Откъс от "Децата на диктаторите" на Жан-Кристоф Бризар и Клод Кетел
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Децата на диктаторите ", с създатели Жан-Кристоф Бризар и Клод Кетел, възложен от Издателство " Сиела "
Да се родиш в семейство на деспот – наказване или благословия?
Голяма част от историята на XX век може да бъде разказана през делата на диктаторите. Обожавани и ненавиждани, те поставят своя отпечатък върху орисите на цели нации. Но какви са били в дома си и по какъв начин са отглеждали децата си? Журналистът Жан-Кристоф Бризар и историкът Клод Кетел хвърлят друг взор върху историята на XX век, проследявайки живота на децата на някои от най-известните диктатори на миналото столетие в книгата си " Децата на диктаторите ".
XX век – векът на международните войни и на диктаторите, определили орисите на редица народи във всички краища на планетата. Немалка част от историята на предишния век е тясно обвързвана, даже писана, от деспотични диктатори, чиито имена към момента всяват боязън у милиони хора по света, а някои от наследниците им ръководят с желязна ръка и през днешния ден. Едновременно боготворени и ненавиждани, диктаторите оставят трайния си отпечатък върху орисите на цели нации, само че дали са по този начин жестоки и безкомпромисни вкъщи? Какви са били по отношение на децата и фамилията си? Как са отглеждали и възпитавали отрочетата си?
Отговори на тези въпроси получаваме от децата – законни или извънбрачни – на Йосиф Сталин, Бенито Мусолини, Франсиско Франко, Мао Дзъдун, Николае Чаушеску, Аугусто Пиночет, Фидел Кастро, Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи, Башар ал-Асад, Александър Лукашенко, Франсоа Дювалие, Мохамед Реза Пахлави, Ким Ир Сен и последвалите го Кин Чен Ир и Ким Чен Ун, Жан-Бедел Бокаса, Жозеф-Дезире Мобуту (по-известен като Мобуту Сесе Секо) и Хосни Мубарак. В книгата " Децата на диктаторите " журналистът Жан-Кристоф Бризар и историкът Клод Кетел разгласяват историите на тези привилегировани очевидци на изключителни исторически събития.
Бризар и Кетел се обръщат към разнообразни експерти по съответните диктатури – историци, геополитолози и опитни кореспонденти, с цел да оформят обособените глави в изданието. Мнозина от тях са живели във въпросните страни и към момента постоянно ги посещават. Те или преглеждат виталния път на всички деца на даден деспот, или избират някое съответно дете според от мястото му в фамилията и връзките с татко му. За да съберат информация от първа ръка, от време на време така наречен създатели на книгата се срещат с близки на фамилията на диктатора – както поддръжници, по този начин и съперници.
Действителните истории на децата на тези диктатори – по какъв начин са живели, до момента в който бащите им са диктували живота на нациите си, а и по-късно, когато към този момент не са били привилегировани, даже в противен случай – сигурно ще изненадат мнозина. Това, което не трябва да забравяме, е, че огромна част от тези деца са още живи и са наши съвременници. Защото предишното е още тук, а по какъв начин гледаме на него, значително дефинира сегашното и бъдещето.
В предговора на изданието съставителите обобщават: " Тези деца са били привилегировани очевидци на исторически събития. Споделяли са персоналните мигове на хората, пробвали да оформят XX век по собствен усет. Кой по-добре от тях би могъл да предложи нов взор към мъжете, постоянно представяни като чудовища ", допълвайки: " по едно и също време вкоренени в предишното и уверено обърнати към сегашното, орисите на тези мъже и дами рядко са обсъждани задълбочено. Но множеството от тях още са живи и не крият мнението си. "
Книгата е в превод от френски език на Гергана Стойчева. Корицата е дело на Фиделия Косева.
Жан-Кристоф Бризар е прочут кореспондент, експерт по геополитика от близо двадесет години. Работил е за " Нешънъл Джиографик " десетина години, от 2008 година прави репортажи и документални филми за френската телевизия най-много за диктатурите (Китай, Северна Корея, Туркменистан, Либия, и т.н.).
Клод Кетел е историк, някогашен теоретичен шеф на Мемориала в Кан. Наскоро разгласява " Десантът в Нормандия for Dummies " (Le Debarquement pour les Nuls – 2014) и " Ужасяващият лекар Петио, вманиачен или отговорен? " (L’Effrayant Docteur Petiot, fou ou coupable? –2014).
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Децата на диктаторите ", Жан-Кристоф Бризар и Клод Кетел (съставители)
Странният клан на Кастро
oт Хакобо Мачовер
Фидел Кастро се опълчва на преврата на военачалник Батиста през 1952 година Хвърлен е в пандиза, след това освободен след по-малко от две години. Избира изгнанието дружно с по-малкия си брат Раул. През декември 1956 година се връща скрито на острова, с цел да смъкна диктатурата. След две години партизанска война Фидел Кастро прогонва Батиста и взима властта през януари 1959 година През 1960 година Съединени американски щати постанова ембарго против Куба. Фидел Кастро национализира всич ки огромни компании и не разрешава свободната търговия. Възцаряват се беднотия и оскъдност, а емиграцията към Съединените щати доближава своя пик. През юли 2006 година здравето на Фидел се утежнява и в последна сметка той подава оставка през февруари 2008 година от поста на държавен глава, който минава към Раул. Фидел Кастро се е женил два пъти и е имал доста любовници. Приписват му над 10 деца – както законни, по този начин и извънбрачни...
В началото си животът на Фидел Кастро е безреден и оставя у него трайни следи. Майка му е доста набожна, само че не и пример на добродетели и честност. Баща му е нечовечен и некултурен мъж от Галисия, забогатял в Куба. Малкият Фидел се ражда, до момента в който майка му към момента е единствено държанка на татко му и негова готвачка. Така че Фидел е копеле, би трябвало да бъде прикрит, с цел да се избегне скандал. Дори го дават в друго семейство, надалеч от хорските очи. Баща му го припозна ва едвам през 1943 година, когато младежът е 17-годишен. Затова не е чудно, че Фидел има някои задръжки във връзка с фамилията.
" Фидел е нашият татко ", вика Раул Кастро пред събралите се офицери през юни 1989 година, тридесет години след кубинската гражданска война... Това е в действителност е обликът, който Лидер Максимо желае да се запечата в съзнанието на народа и на света: единствената му спътница е кубинският народ и неговите деца са кубинците, несъмнено.
Фиделито, колеблив сред татко си и новото си семейство
Фидел въпреки всичко пробва фамилния живот. През 1948 година се дами за Мирта Диас Баларт, момиче от семейство, което става доста авторитетно при режима на Батиста. На идната година към този момент е горделив татко на момченце – Фиделито. Но Мирта, омъжила се за Фидел преди началото на битката му против диктатурата, въобще не споделя революционните убеждения на мъжа си. През юли 1953 година за нападението на казармите Монкада в Сантяго де Куба, при което има десетки починали, Фидел е наказан на петнадесет години затвор. Помилван е през 1955 година, едвам след деветнайсет месеца. На конгреса на Кубинската република единствено един глас е срещу помилването, обещано от Батиста – гласът на Рафаел Диас Баларт, авторитетен член на държавното управление и... зет на Фидел! Ето за какво не е изненада, че Мирта подава молба за бракоразвод през 1953 година Лесно получава настойничество над детето, от което Фидел бързо се е отегчил, и се реалокира краткотрайно в Маями с него. Фидел не е склонен, желае да вземе сина си повече от боязън от политическото въздействие на семействотона брачната половинка си, в сравнение с от същинска бащина обич. Нещастният Фиделито претърпява три отвличания: родителите му се редуват да го отмъкват. Първо Фидел желае от някогашната си брачна половинка да му даде детето за седмици. Тя се съгласява – огромна неточност! Фидел отхвърля да го върне. Но вместо да се занимава с него, избира да го повери на близки другари. Отчаяна, Мирта също провежда похищение. През 1956 година, по време на разходка в парк в Мексико, трима въоръжени мъже отвличат детето и го предават на майка му. Накрая Фидел го взима за непрекъснато през 1959 година, откакто партизанската война и революцията завършват.
Фидел вижда огромно бъдеще за Фиделито. Естествено, кубинският водач театралничи с него пред фотографите. Дори си играят с войничета в жилището, който Кастро заема в хотел " Хилтън " (сега хотел " Хабана либре " ) в столицата малко след идването си на власт. Но скоро стартира да го крие и детето съвсем не се появява в медиите. Особено откакто през януари 1959 година Раул, полубратът на Фидел, е посочен за формален правоприемник, ако Фидел бъде застинат от злощастие. Според Хуан Санчес Рейналдо, някогашен офицер от персоналния конвой на Команданте, Фиделито живее повече при Раул, който усеща по-близък от Фидел. Именно под името Хосе Раул момчето е изпратено да учи в университета " Ломоносов " в Москва. Неколцина чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са натоварени с сигурността му. Когато се прибира вкъщи, Фиделито е назначен за шеф на Комисията по атомна сила. Но бързо е уволнен по незнайни аргументи – татко му прави секрети маневри. Накрая синът е подложен под домакински арест в края на 90-те години. Повече от четиридесет години Фиделито, законният огромен наследник, наследникът, за който мечтае всеки добър деспот, е пленник на татко си. Може би тъй като се е осмелил да поддържа връзки с майка си, която е в заточение в Мадрид от 1959 година, само че след 2006 година, след болестта на Фидел, посещава Куба за дълги интервали?
И въпреки всичко на 65 години Фиделито остава това, което постоянно е бил: добър наследник, смачкан от бащината фигура на Лидер Максимо. Без да таи яд, той продължава безусловно да идеализира всемогъщия си татко. Дори се пробва да му подражава физически, като си пуска брада. И се въздържа от всякаква рецензия. Невъзможно е да се каже дали всичко това е откровено, или Фиделито просто желае да си спести проблеми...
Алина, бодил в петата на Лидер Максимо
Докато е към момента с първата си брачна половинка Мирта, Фидел среща Нати Ревуелта, която към този момент е омъжена. От буйната им и загадка обич през 1956 година се ражда Алина Фернандес, която Фидел не припознава. " Копеле като мен " и " възвишена и далечна самодива " по думите на самата Алина. Невъзможна двойка, смазана от условията на властта, в чиято сянка пораства. Съпругът на Нати, лекар Фернандес, се съгласява да осинови детето, само че скоро отпътува в заточение в Съединени американски щати, с цел да избяга от режима. За да се увери, че детето в действителност му е щерка, Фидел праща една от своите полусестри да го прегледа. Бенките и родилно леке зад коляното удостоверяват, че Алина е Кастро. След като се твърди, Фидел отива понякога да я вижда, само че тя не знае, че й е татко. Когато става десетгодишна, бавачката разкрива истината и майка й може единствено да удостовери признанията: тя е щерка на Фидел.
" В този миг почувствах облекчение, че не съм щерка на " гусано ", на " червей ", както поддръжниците на Кастро назоваха изгнаниците – споделя Алина. – Не може да се каже, че Фидел беше татко, който виждах рядко. Постоянно го гледахме по малкия екран... " – прибавя саркастично тя. Всъщност Кастро вижда щерка си понякога, според от настроението си. Забравя я, след това ненадейно си помня за съществуването й и се появява по своя личен метод. Един ден взема решение да й подари нещо за рождения й ден: с внезапен жест й връчва кукла със своя облик, облечена в маслиненозелени облекла! Но не целува Алина – в никакъв случай няма и да я целуне.
Въпреки че Алина вижда рядко същинския си татко, въпреки всичко има право на редки привилегии. Част от следването й е в във Франция, в пансиона в Сен Жермен ан Ле, когато майка й е изпратена в Париж като посланик в кубинското посолство. Там научава френски и към момента го приказва идеално. Щом се връща в Хавана, Алина постъпва в учебно заведение, в което учат децата на номенклатурчиците. Чувства се неловко в това учебно заведение за привилегировани, в тази атмосфера на превземки дотам, че бунтарката оповестява на татко си от висотата на четиринадесетте си години желанието си да напусне страната. Фидел, несъмнено, й отхвърля това право. Но тя твърдо е " решила да не живее в затворено и изолирано мяс то, без книги, без свободна преса, без облекла, без въображение, без пари, заобиколена от шпиони и където трябваше да чакаш три часа на тротоара, с цел да получиш къшей самун ", както споделя в едно изявление. Алина моли за помощ Раул, полубрата на Фидел, " постоянно разполагаем на фамилията ". Постепенно в душата на момичето се настанява подозрението. Съученици, прия тели и познати от време на време й дават писма, които да занесе на татко си. Любопитната Алина най-после прочита посланията до Фидел и тогава открива всички недоволства на острова. " Хората мислеха, че съм пратеница. Това беше другата страна на монетата. "
Накрая неизбежното се случва – майка й Нати изпада в недружелюбност. Колкото и да се придържа към Партията и да работи неуморно в министерствата на режима, тя е отхвърлена. " Кастро се отнасяше към нея доста по-добре, когато беше курвата на брадатковеца, в сравнение с когато се трансформира в някогашната възлюбена на Командате " – написа Алина през 1998 година в автобиографията си ( " Фидел, татко ми " ). Тогава мъчно понася " двойния стандарт " в личното си семейство, който регистрира съществуването й, само че подценява майка й. Наистина в очите на всички Алина остава " дъщерята на ". Въпреки че, некадърен на каквато и да е страст, на какъвто и да е жест на обвързаност към Алина, както и към всички останали свои деца, Фидел я кара да го назовава Команданте и никога баща. Алина добре си е научила урока – през днешния ден го назовава Кастро!
В продължение на години Алина, непризнатата щерка, прави всичко допустимо да разсъни бащиния инстинкт на Фидел. Напразно. Колкото и лудории да прави, Кастро не реагира. Но все по този начин спорно Фидел е ревностен и със собственическо възприятие към щерка си. През 1980 година, когато Алина се влюбва в мексикански дипломатичес ки консултант и желае да пътува по света с него, татко й остава неотстъпчив – тя в никакъв случай няма да напусне страната с " чужденец ". Много се опасява и че тя в никакъв случай няма да се върне. Тогава тя се омъжва скрито за своя мексиканец. Но след няколко седмици брачният партньор, изплашен, непрекъснато следен от тайните служби на Кастро, бяга от Куба. Алина, напълно подвластта на отсъстващия, само че всесилен татко, изпада в редица нервни сривове и страда от анорексия – дотам, че скоро към този момент тежи не повече от 40 кг.
Алина се възвръща постепенно. Работи като манекенка в Хавана. И през 1993 година най-сетне се осмелява да направи немислимото. Качва се скрито, с перука и с испански акцент, на борда на аероплан на самолетна компания " Иберия " в посока Мадрид. Бягството й е деликатно квалифицирано от организация на изгнаници в Испания, както и от някогашния политически пандизчия Армандо Валадарес, който е съумял да напусне острова след повече от двадесет години зад решетките.
Дъщерята на Алина Мумин напуща Куба по-късно след интернационална акция в нейна отбрана. След години на заточение Алина се реалокира в Маями, в сърцето на Малката Хавана, историческия квартал на антикастризма. От Маями, където живее и до през днешния ден, тя постоянно се появява в пресата и по радиото. Изразява изрично позицията си против режима и пътува по света, с цел да упорства за народна власт в страната си. Не се колебае да упреква татко си и чичо си за тиранията, която постановат над кубинците. От всички деца на Фидел тя единствена се е осмелявала и продължава да се осмелява да въстава против своя родител!
Алина въпреки всичко се връща в Куба през лятото на 2014 година, с цел да навести умиращата си майка. За това е подложена на критика от някои от изгнаниците – в действителност безчет са тези, които по този начин и не са получили позволение да се върнат, с цел да видят за финален път родителите си в края на живота им.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (840)
Да се родиш в семейство на деспот – наказване или благословия?
Голяма част от историята на XX век може да бъде разказана през делата на диктаторите. Обожавани и ненавиждани, те поставят своя отпечатък върху орисите на цели нации. Но какви са били в дома си и по какъв начин са отглеждали децата си? Журналистът Жан-Кристоф Бризар и историкът Клод Кетел хвърлят друг взор върху историята на XX век, проследявайки живота на децата на някои от най-известните диктатори на миналото столетие в книгата си " Децата на диктаторите ".
XX век – векът на международните войни и на диктаторите, определили орисите на редица народи във всички краища на планетата. Немалка част от историята на предишния век е тясно обвързвана, даже писана, от деспотични диктатори, чиито имена към момента всяват боязън у милиони хора по света, а някои от наследниците им ръководят с желязна ръка и през днешния ден. Едновременно боготворени и ненавиждани, диктаторите оставят трайния си отпечатък върху орисите на цели нации, само че дали са по този начин жестоки и безкомпромисни вкъщи? Какви са били по отношение на децата и фамилията си? Как са отглеждали и възпитавали отрочетата си?
Отговори на тези въпроси получаваме от децата – законни или извънбрачни – на Йосиф Сталин, Бенито Мусолини, Франсиско Франко, Мао Дзъдун, Николае Чаушеску, Аугусто Пиночет, Фидел Кастро, Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи, Башар ал-Асад, Александър Лукашенко, Франсоа Дювалие, Мохамед Реза Пахлави, Ким Ир Сен и последвалите го Кин Чен Ир и Ким Чен Ун, Жан-Бедел Бокаса, Жозеф-Дезире Мобуту (по-известен като Мобуту Сесе Секо) и Хосни Мубарак. В книгата " Децата на диктаторите " журналистът Жан-Кристоф Бризар и историкът Клод Кетел разгласяват историите на тези привилегировани очевидци на изключителни исторически събития.
Бризар и Кетел се обръщат към разнообразни експерти по съответните диктатури – историци, геополитолози и опитни кореспонденти, с цел да оформят обособените глави в изданието. Мнозина от тях са живели във въпросните страни и към момента постоянно ги посещават. Те или преглеждат виталния път на всички деца на даден деспот, или избират някое съответно дете според от мястото му в фамилията и връзките с татко му. За да съберат информация от първа ръка, от време на време така наречен създатели на книгата се срещат с близки на фамилията на диктатора – както поддръжници, по този начин и съперници.
Действителните истории на децата на тези диктатори – по какъв начин са живели, до момента в който бащите им са диктували живота на нациите си, а и по-късно, когато към този момент не са били привилегировани, даже в противен случай – сигурно ще изненадат мнозина. Това, което не трябва да забравяме, е, че огромна част от тези деца са още живи и са наши съвременници. Защото предишното е още тук, а по какъв начин гледаме на него, значително дефинира сегашното и бъдещето.
В предговора на изданието съставителите обобщават: " Тези деца са били привилегировани очевидци на исторически събития. Споделяли са персоналните мигове на хората, пробвали да оформят XX век по собствен усет. Кой по-добре от тях би могъл да предложи нов взор към мъжете, постоянно представяни като чудовища ", допълвайки: " по едно и също време вкоренени в предишното и уверено обърнати към сегашното, орисите на тези мъже и дами рядко са обсъждани задълбочено. Но множеството от тях още са живи и не крият мнението си. "
Книгата е в превод от френски език на Гергана Стойчева. Корицата е дело на Фиделия Косева.
Жан-Кристоф Бризар е прочут кореспондент, експерт по геополитика от близо двадесет години. Работил е за " Нешънъл Джиографик " десетина години, от 2008 година прави репортажи и документални филми за френската телевизия най-много за диктатурите (Китай, Северна Корея, Туркменистан, Либия, и т.н.).
Клод Кетел е историк, някогашен теоретичен шеф на Мемориала в Кан. Наскоро разгласява " Десантът в Нормандия for Dummies " (Le Debarquement pour les Nuls – 2014) и " Ужасяващият лекар Петио, вманиачен или отговорен? " (L’Effrayant Docteur Petiot, fou ou coupable? –2014).
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Децата на диктаторите ", Жан-Кристоф Бризар и Клод Кетел (съставители)
Странният клан на Кастро
oт Хакобо Мачовер
Фидел Кастро се опълчва на преврата на военачалник Батиста през 1952 година Хвърлен е в пандиза, след това освободен след по-малко от две години. Избира изгнанието дружно с по-малкия си брат Раул. През декември 1956 година се връща скрито на острова, с цел да смъкна диктатурата. След две години партизанска война Фидел Кастро прогонва Батиста и взима властта през януари 1959 година През 1960 година Съединени американски щати постанова ембарго против Куба. Фидел Кастро национализира всич ки огромни компании и не разрешава свободната търговия. Възцаряват се беднотия и оскъдност, а емиграцията към Съединените щати доближава своя пик. През юли 2006 година здравето на Фидел се утежнява и в последна сметка той подава оставка през февруари 2008 година от поста на държавен глава, който минава към Раул. Фидел Кастро се е женил два пъти и е имал доста любовници. Приписват му над 10 деца – както законни, по този начин и извънбрачни...
В началото си животът на Фидел Кастро е безреден и оставя у него трайни следи. Майка му е доста набожна, само че не и пример на добродетели и честност. Баща му е нечовечен и некултурен мъж от Галисия, забогатял в Куба. Малкият Фидел се ражда, до момента в който майка му към момента е единствено държанка на татко му и негова готвачка. Така че Фидел е копеле, би трябвало да бъде прикрит, с цел да се избегне скандал. Дори го дават в друго семейство, надалеч от хорските очи. Баща му го припозна ва едвам през 1943 година, когато младежът е 17-годишен. Затова не е чудно, че Фидел има някои задръжки във връзка с фамилията.
" Фидел е нашият татко ", вика Раул Кастро пред събралите се офицери през юни 1989 година, тридесет години след кубинската гражданска война... Това е в действителност е обликът, който Лидер Максимо желае да се запечата в съзнанието на народа и на света: единствената му спътница е кубинският народ и неговите деца са кубинците, несъмнено.
Фиделито, колеблив сред татко си и новото си семейство
Фидел въпреки всичко пробва фамилния живот. През 1948 година се дами за Мирта Диас Баларт, момиче от семейство, което става доста авторитетно при режима на Батиста. На идната година към този момент е горделив татко на момченце – Фиделито. Но Мирта, омъжила се за Фидел преди началото на битката му против диктатурата, въобще не споделя революционните убеждения на мъжа си. През юли 1953 година за нападението на казармите Монкада в Сантяго де Куба, при което има десетки починали, Фидел е наказан на петнадесет години затвор. Помилван е през 1955 година, едвам след деветнайсет месеца. На конгреса на Кубинската република единствено един глас е срещу помилването, обещано от Батиста – гласът на Рафаел Диас Баларт, авторитетен член на държавното управление и... зет на Фидел! Ето за какво не е изненада, че Мирта подава молба за бракоразвод през 1953 година Лесно получава настойничество над детето, от което Фидел бързо се е отегчил, и се реалокира краткотрайно в Маями с него. Фидел не е склонен, желае да вземе сина си повече от боязън от политическото въздействие на семействотона брачната половинка си, в сравнение с от същинска бащина обич. Нещастният Фиделито претърпява три отвличания: родителите му се редуват да го отмъкват. Първо Фидел желае от някогашната си брачна половинка да му даде детето за седмици. Тя се съгласява – огромна неточност! Фидел отхвърля да го върне. Но вместо да се занимава с него, избира да го повери на близки другари. Отчаяна, Мирта също провежда похищение. През 1956 година, по време на разходка в парк в Мексико, трима въоръжени мъже отвличат детето и го предават на майка му. Накрая Фидел го взима за непрекъснато през 1959 година, откакто партизанската война и революцията завършват.
Фидел вижда огромно бъдеще за Фиделито. Естествено, кубинският водач театралничи с него пред фотографите. Дори си играят с войничета в жилището, който Кастро заема в хотел " Хилтън " (сега хотел " Хабана либре " ) в столицата малко след идването си на власт. Но скоро стартира да го крие и детето съвсем не се появява в медиите. Особено откакто през януари 1959 година Раул, полубратът на Фидел, е посочен за формален правоприемник, ако Фидел бъде застинат от злощастие. Според Хуан Санчес Рейналдо, някогашен офицер от персоналния конвой на Команданте, Фиделито живее повече при Раул, който усеща по-близък от Фидел. Именно под името Хосе Раул момчето е изпратено да учи в университета " Ломоносов " в Москва. Неколцина чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са натоварени с сигурността му. Когато се прибира вкъщи, Фиделито е назначен за шеф на Комисията по атомна сила. Но бързо е уволнен по незнайни аргументи – татко му прави секрети маневри. Накрая синът е подложен под домакински арест в края на 90-те години. Повече от четиридесет години Фиделито, законният огромен наследник, наследникът, за който мечтае всеки добър деспот, е пленник на татко си. Може би тъй като се е осмелил да поддържа връзки с майка си, която е в заточение в Мадрид от 1959 година, само че след 2006 година, след болестта на Фидел, посещава Куба за дълги интервали?
И въпреки всичко на 65 години Фиделито остава това, което постоянно е бил: добър наследник, смачкан от бащината фигура на Лидер Максимо. Без да таи яд, той продължава безусловно да идеализира всемогъщия си татко. Дори се пробва да му подражава физически, като си пуска брада. И се въздържа от всякаква рецензия. Невъзможно е да се каже дали всичко това е откровено, или Фиделито просто желае да си спести проблеми...
Алина, бодил в петата на Лидер Максимо
Докато е към момента с първата си брачна половинка Мирта, Фидел среща Нати Ревуелта, която към този момент е омъжена. От буйната им и загадка обич през 1956 година се ражда Алина Фернандес, която Фидел не припознава. " Копеле като мен " и " възвишена и далечна самодива " по думите на самата Алина. Невъзможна двойка, смазана от условията на властта, в чиято сянка пораства. Съпругът на Нати, лекар Фернандес, се съгласява да осинови детето, само че скоро отпътува в заточение в Съединени американски щати, с цел да избяга от режима. За да се увери, че детето в действителност му е щерка, Фидел праща една от своите полусестри да го прегледа. Бенките и родилно леке зад коляното удостоверяват, че Алина е Кастро. След като се твърди, Фидел отива понякога да я вижда, само че тя не знае, че й е татко. Когато става десетгодишна, бавачката разкрива истината и майка й може единствено да удостовери признанията: тя е щерка на Фидел.
" В този миг почувствах облекчение, че не съм щерка на " гусано ", на " червей ", както поддръжниците на Кастро назоваха изгнаниците – споделя Алина. – Не може да се каже, че Фидел беше татко, който виждах рядко. Постоянно го гледахме по малкия екран... " – прибавя саркастично тя. Всъщност Кастро вижда щерка си понякога, според от настроението си. Забравя я, след това ненадейно си помня за съществуването й и се появява по своя личен метод. Един ден взема решение да й подари нещо за рождения й ден: с внезапен жест й връчва кукла със своя облик, облечена в маслиненозелени облекла! Но не целува Алина – в никакъв случай няма и да я целуне.
Въпреки че Алина вижда рядко същинския си татко, въпреки всичко има право на редки привилегии. Част от следването й е в във Франция, в пансиона в Сен Жермен ан Ле, когато майка й е изпратена в Париж като посланик в кубинското посолство. Там научава френски и към момента го приказва идеално. Щом се връща в Хавана, Алина постъпва в учебно заведение, в което учат децата на номенклатурчиците. Чувства се неловко в това учебно заведение за привилегировани, в тази атмосфера на превземки дотам, че бунтарката оповестява на татко си от висотата на четиринадесетте си години желанието си да напусне страната. Фидел, несъмнено, й отхвърля това право. Но тя твърдо е " решила да не живее в затворено и изолирано мяс то, без книги, без свободна преса, без облекла, без въображение, без пари, заобиколена от шпиони и където трябваше да чакаш три часа на тротоара, с цел да получиш къшей самун ", както споделя в едно изявление. Алина моли за помощ Раул, полубрата на Фидел, " постоянно разполагаем на фамилията ". Постепенно в душата на момичето се настанява подозрението. Съученици, прия тели и познати от време на време й дават писма, които да занесе на татко си. Любопитната Алина най-после прочита посланията до Фидел и тогава открива всички недоволства на острова. " Хората мислеха, че съм пратеница. Това беше другата страна на монетата. "
Накрая неизбежното се случва – майка й Нати изпада в недружелюбност. Колкото и да се придържа към Партията и да работи неуморно в министерствата на режима, тя е отхвърлена. " Кастро се отнасяше към нея доста по-добре, когато беше курвата на брадатковеца, в сравнение с когато се трансформира в някогашната възлюбена на Командате " – написа Алина през 1998 година в автобиографията си ( " Фидел, татко ми " ). Тогава мъчно понася " двойния стандарт " в личното си семейство, който регистрира съществуването й, само че подценява майка й. Наистина в очите на всички Алина остава " дъщерята на ". Въпреки че, некадърен на каквато и да е страст, на какъвто и да е жест на обвързаност към Алина, както и към всички останали свои деца, Фидел я кара да го назовава Команданте и никога баща. Алина добре си е научила урока – през днешния ден го назовава Кастро!
В продължение на години Алина, непризнатата щерка, прави всичко допустимо да разсъни бащиния инстинкт на Фидел. Напразно. Колкото и лудории да прави, Кастро не реагира. Но все по този начин спорно Фидел е ревностен и със собственическо възприятие към щерка си. През 1980 година, когато Алина се влюбва в мексикански дипломатичес ки консултант и желае да пътува по света с него, татко й остава неотстъпчив – тя в никакъв случай няма да напусне страната с " чужденец ". Много се опасява и че тя в никакъв случай няма да се върне. Тогава тя се омъжва скрито за своя мексиканец. Но след няколко седмици брачният партньор, изплашен, непрекъснато следен от тайните служби на Кастро, бяга от Куба. Алина, напълно подвластта на отсъстващия, само че всесилен татко, изпада в редица нервни сривове и страда от анорексия – дотам, че скоро към този момент тежи не повече от 40 кг.
Алина се възвръща постепенно. Работи като манекенка в Хавана. И през 1993 година най-сетне се осмелява да направи немислимото. Качва се скрито, с перука и с испански акцент, на борда на аероплан на самолетна компания " Иберия " в посока Мадрид. Бягството й е деликатно квалифицирано от организация на изгнаници в Испания, както и от някогашния политически пандизчия Армандо Валадарес, който е съумял да напусне острова след повече от двадесет години зад решетките.
Дъщерята на Алина Мумин напуща Куба по-късно след интернационална акция в нейна отбрана. След години на заточение Алина се реалокира в Маями, в сърцето на Малката Хавана, историческия квартал на антикастризма. От Маями, където живее и до през днешния ден, тя постоянно се появява в пресата и по радиото. Изразява изрично позицията си против режима и пътува по света, с цел да упорства за народна власт в страната си. Не се колебае да упреква татко си и чичо си за тиранията, която постановат над кубинците. От всички деца на Фидел тя единствена се е осмелявала и продължава да се осмелява да въстава против своя родител!
Алина въпреки всичко се връща в Куба през лятото на 2014 година, с цел да навести умиращата си майка. За това е подложена на критика от някои от изгнаниците – в действителност безчет са тези, които по този начин и не са получили позволение да се върнат, с цел да видят за финален път родителите си в края на живота им.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (840)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ