Откъс от "Една любов на Суан" на Марсел Пруст
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Една обич на Суан ", с създател Марсел Пруст, възложен от Издателство " Колибри ".
Излиза нов превод на " Една обич на Суан " от Марсел Пруст, част от неговия магнум опус " По следите на изгубеното време ".
" Една обич на Суан " е единствената част от многотомника, която съставлява и независимо произведение, отдадено на любовната пристрастеност на един естет към една " кокотка ". Това е роман за любовта, за ревността, за подозрението и доверието в техните най-тънки отсенки, предадени с неизмеримо психическо предусещане.
Няма в международната литература по-изчерпателен, по-задълбочен и по-въздействащ живописен разбор на любовната обсебеност. Особеното обаяние на прозата на Пруст се дължи и на неподражаемия му жанр – дългите изречения с по няколко вметнати фрази, усложнени, от време на време сложни за четене, само че постоянно премислени, стройни, хармонични като музикалния фрагмент от една соната, на който Пруст посвещава въодушевени редове.
Марсел Пруст е един от най-значимите представители на модернизма в литературата, радикално трансформирал международния книжовен климат при започване на XX век. Името му се свързва на първо място с повествователния жанр " поток на съзнанието " и с монументалния седемтомен разказ " По следите на изгубеното време ". На пръв взор романът наблюдава живота в обществото на аристокрацията и на богатата буржоазия, предавайки събитията, възприятията и настроенията на повествователя.
При по-добро вглеждане читателят открива по-скоро размишления за нравите, за времето и за клопките на паметта. Повлечен от течението на спомените и уроците на предишното, героят като че ли чака те да го приближат до истината за смисъла на живота.
След като два мегаломански плана за екранизация на " По следите на изгубеното време " се провалят, Фолкер Шльондорф поема предизвикването да режисира " Една обич на Суан " по сюжет на Питър Брук и Жан-Клод Кариер. Филмът излиза през 1984 година, основните функции се извършват от Джеръми Айрънс, Орнела Мути и Ален Делон.
превод Росица Ташева
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Марсел Пруст - " Една обич на Суан ", фрагмент
За да те позволен в " кръжеца ", в " групичката ", в " дребния клан " на Вердюренови, изискването беше единствено едно, само че по тази причина пък наложително – трябваше мълчешком да споделяш веруюто, в което имаше ето подобен член: да смяташ, че младият пианист, тазгодишно " протеже " на госпожа Вердюрен, за което тя споделяше: " Просто не е разрешено да свириш по този начин добре Вагнер! ", " удря в земята " и Планте, и Рубинщайн и че лекар Котар слага по-точни диагнози от Потен.
Всеки " новопокръстен ", който Вердюренови не можеха да убедят, че соаретата у хората, които не идват у тях, са скучни като дъждовен ден, биваше неотложно отлъчван. Но защото в това отношение дамите бяха по-малко склонни от мъжете да се откажат от всякакво светско любознание и от желанието сами да се осведомят за удоволствията, предлагани от другите салони, а и тъй като Вердюренови усещаха, че този проучвателен дух и този дявол на лекомислието биха могли да се окажат смъртоносна опасност за правоверната им църквица, те се почувстваха принудени поредно да отхвърлят всички " вярващи " от женски пол.
Ако не се счита младата жена на доктора, през тази година се бяха задоволили съвсем само (макар че самата госпожа Вердюрен беше добродетелна и произхождаше от честно буржоазно семейство, прекалено богато и напълно безлично, с което последователно умишлено бе прекратила всевъзможни отношения) с една съвсем демимонденка, госпожа Дьо Креси, която госпожа Вердюрен наричаше с дребното ѝ име, Одет, и бе оповестила за същинско " богатство ", и с лелята на пианиста, в миналото евентуално отваряла вратата на окъснелите наематели – лица, незапознати със светския живот и на които в наивността им бе толкоз елементарно да бъде внушено, щото принцеса Дьо Саган и дукеса Дьо Германт са принудени да заплащат на всякакви нещастници, с цел да участват на вечерите им, че в случай че ги бяха поканили у тези две огромни дами, някогашната портиерка и кокотката биха пренебрежително отказали.
Вердюренови не канеха на вечеря – техните посетители си имаха " персонален куверт ". На соаретата нямаше стратегия. Младият пианист свиреше, само че единствено " когато му отърваше ", тъй като тук не насилваха никого и както споделяше господин Вердюрен: " Всичко за приятелите, да живеят положителните приятели! ". Ако пианистът искаше да изсвири похода на валкириите или прелюдията към " Тристан ", госпожа Вердюрен протестираше не тъй като тази музика не ѝ харесваше, а в противен случай, тъй като прекомерно мощно я вълнуваше.
" Значи, държите да ме хване мигрената? Така става всякога когато свири това. Знам какво ме чака! На другия ден въобще не мога да стана! Сърдечно благодаря! "
Ако пианистът не свиреше, гостите си приказваха и някой от тях, най-често обичаният им по това време художник, " пускаше ", както се показваше господин Вердюрен, " някоя огромна лакърдия, която разсмиваше всички ", изключително госпожа Вердюрен – тя дотолкоз бе привикнала да приема безусловно преносните смисли на страстите, които изпитваше, че лекар Котар (тогава към момента новак лекар) се видя заставен един ден да ѝ намести челюстта, която се бе откачила от доста смях.
Фракът беше неразрешен, тъй като бяха " сред другари " и с цел да не замязят на " досадните ", от които се пазеха като от чума и които канеха единствено на огромните соарета, давани допустимо най-рядко и единствено в случай че това би забавлявало художника или би стартирало музиканта. През останалото време се задоволяваха с игра на шаради, с костюмирани среднощни вечери, само че единствено между тях, без да одобряват никой чужденец в дребния си " кръжец ".
Но с разширението на мястото, заемано от " другарчетата " в живота на госпожа Вердюрен, за досадни, почтени да бъдат отхвърлени, биваха обявявани всички и всичко, което задържаше приятелите ѝ надалеч от нея и от време на време ограничаваше свободата им, и това беше майката на един, специалността на различен, къщата на село или неприятното здраве на трети.
Ако лекар Котар смяташе, че би трябвало да си тръгне, да стане от масата и да отиде при някой тежко болен, " Кой знае – споделяше му госпожа Вердюрен, – може би ще му се отрази доста по-добре, в случай че не го безпокоите тази вечер; ще прекара спокойна нощ и без вас; на следващия ден ще отидете рано-рано и ще го заварите излекуван ". От самото начало на декември госпожата се разболяваше при мисълта, че правоверните ѝ ще я " зарежат " за Коледа и за първи януари. Лелята на пианиста изискваше от него на този ден да участва на фамилната вечеря у майка си дружно с нея. " Да не мислите, че майка ви ще почине – безогледно възкликваше госпожа Вердюрен, – в случай че не вечеряте с нея на Нова година, като в провинцията! "
Безпокойствата ѝ се възраждаха през Святата седмица.
– Вие, докторе, академик мъж, мощен дух, естествено, ще дойдете на Велики петък като всеки различен ден? – сподели тя на лекар Котар първата година с убеден звук, като че ли ни минимум не се съмняваше в отговора.
Но трепереше, до момента в който го чакаше да го произнесе, тъй като, в случай че той не дойдеше, рискуваше да остане сама.
– Ще дойда на Велики петък да се сбогуваме, тъй като Великденските празници ще прекараме в Оверн.
– В Оверн? За да ви изядат бълхите и въшките, добре ще ви се отрази!
И след къса пауза:
– Ако ни го бяхте споделили по-рано, може би щяхме да се организираме и да пътуваме дружно по-комфортно.
Също по този начин, в случай че един " набожен " имаше другар, или някоя от " постоянните " – флирт, поради който биха могли да ги " зарежат ", Вердюренови, които не се бояха, че дамата има ухажор, стига да си го има у тях, да си го обича у тях и да не го избира пред тях, споделяха: " Добре де, доведете го този ваш другар! ". И го подлагаха на експериментален изпит, с цел да видят дали е кадърен да няма секрети от госпожа Вердюрен и дали предстои на присъединение към " дребния клан ". Ако не го издържеше, привикваха вярващия, който го бе показал, и му правеха услугата да го скарат с приятеля или любовницата.
В противоположен случай " новият " на собствен ред биваше покръстван. Затова, когато тази година демимонденката описа на господин Вердюрен, че се е срещнала с обаятелен мъж, господин Суан, и загатна, че той ще е доста благополучен, в случай че бъде признат у тях, господин Вердюрен на часа съобщи молбата на жена си. (Той постоянно си съставяше мнение след жена си, а особено отредената му роля беше да извършва желанията ѝ, както и желанията на вярващите, черпейки от богатите си ресурси от досетливост.)
– Госпожа Дьо Креси желае нещо да те помоли. Би желала да ти показа един от своите другари, господин Суан. Какво ще кажеш?
– Е, хубава работа. Може ли човек да откаже нещо на това малко съвършенство. Мълчете, не ви запитвам за мнението ви, споделям ви, че сте съвършенство.
– Щом по този начин смятате – отговори Одет завладяно и добави: – Знаете, че I am not fishing похвали.
– Е, добре. Доведете го вашия другар, щом е толкоз обаятелен!
Истината е, че " кръжецът " нямаше нищо общо със средата, в която се движеше Суан, и същински светските мъже биха намерили, че не си коства да си толкоз повдигнат, с цел да бъдеш показан у Вердюренови. Но Суан дотам обичаше дамите, че от момента, когато опозна съвсем всички от аристокрацията и когато те към този момент на нищо не можеха да го научат, бе почнал да гледа на съвсем благородническите звания, с които го бе удостоил осиновилият го квартал " Сен-Жермен ", като на разменна монета, като на акредитив, самичък по себе си лишен от стойност, само че допускащ му да импровизира, създавайки нужната му обстановка в една или друга провинциална дупка, в една или друга съмнителна парижка среда, където дъщерята на селския властник или на деловодителя му се бе сторила красива.
Защото тогава желанието или любовта му връщаха отнетото от рутината на всекидневието пустославие (макар тъкмо то да го бе в миналото насочило към светската кариера, където бе прахосал в лекомислени удоволствия дарбите на своя дух и сложил ерудицията си от региона на изкуството в услуга на светските дами, които съветваше какви картини да купуват и по какъв начин да подреждат домовете си), същото пустославие, заради което искаше да свети в очите на поже- ланата от него непозната с грациозност, непроизтичаща единствено от името Суан. Особено го искаше, в случай че непознатата беше от непретенциозен генезис.
Така както интелигентният мъж не се бои, че ще наподобява малоумен в очите на различен образован мъж, и изисканият мъж не се бои от благородника, а от простака, за който подозира, че няма да оцени изискаността му. Откакто свят светува, три четвърти от въодушевените от тщеславието хитроумия и неистини, уронващи достолепието на измислилите ги хора, са били предопределени за по-нисшестоящите от тях. И Суан, който се държеше просто и повърхностно с дукесата, позираше и трепереше от боязън да не бъде ненавиждан от камериерката ѝ.
Той не беше от многочислените човеци, които от леност или от покорно спазване на задължението, произлизащо от принадлежността им към висшето съсловие, остават закотвени до един избран бряг, въздържат се от удоволствията, предлагани им вън от обществения кръг, в който живеят затворени до гибелта си, задоволявайки се най-после да назовават удоволствия, по липса на нещо по-добро и когато са съумели да привикнат към тях, посредствените развлечения и непоносимата досада на дребния си свят.
Суан не се стремеше да харесва дамите, с които прекарваше времето си, а да прекарва времето си с дамите, които към този момент беше харесал. И това постоянно бяха дами с много вулгарна красота, тъй като неумишлено търсените от него физически качества постоянно бяха изцяло противоположни на тези, от които се възхищаваше, когато бяха изваяни или нарисувани от обичаните му художници. Одухотвореното меланхолично изражение вледеняваше сетивата му, до момента в който, в противен случай, някоя здрава, налята и розова плът бе задоволителна, с цел да ги пробуди
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (894)
Излиза нов превод на " Една обич на Суан " от Марсел Пруст, част от неговия магнум опус " По следите на изгубеното време ".
" Една обич на Суан " е единствената част от многотомника, която съставлява и независимо произведение, отдадено на любовната пристрастеност на един естет към една " кокотка ". Това е роман за любовта, за ревността, за подозрението и доверието в техните най-тънки отсенки, предадени с неизмеримо психическо предусещане.
Няма в международната литература по-изчерпателен, по-задълбочен и по-въздействащ живописен разбор на любовната обсебеност. Особеното обаяние на прозата на Пруст се дължи и на неподражаемия му жанр – дългите изречения с по няколко вметнати фрази, усложнени, от време на време сложни за четене, само че постоянно премислени, стройни, хармонични като музикалния фрагмент от една соната, на който Пруст посвещава въодушевени редове.
Марсел Пруст е един от най-значимите представители на модернизма в литературата, радикално трансформирал международния книжовен климат при започване на XX век. Името му се свързва на първо място с повествователния жанр " поток на съзнанието " и с монументалния седемтомен разказ " По следите на изгубеното време ". На пръв взор романът наблюдава живота в обществото на аристокрацията и на богатата буржоазия, предавайки събитията, възприятията и настроенията на повествователя.
При по-добро вглеждане читателят открива по-скоро размишления за нравите, за времето и за клопките на паметта. Повлечен от течението на спомените и уроците на предишното, героят като че ли чака те да го приближат до истината за смисъла на живота.
След като два мегаломански плана за екранизация на " По следите на изгубеното време " се провалят, Фолкер Шльондорф поема предизвикването да режисира " Една обич на Суан " по сюжет на Питър Брук и Жан-Клод Кариер. Филмът излиза през 1984 година, основните функции се извършват от Джеръми Айрънс, Орнела Мути и Ален Делон.
превод Росица Ташева
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Марсел Пруст - " Една обич на Суан ", фрагмент
За да те позволен в " кръжеца ", в " групичката ", в " дребния клан " на Вердюренови, изискването беше единствено едно, само че по тази причина пък наложително – трябваше мълчешком да споделяш веруюто, в което имаше ето подобен член: да смяташ, че младият пианист, тазгодишно " протеже " на госпожа Вердюрен, за което тя споделяше: " Просто не е разрешено да свириш по този начин добре Вагнер! ", " удря в земята " и Планте, и Рубинщайн и че лекар Котар слага по-точни диагнози от Потен.
Всеки " новопокръстен ", който Вердюренови не можеха да убедят, че соаретата у хората, които не идват у тях, са скучни като дъждовен ден, биваше неотложно отлъчван. Но защото в това отношение дамите бяха по-малко склонни от мъжете да се откажат от всякакво светско любознание и от желанието сами да се осведомят за удоволствията, предлагани от другите салони, а и тъй като Вердюренови усещаха, че този проучвателен дух и този дявол на лекомислието биха могли да се окажат смъртоносна опасност за правоверната им църквица, те се почувстваха принудени поредно да отхвърлят всички " вярващи " от женски пол.
Ако не се счита младата жена на доктора, през тази година се бяха задоволили съвсем само (макар че самата госпожа Вердюрен беше добродетелна и произхождаше от честно буржоазно семейство, прекалено богато и напълно безлично, с което последователно умишлено бе прекратила всевъзможни отношения) с една съвсем демимонденка, госпожа Дьо Креси, която госпожа Вердюрен наричаше с дребното ѝ име, Одет, и бе оповестила за същинско " богатство ", и с лелята на пианиста, в миналото евентуално отваряла вратата на окъснелите наематели – лица, незапознати със светския живот и на които в наивността им бе толкоз елементарно да бъде внушено, щото принцеса Дьо Саган и дукеса Дьо Германт са принудени да заплащат на всякакви нещастници, с цел да участват на вечерите им, че в случай че ги бяха поканили у тези две огромни дами, някогашната портиерка и кокотката биха пренебрежително отказали.
Вердюренови не канеха на вечеря – техните посетители си имаха " персонален куверт ". На соаретата нямаше стратегия. Младият пианист свиреше, само че единствено " когато му отърваше ", тъй като тук не насилваха никого и както споделяше господин Вердюрен: " Всичко за приятелите, да живеят положителните приятели! ". Ако пианистът искаше да изсвири похода на валкириите или прелюдията към " Тристан ", госпожа Вердюрен протестираше не тъй като тази музика не ѝ харесваше, а в противен случай, тъй като прекомерно мощно я вълнуваше.
" Значи, държите да ме хване мигрената? Така става всякога когато свири това. Знам какво ме чака! На другия ден въобще не мога да стана! Сърдечно благодаря! "
Ако пианистът не свиреше, гостите си приказваха и някой от тях, най-често обичаният им по това време художник, " пускаше ", както се показваше господин Вердюрен, " някоя огромна лакърдия, която разсмиваше всички ", изключително госпожа Вердюрен – тя дотолкоз бе привикнала да приема безусловно преносните смисли на страстите, които изпитваше, че лекар Котар (тогава към момента новак лекар) се видя заставен един ден да ѝ намести челюстта, която се бе откачила от доста смях.
Фракът беше неразрешен, тъй като бяха " сред другари " и с цел да не замязят на " досадните ", от които се пазеха като от чума и които канеха единствено на огромните соарета, давани допустимо най-рядко и единствено в случай че това би забавлявало художника или би стартирало музиканта. През останалото време се задоволяваха с игра на шаради, с костюмирани среднощни вечери, само че единствено между тях, без да одобряват никой чужденец в дребния си " кръжец ".
Но с разширението на мястото, заемано от " другарчетата " в живота на госпожа Вердюрен, за досадни, почтени да бъдат отхвърлени, биваха обявявани всички и всичко, което задържаше приятелите ѝ надалеч от нея и от време на време ограничаваше свободата им, и това беше майката на един, специалността на различен, къщата на село или неприятното здраве на трети.
Ако лекар Котар смяташе, че би трябвало да си тръгне, да стане от масата и да отиде при някой тежко болен, " Кой знае – споделяше му госпожа Вердюрен, – може би ще му се отрази доста по-добре, в случай че не го безпокоите тази вечер; ще прекара спокойна нощ и без вас; на следващия ден ще отидете рано-рано и ще го заварите излекуван ". От самото начало на декември госпожата се разболяваше при мисълта, че правоверните ѝ ще я " зарежат " за Коледа и за първи януари. Лелята на пианиста изискваше от него на този ден да участва на фамилната вечеря у майка си дружно с нея. " Да не мислите, че майка ви ще почине – безогледно възкликваше госпожа Вердюрен, – в случай че не вечеряте с нея на Нова година, като в провинцията! "
Безпокойствата ѝ се възраждаха през Святата седмица.
– Вие, докторе, академик мъж, мощен дух, естествено, ще дойдете на Велики петък като всеки различен ден? – сподели тя на лекар Котар първата година с убеден звук, като че ли ни минимум не се съмняваше в отговора.
Но трепереше, до момента в който го чакаше да го произнесе, тъй като, в случай че той не дойдеше, рискуваше да остане сама.
– Ще дойда на Велики петък да се сбогуваме, тъй като Великденските празници ще прекараме в Оверн.
– В Оверн? За да ви изядат бълхите и въшките, добре ще ви се отрази!
И след къса пауза:
– Ако ни го бяхте споделили по-рано, може би щяхме да се организираме и да пътуваме дружно по-комфортно.
Също по този начин, в случай че един " набожен " имаше другар, или някоя от " постоянните " – флирт, поради който биха могли да ги " зарежат ", Вердюренови, които не се бояха, че дамата има ухажор, стига да си го има у тях, да си го обича у тях и да не го избира пред тях, споделяха: " Добре де, доведете го този ваш другар! ". И го подлагаха на експериментален изпит, с цел да видят дали е кадърен да няма секрети от госпожа Вердюрен и дали предстои на присъединение към " дребния клан ". Ако не го издържеше, привикваха вярващия, който го бе показал, и му правеха услугата да го скарат с приятеля или любовницата.
В противоположен случай " новият " на собствен ред биваше покръстван. Затова, когато тази година демимонденката описа на господин Вердюрен, че се е срещнала с обаятелен мъж, господин Суан, и загатна, че той ще е доста благополучен, в случай че бъде признат у тях, господин Вердюрен на часа съобщи молбата на жена си. (Той постоянно си съставяше мнение след жена си, а особено отредената му роля беше да извършва желанията ѝ, както и желанията на вярващите, черпейки от богатите си ресурси от досетливост.)
– Госпожа Дьо Креси желае нещо да те помоли. Би желала да ти показа един от своите другари, господин Суан. Какво ще кажеш?
– Е, хубава работа. Може ли човек да откаже нещо на това малко съвършенство. Мълчете, не ви запитвам за мнението ви, споделям ви, че сте съвършенство.
– Щом по този начин смятате – отговори Одет завладяно и добави: – Знаете, че I am not fishing похвали.
– Е, добре. Доведете го вашия другар, щом е толкоз обаятелен!
Истината е, че " кръжецът " нямаше нищо общо със средата, в която се движеше Суан, и същински светските мъже биха намерили, че не си коства да си толкоз повдигнат, с цел да бъдеш показан у Вердюренови. Но Суан дотам обичаше дамите, че от момента, когато опозна съвсем всички от аристокрацията и когато те към този момент на нищо не можеха да го научат, бе почнал да гледа на съвсем благородническите звания, с които го бе удостоил осиновилият го квартал " Сен-Жермен ", като на разменна монета, като на акредитив, самичък по себе си лишен от стойност, само че допускащ му да импровизира, създавайки нужната му обстановка в една или друга провинциална дупка, в една или друга съмнителна парижка среда, където дъщерята на селския властник или на деловодителя му се бе сторила красива.
Защото тогава желанието или любовта му връщаха отнетото от рутината на всекидневието пустославие (макар тъкмо то да го бе в миналото насочило към светската кариера, където бе прахосал в лекомислени удоволствия дарбите на своя дух и сложил ерудицията си от региона на изкуството в услуга на светските дами, които съветваше какви картини да купуват и по какъв начин да подреждат домовете си), същото пустославие, заради което искаше да свети в очите на поже- ланата от него непозната с грациозност, непроизтичаща единствено от името Суан. Особено го искаше, в случай че непознатата беше от непретенциозен генезис.
Така както интелигентният мъж не се бои, че ще наподобява малоумен в очите на различен образован мъж, и изисканият мъж не се бои от благородника, а от простака, за който подозира, че няма да оцени изискаността му. Откакто свят светува, три четвърти от въодушевените от тщеславието хитроумия и неистини, уронващи достолепието на измислилите ги хора, са били предопределени за по-нисшестоящите от тях. И Суан, който се държеше просто и повърхностно с дукесата, позираше и трепереше от боязън да не бъде ненавиждан от камериерката ѝ.
Той не беше от многочислените човеци, които от леност или от покорно спазване на задължението, произлизащо от принадлежността им към висшето съсловие, остават закотвени до един избран бряг, въздържат се от удоволствията, предлагани им вън от обществения кръг, в който живеят затворени до гибелта си, задоволявайки се най-после да назовават удоволствия, по липса на нещо по-добро и когато са съумели да привикнат към тях, посредствените развлечения и непоносимата досада на дребния си свят.
Суан не се стремеше да харесва дамите, с които прекарваше времето си, а да прекарва времето си с дамите, които към този момент беше харесал. И това постоянно бяха дами с много вулгарна красота, тъй като неумишлено търсените от него физически качества постоянно бяха изцяло противоположни на тези, от които се възхищаваше, когато бяха изваяни или нарисувани от обичаните му художници. Одухотвореното меланхолично изражение вледеняваше сетивата му, до момента в който, в противен случай, някоя здрава, налята и розова плът бе задоволителна, с цел да ги пробуди
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (894)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ