"Жените на другите" на Георги Връбчев
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Жените на другите ", с създател Георги Връбчев, възложен от Издателство " Планини "
Кои са " Жените на другите " в новия разказ на Георги Връбчев. Писателят се завръща с разказ, който обича дамите и има присъщ усет към света на криптовалутата
Няколко мощни женски облика се преплитат в новия разказ " Жените на другите " на Георги Връбчев, който излезе от щемпел в края на април. Яркото наличие на нежната половина от света трансформира книгата в освен това от занимателна, лятна и стилна история, разказана със забележителна доза възприятие за комизъм.
" Жените на другите " (издателство " Планини " ) е история за взаимна деликатност, шумни празненства и разкош, криптовалути и акции, изменничества и амнистия, които разкриват деликатната природа на основния воин Тони Кис. Той не просто обича дамите в миг на фамилиарност и прилив на мъжка сила, само че демонстрира, че цени човешките им достолепия.
" Живеем в свят, в който дамите имат от ден на ден отговорности, а някои от тях даже изпитват виновност, че не се оправят. Това постоянно ги кара да се усещат неудовлетворени, по тази причина сме длъжни да се отнасяме с повече почитание, когато поддържаме връзка между тях ", допълват от издателство " Планини ".
Корицата на романа " Жените на другите " е по дизайн на Фиделия Косева.
Георги Връбчев е роден в гр. София, като приключва приблизително обучение в ЕГ " Бертолт Брехт " - гр. Пазарджик, а по-късно придобива компетентност " Право " в юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Работи като нотариус. Автор е на книгите " Някъде...там...някъде " (2008), " Акорди " (2021), " Ерик: Сказание за силата " (2022). Пише както прозаичност, по този начин и лирика, член е на Съюза на българските писатели. Георги Връбчев е създател на текста за песента " Тервел " от албума " Великите владетели " на група " Епизод ", както и на стихотворението " На Майка България ", включено в италианския лиричен алманах " L`attesa " / " Очакване ", публикуван през 2012 година.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Жените на другите " на Георги Връбчев
Жените на другитеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
- Троянски кон. - беше първото, което чух. - Целта е да приспят вниманието на Джей.
Искаше ми се да имам и образен контакт с положителния остарял аналогов хипар, само че правилен на себе си, той ползваше един от прадедите на смарт телефона и огромният екран остана мрачен. Чувах само гласа му и си представях безкрайния небесносин небосвод пред дребната му масичка с узо и гръцка салата.
- Баща й? - попитах.
- Да. Тя не е с Джей, с цел да съобщи татко си, а с цел да му помогне.
- Сигурен ли си?
- Вие младите нямате и капка образование. - отвърна Тео, без окраска от засегнатост.
- Значи тези първите, които не ме удавиха, само тъй като не им разреших, са били момчетата на скъпия й баща?
- Точно по този начин.
- И тя е знаела, че ще ме удавят.
- Почти. Виктор...
- Баща й...
-...да, е пуснал информацията за теб и нея на Джей. Изиграл е ролята на гневен, с цел да ти вдигне цената. Идеята е била да си единствено стръв и спомагателен камуфлаж. Трябвало е идиотите на Виктор да се изнесат в последния миг и тези на Джей да съумеят да те спасят, преди да си се удавил. След това да продължиш да вършиш работа като примамка.
- И то подправена.
- Фалшива примамка на Виктор, която да служи за подправена примамка на Джей и да поддържа илюзията му, че е крачка напред пред Виктор. Затова лодката е потопена в плитчина. Но тези на Джей са от новите варвари и...се стигна до...
- Косвени жертви.
- Да.
- Като мен?
- Пак да.
- Канали, опиати?
- Не. Светлата страна на силата, момчето ми.
- Предполагах. В тъмната спусъците са доста чувствителни.
- Определено. Докато чаках да се налудуваш, започнах да изкупувам акции и при Виктор, само че, както знаеш, не са лесни за операция, а и като не сме решили по какъв начин да действаме
Множественото число ми хареса.
- Аз към този момент работя. - отвърнах. - Да ми кажеш нещо за новите валути?
Замълча. Сигурен бях, че си дръпва от джойнта.
- Браво, синко, не си губиш времето - сподели най-накрая Тео и звучеше откровен. - На прав път си. Битката им е при биткойните. Там контролът на локално равнище е демократичен и регулацията е обща. Виктор дава тип на застаряващ дон със затихващи функционалности, само че напълно не е по този начин. Той си е все същото остаряло, алчно копеле и обича за гребе не с длани, а с екскаватор, в кацата с меда.
- Въпросът е дали схващат какво вършат.
- Не доста, само че се учат. Освен това бързат. Вече изскачат и външни играчи. Спорадично, само че ги има. Надушили са слабия надзор и обилно стартират да се ориентират насам.
- Което ще направи нашите момчета непотребни. - установявах аз.
- Рано или късно. Или ще им се наложи да се въргалят за огризки в нечии крайници, като при опиатите.
- Разбирам. - споделих аз, само че мисълта ми беше към този момент надалеч напред. - Ти продължавай с акциите, в случай че всичко върви по проект, те сами ще стартират да търсят продажби.
- Идеално. Тъкмо ще поразкърша старите кости в танц към огъня.
- Знам аз, ти си остарял шаман.
- А ти си жребеца на племето. - закиска се Тео в слушалката - Само не ги подценявай. Неуки и неумели са, само че са намерили новия си цифров господ и са кръвожадни в сляпата си религия.
- Слушам. - засмях се и аз, само че той към този момент беше затворил.
Не смятах да недооценявам никого. Особено себе си.
Всичко, което бях разкрил или получил като информация, повишаваше равнището на играта, само че по никакъв метод не променяше моята роля в нея. За тях бях Тони Нулата. За всички тях, което автоматизирано потвърждаваше обстоятелството, че се нуждаят от урок.
Всички.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Кои са " Жените на другите " в новия разказ на Георги Връбчев. Писателят се завръща с разказ, който обича дамите и има присъщ усет към света на криптовалутата
Няколко мощни женски облика се преплитат в новия разказ " Жените на другите " на Георги Връбчев, който излезе от щемпел в края на април. Яркото наличие на нежната половина от света трансформира книгата в освен това от занимателна, лятна и стилна история, разказана със забележителна доза възприятие за комизъм.
" Жените на другите " (издателство " Планини " ) е история за взаимна деликатност, шумни празненства и разкош, криптовалути и акции, изменничества и амнистия, които разкриват деликатната природа на основния воин Тони Кис. Той не просто обича дамите в миг на фамилиарност и прилив на мъжка сила, само че демонстрира, че цени човешките им достолепия.
" Живеем в свят, в който дамите имат от ден на ден отговорности, а някои от тях даже изпитват виновност, че не се оправят. Това постоянно ги кара да се усещат неудовлетворени, по тази причина сме длъжни да се отнасяме с повече почитание, когато поддържаме връзка между тях ", допълват от издателство " Планини ".
Корицата на романа " Жените на другите " е по дизайн на Фиделия Косева.
Георги Връбчев е роден в гр. София, като приключва приблизително обучение в ЕГ " Бертолт Брехт " - гр. Пазарджик, а по-късно придобива компетентност " Право " в юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Работи като нотариус. Автор е на книгите " Някъде...там...някъде " (2008), " Акорди " (2021), " Ерик: Сказание за силата " (2022). Пише както прозаичност, по този начин и лирика, член е на Съюза на българските писатели. Георги Връбчев е създател на текста за песента " Тервел " от албума " Великите владетели " на група " Епизод ", както и на стихотворението " На Майка България ", включено в италианския лиричен алманах " L`attesa " / " Очакване ", публикуван през 2012 година.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Жените на другите " на Георги Връбчев
- Троянски кон. - беше първото, което чух. - Целта е да приспят вниманието на Джей.
Искаше ми се да имам и образен контакт с положителния остарял аналогов хипар, само че правилен на себе си, той ползваше един от прадедите на смарт телефона и огромният екран остана мрачен. Чувах само гласа му и си представях безкрайния небесносин небосвод пред дребната му масичка с узо и гръцка салата.
- Баща й? - попитах.
- Да. Тя не е с Джей, с цел да съобщи татко си, а с цел да му помогне.
- Сигурен ли си?
- Вие младите нямате и капка образование. - отвърна Тео, без окраска от засегнатост.
- Значи тези първите, които не ме удавиха, само тъй като не им разреших, са били момчетата на скъпия й баща?
- Точно по този начин.
- И тя е знаела, че ще ме удавят.
- Почти. Виктор...
- Баща й...
-...да, е пуснал информацията за теб и нея на Джей. Изиграл е ролята на гневен, с цел да ти вдигне цената. Идеята е била да си единствено стръв и спомагателен камуфлаж. Трябвало е идиотите на Виктор да се изнесат в последния миг и тези на Джей да съумеят да те спасят, преди да си се удавил. След това да продължиш да вършиш работа като примамка.
- И то подправена.
- Фалшива примамка на Виктор, която да служи за подправена примамка на Джей и да поддържа илюзията му, че е крачка напред пред Виктор. Затова лодката е потопена в плитчина. Но тези на Джей са от новите варвари и...се стигна до...
- Косвени жертви.
- Да.
- Като мен?
- Пак да.
- Канали, опиати?
- Не. Светлата страна на силата, момчето ми.
- Предполагах. В тъмната спусъците са доста чувствителни.
- Определено. Докато чаках да се налудуваш, започнах да изкупувам акции и при Виктор, само че, както знаеш, не са лесни за операция, а и като не сме решили по какъв начин да действаме
Множественото число ми хареса.
- Аз към този момент работя. - отвърнах. - Да ми кажеш нещо за новите валути?
Замълча. Сигурен бях, че си дръпва от джойнта.
- Браво, синко, не си губиш времето - сподели най-накрая Тео и звучеше откровен. - На прав път си. Битката им е при биткойните. Там контролът на локално равнище е демократичен и регулацията е обща. Виктор дава тип на застаряващ дон със затихващи функционалности, само че напълно не е по този начин. Той си е все същото остаряло, алчно копеле и обича за гребе не с длани, а с екскаватор, в кацата с меда.
- Въпросът е дали схващат какво вършат.
- Не доста, само че се учат. Освен това бързат. Вече изскачат и външни играчи. Спорадично, само че ги има. Надушили са слабия надзор и обилно стартират да се ориентират насам.
- Което ще направи нашите момчета непотребни. - установявах аз.
- Рано или късно. Или ще им се наложи да се въргалят за огризки в нечии крайници, като при опиатите.
- Разбирам. - споделих аз, само че мисълта ми беше към този момент надалеч напред. - Ти продължавай с акциите, в случай че всичко върви по проект, те сами ще стартират да търсят продажби.
- Идеално. Тъкмо ще поразкърша старите кости в танц към огъня.
- Знам аз, ти си остарял шаман.
- А ти си жребеца на племето. - закиска се Тео в слушалката - Само не ги подценявай. Неуки и неумели са, само че са намерили новия си цифров господ и са кръвожадни в сляпата си религия.
- Слушам. - засмях се и аз, само че той към този момент беше затворил.
Не смятах да недооценявам никого. Особено себе си.
Всичко, което бях разкрил или получил като информация, повишаваше равнището на играта, само че по никакъв метод не променяше моята роля в нея. За тях бях Тони Нулата. За всички тях, което автоматизирано потвърждаваше обстоятелството, че се нуждаят от урок.
Всички.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ