Откъс от "Химера" на Джон Барт
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Химера " с създател Джон Барт, възложен от Издателство " Лист "
" Химера " пирува в книжарниците! Чудовищно положителният разказ на гения Джон Барт излезе за първи път в България
Романът " Химера " от Джон Барт, възхваляван като чудовищно добър от читателите си, към този момент е в България. Книгата, спечелила през 1972 година Националната премия на Съединени американски щати за художествена литература, жъне почитатели в превод на Надежда Розова и с емблемата на издателство " Лист ".
В нея оповестеният за талант създател преплита приказките на Шехерезада и митовете на Елада за Персей – килъра на Горгона Медуза и Белерофонт, погубил Химера, с метафизичен разбори за секса, любовта и съпружеството.
От страниците капят еротика, принуждение и метафизика, подигравка и похвати на креативното писане, кодирани в числата на Фибоначи или в концентричните кръгове от черупката на охлюв.
Преди да впечатли със наличие, романът сграбчва читателя още с корицата си. Тя е дело на художника Борис Праматаров, който преди няколко месеца взе Първа премия за комикс на интернационалния фестивал " Фумето " в Швейцария.
В гръцката митология Химера е огнедишащ звяр с лъвска глава, опашка на змей или змия и козе туловище, а като нарицателно в метафоричен смисъл значи фикция, непостижимо желаниe.
Джон Барт основава своя роман-химера от три повести - " Дунязадиад ", " Персеида " и " Белерофонтиада ", които преливат една в друга. Дунязад е сестрата на Шехерезада, наричана тук Шахразад или Шари. В продължение на 1001 нощи тя стои край леглото й и става очевидец на всички сюжети в секса и литературата.
" Цялата литературна традиция е била предадена на теб, а и цялата еротична традиция!
Няма история, която не си чула, няма метод на лю¬бене, който не си видяла още веднъж и още веднъж. Мисля за теб, дребната сестра, целомъдрена и в двете: каква непорочност! Каква изтънченост! Сега е твой ред: Ша¬хриар разказал на Шах Заман за своята прелестна държанка, за обичта си и към самата нея, и към нейните истории – която той също предава на¬татък; двамата братя се женят за двете сестри; това е твоята сватбена нощ, Дунязад ", обръща се джинът към Дунязад в първата част.
В този джин се промъква самият Джон Барт – един създател на възраст 40 +, с един бракоразвод зад тила си и литературна досада пред себе си.
" Стилно изпълнена, трагично спестовна и змиевидно елегантна ", по този начин рецензентът на в. " Вашингтон поуст " преглежда романа. В " Химера " Барт разсъждава за невъможността за сантиментални, еротични и съществени връзки сред мъже и дами в брак или любовна връзка, когато мъжът е самоосъзнат като воин – духовно килнат създател, фантазия, захласната от хаоса в другите си елементи, до момента в който брачната половинка му остарява край него.
Всичките герои на романа копнеят за слушатели, за аудитория, на която да опишат своите истории и подвизи. Актът на разказването и слушането е равностоен на секса. За Барт " писа¬нето и четенето или разказването и възприемане¬то на описа безусловно са способи да се любиш ". Чрез магическата си среща със своята Шахразад Барт утвърждава значимостта на повествователния акт (и на любовта) – за премахване на опасността от окончателно заличаване: на историята в " Дуня¬задиад ", на живота в " Белерофонтиада " и на индивида в " Персеида ". Или както означават Шахразад и джинът още при започване на " Химера ": " Ключът към съкровището е самото богатство ".
Впечатляващата корица на " Химера " е дело на Борис Праматаров, който преди няколко месеца взе Първа премия за комикс на интернационалния фестивал " Фумето " в Швейцария.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Белерофонтиада "
Само какво нещо е полетът! Разперил белите си криле, Пегас се издигна леко, сви крайници и се стрелна сред уличните лампи към звездите. Всичко придо¬би вярната вероятност: фенерите на кораби¬те, огньовете на овчарите, дворецът, храмовете, пристанищата, планинските възвишения. Студен вятър и шеметна височина, нощна самотност – и това беше нищо; за пръв път през живота си се почувст¬вах вкъщи, не желаех въобще да слизам. След велико¬лепна обиколка на покрайнините кацнахме на фрон¬тона на храма на Атина.
– Прет! – провикнах се надолу към площада. Стра¬жите с факли се отдръпнаха изумени, царят излезе дружно със брачната половинка си, загърната с чаршаф. – Ан¬тея напълно обезумя! – провикнах се. – Халюцинира! Не ù обръщай внимание! Дий, полубратко мой!
– Клетата ми сестра! – тъжно възкликва на това място Филоноя. – Повярвай ми, скъпи, колкото и да е мъчително за мен да си те показва с друга жена, мисля, че другите ти версии на историята ми допа¬дат повече.
Защото в други версии на тази история описвах Антея като прелестна жена, с ухаеща на слънце кожа, с морска сол в косата, като че ли през целия ден е плава¬ла; промъква се скрито в храма, където аз лежа и мечтая за нейните хладни покафенели бедра, и най-неочаквано ръцете ù стартират да ме галят по корема, всичките ми черва се свиват неис¬тово и аз се стряскам внезапно.
" Благословен да е Зевс! ", провиквам се и я вкопчвам – гола, необикновено! – ко¬гато тя присяда на ръба на сламеника ми. Заравям лице в нея, дотолкоз съм учуден, привличам я да легне, да долепи своята наелектризираща кожа към моята, и – mirabile dictu! – в действителност се експлодирам в плен на изумителна, буйна похот, толкоз мощно, че безспорно черният дроб, далакът, червата, бе¬лият дроб, сърцето, мозъкът и всичко останало се разлитат от мен и аз лежа като празна черупка без мощ и мисъл, и така нататък, до момента в който тя не ме въз¬роди и двамата не се обичан освен един път.
Прет вежливо се усмихва на нашето общение, а Антея ос¬тава удовлетворена от лъжата ми, че съм бил непорочен, само че по-късно изпада в буйна гняв, когато признавам, че посред нашите срещи съм изнасилил една ама¬зонка, и прекъсва връзката ни, когато схваща, че е бременна, само че я възобновява още веднъж няколко години по-късно, не помня за какво, и след това дефинитивно я пре¬късва, когато двамата с Прет отпътуват на почив¬ка в Италия, и така нататък, когато към този момент напълно я не помня. В друга версия на историята първото ни съприкосновение е същинска парадигма на предполагаема¬та неотвратимост: рогоносецът Прет напуща гра¬да по държавни каузи и ме моли да придружавам на Антея в негово неявяване.
Аз цялостен следобяд играя на топка с дъщерите им в двореца, а вечерта пия бира с Антея, диалогът ни е най-общ и непостоянен – с тази жена не е нито необичайност, нито стеснение да мълчиш. Привидно няма думи или действия, които недвусмислено издават предпочитание от страна и на два¬ма ни. Поведението на царицата, която намирам за привлекателна, демонстрира, че е изтощена: цялостен следо¬бед придвижванията ù са тежки и мудни като на илот, работил две следващи смени; вечерта тя седи съвсем неподвижно и постоянно, откакто мигне, очите ù оста¬ват затворени половин минута, а когато най-накрая още веднъж ги отвори, въздъхва тежко.
Всичко това провокира възхитата ми, само че е повече или по-мал¬ко абстрактно; някъде към девет и половина Антея споделя: " Ще се изкъпя и ще си лягам, Белерофонт ", а аз давам отговор: " Добре ". До дворцовата баня се стига по стеснен кулоар от залата за пиянство на бира, където седим; а за храма на Атина аз би трябвало да мина по съ¬щия кулоар, по тази причина още не бързайте да посрещате с извити вежди обстоятелството, че двамата дружно поемаме по въпросния кулоар. Ако тя поспре и се обърне към мен, преди да завие към банята, кой би могъл решително да твърди, че в действителност не е било, с цел да си пожелаем лека нощ?
По една случайност в действителност се прегръ¬щаме, преди да се разделим, а след това (макар че не бих споделил затова) пътищата ни водят до леглото, където прекарваме дружно бурна безмълвна нощ, из¬пълнена с извиване, търкаляне, боязън и други по¬добни, задоволително вълнуваща, с цел да я преживееш, само че отегчителна за разказване. Заради поданиците потеглям на зазоряване безметежно и така ната¬тък, а Антея, жертва на скрупули, скоро признава на Прет, че съм я съблазнил.
По силата на налудни¬чав ентусиазъм за нравствена изясненост той ù подрежда от¬ново да извърши измяната, този път тя зачева и от смут да не би детето да се окаже полубог, който ще посече своя родител, обмисля опцията за самоубийство и аборт. Аз напущам града и повече в никакъв случай не ги виждам, само че узнавам от шпионите си в Тиринт, че въпросното премеждие е приключило с раждането на естествен наследник и е укрепило брака им, и така нататък. Според друга версия обаче
Каква беше истината?
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (767)
" Химера " пирува в книжарниците! Чудовищно положителният разказ на гения Джон Барт излезе за първи път в България
Романът " Химера " от Джон Барт, възхваляван като чудовищно добър от читателите си, към този момент е в България. Книгата, спечелила през 1972 година Националната премия на Съединени американски щати за художествена литература, жъне почитатели в превод на Надежда Розова и с емблемата на издателство " Лист ".
В нея оповестеният за талант създател преплита приказките на Шехерезада и митовете на Елада за Персей – килъра на Горгона Медуза и Белерофонт, погубил Химера, с метафизичен разбори за секса, любовта и съпружеството.
От страниците капят еротика, принуждение и метафизика, подигравка и похвати на креативното писане, кодирани в числата на Фибоначи или в концентричните кръгове от черупката на охлюв.
Преди да впечатли със наличие, романът сграбчва читателя още с корицата си. Тя е дело на художника Борис Праматаров, който преди няколко месеца взе Първа премия за комикс на интернационалния фестивал " Фумето " в Швейцария.
В гръцката митология Химера е огнедишащ звяр с лъвска глава, опашка на змей или змия и козе туловище, а като нарицателно в метафоричен смисъл значи фикция, непостижимо желаниe.
Джон Барт основава своя роман-химера от три повести - " Дунязадиад ", " Персеида " и " Белерофонтиада ", които преливат една в друга. Дунязад е сестрата на Шехерезада, наричана тук Шахразад или Шари. В продължение на 1001 нощи тя стои край леглото й и става очевидец на всички сюжети в секса и литературата.
" Цялата литературна традиция е била предадена на теб, а и цялата еротична традиция!
Няма история, която не си чула, няма метод на лю¬бене, който не си видяла още веднъж и още веднъж. Мисля за теб, дребната сестра, целомъдрена и в двете: каква непорочност! Каква изтънченост! Сега е твой ред: Ша¬хриар разказал на Шах Заман за своята прелестна държанка, за обичта си и към самата нея, и към нейните истории – която той също предава на¬татък; двамата братя се женят за двете сестри; това е твоята сватбена нощ, Дунязад ", обръща се джинът към Дунязад в първата част.
В този джин се промъква самият Джон Барт – един създател на възраст 40 +, с един бракоразвод зад тила си и литературна досада пред себе си.
" Стилно изпълнена, трагично спестовна и змиевидно елегантна ", по този начин рецензентът на в. " Вашингтон поуст " преглежда романа. В " Химера " Барт разсъждава за невъможността за сантиментални, еротични и съществени връзки сред мъже и дами в брак или любовна връзка, когато мъжът е самоосъзнат като воин – духовно килнат създател, фантазия, захласната от хаоса в другите си елементи, до момента в който брачната половинка му остарява край него.
Всичките герои на романа копнеят за слушатели, за аудитория, на която да опишат своите истории и подвизи. Актът на разказването и слушането е равностоен на секса. За Барт " писа¬нето и четенето или разказването и възприемане¬то на описа безусловно са способи да се любиш ". Чрез магическата си среща със своята Шахразад Барт утвърждава значимостта на повествователния акт (и на любовта) – за премахване на опасността от окончателно заличаване: на историята в " Дуня¬задиад ", на живота в " Белерофонтиада " и на индивида в " Персеида ". Или както означават Шахразад и джинът още при започване на " Химера ": " Ключът към съкровището е самото богатство ".
Впечатляващата корица на " Химера " е дело на Борис Праматаров, който преди няколко месеца взе Първа премия за комикс на интернационалния фестивал " Фумето " в Швейцария.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Белерофонтиада "
Само какво нещо е полетът! Разперил белите си криле, Пегас се издигна леко, сви крайници и се стрелна сред уличните лампи към звездите. Всичко придо¬би вярната вероятност: фенерите на кораби¬те, огньовете на овчарите, дворецът, храмовете, пристанищата, планинските възвишения. Студен вятър и шеметна височина, нощна самотност – и това беше нищо; за пръв път през живота си се почувст¬вах вкъщи, не желаех въобще да слизам. След велико¬лепна обиколка на покрайнините кацнахме на фрон¬тона на храма на Атина.
– Прет! – провикнах се надолу към площада. Стра¬жите с факли се отдръпнаха изумени, царят излезе дружно със брачната половинка си, загърната с чаршаф. – Ан¬тея напълно обезумя! – провикнах се. – Халюцинира! Не ù обръщай внимание! Дий, полубратко мой!
– Клетата ми сестра! – тъжно възкликва на това място Филоноя. – Повярвай ми, скъпи, колкото и да е мъчително за мен да си те показва с друга жена, мисля, че другите ти версии на историята ми допа¬дат повече.
Защото в други версии на тази история описвах Антея като прелестна жена, с ухаеща на слънце кожа, с морска сол в косата, като че ли през целия ден е плава¬ла; промъква се скрито в храма, където аз лежа и мечтая за нейните хладни покафенели бедра, и най-неочаквано ръцете ù стартират да ме галят по корема, всичките ми черва се свиват неис¬тово и аз се стряскам внезапно.
" Благословен да е Зевс! ", провиквам се и я вкопчвам – гола, необикновено! – ко¬гато тя присяда на ръба на сламеника ми. Заравям лице в нея, дотолкоз съм учуден, привличам я да легне, да долепи своята наелектризираща кожа към моята, и – mirabile dictu! – в действителност се експлодирам в плен на изумителна, буйна похот, толкоз мощно, че безспорно черният дроб, далакът, червата, бе¬лият дроб, сърцето, мозъкът и всичко останало се разлитат от мен и аз лежа като празна черупка без мощ и мисъл, и така нататък, до момента в който тя не ме въз¬роди и двамата не се обичан освен един път.
Прет вежливо се усмихва на нашето общение, а Антея ос¬тава удовлетворена от лъжата ми, че съм бил непорочен, само че по-късно изпада в буйна гняв, когато признавам, че посред нашите срещи съм изнасилил една ама¬зонка, и прекъсва връзката ни, когато схваща, че е бременна, само че я възобновява още веднъж няколко години по-късно, не помня за какво, и след това дефинитивно я пре¬късва, когато двамата с Прет отпътуват на почив¬ка в Италия, и така нататък, когато към този момент напълно я не помня. В друга версия на историята първото ни съприкосновение е същинска парадигма на предполагаема¬та неотвратимост: рогоносецът Прет напуща гра¬да по държавни каузи и ме моли да придружавам на Антея в негово неявяване.
Аз цялостен следобяд играя на топка с дъщерите им в двореца, а вечерта пия бира с Антея, диалогът ни е най-общ и непостоянен – с тази жена не е нито необичайност, нито стеснение да мълчиш. Привидно няма думи или действия, които недвусмислено издават предпочитание от страна и на два¬ма ни. Поведението на царицата, която намирам за привлекателна, демонстрира, че е изтощена: цялостен следо¬бед придвижванията ù са тежки и мудни като на илот, работил две следващи смени; вечерта тя седи съвсем неподвижно и постоянно, откакто мигне, очите ù оста¬ват затворени половин минута, а когато най-накрая още веднъж ги отвори, въздъхва тежко.
Всичко това провокира възхитата ми, само че е повече или по-мал¬ко абстрактно; някъде към девет и половина Антея споделя: " Ще се изкъпя и ще си лягам, Белерофонт ", а аз давам отговор: " Добре ". До дворцовата баня се стига по стеснен кулоар от залата за пиянство на бира, където седим; а за храма на Атина аз би трябвало да мина по съ¬щия кулоар, по тази причина още не бързайте да посрещате с извити вежди обстоятелството, че двамата дружно поемаме по въпросния кулоар. Ако тя поспре и се обърне към мен, преди да завие към банята, кой би могъл решително да твърди, че в действителност не е било, с цел да си пожелаем лека нощ?
По една случайност в действителност се прегръ¬щаме, преди да се разделим, а след това (макар че не бих споделил затова) пътищата ни водят до леглото, където прекарваме дружно бурна безмълвна нощ, из¬пълнена с извиване, търкаляне, боязън и други по¬добни, задоволително вълнуваща, с цел да я преживееш, само че отегчителна за разказване. Заради поданиците потеглям на зазоряване безметежно и така ната¬тък, а Антея, жертва на скрупули, скоро признава на Прет, че съм я съблазнил.
По силата на налудни¬чав ентусиазъм за нравствена изясненост той ù подрежда от¬ново да извърши измяната, този път тя зачева и от смут да не би детето да се окаже полубог, който ще посече своя родител, обмисля опцията за самоубийство и аборт. Аз напущам града и повече в никакъв случай не ги виждам, само че узнавам от шпионите си в Тиринт, че въпросното премеждие е приключило с раждането на естествен наследник и е укрепило брака им, и така нататък. Според друга версия обаче
Каква беше истината?
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (767)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ