Откъс от "Европа и идеята за нация" на Хосе Ортега-и-Гасет
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Европа и концепцията за нация ", с създател Хосе Ортега-и-Гасет, възложен от Издателство " Колибри "
В навечерието на Деня на Европа и идните избори за Европейски парламент тази книга ни припомня, че испанският мъдрец и есеист Хосе Ортега-и-Гасет е измежду най-проникновените откриватели на същността и еволюцията на европейската концепция.
" Европа и концепцията за нация " разпростира убеждението, че нацията е резултат от сплотяващото възприятие за съпринадлежност към избрана огромна човешка общественост, което възприятие се поддържа, само че не се поражда от общия език, територия, обичаи, кръвно роднинство. Според Хосе Ортега-и-Гасет, един от доайените в замислянето на модерна обединена Европа, европейската интеграция, колкото и да е сложна и съпровождана от рецесии, е развой с бъдеще, тъй като " зад " този развой е налице хилядолетна общоевропейска история.
Оценявайки Европа като " доста остарял факт ", Ортега-и-Гасет споделя, че тя е " разсъдъкът " на историята, състояла се на територията на континента през последните дванадесет века. И този европейски исторически " разсъдък " е нещо предхождащо, по-обхватно и по-силно от нациите. Народите на Европа биха могли да се спасят единствено в случай че преодолеят остарялата, анахронична концепция за нация и се запътят към една свръхнация, към европейска интеграция.
Но от това не следва, че обединяването на Европа би трябвало да бъде унищожително за тях. " Нациите не би трябвало да бъдат подложени на валцуване, а да бъдат интегрирани, като Западът резервира своя богат и многостранен образ " – това е посланието на испанския мъдрец.
На 9 май, когато означаваме Деня на Европа, се навършват 136 години от рождението на огромния испански мъдрец Хосе Ортега-и-Гасет, прочут у нас най-вече с фундаменталния труд " Бунтът на масите ". През 1914 година той написа първата си книга – " Размисли за дон Кихот ". През 1916 година става съосновател на всекидневника " Сол ". През 1934 година разгласява книгата " По мотив на Галилей ", а през 1935 година излиза " Историята като система ". Сборникът " Европа и концепцията за нация " включва публикации и лекции, писани през разнообразни интервали от първата половина на ХХ век.
превод Ефтим Станков
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Европа и концепцията за нация " на Хосе Ортега-и-Гасет
Европейското общество
Този рой от западни нации, който е изхвърчал в историята от руините на античния свят, постоянно се е характеризирал с двойствена форма на живот. Станало е по този начин, че до момента в който всеки един от тях е формирал лека-полека своя личен характер, сред тях и над тях последователно се е създавал един общ репертоар от хрумвания, обноски и възторзи. Дори освен това: тази орис, която ги е правила по едно и също време все по-еднородни и все по-различни, би трябвало да се схваща като нещо парадоксално.
Защото при тях еднородността не е непозната на различността. Напротив, всеки нов унифициращ принцип е оплодотворявал многообразието. Християнската концепция поражда националните църкви; споменът за Imperium на римляните въодушевява другите форми на държава; " реставрирането на класическата книжовност " през XV век дава старт на другите литератури; науката и унитарният принцип за индивида като " чист разсъдък " основават разнообразни интелектуални стилове, които моделират диференцирано даже крайните абстракции на математическото творчество.
Накрая и като връх на всичко даже екстравагантната концепция на XVIII век, съгласно която всички нации би трябвало да имат еднообразно устройство, има за резултат сантименталното събуждане на особеното схващане на националностите, което подбужда всяка от тях към свое лично предопределение. Истината е, че за тези нации, наречени европейски, да живеят, постоянно е било ясно – още от XI век, от времето на Отон III, – че се движат и работят в общо пространство или среда.
Тоест, че за всеки от тях да живее, е означавало да съжителства с останалите. Това общуване е вземало ту мирна, ту нападателна форма. Борели са се в утробата на Европа като близнаците Етеокъл и Полиник в майчината вътрешност. Вътрешно европейските войни постоянно са се изявявали с един любопитен фасон, който ги прави доста сходни на домашни свади. Избягват унищожаването на врага и са по-скоро шампионати, битки на съревнование като тези на ергените в някое село или разпри на наследници за систематизиране на фамилно завещание.
Макар и с дребни разлики, всички вървят към едно и също. Eadem sed aliter. Както Карл Пети е казвал за Франсоа Първи: " Моят братовчед Франсоа и аз сме изцяло единодушни; всеки от нас двамата желае Милано ". За първи път през последната война народите на Запада се пробваха да се унищожат едни други.
Почти без значение е събитието, че на това общо историческо пространство, където хората на Запада са се чувствали като вкъщи си, дава отговор едно физическо пространство, което географията назовава Европа. Историческото пространство, което имам поради, се мери с радиуса на действителното и дълготрайно общуване. От единствено себе си и неизбежно то разделя традиции, нрави, езици, право, политическа власт.
Една от най-големите неточности на " модерната " мисъл, от чиито последствия към момента страдаме, е смесването на общество с асоциация, които са съвсем противоположни едно на друго. Обществото не се учредява по общо единодушие. Обратното, всяко общо единодушие допуска съществуването на някакво общество, на хора в общуване, а постигането на единодушие касае формата на съжителството в това авансово съществуващо общество.
Идеята за обществото като обединяване посредством контракт, затова като юридическо обединяване, е най-безсмисленият опит да се сложи колата пред воловете. Защото правото, действителността " право " – не концепциите за него на философа, юриста или демагога – е, в случай че ми бъде разрешено да употребявам бароковия израз, спонтанна секреция на обществото и не може да бъде нищо друго. Да се желае правото да контролира връзките сред същества, които преди този момент не са живели в дейно общество, ми се коства – и дано ми бъде простена дързостта – една прекомерно неразбираема и смехотворна визия за същността на правото.
Не е за удивление, въпреки това, че това неразбираемо и смехотворно мнение за правото е преобладаващо, тъй като една от най-големите беди на времето е, че когато хората на Запада се сблъскат с ужасните публични спорове на сегашното, те са се оказали заредени с един остарял и извънредно несъответстващ боеприпас от понятия за това какво е общество, колектив, субект, нрави, закон, правораздаване, гражданска война и така нататък
Голяма част от сегашната ни комплицираност се дължи на несъответствието сред съвършенството на нашите хрумвания за физическите феномени и скандалната назадничавост на " моралните науки ". Министърът, професорът, видният физик, писателят нормално имат за тези неща понятия, които са на равнището на един квартален бръснар. Не е ли изцяло естествено, че точно кварталният бръснар е този, който е дал звук в близкото ни минало?
Но да се върнем на нашия път. Исках да акцентира, че европейските нации от доста време са общество, дружност, в същия смисъл, който имат тези думи, когато са употребявани за всяка една от нациите, които го сформират. Това общество показва всички атрибути като такова: има европейски традиции, европейски нрави, европейско публично мнение, европейско право, европейска обществена власт.
Но всички тези обществени феномени се демонстрират във форма, съответна на еволюционното положение, в което се намира европейското общество, което, несъмнено, е толкоз напреднало, колкото и членовете, които го съставляват – нациите.
Строго видяно, под " общество " аз разбирам общуване на хора при избрана система от нрави – тъй като право, публично мнение, обществена власт не са нищо друго с изключение на нрави. За страдание, тук и в този момент няма опция да се покаже по какъв начин и за какво това е по този начин. Скоро ще можете да го намерите в моята книга, която ще излезе до няколко месеца под заглавие " Човекът и хората ".
Но в случай че общество е това, което преди малко споделих, ще наподобява несъмнено, че Европа е била и е общество; освен това – че Европа като общество съществува още преди появяването на европейските народи. Общността на живота при една система от нрави може да има най-различни степени на компактност; степента зависи от това дали системата от нрави е повече или помалко плътна, или – което е същото – дали включва по-голям или по-малък брой " страни на живота ".
От колосалния Дилтай знаем, че животът има страни, че е eben mehreitig. В този смисъл нациите на Запада са се формирали лека-полека като по-плътни ядра на социализация вътре в по-широкото европейско общество, което като обществена среда е съществувало преди тях. Това историческо пространство, наситено с значително общи нрави, е било основано от Римската империя и географската настройка на нациите, появили се по-късно, съответствува прекомерно тъкмо с елементарното административно разделяне на епархиите в Късната империя.
Историята на Европа, господа, която е историята на зараждането, развиването и разцвета на западните народи, не може да се разбере, в случай че не се изходи от този основополагащ факт: че европейският човек постоянно е живял по едно и също време в две исторически пространства, в две общества – едното не толкоз компактно, само че необятно, Европа; другото – поплътно, само че териториално по-ограничено, площта на всяка нация или на тесните области и райони, предшестващи като особени форми на обществото сегашните огромни народи.
Това е доста значимо, тъй като то съдържа кода за схващане на нашата средновековна история, за изясняване на военните и политическите дейности, на основаното от мисълта, на поезията и изкуството през тези епохи. Следователно е груба неточност да се мисли, че Европа е един химеричен облик, който може би в бъдеще ще успее да се осъществя.
Не, Европа не е единствено, ни толкоз бъдеще, колкото нещо, което е тук от далечното минало; освен това, тя съществува преди появяването на днешните по този начин ясно обрисувани народи. Това, което в действителност е доста нужно, е да се даде на тази толкоз антична действителност една нова форма. Европейското единение не е единствено политическа стратегия за непосредственото бъдеще, то е и единственият методически принцип за схващане на предишното на Запада и изключително на средновековния човек, който ще назовем " готически човек ", въпреки и да осъзнаваме, че с това резюме орязваме разнообразието на другите епохи и форми на феодален живот.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1073)
В навечерието на Деня на Европа и идните избори за Европейски парламент тази книга ни припомня, че испанският мъдрец и есеист Хосе Ортега-и-Гасет е измежду най-проникновените откриватели на същността и еволюцията на европейската концепция.
" Европа и концепцията за нация " разпростира убеждението, че нацията е резултат от сплотяващото възприятие за съпринадлежност към избрана огромна човешка общественост, което възприятие се поддържа, само че не се поражда от общия език, територия, обичаи, кръвно роднинство. Според Хосе Ортега-и-Гасет, един от доайените в замислянето на модерна обединена Европа, европейската интеграция, колкото и да е сложна и съпровождана от рецесии, е развой с бъдеще, тъй като " зад " този развой е налице хилядолетна общоевропейска история.
Оценявайки Европа като " доста остарял факт ", Ортега-и-Гасет споделя, че тя е " разсъдъкът " на историята, състояла се на територията на континента през последните дванадесет века. И този европейски исторически " разсъдък " е нещо предхождащо, по-обхватно и по-силно от нациите. Народите на Европа биха могли да се спасят единствено в случай че преодолеят остарялата, анахронична концепция за нация и се запътят към една свръхнация, към европейска интеграция.
Но от това не следва, че обединяването на Европа би трябвало да бъде унищожително за тях. " Нациите не би трябвало да бъдат подложени на валцуване, а да бъдат интегрирани, като Западът резервира своя богат и многостранен образ " – това е посланието на испанския мъдрец.
На 9 май, когато означаваме Деня на Европа, се навършват 136 години от рождението на огромния испански мъдрец Хосе Ортега-и-Гасет, прочут у нас най-вече с фундаменталния труд " Бунтът на масите ". През 1914 година той написа първата си книга – " Размисли за дон Кихот ". През 1916 година става съосновател на всекидневника " Сол ". През 1934 година разгласява книгата " По мотив на Галилей ", а през 1935 година излиза " Историята като система ". Сборникът " Европа и концепцията за нация " включва публикации и лекции, писани през разнообразни интервали от първата половина на ХХ век.
превод Ефтим Станков
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Европа и концепцията за нация " на Хосе Ортега-и-Гасет
Европейското общество
Този рой от западни нации, който е изхвърчал в историята от руините на античния свят, постоянно се е характеризирал с двойствена форма на живот. Станало е по този начин, че до момента в който всеки един от тях е формирал лека-полека своя личен характер, сред тях и над тях последователно се е създавал един общ репертоар от хрумвания, обноски и възторзи. Дори освен това: тази орис, която ги е правила по едно и също време все по-еднородни и все по-различни, би трябвало да се схваща като нещо парадоксално.
Защото при тях еднородността не е непозната на различността. Напротив, всеки нов унифициращ принцип е оплодотворявал многообразието. Християнската концепция поражда националните църкви; споменът за Imperium на римляните въодушевява другите форми на държава; " реставрирането на класическата книжовност " през XV век дава старт на другите литератури; науката и унитарният принцип за индивида като " чист разсъдък " основават разнообразни интелектуални стилове, които моделират диференцирано даже крайните абстракции на математическото творчество.
Накрая и като връх на всичко даже екстравагантната концепция на XVIII век, съгласно която всички нации би трябвало да имат еднообразно устройство, има за резултат сантименталното събуждане на особеното схващане на националностите, което подбужда всяка от тях към свое лично предопределение. Истината е, че за тези нации, наречени европейски, да живеят, постоянно е било ясно – още от XI век, от времето на Отон III, – че се движат и работят в общо пространство или среда.
Тоест, че за всеки от тях да живее, е означавало да съжителства с останалите. Това общуване е вземало ту мирна, ту нападателна форма. Борели са се в утробата на Европа като близнаците Етеокъл и Полиник в майчината вътрешност. Вътрешно европейските войни постоянно са се изявявали с един любопитен фасон, който ги прави доста сходни на домашни свади. Избягват унищожаването на врага и са по-скоро шампионати, битки на съревнование като тези на ергените в някое село или разпри на наследници за систематизиране на фамилно завещание.
Макар и с дребни разлики, всички вървят към едно и също. Eadem sed aliter. Както Карл Пети е казвал за Франсоа Първи: " Моят братовчед Франсоа и аз сме изцяло единодушни; всеки от нас двамата желае Милано ". За първи път през последната война народите на Запада се пробваха да се унищожат едни други.
Почти без значение е събитието, че на това общо историческо пространство, където хората на Запада са се чувствали като вкъщи си, дава отговор едно физическо пространство, което географията назовава Европа. Историческото пространство, което имам поради, се мери с радиуса на действителното и дълготрайно общуване. От единствено себе си и неизбежно то разделя традиции, нрави, езици, право, политическа власт.
Една от най-големите неточности на " модерната " мисъл, от чиито последствия към момента страдаме, е смесването на общество с асоциация, които са съвсем противоположни едно на друго. Обществото не се учредява по общо единодушие. Обратното, всяко общо единодушие допуска съществуването на някакво общество, на хора в общуване, а постигането на единодушие касае формата на съжителството в това авансово съществуващо общество.
Идеята за обществото като обединяване посредством контракт, затова като юридическо обединяване, е най-безсмисленият опит да се сложи колата пред воловете. Защото правото, действителността " право " – не концепциите за него на философа, юриста или демагога – е, в случай че ми бъде разрешено да употребявам бароковия израз, спонтанна секреция на обществото и не може да бъде нищо друго. Да се желае правото да контролира връзките сред същества, които преди този момент не са живели в дейно общество, ми се коства – и дано ми бъде простена дързостта – една прекомерно неразбираема и смехотворна визия за същността на правото.
Не е за удивление, въпреки това, че това неразбираемо и смехотворно мнение за правото е преобладаващо, тъй като една от най-големите беди на времето е, че когато хората на Запада се сблъскат с ужасните публични спорове на сегашното, те са се оказали заредени с един остарял и извънредно несъответстващ боеприпас от понятия за това какво е общество, колектив, субект, нрави, закон, правораздаване, гражданска война и така нататък
Голяма част от сегашната ни комплицираност се дължи на несъответствието сред съвършенството на нашите хрумвания за физическите феномени и скандалната назадничавост на " моралните науки ". Министърът, професорът, видният физик, писателят нормално имат за тези неща понятия, които са на равнището на един квартален бръснар. Не е ли изцяло естествено, че точно кварталният бръснар е този, който е дал звук в близкото ни минало?
Но да се върнем на нашия път. Исках да акцентира, че европейските нации от доста време са общество, дружност, в същия смисъл, който имат тези думи, когато са употребявани за всяка една от нациите, които го сформират. Това общество показва всички атрибути като такова: има европейски традиции, европейски нрави, европейско публично мнение, европейско право, европейска обществена власт.
Но всички тези обществени феномени се демонстрират във форма, съответна на еволюционното положение, в което се намира европейското общество, което, несъмнено, е толкоз напреднало, колкото и членовете, които го съставляват – нациите.
Строго видяно, под " общество " аз разбирам общуване на хора при избрана система от нрави – тъй като право, публично мнение, обществена власт не са нищо друго с изключение на нрави. За страдание, тук и в този момент няма опция да се покаже по какъв начин и за какво това е по този начин. Скоро ще можете да го намерите в моята книга, която ще излезе до няколко месеца под заглавие " Човекът и хората ".
Но в случай че общество е това, което преди малко споделих, ще наподобява несъмнено, че Европа е била и е общество; освен това – че Европа като общество съществува още преди появяването на европейските народи. Общността на живота при една система от нрави може да има най-различни степени на компактност; степента зависи от това дали системата от нрави е повече или помалко плътна, или – което е същото – дали включва по-голям или по-малък брой " страни на живота ".
От колосалния Дилтай знаем, че животът има страни, че е eben mehreitig. В този смисъл нациите на Запада са се формирали лека-полека като по-плътни ядра на социализация вътре в по-широкото европейско общество, което като обществена среда е съществувало преди тях. Това историческо пространство, наситено с значително общи нрави, е било основано от Римската империя и географската настройка на нациите, появили се по-късно, съответствува прекомерно тъкмо с елементарното административно разделяне на епархиите в Късната империя.
Историята на Европа, господа, която е историята на зараждането, развиването и разцвета на западните народи, не може да се разбере, в случай че не се изходи от този основополагащ факт: че европейският човек постоянно е живял по едно и също време в две исторически пространства, в две общества – едното не толкоз компактно, само че необятно, Европа; другото – поплътно, само че териториално по-ограничено, площта на всяка нация или на тесните области и райони, предшестващи като особени форми на обществото сегашните огромни народи.
Това е доста значимо, тъй като то съдържа кода за схващане на нашата средновековна история, за изясняване на военните и политическите дейности, на основаното от мисълта, на поезията и изкуството през тези епохи. Следователно е груба неточност да се мисли, че Европа е един химеричен облик, който може би в бъдеще ще успее да се осъществя.
Не, Европа не е единствено, ни толкоз бъдеще, колкото нещо, което е тук от далечното минало; освен това, тя съществува преди появяването на днешните по този начин ясно обрисувани народи. Това, което в действителност е доста нужно, е да се даде на тази толкоз антична действителност една нова форма. Европейското единение не е единствено политическа стратегия за непосредственото бъдеще, то е и единственият методически принцип за схващане на предишното на Запада и изключително на средновековния човек, който ще назовем " готически човек ", въпреки и да осъзнаваме, че с това резюме орязваме разнообразието на другите епохи и форми на феодален живот.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1073)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ