Откъс от "Ферари" на Брок Йейтс
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Ферари - мъжът, колите, надпреварите, машината " с създател Брок Йейтс, възложен от Издателство " Локус Пъблишинг "
По мотив деветдесет годишнината от основаването на Скудерия Ферари Локус Пъблишинг показва
Изчерпателната биография на колосален човек и компанията, която носи неговото име. Ферари значи алено. Означава съревнование, конкуренция. Превъзходство, разкош и отлични резултати. Не толкоз прочут е мъжът, изравен зад марката.
След Папата, Енцо Ферари е най-почитаният мъж в Италия. Животът му в действителност е историята на 20 век. Биографията на Брок Йейтс прониква надълбоко в комплицираната персона на Ферари и разкрива истината, стояща зад нееднозначните връзки на Ферари, работата му с фашистите на Мусолини и фанатичната му обсебеност от скоростта.
Очарователна, изчерпателна и провокативна книга.
THE OBSERVER
Рядко се случва биограф на световноизвестна персона да не се пробва да я превъзнася. В тази книга обаче е тъкмо по този начин.
Изключително скъпи са разказите за основаването на някои от най-популярните модели на марката. Не по-малко любопитни са и историите, за спорните връзките на Енцо Ферари с най-прочутите водачи в историята на Гран при, от митичния Тацио Нуволари, през именитите Алберто Аскари, Джон Съртис и Ники Лауда, до магнетичния Жил Вилньов.
Като същински американски публицист (от една към този момент отминаваща епоха) създателят не крие отрицателното си отношение към черти в характера на Комендаторе, завършени от някои италиански порядки, само че не може да не признае силата му и неговата роля в света на колите.
Иван Тенчев
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Част от Предговора
През по-голямата част от живота на Енцо Ферари обществените му изяви са безупречно дирижирани събития, чиято цел е да извисят още повече репутацията на този популярен човек. Той се отличава със удивително наличие, напълно убеден в способността си да господства над тълпата от благоговеещи клиенти, ревностни снабдители, от време на време нападателни публицисти и любопитни почитатели.
С възрастта " Папата на Севера ", както постоянно е именуван, се усамотява от ден на ден, което единствено подхранва царствения му имидж. Не е инцидентно, че този елементарен човек от Модена съумява да си построи облик на свръхчовек измежду своите ревностни фенове по света, което от своя страна способства извънредно доста за процъфтяването на бизнеса, ръководен от него в продължение на близо шестдесет години.
Аз се срещнах персонално с Енцо Ферари в края на лятото на 1975 година Бях в Маранело с Фил Хил, популярен американски авто играч, който завоюва международната шампионска купа във F1 за Ферари през 1961 година, след трагичната конкуренция на Монца. В нея след кървясъл конфликт почина неговият главен съперник и съотборник, Волфганг декор Трипс. Хил, сензитивен и деликатен мъж, напусна екипа на Ферари година по-късно под съпровода на шумни обвинявания.
Когато двамата с него пристигнахме в града, с цел да работим по документален филм, от оня миг бяха минали тринадесет години. Без предизвестие Хил беше поканен в тъмния офис на Ферари с боядисани в синьо стени. По причина, която ми убягва и до през днешния ден, аз бях поканен дружно с него.
Енцо Ферари беше доста по-импозантен, в сравнение с чаках. Висок малко над 1,80 м., той се извисяваше с съвсем половин глава над Хил. Фил, както множеството професионални състезатели, беше слаб, съвсем недъгав мъж. Неговият хазаин, към оня миг на седемдесет и седем години, се движеше с безцеремонната лекост на процъфтяващ италианец, с издадена напред брадичка, изпъчени гърди, изпънати плещи, големите му ръце бяха разперени непосредствено с отворени длани към небето в жест на одобрение.
Бялата коса на Ферари, императорският му римски нос и скъпият му костюм бяха добре известни запазени марки и не ме изненадаха. Тъмните слънчеви очила, с които все по-често се появяваше по време на обществените си изяви, липсваха, разкривайки ярък, рязък взор. Но това, което в действителност ме шокира, беше мекият му и компактен глас.
Очаквах да е гръмък, мощен и могъщ или даже сходен на гласа на Брандо, добил изключителна известност от излъчения малко преди срещата ни филм " Кръстникът ". Очаквах всичко друго, само че не и кадифените тонове, които извършиха тихата стая. Гневните прояви на всеослушание на Ферари бяха именити, само че в оня ден на омиротворяване той звучеше приглушено и даже покорно.
Ферари заобиколи голямото празно бюро и придърпа Хил в прегръдката си, като едвам не го задуши, а аз стоях неудобно в профил и се усещах като несъзнателен очевидец на тази изстрадана, сложна и закъсняла среща. Познанията ми по италиански към оня миг бяха слаби, само че бих могъл да " разгадавам " задоволително от диалога, с цел да схвана, че размяната на думи беше скована и публична.
Кратката среща завърши с нова прегръдка и подаването на два подписани екземпляра от неофициалния спомен на Ферари, прочут като " Червената книга ". Разбира се, тогава си нямах и на концепция, че един ден ще се заема с невероятното предизвикателство да напиша биографията на този всесилен и спорен човек.
По подигравка на ориста Ферари е оставил след себе си доста малко хартиени следи, като се изключи една серия от деликатно редактирани, написани в негова персонална полза и неофициални автобиографии, които са оповестени спорадично през интервала от 1962 година до началото на 80-те години. А персоналната му преписка в огромната си част е лимитирана до въпроси, свързани с бизнеса.
Доста бързо открих, че е имало двама души Енцо Ферари: физическото лице и изобретателно основаната му обществена версия. Намерението ми е да удостоверявам колкото е допустимо по-точно и независимо същинския Ферари, личността, цялост от тези два облика.
Тази книга беше подготвяна в продължение на няколко години. На друго място съм изказал своята признателност към мъжете и дамите, които ми оказаха неоценима помощ в изследването и които намерено ми предложиха исторически материал и персоналните си мемоари. На всички тях съм извънредно признателен.
На всички, които ми помогнаха с този план, както и на стотиците мъже и дами, които способстваха през годините за построяването на империята " Ферари " и за основаването на мистиката към нея, моите най-искрени благодарности.
Брок Йейтс
Уайоминг, Ню Йорк
Откъс от " Ферари - мъжът, колите, надпреварите, машината "
...Енцо Ферари ще взе участие още един финален път в спортна конкуренция, а резултатът му изпраща ясно обръщение за какво бъдещето му е зад бюрото, а не зад вибриращия волан. Състезанието е известното Тре Провинче, районно събитие, в което е взел участие два пъти преди този момент без необикновен триумф. Маршрутът е дълъг 127 км, като обикаля към Апенините, на югозапад от Болоня, пресича прохода Абетоне и свършва в дребния град Порета. Скудерията няма сериозна конкуренция. Борзакини се е включил към Ферари с огромните спортни 8C–2300, а Нуволари получава дребния 1750.
Състезанието е типичен образец какъв брой е мъчно да бъде надвит Нуволари, без значение от залозите, направени против него. До последната минута той не е взел решение дали изобщо да взе участие в такова нищожно събитие, като оповестява на дългогодишния си монтьор, от време на време именуван Санчо Панса, Десимо Компаньони, че този маршрут изобщо не го вълнува.
Това е много неприятна констатация за шефа, състезавал се в тази конкуренция два пъти преди този момент. И въпреки всичко Нуволари инструктира Десимо да приготви колата му за старта на идната заран. В момента, в който Десимо още придвижва алфата до стартовата права, Ферари и Борзакини към този момент са тръгнали. (Както и при Миле Миля спечелилият се дефинира съгласно времето за изминаване на целия маршрут.) Насърчаван от крещящите тълпи, Нуволари внезапно форсира.
Пътят се движи известно време паралелно на железопътна линия, по-късно я пресича през прелез. Алфата се блъска в неравните траверси с доста висока скорост, която безусловно я подмята в ниска траектория. Десимо, който е до Нивола в кокпита, вижда идната злополука и се хваща за две дръжки (в тези дни никой не поставя колани). Но ударът е прекомерно мощен. Дръжките се откъсват и безпомощният монтьор се озовава на пода на купето, като едвам съумява да се задържи, с цел да не бъде изхвърлен отвън неуправляемата машина. Нуволари стопира в отбивката, с цел да оцени вредите.
Катастрофата е разрушила окачването, само че е откачила и жилото към дроселовата клапа. Десимо някак си го привързва с кожения си колан и двамата сядат още веднъж в болида, шофирайки алфата на процедура в тандем; Нуволари борави с кормилото, спирачките и скоростната кутия, а Десимо дърпа спонтанното жило на дроселовата клапа с едната си ръка и се държи с другата.
Пет километра по-напред те виждат колата на Борзакини, спряла настрана от пътя. Очевидно би трябвало да бъде надвит единствено Ферари. Десимо мърмори, че е невероятно да го настигнат, което само кара Нуволари да кара още по-бързо. Те криволичат през прохода Абетоне, като алфата се движи прекомерно покрай стръмната бездна, а заграждения няма. На контролно-пропускателния пункт Сестола ги уведомяват, че Ферари има преднина от четирийсет и две секунди до този стадий.
Остават обаче не повече от 30 километра до финиша в Порета, а превъзмогването на такава разлика по отношение на по-голяма кола за толкоз малко разстояние граничи с невъзможното. Но Десимо опъва колана си до краен лимит, а Нуволари пришпорва алфата безусловно да лети по завоите. Двамата съумяват да наваксат разликата. Те профучават като патрон през финиша и без подозрение оставят огорчения Ферари да види по какъв начин успеха му се изплъзва с няколко секунди.
Това е последното съревнование в кариерата на Енцо, макар че той резервира валидността на спортния си лиценз в Автомобилния клуб на Италия (номер 16) в продължение на още няколко години. Като причина за ранното си отдръпване акцентира раждането на сина си, само че тази опция в действителност би трябвало да се възприема скептично.
Години по-късно той написа: " Взех решение да не се състезавам повече през януари 1932 година, когато се роди синът ми Дино. Последното ми съревнование през предходния сезон беше планинското Бобио – Монте Пениче на 14 юли, само че още когато по хълмовете над Пиаченца управлявах за първи път новата алфа ромео 2300, проектирана от Яно, и я изведох до победа си дадох обещание, че в случай че ми се роди наследник, ще спра да карам спортни коли и ще се отдам на организацията и ръководството. Спазих обещанието си.
Също по този начин към този момент бях наясно, че надали в миналото ще бъда популярен авто играч. Към този миг към този момент изпитвах подозрения, защото усещах, че вътрешно не спирам да се боря с огромно несъгласие. Състезавах се, само че щадях автомобила. А в случай че някой желае да реализира забележими резултати, би трябвало да умее да го малтретира. Накратко, не можех да накарам колата да страда.
А този тип обич, която мога да опиша като чувствена или полова в моето подсъзнание, е евентуално главната причина, заради която към този момент толкоз доста години не следя моите коли по време на съревнование. Да мисля за тях, да ги виждам по какъв начин се раждат и да виждам по какъв начин умират – защото в едно съревнование те постоянно умират, даже в случай че завоюват. Не бих могъл да го понеса ".
Това е типична, малко надута поза на Ферари, която няма доста общо с истината. Има малко доказателства той в миналото да се е грижил за каквито и да е коли, още по-малко за своите. От самото начало те са инструмент, с който да задоволи личното си его.
За разлика от Еторе Бугати, който е превзет от самата хармония на машината, Ферари в никакъв случай не показва никаква сходна сензитивност, с изключение на в посоченото нагоре изказване, което обаче е доста евентуално да цели да извини унижението му от по-бързите водачи като Нуволари, а не е просто изповед. Автомобилите са средства, нищо повече и нищо по-малко, с които името " Ферари " да бъде прославяно по автомобилните писти в Европа.
Връзката му с колите като цяло е в действителност доста особена, тъй като той не държи да има лична кола с изключение на елементарни пътнически седани, с които пътува. Не се колебае да изпрати и най-успешните си спортни коли за скрап, когато остареят.
Решението на Ферари да се отдръпна евентуално е обвързвано по-скоро с изменящото се развиване на неговата бизнес кариера и разбирането за по-ограничените му качества като водач, а не с някаква непрекъсната отдаденост към новородения му наследник. Със сигурност, да бъде надвит от Нуволари с разрушен и не толкоз по-мощен автомобил, е изпратило обръщение, че името и силата му ще бъдат по-полезни, като ръководи Скудерията, а не като се състезава за нея...
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1172)
По мотив деветдесет годишнината от основаването на Скудерия Ферари Локус Пъблишинг показва
Изчерпателната биография на колосален човек и компанията, която носи неговото име. Ферари значи алено. Означава съревнование, конкуренция. Превъзходство, разкош и отлични резултати. Не толкоз прочут е мъжът, изравен зад марката.
След Папата, Енцо Ферари е най-почитаният мъж в Италия. Животът му в действителност е историята на 20 век. Биографията на Брок Йейтс прониква надълбоко в комплицираната персона на Ферари и разкрива истината, стояща зад нееднозначните връзки на Ферари, работата му с фашистите на Мусолини и фанатичната му обсебеност от скоростта.
Очарователна, изчерпателна и провокативна книга.
THE OBSERVER
Рядко се случва биограф на световноизвестна персона да не се пробва да я превъзнася. В тази книга обаче е тъкмо по този начин.
Изключително скъпи са разказите за основаването на някои от най-популярните модели на марката. Не по-малко любопитни са и историите, за спорните връзките на Енцо Ферари с най-прочутите водачи в историята на Гран при, от митичния Тацио Нуволари, през именитите Алберто Аскари, Джон Съртис и Ники Лауда, до магнетичния Жил Вилньов.
Като същински американски публицист (от една към този момент отминаваща епоха) създателят не крие отрицателното си отношение към черти в характера на Комендаторе, завършени от някои италиански порядки, само че не може да не признае силата му и неговата роля в света на колите.
Иван Тенчев
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Част от Предговора
През по-голямата част от живота на Енцо Ферари обществените му изяви са безупречно дирижирани събития, чиято цел е да извисят още повече репутацията на този популярен човек. Той се отличава със удивително наличие, напълно убеден в способността си да господства над тълпата от благоговеещи клиенти, ревностни снабдители, от време на време нападателни публицисти и любопитни почитатели.
С възрастта " Папата на Севера ", както постоянно е именуван, се усамотява от ден на ден, което единствено подхранва царствения му имидж. Не е инцидентно, че този елементарен човек от Модена съумява да си построи облик на свръхчовек измежду своите ревностни фенове по света, което от своя страна способства извънредно доста за процъфтяването на бизнеса, ръководен от него в продължение на близо шестдесет години.
Аз се срещнах персонално с Енцо Ферари в края на лятото на 1975 година Бях в Маранело с Фил Хил, популярен американски авто играч, който завоюва международната шампионска купа във F1 за Ферари през 1961 година, след трагичната конкуренция на Монца. В нея след кървясъл конфликт почина неговият главен съперник и съотборник, Волфганг декор Трипс. Хил, сензитивен и деликатен мъж, напусна екипа на Ферари година по-късно под съпровода на шумни обвинявания.
Когато двамата с него пристигнахме в града, с цел да работим по документален филм, от оня миг бяха минали тринадесет години. Без предизвестие Хил беше поканен в тъмния офис на Ферари с боядисани в синьо стени. По причина, която ми убягва и до през днешния ден, аз бях поканен дружно с него.
Енцо Ферари беше доста по-импозантен, в сравнение с чаках. Висок малко над 1,80 м., той се извисяваше с съвсем половин глава над Хил. Фил, както множеството професионални състезатели, беше слаб, съвсем недъгав мъж. Неговият хазаин, към оня миг на седемдесет и седем години, се движеше с безцеремонната лекост на процъфтяващ италианец, с издадена напред брадичка, изпъчени гърди, изпънати плещи, големите му ръце бяха разперени непосредствено с отворени длани към небето в жест на одобрение.
Бялата коса на Ферари, императорският му римски нос и скъпият му костюм бяха добре известни запазени марки и не ме изненадаха. Тъмните слънчеви очила, с които все по-често се появяваше по време на обществените си изяви, липсваха, разкривайки ярък, рязък взор. Но това, което в действителност ме шокира, беше мекият му и компактен глас.
Очаквах да е гръмък, мощен и могъщ или даже сходен на гласа на Брандо, добил изключителна известност от излъчения малко преди срещата ни филм " Кръстникът ". Очаквах всичко друго, само че не и кадифените тонове, които извършиха тихата стая. Гневните прояви на всеослушание на Ферари бяха именити, само че в оня ден на омиротворяване той звучеше приглушено и даже покорно.
Ферари заобиколи голямото празно бюро и придърпа Хил в прегръдката си, като едвам не го задуши, а аз стоях неудобно в профил и се усещах като несъзнателен очевидец на тази изстрадана, сложна и закъсняла среща. Познанията ми по италиански към оня миг бяха слаби, само че бих могъл да " разгадавам " задоволително от диалога, с цел да схвана, че размяната на думи беше скована и публична.
Кратката среща завърши с нова прегръдка и подаването на два подписани екземпляра от неофициалния спомен на Ферари, прочут като " Червената книга ". Разбира се, тогава си нямах и на концепция, че един ден ще се заема с невероятното предизвикателство да напиша биографията на този всесилен и спорен човек.
По подигравка на ориста Ферари е оставил след себе си доста малко хартиени следи, като се изключи една серия от деликатно редактирани, написани в негова персонална полза и неофициални автобиографии, които са оповестени спорадично през интервала от 1962 година до началото на 80-те години. А персоналната му преписка в огромната си част е лимитирана до въпроси, свързани с бизнеса.
Доста бързо открих, че е имало двама души Енцо Ферари: физическото лице и изобретателно основаната му обществена версия. Намерението ми е да удостоверявам колкото е допустимо по-точно и независимо същинския Ферари, личността, цялост от тези два облика.
Тази книга беше подготвяна в продължение на няколко години. На друго място съм изказал своята признателност към мъжете и дамите, които ми оказаха неоценима помощ в изследването и които намерено ми предложиха исторически материал и персоналните си мемоари. На всички тях съм извънредно признателен.
На всички, които ми помогнаха с този план, както и на стотиците мъже и дами, които способстваха през годините за построяването на империята " Ферари " и за основаването на мистиката към нея, моите най-искрени благодарности.
Брок Йейтс
Уайоминг, Ню Йорк
Откъс от " Ферари - мъжът, колите, надпреварите, машината "
...Енцо Ферари ще взе участие още един финален път в спортна конкуренция, а резултатът му изпраща ясно обръщение за какво бъдещето му е зад бюрото, а не зад вибриращия волан. Състезанието е известното Тре Провинче, районно събитие, в което е взел участие два пъти преди този момент без необикновен триумф. Маршрутът е дълъг 127 км, като обикаля към Апенините, на югозапад от Болоня, пресича прохода Абетоне и свършва в дребния град Порета. Скудерията няма сериозна конкуренция. Борзакини се е включил към Ферари с огромните спортни 8C–2300, а Нуволари получава дребния 1750.
Състезанието е типичен образец какъв брой е мъчно да бъде надвит Нуволари, без значение от залозите, направени против него. До последната минута той не е взел решение дали изобщо да взе участие в такова нищожно събитие, като оповестява на дългогодишния си монтьор, от време на време именуван Санчо Панса, Десимо Компаньони, че този маршрут изобщо не го вълнува.
Това е много неприятна констатация за шефа, състезавал се в тази конкуренция два пъти преди този момент. И въпреки всичко Нуволари инструктира Десимо да приготви колата му за старта на идната заран. В момента, в който Десимо още придвижва алфата до стартовата права, Ферари и Борзакини към този момент са тръгнали. (Както и при Миле Миля спечелилият се дефинира съгласно времето за изминаване на целия маршрут.) Насърчаван от крещящите тълпи, Нуволари внезапно форсира.
Пътят се движи известно време паралелно на железопътна линия, по-късно я пресича през прелез. Алфата се блъска в неравните траверси с доста висока скорост, която безусловно я подмята в ниска траектория. Десимо, който е до Нивола в кокпита, вижда идната злополука и се хваща за две дръжки (в тези дни никой не поставя колани). Но ударът е прекомерно мощен. Дръжките се откъсват и безпомощният монтьор се озовава на пода на купето, като едвам съумява да се задържи, с цел да не бъде изхвърлен отвън неуправляемата машина. Нуволари стопира в отбивката, с цел да оцени вредите.
Катастрофата е разрушила окачването, само че е откачила и жилото към дроселовата клапа. Десимо някак си го привързва с кожения си колан и двамата сядат още веднъж в болида, шофирайки алфата на процедура в тандем; Нуволари борави с кормилото, спирачките и скоростната кутия, а Десимо дърпа спонтанното жило на дроселовата клапа с едната си ръка и се държи с другата.
Пет километра по-напред те виждат колата на Борзакини, спряла настрана от пътя. Очевидно би трябвало да бъде надвит единствено Ферари. Десимо мърмори, че е невероятно да го настигнат, което само кара Нуволари да кара още по-бързо. Те криволичат през прохода Абетоне, като алфата се движи прекомерно покрай стръмната бездна, а заграждения няма. На контролно-пропускателния пункт Сестола ги уведомяват, че Ферари има преднина от четирийсет и две секунди до този стадий.
Остават обаче не повече от 30 километра до финиша в Порета, а превъзмогването на такава разлика по отношение на по-голяма кола за толкоз малко разстояние граничи с невъзможното. Но Десимо опъва колана си до краен лимит, а Нуволари пришпорва алфата безусловно да лети по завоите. Двамата съумяват да наваксат разликата. Те профучават като патрон през финиша и без подозрение оставят огорчения Ферари да види по какъв начин успеха му се изплъзва с няколко секунди.
Това е последното съревнование в кариерата на Енцо, макар че той резервира валидността на спортния си лиценз в Автомобилния клуб на Италия (номер 16) в продължение на още няколко години. Като причина за ранното си отдръпване акцентира раждането на сина си, само че тази опция в действителност би трябвало да се възприема скептично.
Години по-късно той написа: " Взех решение да не се състезавам повече през януари 1932 година, когато се роди синът ми Дино. Последното ми съревнование през предходния сезон беше планинското Бобио – Монте Пениче на 14 юли, само че още когато по хълмовете над Пиаченца управлявах за първи път новата алфа ромео 2300, проектирана от Яно, и я изведох до победа си дадох обещание, че в случай че ми се роди наследник, ще спра да карам спортни коли и ще се отдам на организацията и ръководството. Спазих обещанието си.
Също по този начин към този момент бях наясно, че надали в миналото ще бъда популярен авто играч. Към този миг към този момент изпитвах подозрения, защото усещах, че вътрешно не спирам да се боря с огромно несъгласие. Състезавах се, само че щадях автомобила. А в случай че някой желае да реализира забележими резултати, би трябвало да умее да го малтретира. Накратко, не можех да накарам колата да страда.
А този тип обич, която мога да опиша като чувствена или полова в моето подсъзнание, е евентуално главната причина, заради която към този момент толкоз доста години не следя моите коли по време на съревнование. Да мисля за тях, да ги виждам по какъв начин се раждат и да виждам по какъв начин умират – защото в едно съревнование те постоянно умират, даже в случай че завоюват. Не бих могъл да го понеса ".
Това е типична, малко надута поза на Ферари, която няма доста общо с истината. Има малко доказателства той в миналото да се е грижил за каквито и да е коли, още по-малко за своите. От самото начало те са инструмент, с който да задоволи личното си его.
За разлика от Еторе Бугати, който е превзет от самата хармония на машината, Ферари в никакъв случай не показва никаква сходна сензитивност, с изключение на в посоченото нагоре изказване, което обаче е доста евентуално да цели да извини унижението му от по-бързите водачи като Нуволари, а не е просто изповед. Автомобилите са средства, нищо повече и нищо по-малко, с които името " Ферари " да бъде прославяно по автомобилните писти в Европа.
Връзката му с колите като цяло е в действителност доста особена, тъй като той не държи да има лична кола с изключение на елементарни пътнически седани, с които пътува. Не се колебае да изпрати и най-успешните си спортни коли за скрап, когато остареят.
Решението на Ферари да се отдръпна евентуално е обвързвано по-скоро с изменящото се развиване на неговата бизнес кариера и разбирането за по-ограничените му качества като водач, а не с някаква непрекъсната отдаденост към новородения му наследник. Със сигурност, да бъде надвит от Нуволари с разрушен и не толкоз по-мощен автомобил, е изпратило обръщение, че името и силата му ще бъдат по-полезни, като ръководи Скудерията, а не като се състезава за нея...
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1172)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ