Откъс от "Гладният прилив" на Амитав Гхош
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Гладният прилив ", с създател Амитав Гхош, възложен от Издателство " Жанет 45 ".
Първата книга на български на един от най-награждаваните модерни индийски писатели Амитав Гхош е странствуване освен в дебрите на една загадъчна и непозната земя, само че и в една надалеч по-мрачна и непознаваема джунгла – тази на човешкото сърце. Амитав Гхош (1956) е роден в Калкута и израства в Индия, Бангладеш и Шри Ланка. Учи в Делхи и Оксфорд, преподава и сътрудничи на доста списания. От 1999 година е учител в колежа " Куинс " в Ню Йорк, а от 2005 година е гостуващ преподавател в Харвардския университет.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Гладният прилив " на Амитав Гхош
От Кусум Канай научи, че скоро в Лусибари ще дойде натрупа пътуващи артисти, които ще показват " Славата на Бон Биби ". Няколко пъти бе чувал историята да се загатва на острова, само че детайлностите му се губеха. Попита Кусум и тя ахна от учудване:
– Искаш да кажеш, че не знаеш историята на Бон Биби?
– Не.
– Тогава кого викаш, когато си изплашен?
Понеже не съумя да разнищи подтекста на думите ѝ, Канай смени тематиката. Въпросът обаче продължи да го гложди и по-късно същия ден попита Нирмал за историята на Бон Биби.
Нирмал нехайно махна с ръка.
– Това е приказка, която се споделя тук. Не се занимавай с нея. Просто гузна съвест, нищо повече.
– Разкажи ми я.
– Редно е да питаш Хорен – отвърна Нирмал. – Той ще ти каже, че Бон Биби цари в джунглата, а тигрите, крокодилите и другите животни ѝ се подчиняват. Не си ли виждал дребните олтари пред къщите? Статуите са на Бон Биби. Човек би помислил, че на такова място хората ще обръщат повече внимание на същинските чудеса на живота към тях. Но не, те избират измислените чудеса на богове и светци.
– Ама разкажи ми историята – настоя Канай. – За кого е? Какво се случва?
– Обичайните работи – подвигна нетърпеливо ръце Нирмал. – Богове, светци, животни, демони. Много е дълго за разправяне, по-добре самичък разбери.
***
Денят бил напълно елементарен, не по-различен от всеки различен, и всичко се случило по пладне, под лъчите на парещото слънце. В дома им имало пари и храна, тъй като предния ден татко ѝ се върнал от реката с богат улов. Споделил, че изгубил гамчхата си, само че други злополучия не го сполетели по време на дългия лов на риба. Искал да се нахрани хубаво, по тази причина майка ѝ приготвила ориз, дал и зеленчуци, само че дървата свършили таман когато пристигнало времето да сготви рибата. Казали му и той се ядосал – от дълго време не бил ял като хората и в този момент нямал желание да търпи ограничения. Излязъл яростно от къщата с думите, че скоро ще се върне с дърва.
Колибата им се намирала от подветрената страна на дигата, на брега на стеснен поток; за десет-петнайсет минути гребане се стигало до гората на отсрещния бряг. Въпреки че била " предпазена " зона, хората от тяхното село постоянно ходели там да събират дърва за огрев. Кусум тръгнала след татко си и го следила от дигата по какъв начин гребе през реката. Забавил се повече от нормално, тъй като откъм отсрещния бряг духал доста мощен вятър. Тъкмо издърпвал лодката от водата, когато тя го видяла – не цялото животно, но блестящата чернозлатна четина ѝ подсказала, че е там.
– Искаш да кажеш – прекъсна я Канай, – че си видяла...
Но преди да успее да изрече думата багх, тигър, тя закри устата му с длан:
– Не, не трябва да казваш тази дума – кажеш ли я, ще го извикаш.
Животното било измежду дърветата край брега и от посоката, в която се движело, Кусум схванала, че е следило по какъв начин лодката се доближава по реката. При първия ѝ вик майка ѝ и доста хора от селото се втурнали към дигата. Баща ѝ обаче, за който бил предопределен предупредителният зов, не я чул, тъй като вятърът духал от неправилната посока.
След минути десетки хора се стекли при нея и всички видели каквото била забелязала тя – животното дебнело татко ѝ. Мъжете от селото се втурнали да спускат лодките си във водата, а дамите крещели и блъскали по тенджери и тигани, с цел да вдигнат колкото се може по-силен звук. Напразно – вятърът духал против тях и гълчавата не стигала до индивида на отсрещния бряг. Научило по какъв начин да прикрива присъщата си миризма, животното също се движело против вятъра; виж дали по какъв начин лъска козината му, до момента в който се прокрадва към плячката си.
Хищникът бил наясно, че хората на другия бряг са безпомощни пред силата на повеите – най-после даже излязъл самонадеяно от укритието си и се втурнал по брега пред очи те им. Съсредоточен върху плячката, към този момент не се интересувал дали е прикрит, или не. Сама по себе си това била изумителна панорама, съвсем невиждана, тъй като огромните котки в Земята на приливите били като призраци, които разкриват наличието си само посредством дири, звуци и миризми. Толкова рядко се показвали, че да ги зърнеш било надали не еднакво на гибел – и в действителност, при типа на звяра няколко от дамите на дигата припаднали.
Кусум обаче паднала на колене и зашепнала: " Помогни ми, о, милостива майко, о, Бон Биби, избави татко ми ". Затворила очи, с цел да не види края, само че чувала всичко. Заради посоката напразно, звуците, съпровождащи убийството, прекосили реката с изключителна изясненост. Кусум чула плача, който смразил татко ѝ; чула вика му за помощ – бачхао! – чула по какъв начин се натрошват костите му, когато животното го пернало с лапа през врата; чула по какъв начин шумоли мангровата гора, до момента в който животното влачело натрупа.
И от самото начало нито за момент не спряла да повтаря името на Бон Биби.
От прахта я вдигнал Хорен.
– Бон Биби те чу – споделил ѝ той. – Понякога тя избира да призове тези, които са ѝ най-близки – заклинатели като татко ти, баули, постоянно си отиват първи.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (911)
Първата книга на български на един от най-награждаваните модерни индийски писатели Амитав Гхош е странствуване освен в дебрите на една загадъчна и непозната земя, само че и в една надалеч по-мрачна и непознаваема джунгла – тази на човешкото сърце. Амитав Гхош (1956) е роден в Калкута и израства в Индия, Бангладеш и Шри Ланка. Учи в Делхи и Оксфорд, преподава и сътрудничи на доста списания. От 1999 година е учител в колежа " Куинс " в Ню Йорк, а от 2005 година е гостуващ преподавател в Харвардския университет.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Гладният прилив " на Амитав Гхош
От Кусум Канай научи, че скоро в Лусибари ще дойде натрупа пътуващи артисти, които ще показват " Славата на Бон Биби ". Няколко пъти бе чувал историята да се загатва на острова, само че детайлностите му се губеха. Попита Кусум и тя ахна от учудване:
– Искаш да кажеш, че не знаеш историята на Бон Биби?
– Не.
– Тогава кого викаш, когато си изплашен?
Понеже не съумя да разнищи подтекста на думите ѝ, Канай смени тематиката. Въпросът обаче продължи да го гложди и по-късно същия ден попита Нирмал за историята на Бон Биби.
Нирмал нехайно махна с ръка.
– Това е приказка, която се споделя тук. Не се занимавай с нея. Просто гузна съвест, нищо повече.
– Разкажи ми я.
– Редно е да питаш Хорен – отвърна Нирмал. – Той ще ти каже, че Бон Биби цари в джунглата, а тигрите, крокодилите и другите животни ѝ се подчиняват. Не си ли виждал дребните олтари пред къщите? Статуите са на Бон Биби. Човек би помислил, че на такова място хората ще обръщат повече внимание на същинските чудеса на живота към тях. Но не, те избират измислените чудеса на богове и светци.
– Ама разкажи ми историята – настоя Канай. – За кого е? Какво се случва?
– Обичайните работи – подвигна нетърпеливо ръце Нирмал. – Богове, светци, животни, демони. Много е дълго за разправяне, по-добре самичък разбери.
***
Денят бил напълно елементарен, не по-различен от всеки различен, и всичко се случило по пладне, под лъчите на парещото слънце. В дома им имало пари и храна, тъй като предния ден татко ѝ се върнал от реката с богат улов. Споделил, че изгубил гамчхата си, само че други злополучия не го сполетели по време на дългия лов на риба. Искал да се нахрани хубаво, по тази причина майка ѝ приготвила ориз, дал и зеленчуци, само че дървата свършили таман когато пристигнало времето да сготви рибата. Казали му и той се ядосал – от дълго време не бил ял като хората и в този момент нямал желание да търпи ограничения. Излязъл яростно от къщата с думите, че скоро ще се върне с дърва.
Колибата им се намирала от подветрената страна на дигата, на брега на стеснен поток; за десет-петнайсет минути гребане се стигало до гората на отсрещния бряг. Въпреки че била " предпазена " зона, хората от тяхното село постоянно ходели там да събират дърва за огрев. Кусум тръгнала след татко си и го следила от дигата по какъв начин гребе през реката. Забавил се повече от нормално, тъй като откъм отсрещния бряг духал доста мощен вятър. Тъкмо издърпвал лодката от водата, когато тя го видяла – не цялото животно, но блестящата чернозлатна четина ѝ подсказала, че е там.
– Искаш да кажеш – прекъсна я Канай, – че си видяла...
Но преди да успее да изрече думата багх, тигър, тя закри устата му с длан:
– Не, не трябва да казваш тази дума – кажеш ли я, ще го извикаш.
Животното било измежду дърветата край брега и от посоката, в която се движело, Кусум схванала, че е следило по какъв начин лодката се доближава по реката. При първия ѝ вик майка ѝ и доста хора от селото се втурнали към дигата. Баща ѝ обаче, за който бил предопределен предупредителният зов, не я чул, тъй като вятърът духал от неправилната посока.
След минути десетки хора се стекли при нея и всички видели каквото била забелязала тя – животното дебнело татко ѝ. Мъжете от селото се втурнали да спускат лодките си във водата, а дамите крещели и блъскали по тенджери и тигани, с цел да вдигнат колкото се може по-силен звук. Напразно – вятърът духал против тях и гълчавата не стигала до индивида на отсрещния бряг. Научило по какъв начин да прикрива присъщата си миризма, животното също се движело против вятъра; виж дали по какъв начин лъска козината му, до момента в който се прокрадва към плячката си.
Хищникът бил наясно, че хората на другия бряг са безпомощни пред силата на повеите – най-после даже излязъл самонадеяно от укритието си и се втурнал по брега пред очи те им. Съсредоточен върху плячката, към този момент не се интересувал дали е прикрит, или не. Сама по себе си това била изумителна панорама, съвсем невиждана, тъй като огромните котки в Земята на приливите били като призраци, които разкриват наличието си само посредством дири, звуци и миризми. Толкова рядко се показвали, че да ги зърнеш било надали не еднакво на гибел – и в действителност, при типа на звяра няколко от дамите на дигата припаднали.
Кусум обаче паднала на колене и зашепнала: " Помогни ми, о, милостива майко, о, Бон Биби, избави татко ми ". Затворила очи, с цел да не види края, само че чувала всичко. Заради посоката напразно, звуците, съпровождащи убийството, прекосили реката с изключителна изясненост. Кусум чула плача, който смразил татко ѝ; чула вика му за помощ – бачхао! – чула по какъв начин се натрошват костите му, когато животното го пернало с лапа през врата; чула по какъв начин шумоли мангровата гора, до момента в който животното влачело натрупа.
И от самото начало нито за момент не спряла да повтаря името на Бон Биби.
От прахта я вдигнал Хорен.
– Бон Биби те чу – споделил ѝ той. – Понякога тя избира да призове тези, които са ѝ най-близки – заклинатели като татко ти, баули, постоянно си отиват първи.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (911)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ