Откъс от "Жената на стълбата" на Бернхард Шлинк
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Жената на стълбата ", с създател Бернхард Шлинк, възложен от Издателство " Колибри "
Романът " Жената на стълбата " от Бернхард Шлинк е едно от най-талантливите и въздействащи пера на актуалната немска литература.
" Жената на стълбата " е автентичен, изобретателно композиран разказ за обсесията, творчеството, любовта и отчуждението. В художествена изложба надалеч от вкъщи си юрист попада на картина, от дълго време считана за изчезнала. На нея е изобразена жена, изиграла значима роля в живота на трима мъже, един от които е самият той. Вече остарели, четиримата се срещат в залив на австралийския бряг.
Мъжете желаят още веднъж да имат тялото, което в миналото им е принадлежало. Но единствено един от тях има шанса да преоткрие любовта макар неумолимия ход на времето Написан в присъщия транспарантен жанр на Шлинк, романът е гарниран напрегнато и без подозрение се подрежда измежду върховете в неговото творчество.
Бернхард Шлинк е почитан немски публицист и професор по право. През 1987 година в съавторство с сътрудника си Валтер Поп написа първия си разказ Правосъдието на Зелб. За смущаващия бестселър Четецът получава премиите Hans Fallada, Laure Bataillon (най-високо дотираната премия за преводна литература) и Световната литературна премия на списание Die Welt.
В резултат романът е преведен на 39 езика и е първата немска книга, застанала отпред на класацията за бестселъри на Ню Йорк Таймс. През 2008 година филмовата акомодация на режисьора Стивън Долдри, с Кейт Уинслет в основната роля, получава номинация за " Оскар " за най-хубав филм. Българската аудитория познава Шлинк и посредством елегантния алманах с разкази " Летни неистини ", също преведен от Жанина Драгостинова.
превод Жанина Драгостинова
Бернхард Шлинк - " Жената на стълбата "
ПЪРВА ЧАСТ
1
Може би някой ден ще видите картината. Дълго време считана за изчезнала, ненадейно появила се – всички музеи ще желаят да я покажат. В момента Карл Швинд въпреки всичко е най-прочутият и най-скъпият художник в света. Когато отбелязваха седемдесетгодишнината му, ме гледаше от всички списания и телевизионни канали. Макар че се наложи дълго да се заглеждам, до момента в който във възрастния мъж разпозная тогавашния юноша.
Картината обаче разпознах незабавно. Влязох в последната част на Художествената изложба, тя висеше там и ме докосна по този начин, както преди време, когато стъпих в салона на дома на Гундлах и я видях за първи път.
Жена слиза по стълба. Десният крайник стъпва на долното ходило, левият към момента допира горното, само че към този момент е подготвен за идната крачка. Жената е гола, тялото ѝ е неясно, срамното окосмяване и косата ѝ са руси, косата ѝ свети на светлината. Гола, бледа, руса – на сиво-синия декор от неразбираемо обрисуваните стъпала и стени дамата се доближава към наблюдаващия я с лекотата на носещо се из въздуха перце. В същото време с дългите си крайници, заоблените бедра и твърди гърди тя има и някаква чувствена тежест.
Бавно пристъпих към картината. Усетих разстройване, също както и преди. Навремето се бях смутил, тъй като дамата, която предния ден бе стояла в офиса ми по джинси, фланелка и сако, на картината идваше към мен гола. Сега пък се смутих, защото картината ми подсети за това, което се беше случило тогава, в което се бях заплел и което допустимо най-бързо бях прогонил от спомените си.
" Жена на стълба " пишеше на табелката до картината и още, че е наета от частна сбирка. Издирих куратора и го попитах кой е заел картината на Художествената изложба. Каза, че нямал право да оповестява името. Обясних му, че познавам дамата от картината и притежателя на творбата и че бих могъл още занапред да предвиждам, че ще се развихри спор за собствеността на картината. Той сбърчи чело, само че настоя на своето, а точно, че нямал право да заяви името.
2
Обратният ми полет за Франкфурт беше в четвъртък следобяд. Тъй като договарянията в Сидни завършиха в сряда сутринта, можех да си сменя полета за сряда следобяд. Но ми се щеше да прекарам остатъка от деня в Ботаническата градина.
Исках да обядвам там, да полежа на тревата, а вечерта да виждам Кармен в операта. Харесвам Ботаническата градина, която на север опира до една катедрала, а на юг до операта; в чиито контури се намират Художествената изложба и Консерваторията, а от възвишенията ѝ се открива панорама към залива. В градината има една част с палми, една с рози и една с билки, има езерца, беседки, разнообразни скулптури и доста поляни със остарели дървета, цялостно е с баби и дядовци с внуците си, със самотни дами и мъже с кучетата си, с излезли на пикник групи, с любовни двойки, с четящи и спящи хора.
В лоджията на ресторанта в средата на градината времето е спряло: остарели стоманени колони, остарял стоманен парапет, панорама към дърветата с плодоядни прилепи и към шадравана с птици с пъстра перушина и дълги изкривени клюнове.
Поръчах си яденето и се обадих по телефона на сътрудника си. Той беше подготвил сливането на компаниите от австралийска страна, аз от немска. Бяхме, както е всекидневно при сливането на компании, по едно и също време сътрудници и врагове. Но бяхме връстници, и двамата старши съдружници в едни от последните огромни адвокатски фирми, които още не бяха погълнати от американци или англичани, и двамата вдовци и също така си симпатизирахме. Попитах го за детективското бюро, което адвокатската фирма му обслужва, и той ми го уточни.
– Бихме ли могли да помогнем, в случай че има някакъв проблем?
– Не, единствено остаряло любознание, което ми се ще да задоволя.
Звъннах в детективското бюро. На кого би могла да принадлежи картината на Карл Швинд в Художествената изложба в Ню Саут Уелс, дали в Австралия живее Ирене Гундлах или Ирене, която в миналото да е била Гундлах, или въобще жена с такова име. Шефът на детективското бюро изрази вяра, че след няколко дни ще е в положение да ме осведоми. Предложих му по-високо възнаграждение, в случай че може да ми го каже на идната заран. Той се засмя. Или през днешния ден щял да получи информацията от Художествената изложба, или ще продължи няколко дни, нещата не зависели от по-високото възнаграждение. Щял да се обади.
Донесоха ми яденето, към него поръчах и бутилка вино, която нямах желание да изпия, само че все пак изпих. От време на време плодоядните прилепи се събуждаха, всички по едно и също време, литваха шумно от клоните, кръжейки към дърветата, още веднъж се залавяха за клоните и се покриваха с крилете си. Сегиз-тогиз някоя от шарените птици край шадравана изкрякваше. Понякога изпищяваше дете или пък залайваше куче, или се чуваше говорът на група японци, който доближаваше до мен като чуруликането на птиче ято. На промеждутъци долавях единствено църкането на цикадите.
На хълма под Консерваторията легнах в тревата. Както си бях с костюма – визията, че по-късно ще вървя в омачкан, а може би и в оцапан костюм, която другояче би ме изплашила, в този момент не ме стряскаше. След това ми стана изцяло безразлично какво ме чака в Германия. Нямаше нищо, без което да не можех, нищо, което да не можеше без мен. Във всички неща, които ме чакаха, можех да бъда сменен. Нямаше по какъв начин да бъда сменен единствено в това, което към този момент се намираше зад мен.
3
Всъщност не бях желал да ставам юрист, а арбитър. Имах нужните оценки от изпитите, знаех, че се търсят съдии, бях подготвен да се преместя там, където се нуждаят от мен, и смятах изявлението за показване в правосъдното министерство за условност. Беше планувано за един следобяд.
Отговарящият за персоналния състав беше възрастен господин с добродушни очи.
– Взели сте матурата си на седемнайсет години, на двайсет и една години първия, а на двайсет и три години втория изпит – до момента не съм имал толкоз млад и толкоз добър претендент.
Гордеех се с положителната си тапия и с младостта си. Но желаех да направя усещане на по-скромен човек.
– Записаха ме по-рано на учебно заведение, а измененията при започването на образователната година, един път от пролетта през есента и след това още един път от есента напролет, донесоха още две половин години.
Той кимна.
– Две подарени половин години. Още една подарена половин година, защото след първия изпит не е трябвало да чакате, а незабавно сте станали стажант. Събрали сте задоволително количество време.
– Не разбирам
– Не? – погледна ме богатство той. – Ако постъпите на работа идващия месец, в продължение на четиресет и две години ще съдите другите. Ще седите горе, а останалите долу, ще ги слушате, ще говорите с тях, от време на време ще им се усмихвате, само че в края на краищата ще решавате нещата отвисоко кой е в правото си и кой не, кой ще изгуби свободата си и кой ще я резервира. Искате ли това – четиресет и две години да седите там горе, четиресет и две години непрестанно да сте правият? Смятате ли, че ще ви се отрази добре?
Не знаех какво да кажа. Да, тази визия ми харесваше – като арбитър да заставам на високото и да договарям с другите по отношение на справедливостта и заслужено да присъждам кому е правото. Защо не и в продължение на четиресет и две години?
Той затвори досието, която стоеше пред него.
– Разбира се, че ще ви приемем постоянно, когато в действителност пожелаете. Но през днешния ден аз няма да ви назнача. Елате още веднъж идната седмица, дано ви назначи наследникът ми. Или елате след година и половина, когато ще сте си изразходвали актива. Или след пет години, когато към този момент ще сте разгледали света на правораздаването изпод като юрист, юрист или комисар в престъпния отдел.
Той стана и аз също станах, комплициран и изгубил мозъка и дума, гледах го по какъв начин извади палтото си от шкафа, преметна го през ръка и излезе с него от стаята, потегли по коридора, надолу по стълбата и най-после застана с него пред министерството.
– Усещате ли лятото във въздуха? Съвсем скоро ще имаме горещи дни, меки вечери и топли стихии – усмихна се той. – Нека Бог да е с вас.
Почувствах се засегнат. Тези не ме желаят? Тогава и аз не ги желая. Станах юрист не поради съвета на възрастния господин, а на инат на него. Преместих се във Франкфурт, постъпих при " Кархингер и Кунце ", адвокатска фирма от петима души, редом с работата като юрист започнах да пиша докторската си дисертация и след три години станах съучастник. Бях най-младият съучастник във франкфуртските адвокатски адвокатски фирми и се гордеех с този факт.
Кархингер и Кунце бяха другари от учебно заведение и от университета, Кунце без жена и деца, Кархингер с жизнерадостна жена от региона край Рейн и наследник на моята възраст, който един ден също трябваше да откри своето място в адвокатската фирма, само че тогава още се бореше със следването и беше подготвян за изпитите си от мен. За шанс, се разбирахме и още се разбираме добре.
Днес също като мен и той е старши съучастник, а това, което му беше липсвало като юридическа подготвеност, беше наваксал посредством умелост в общуването. Беше обезпечил значими клиенти. Че през днешния ден имаме седемнайсет млади съдружници и трийсет и осем назначени сътрудници, също е негова заслуга.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (883)
Романът " Жената на стълбата " от Бернхард Шлинк е едно от най-талантливите и въздействащи пера на актуалната немска литература.
" Жената на стълбата " е автентичен, изобретателно композиран разказ за обсесията, творчеството, любовта и отчуждението. В художествена изложба надалеч от вкъщи си юрист попада на картина, от дълго време считана за изчезнала. На нея е изобразена жена, изиграла значима роля в живота на трима мъже, един от които е самият той. Вече остарели, четиримата се срещат в залив на австралийския бряг.
Мъжете желаят още веднъж да имат тялото, което в миналото им е принадлежало. Но единствено един от тях има шанса да преоткрие любовта макар неумолимия ход на времето Написан в присъщия транспарантен жанр на Шлинк, романът е гарниран напрегнато и без подозрение се подрежда измежду върховете в неговото творчество.
Бернхард Шлинк е почитан немски публицист и професор по право. През 1987 година в съавторство с сътрудника си Валтер Поп написа първия си разказ Правосъдието на Зелб. За смущаващия бестселър Четецът получава премиите Hans Fallada, Laure Bataillon (най-високо дотираната премия за преводна литература) и Световната литературна премия на списание Die Welt.
В резултат романът е преведен на 39 езика и е първата немска книга, застанала отпред на класацията за бестселъри на Ню Йорк Таймс. През 2008 година филмовата акомодация на режисьора Стивън Долдри, с Кейт Уинслет в основната роля, получава номинация за " Оскар " за най-хубав филм. Българската аудитория познава Шлинк и посредством елегантния алманах с разкази " Летни неистини ", също преведен от Жанина Драгостинова.
превод Жанина Драгостинова
Бернхард Шлинк - " Жената на стълбата "
ПЪРВА ЧАСТ
1
Може би някой ден ще видите картината. Дълго време считана за изчезнала, ненадейно появила се – всички музеи ще желаят да я покажат. В момента Карл Швинд въпреки всичко е най-прочутият и най-скъпият художник в света. Когато отбелязваха седемдесетгодишнината му, ме гледаше от всички списания и телевизионни канали. Макар че се наложи дълго да се заглеждам, до момента в който във възрастния мъж разпозная тогавашния юноша.
Картината обаче разпознах незабавно. Влязох в последната част на Художествената изложба, тя висеше там и ме докосна по този начин, както преди време, когато стъпих в салона на дома на Гундлах и я видях за първи път.
Жена слиза по стълба. Десният крайник стъпва на долното ходило, левият към момента допира горното, само че към този момент е подготвен за идната крачка. Жената е гола, тялото ѝ е неясно, срамното окосмяване и косата ѝ са руси, косата ѝ свети на светлината. Гола, бледа, руса – на сиво-синия декор от неразбираемо обрисуваните стъпала и стени дамата се доближава към наблюдаващия я с лекотата на носещо се из въздуха перце. В същото време с дългите си крайници, заоблените бедра и твърди гърди тя има и някаква чувствена тежест.
Бавно пристъпих към картината. Усетих разстройване, също както и преди. Навремето се бях смутил, тъй като дамата, която предния ден бе стояла в офиса ми по джинси, фланелка и сако, на картината идваше към мен гола. Сега пък се смутих, защото картината ми подсети за това, което се беше случило тогава, в което се бях заплел и което допустимо най-бързо бях прогонил от спомените си.
" Жена на стълба " пишеше на табелката до картината и още, че е наета от частна сбирка. Издирих куратора и го попитах кой е заел картината на Художествената изложба. Каза, че нямал право да оповестява името. Обясних му, че познавам дамата от картината и притежателя на творбата и че бих могъл още занапред да предвиждам, че ще се развихри спор за собствеността на картината. Той сбърчи чело, само че настоя на своето, а точно, че нямал право да заяви името.
2
Обратният ми полет за Франкфурт беше в четвъртък следобяд. Тъй като договарянията в Сидни завършиха в сряда сутринта, можех да си сменя полета за сряда следобяд. Но ми се щеше да прекарам остатъка от деня в Ботаническата градина.
Исках да обядвам там, да полежа на тревата, а вечерта да виждам Кармен в операта. Харесвам Ботаническата градина, която на север опира до една катедрала, а на юг до операта; в чиито контури се намират Художествената изложба и Консерваторията, а от възвишенията ѝ се открива панорама към залива. В градината има една част с палми, една с рози и една с билки, има езерца, беседки, разнообразни скулптури и доста поляни със остарели дървета, цялостно е с баби и дядовци с внуците си, със самотни дами и мъже с кучетата си, с излезли на пикник групи, с любовни двойки, с четящи и спящи хора.
В лоджията на ресторанта в средата на градината времето е спряло: остарели стоманени колони, остарял стоманен парапет, панорама към дърветата с плодоядни прилепи и към шадравана с птици с пъстра перушина и дълги изкривени клюнове.
Поръчах си яденето и се обадих по телефона на сътрудника си. Той беше подготвил сливането на компаниите от австралийска страна, аз от немска. Бяхме, както е всекидневно при сливането на компании, по едно и също време сътрудници и врагове. Но бяхме връстници, и двамата старши съдружници в едни от последните огромни адвокатски фирми, които още не бяха погълнати от американци или англичани, и двамата вдовци и също така си симпатизирахме. Попитах го за детективското бюро, което адвокатската фирма му обслужва, и той ми го уточни.
– Бихме ли могли да помогнем, в случай че има някакъв проблем?
– Не, единствено остаряло любознание, което ми се ще да задоволя.
Звъннах в детективското бюро. На кого би могла да принадлежи картината на Карл Швинд в Художествената изложба в Ню Саут Уелс, дали в Австралия живее Ирене Гундлах или Ирене, която в миналото да е била Гундлах, или въобще жена с такова име. Шефът на детективското бюро изрази вяра, че след няколко дни ще е в положение да ме осведоми. Предложих му по-високо възнаграждение, в случай че може да ми го каже на идната заран. Той се засмя. Или през днешния ден щял да получи информацията от Художествената изложба, или ще продължи няколко дни, нещата не зависели от по-високото възнаграждение. Щял да се обади.
Донесоха ми яденето, към него поръчах и бутилка вино, която нямах желание да изпия, само че все пак изпих. От време на време плодоядните прилепи се събуждаха, всички по едно и също време, литваха шумно от клоните, кръжейки към дърветата, още веднъж се залавяха за клоните и се покриваха с крилете си. Сегиз-тогиз някоя от шарените птици край шадравана изкрякваше. Понякога изпищяваше дете или пък залайваше куче, или се чуваше говорът на група японци, който доближаваше до мен като чуруликането на птиче ято. На промеждутъци долавях единствено църкането на цикадите.
На хълма под Консерваторията легнах в тревата. Както си бях с костюма – визията, че по-късно ще вървя в омачкан, а може би и в оцапан костюм, която другояче би ме изплашила, в този момент не ме стряскаше. След това ми стана изцяло безразлично какво ме чака в Германия. Нямаше нищо, без което да не можех, нищо, което да не можеше без мен. Във всички неща, които ме чакаха, можех да бъда сменен. Нямаше по какъв начин да бъда сменен единствено в това, което към този момент се намираше зад мен.
3
Всъщност не бях желал да ставам юрист, а арбитър. Имах нужните оценки от изпитите, знаех, че се търсят съдии, бях подготвен да се преместя там, където се нуждаят от мен, и смятах изявлението за показване в правосъдното министерство за условност. Беше планувано за един следобяд.
Отговарящият за персоналния състав беше възрастен господин с добродушни очи.
– Взели сте матурата си на седемнайсет години, на двайсет и една години първия, а на двайсет и три години втория изпит – до момента не съм имал толкоз млад и толкоз добър претендент.
Гордеех се с положителната си тапия и с младостта си. Но желаех да направя усещане на по-скромен човек.
– Записаха ме по-рано на учебно заведение, а измененията при започването на образователната година, един път от пролетта през есента и след това още един път от есента напролет, донесоха още две половин години.
Той кимна.
– Две подарени половин години. Още една подарена половин година, защото след първия изпит не е трябвало да чакате, а незабавно сте станали стажант. Събрали сте задоволително количество време.
– Не разбирам
– Не? – погледна ме богатство той. – Ако постъпите на работа идващия месец, в продължение на четиресет и две години ще съдите другите. Ще седите горе, а останалите долу, ще ги слушате, ще говорите с тях, от време на време ще им се усмихвате, само че в края на краищата ще решавате нещата отвисоко кой е в правото си и кой не, кой ще изгуби свободата си и кой ще я резервира. Искате ли това – четиресет и две години да седите там горе, четиресет и две години непрестанно да сте правият? Смятате ли, че ще ви се отрази добре?
Не знаех какво да кажа. Да, тази визия ми харесваше – като арбитър да заставам на високото и да договарям с другите по отношение на справедливостта и заслужено да присъждам кому е правото. Защо не и в продължение на четиресет и две години?
Той затвори досието, която стоеше пред него.
– Разбира се, че ще ви приемем постоянно, когато в действителност пожелаете. Но през днешния ден аз няма да ви назнача. Елате още веднъж идната седмица, дано ви назначи наследникът ми. Или елате след година и половина, когато ще сте си изразходвали актива. Или след пет години, когато към този момент ще сте разгледали света на правораздаването изпод като юрист, юрист или комисар в престъпния отдел.
Той стана и аз също станах, комплициран и изгубил мозъка и дума, гледах го по какъв начин извади палтото си от шкафа, преметна го през ръка и излезе с него от стаята, потегли по коридора, надолу по стълбата и най-после застана с него пред министерството.
– Усещате ли лятото във въздуха? Съвсем скоро ще имаме горещи дни, меки вечери и топли стихии – усмихна се той. – Нека Бог да е с вас.
Почувствах се засегнат. Тези не ме желаят? Тогава и аз не ги желая. Станах юрист не поради съвета на възрастния господин, а на инат на него. Преместих се във Франкфурт, постъпих при " Кархингер и Кунце ", адвокатска фирма от петима души, редом с работата като юрист започнах да пиша докторската си дисертация и след три години станах съучастник. Бях най-младият съучастник във франкфуртските адвокатски адвокатски фирми и се гордеех с този факт.
Кархингер и Кунце бяха другари от учебно заведение и от университета, Кунце без жена и деца, Кархингер с жизнерадостна жена от региона край Рейн и наследник на моята възраст, който един ден също трябваше да откри своето място в адвокатската фирма, само че тогава още се бореше със следването и беше подготвян за изпитите си от мен. За шанс, се разбирахме и още се разбираме добре.
Днес също като мен и той е старши съучастник, а това, което му беше липсвало като юридическа подготвеност, беше наваксал посредством умелост в общуването. Беше обезпечил значими клиенти. Че през днешния ден имаме седемнайсет млади съдружници и трийсет и осем назначени сътрудници, също е негова заслуга.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (883)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ