Откъс от "Град на момичета" на Елизабет Гилбърт
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Град на девойки ", с създател Елизабет Гилбърт, възложен от Издателска къща " Прозорец "
През 1940 година деветнайсетгодишната Вивиан Морис е изгонена от колежа " Васар ". Родителите ѝ я изпращат в Ню Йорк, с цел да живее при вуйна си Пег, собственичка на обилния, само че рушащ се спектакъл " Лили Плейхаус ". Там Вивиан се среща с цялостен космос от нетипични и харизматични персонажи. Но когато се замесва в скандал, светът ѝ в Ню Йорк се прекатурва с главата надолу. Тъкмо трагичната смяна обаче я води до ново схващане за свободата и в последна сметка – до любовта на живота ѝ.
Сега, към този момент на 95, Вивиан си спомня не толкоз със страдание, колкото на драго сърце за събитията от тези години. В даден миг, споделя тя, дамата просто се уморява да се срами от всичко. И най-накрая е свободна да бъде себе си.
Елизабет Гилбърт споделя невероятната история на една млада жена, която открива, че не е нужно да си положително момиче, с цел да бъдеш добър човек. Написан с дълбока мъдрост за човешките копнежи и взаимоотношения, романът " Град на девойки " изследва тематиките за женската половост и себеопрощаващата равносметка в края на човешкия живот.
Елизабет Гилбърт е американска писателка, създател на есета, разкази, биографии и романи. Най-популярна става с мемоара си " Яж, моли се и бит ", който през 2010 година прекарва 199 седмици в листата на бестселърите на " Ню Йорк Таймс ", като 57 от тях е преди всичко. Книгата е издадена в над 30 страни и е филмирана през 2010 с Джулия Робъртс в основната роля.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Град на девойки " на Елизабет Гилбърт
Тази вечер след представлението Пег, сияеща победоносно, заведе всички ни на вечеря в " Динти Мур " на 46-та улица. Следобеда беше говорила с Били и искаше всички да чуят концепциите му за пиесата.
Бяхме се събрали аз, семейство Уотсън, господин Хърбърт, Бенджамин пианистът (за първи път го виждах отвън театъра) и Силия, тъй като двете със Силия в никакъв случай не се разделяхме.
– Слушайте в този момент всички – стартира Пег, – Били го измисли. Ще сложим " Град на девойки " и действието ще се развива по времето на Сухия режим. Разбира се, ще бъде комедия. Една, ти ще играеш собственичката на заведението, което продава нелегално алкохол. Но с цел да има смисъл и да бъде занимателно, Били предложи да те създадем аристократка, тъй че естествената ти изтънченост да наподобява достоверно на сцената.
Героинята ти ще бъде жена от висшето общество, инцидентно попаднала в бизнеса с контрабанда. Например, мъжът ти е умрял, а след това си изгубила всички пари поради срив на борсата. Тогава си почнала да дестилираш джин и си трансформирала първокласния си дом в казино, с цел да свържеш двата края. Така можеш да запазиш елегантността, поради която всички те познават и обичат, само че в това време да участваш в комична пиеска с шоугърли и танцьори от тези, които публиката ни харесва. Мисля, че е гениално. Според Били ще бъде занимателно и в случай че нощният клуб е също и коптор.
Олив се намръщи.
– Не ми харесва концепцията за коптор.
– А на мен – да! – блестна Една. – Всичко ми харесва! Аз ще бъда мадам в бордея и притежател на заведението! Колко прелестно! Не можеше да си визиите какъв еликсир ще бъде за душата ми да играя в комедия след толкоз време. В последните четири постановки, в които участвах, бях или паднала жена, убита от любовника си, или многострадална брачна половинка, чийто мъж е бил погубен от паднала жена. Драмата се изтърква.
Пег сияеше.
– Говорете каквото си щете за Били, само че този човек е талант!
Изражението на Олив подсказваше, че има доста неща, които би желала да каже за Били, само че реши да ги резервира за себе си.
Пег се обърна към пианиста.
– Бенджамин, желая извънредно добра музика за тази пиеса. Една има прелестен алт и доста ще се веселя да чуя по какъв начин гласът ѝ изпълва залата. Измисли ѝ по-енергични песни от лигавите балади, които нормално те карам да пишеш. Или открадни нещо от Коул Портър, както си правил и различен път. Само че да е хубаво. Искам същински суинг.
– Не извършвам кражба от Коул Портър – възрази Бенджамин. – От никого не извършвам кражба.
– Така ли? Винаги съм си мислила, че крадеш, несъмнено тъй като музиката ти толкоз наподобява на Коул Портър.
– Не съм сигурен по какъв начин би трябвало да приема това.
Пег сви плещи.
– Кой знае, може пък Коул Портър да краде от теб. Просто напиши няколко страхотни мелодии. И шлагер за Една.
После се обърна към Силия.
– Бих желала ти да играеш инженю.
Господин Хърбърт сякаш понечи да я прекъсне, само че тя нетърпеливо му махна с ръка да мълчи.
– Не, чуйте ме всички. Този път девойката ще бъде друга. Не желая сираче в бяла рокличка и очи като паници. Представям си млада дама с провокативна походка и думи – това би трябвало да си ти, Силия – само че неопорочена от света. Сексапилна, само че почтена.
– Курва с нежно сърце – заключи Силия, която беше по-умна, в сравнение с изглеждаше.
– Именно.
Една докосна нежно ръката на Силия.
– Да я назовем просто блудна душа.
– Мога да го изиграя – рече Силия, като се пресегна за още една свинска пържола. – Колко реплики ще имам, господин Хърбърт?
– Не знам! – Господин Хърбърт изглеждаше все по-нещастен. – Не знам по какъв начин да пиша за блудни души.
– Аз мога да измисля нещичко – предложи Силия. Биваше си я в драматургията.
Пег се обърна към Една.
– Знаеш ли какво сподели Били, когато му оповестих, че си тук? " О, по какъв начин изпитвам завист на Ню Йорк сега! "
– Наистина ли сподели по този начин?
– Точно по този начин сподели флиртаджията. И даже добави: " Внимавай, тъй като с Една на сцената в никакъв случай не се знае: от време на време е идеална, различен път – съвършена ".
Една блестна.
– Много благо. Никой не може да накара една жена да се усеща привлекателна по този начин, както го умее Били. Но би трябвало да те попитам, Пег, имаш ли роля и за Артър?
– Разбира се, че имам – отвърна Пег и аз незабавно разбрах, че няма. Стана ясно като бял ден, че въобще е не запомнила за неговото битие. А той седеше там в простоватата си красота и чакаше ролята си като лабрадор – хвърлената топка.
– Разбира се, че имам роля за Артър – повтори Пег. – Искам да играе - Тя се поколеба единствено за миг; толкоз малко, че в случай че човек не я познаваше, нямаше да забележи. – Полицая. Да, Артър, предлагам ти да играеш служителя на реда, който все се пробва да затвори заведението, само че е влюбен в героинята на Една. Дали ще успееш да докараш американки акцент?
– Мога да докарам всевъзможен акцент – сдъвка Артър и незабавно си пролича, че не може.
– Полицай! – Една плесна с ръце. – И то влюбен в мен! Приказно!
– Не бях чул нищо за служител на реда – вметна господин Хърбърт.
– О, грешите, господин Хърбърт, – той постоянно е бил в сюжета.
– Какъв сюжет?
– Онзи, който вие ще започнете да пишете още на следващия ден, щом се съмне.
Господин Хърбърт изглеждаше по този начин, като че ли всеки момент ще получи нервно разстройство.
– А ще имам ли ария? – попита Артър.
– О! – Пег още веднъж замълча за момент. – Да. Бенджамин, не забравяй да напишеш песента за Артър, за която говорихме. Онази за служителя на реда.
Бенджамин я погледна в очите и повтори с едвам осезаем жлъч:
– Онази за служителя на реда.
– Точно по този начин, Бенджамин. Както говорихме.
– Да открадна някоя от Гершуин?
Ала вниманието на Пег към този момент беше ориентирано към мен.
– Костюмите! – извика въодушевено тя, само че Олив я пресече:
– Нямаме бюджет за костюми.
Лицето на вуйна ми посърна.
– Пфу. Бях не запомнила за това.
– Няма нищо. Ще купя всичко от Лоуцки. Ще бъдат елементарни неща.
– Прекрасно, Вивиан! Знам, че ще се погрижиш.
– С стеснен бюджет – подсети Олив.
– С стеснен бюджет – съгласих се аз. – Даже ще употребявам персоналната си прехрана, в случай че би трябвало.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1139)
През 1940 година деветнайсетгодишната Вивиан Морис е изгонена от колежа " Васар ". Родителите ѝ я изпращат в Ню Йорк, с цел да живее при вуйна си Пег, собственичка на обилния, само че рушащ се спектакъл " Лили Плейхаус ". Там Вивиан се среща с цялостен космос от нетипични и харизматични персонажи. Но когато се замесва в скандал, светът ѝ в Ню Йорк се прекатурва с главата надолу. Тъкмо трагичната смяна обаче я води до ново схващане за свободата и в последна сметка – до любовта на живота ѝ.
Сега, към този момент на 95, Вивиан си спомня не толкоз със страдание, колкото на драго сърце за събитията от тези години. В даден миг, споделя тя, дамата просто се уморява да се срами от всичко. И най-накрая е свободна да бъде себе си.
Елизабет Гилбърт споделя невероятната история на една млада жена, която открива, че не е нужно да си положително момиче, с цел да бъдеш добър човек. Написан с дълбока мъдрост за човешките копнежи и взаимоотношения, романът " Град на девойки " изследва тематиките за женската половост и себеопрощаващата равносметка в края на човешкия живот.
Елизабет Гилбърт е американска писателка, създател на есета, разкази, биографии и романи. Най-популярна става с мемоара си " Яж, моли се и бит ", който през 2010 година прекарва 199 седмици в листата на бестселърите на " Ню Йорк Таймс ", като 57 от тях е преди всичко. Книгата е издадена в над 30 страни и е филмирана през 2010 с Джулия Робъртс в основната роля.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Град на девойки " на Елизабет Гилбърт
Тази вечер след представлението Пег, сияеща победоносно, заведе всички ни на вечеря в " Динти Мур " на 46-та улица. Следобеда беше говорила с Били и искаше всички да чуят концепциите му за пиесата.
Бяхме се събрали аз, семейство Уотсън, господин Хърбърт, Бенджамин пианистът (за първи път го виждах отвън театъра) и Силия, тъй като двете със Силия в никакъв случай не се разделяхме.
– Слушайте в този момент всички – стартира Пег, – Били го измисли. Ще сложим " Град на девойки " и действието ще се развива по времето на Сухия режим. Разбира се, ще бъде комедия. Една, ти ще играеш собственичката на заведението, което продава нелегално алкохол. Но с цел да има смисъл и да бъде занимателно, Били предложи да те създадем аристократка, тъй че естествената ти изтънченост да наподобява достоверно на сцената.
Героинята ти ще бъде жена от висшето общество, инцидентно попаднала в бизнеса с контрабанда. Например, мъжът ти е умрял, а след това си изгубила всички пари поради срив на борсата. Тогава си почнала да дестилираш джин и си трансформирала първокласния си дом в казино, с цел да свържеш двата края. Така можеш да запазиш елегантността, поради която всички те познават и обичат, само че в това време да участваш в комична пиеска с шоугърли и танцьори от тези, които публиката ни харесва. Мисля, че е гениално. Според Били ще бъде занимателно и в случай че нощният клуб е също и коптор.
Олив се намръщи.
– Не ми харесва концепцията за коптор.
– А на мен – да! – блестна Една. – Всичко ми харесва! Аз ще бъда мадам в бордея и притежател на заведението! Колко прелестно! Не можеше да си визиите какъв еликсир ще бъде за душата ми да играя в комедия след толкоз време. В последните четири постановки, в които участвах, бях или паднала жена, убита от любовника си, или многострадална брачна половинка, чийто мъж е бил погубен от паднала жена. Драмата се изтърква.
Пег сияеше.
– Говорете каквото си щете за Били, само че този човек е талант!
Изражението на Олив подсказваше, че има доста неща, които би желала да каже за Били, само че реши да ги резервира за себе си.
Пег се обърна към пианиста.
– Бенджамин, желая извънредно добра музика за тази пиеса. Една има прелестен алт и доста ще се веселя да чуя по какъв начин гласът ѝ изпълва залата. Измисли ѝ по-енергични песни от лигавите балади, които нормално те карам да пишеш. Или открадни нещо от Коул Портър, както си правил и различен път. Само че да е хубаво. Искам същински суинг.
– Не извършвам кражба от Коул Портър – възрази Бенджамин. – От никого не извършвам кражба.
– Така ли? Винаги съм си мислила, че крадеш, несъмнено тъй като музиката ти толкоз наподобява на Коул Портър.
– Не съм сигурен по какъв начин би трябвало да приема това.
Пег сви плещи.
– Кой знае, може пък Коул Портър да краде от теб. Просто напиши няколко страхотни мелодии. И шлагер за Една.
После се обърна към Силия.
– Бих желала ти да играеш инженю.
Господин Хърбърт сякаш понечи да я прекъсне, само че тя нетърпеливо му махна с ръка да мълчи.
– Не, чуйте ме всички. Този път девойката ще бъде друга. Не желая сираче в бяла рокличка и очи като паници. Представям си млада дама с провокативна походка и думи – това би трябвало да си ти, Силия – само че неопорочена от света. Сексапилна, само че почтена.
– Курва с нежно сърце – заключи Силия, която беше по-умна, в сравнение с изглеждаше.
– Именно.
Една докосна нежно ръката на Силия.
– Да я назовем просто блудна душа.
– Мога да го изиграя – рече Силия, като се пресегна за още една свинска пържола. – Колко реплики ще имам, господин Хърбърт?
– Не знам! – Господин Хърбърт изглеждаше все по-нещастен. – Не знам по какъв начин да пиша за блудни души.
– Аз мога да измисля нещичко – предложи Силия. Биваше си я в драматургията.
Пег се обърна към Една.
– Знаеш ли какво сподели Били, когато му оповестих, че си тук? " О, по какъв начин изпитвам завист на Ню Йорк сега! "
– Наистина ли сподели по този начин?
– Точно по този начин сподели флиртаджията. И даже добави: " Внимавай, тъй като с Една на сцената в никакъв случай не се знае: от време на време е идеална, различен път – съвършена ".
Една блестна.
– Много благо. Никой не може да накара една жена да се усеща привлекателна по този начин, както го умее Били. Но би трябвало да те попитам, Пег, имаш ли роля и за Артър?
– Разбира се, че имам – отвърна Пег и аз незабавно разбрах, че няма. Стана ясно като бял ден, че въобще е не запомнила за неговото битие. А той седеше там в простоватата си красота и чакаше ролята си като лабрадор – хвърлената топка.
– Разбира се, че имам роля за Артър – повтори Пег. – Искам да играе - Тя се поколеба единствено за миг; толкоз малко, че в случай че човек не я познаваше, нямаше да забележи. – Полицая. Да, Артър, предлагам ти да играеш служителя на реда, който все се пробва да затвори заведението, само че е влюбен в героинята на Една. Дали ще успееш да докараш американки акцент?
– Мога да докарам всевъзможен акцент – сдъвка Артър и незабавно си пролича, че не може.
– Полицай! – Една плесна с ръце. – И то влюбен в мен! Приказно!
– Не бях чул нищо за служител на реда – вметна господин Хърбърт.
– О, грешите, господин Хърбърт, – той постоянно е бил в сюжета.
– Какъв сюжет?
– Онзи, който вие ще започнете да пишете още на следващия ден, щом се съмне.
Господин Хърбърт изглеждаше по този начин, като че ли всеки момент ще получи нервно разстройство.
– А ще имам ли ария? – попита Артър.
– О! – Пег още веднъж замълча за момент. – Да. Бенджамин, не забравяй да напишеш песента за Артър, за която говорихме. Онази за служителя на реда.
Бенджамин я погледна в очите и повтори с едвам осезаем жлъч:
– Онази за служителя на реда.
– Точно по този начин, Бенджамин. Както говорихме.
– Да открадна някоя от Гершуин?
Ала вниманието на Пег към този момент беше ориентирано към мен.
– Костюмите! – извика въодушевено тя, само че Олив я пресече:
– Нямаме бюджет за костюми.
Лицето на вуйна ми посърна.
– Пфу. Бях не запомнила за това.
– Няма нищо. Ще купя всичко от Лоуцки. Ще бъдат елементарни неща.
– Прекрасно, Вивиан! Знам, че ще се погрижиш.
– С стеснен бюджет – подсети Олив.
– С стеснен бюджет – съгласих се аз. – Даже ще употребявам персоналната си прехрана, в случай че би трябвало.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1139)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ