвал, в действителност повече с цел да погали самочувствието си, в сравнение с по същинско разбиране, се задавил с него, оставяйки нас, мъжете, вечно белязани с това дразнещо парче ябълка, което ни се връща, ни гълтам.
Намират се и такива, които настояват, че адам не съумял да преглътне изцяло съдбоносния плод, тъй като бог се появил внезапно пред тях и попитал какво става там. Още в този момент, и преди да забравим напълно или продължението на описа да направи споменаването несвоевременно и закъсняло, ще разкрием тайното, полунелегално посещаване, което бог направил в едемската градина през една топла лятна нощ. Както нормално, адам и ева спели голи, един до различен, без да се допират, възвеличаващ, само че излъган облик на най-съвършената непорочност. Не се събудили те и бог не ги събудил.
Там го водело желанието да поправи един заводски недостатък, който, както забелязал най-накрая, съществено загрозявал неговите създания и бил, представете си, неналичието на пъп. Белезникавата кожна повърхнина на неговите отроци, на която мекото райско слънце не съумяло да придаде тен, изглеждала прекомерно гола, прекомерно изложена, някак си неприлична, в случай че тогава думата е съществувала към този момент.
Незабавно, да не би да се разсънят, господ протегнал ръка и лекичко натиснал с върха на показалеца корема на адам, по-късно направил бързо въртеливо придвижване и пъпът се появил. Същото деяние, осъществено след това върху ева, дало сходни резултати, само че с тази значима разлика, че нейният пъп се получил доста усъвършенстван откъм рисунък, контури и нежни гънки. Това бил последният път, когато бог огледал свое създание и го намерил за положително.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (849)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ