Откъс от "Баница с локум" на Еди Румян
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Баница с локум " с създател Еди Румян, възложен от Издателство " Фама "
Еди Румян е роден през 1978 година. Възпитаник е на НФСГ, а по-късно приключва магистратура по промишлен мениджмънт в Стопанския Факултет на Технически Университет – София. Има изявления в списанията КРЪГ и GRANTA, уеб страницата Свободно поетическо общество, рубриката Binstory на Българското Национално Радио. Негови разкази са взели участие в литературни формати като Писателибезкниги, Пощенска кутия за приказки и други През 2018 разказът " Баница с локум " е отличен специфичната премия на почетното жури на състезанието " Агоп Мелконян "
Работни ползи: екселски таблици
Лични ползи: тенис, планинарство, ски, книги
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Шкембе от обич "
Ароматът на шкембе бе толкоз мощен, че дори и порите на пожълтелите соц тапети се бяха отворили до краен лимит, с цел да поемат повече от миризмата. На Ненчо обаче това не му направи усещане, когато влезе в жилището. В последния час нищо не му правеше усещане. Дори един тролей, който без малко да го сгази. Отключи и заключи напълно машинално, след това хвърли ключовете на дребното шкафче, освен това толкоз неумело, че улучи огледалото от горната страна и леко го пукна. Не обърна внимание и на този факт, смъкна си обувките, оставяйки ги в средата на коридора, тъй че всеки в тъмното би се препънал без изпитание.
След секунда се озова в кухнята, седна на един стол, а погледът му се зарея в нищото. Откакто бе влезнал, брат му бе изговорил най-малко десетина приказки, от които не бе чул нито една. Сега Павел бе застанал против него, изцяло учуден и стъписан, очевидно осъзнал, че връзката протичаше единствено в една посока.
- Ненчиии! – раздруса го той. – Казвай що се е случило? Лилянка?! К’во става бе, човек? Да не би
Ненчо се извърна към брат си, премигна няколко пъти, след това като че ли нещо в него прещрака и за пръв път погледът му даде да се разбере, че е наясно къде се намира.
- Лилянка е добре към този момент.
Павел, 120-килограмов българин, в чийто горделив тулум умерено можеше да се побере цяло агне, въздъхна по този начин шумно, че остатъците от коса по плешивото теме на Ненчо леко потрепериха.
- Уфф, брато, уплаши ме, почтено. Влизаш, крещя ти здрасти, приказвам ти нема никой насреща. Унесен си, все едно спиш. Същински сомнамбул, съществено.
- Аха – изтръгна се единствено от устата на Ненчо, каквото и да трябваше да значи това.
- Не ми ахкай, а си измий ръцете, че съм направил такова шкембе, че без пръсти ще останеш.
- Никакво шкембе няма да хапвам, Павле.
Пастта на брат му зина така, та човек би решил, че в този момент бе моментът скритото в търбуха му агне да потърси път за бягство.
- Ненчии, к’во се е случило?! Шкембе в никакъв случай не си отказвал, туй от деца ни е най-любимото ястие!
Ненчо очевидно подцени последната забележка и попита с еднакъв глас:
- Аз неприятен човек ли съм, Павле? Ама почтено.
Брат му по този начин сбърчи лице, че рунтавите му вежди се сляха в обща линия.
- К-к-какво? Що за приказка е туй? Абе на теб к’во ти става бе? Да не си пил късно? Ама май не си, аз мирис на ракия ловя през цялостен язовир място. – Той се наведе, прихвана брат си през рамената и още веднъж го разтресе. – К’во ти става бе, човек, все едно не си тук, а някъде другаде. И к’ви са тия въпроси?
- Въпросът ми беше доста елементарен – аз неприятен човек ли съм?
- Не знам дали си неприятен, но сигурно си вманиачен. Поне сега! Влиташ кат сомнамбул, приказваш необичайно а и шкембе не ти се яде. Казвай к’во има? Нещо с Лилянка, нали? Да не би докторът да ти е споделил нещо?
Ненчо поклати глава:
- Докторът сподели, че е постоянна все още. А за в бъдеще един господ знае.
- Е, тогава що изглеждаш така зле?
- Сигурно щото се усещам по този начин.
- К’воо?! Брат ми, туй не си ти, почтено. Да не си взимал някакви хапчета? Имам възприятието, че. абе все едно приказвам с различен човек, дето не го познавам.
- Кой знаe? Може и прав да се окажеш.
- Ето! Точно за това приказвам! Пак неадекватица ти излиза от устата. Казвай незабавно к’во се е случило, че най-после ще те ошамаря! Не се майтапя!
Ненчо погледна брат си, напъна се като че ли да се усмихне, но въобще не му се получи.
- При Лилянка са поставили една нова женица, по-възрастна. Надето. Тя е доста зле, сигурно няма да я бъде. Съпругът й бе пристигнал да я види. И не спря да й приказва от самото начало.
- Е, и?
- Ами просто чух какви й ги разправяше. А и тя на него. И Лилянка чу.
- Е, и? – недоумението на Павел растеше от ден на ден.
- Ами ние по този начин в никакъв случай не сме си говорили. Дори и на млади години. Дори и когато се взехме.
Челото на брат му се сбръчка толкоз, че рунтавата линия се изви по средата нагоре.
- Брат ми, ти изцяло си се смахнал бе? Чул си някакви застарели гълъбчета по какъв начин си гукат, по какъв начин едното скоро ще остане единствено. Хубаво. В смисъл не е хубаво, тъпо е. Ама теб к’во те вълнуват непознатите несгоди. Гледай си твоята.
- Ти май не ме разбираш
- Разбирам те и още по какъв начин! Видял си там някаква сцена трогателна, разчувствал си се, а след това си се и спихнал. Я се стегни! Гледай си твоята жена, туй де правят и приказват другите, си е тяхна работа!
- Ама аз тъкмо това върша. Точно моята жена виждам. И ме е боязън не толкоз, че ще я изгубя, а че ще остана самичък. Шейсетака към този момент пъдя, надали ще се откри да излъжа някоя младоженка още веднъж. Докато оня човек всичко би дал да бъде на мястото на жена си.
- Ахаа, а ти не би го направил? – усмихна се погрешно брат му.
- И през разум не ми минава. Че ти би ли?
- Хм, знам ли – поклати глава Павел, – за детето всичко бих
- Чакай, чакай – не приказваме за дете. Аз доста бих дал единствено да имам дете. Ама тук за индивида до теб приказваме.
- Прав си, Ненчи, в случай че би трябвало да ни пристигна и на нас с Петя такава пакост – по-добре да го отнесе тя, а не аз.
Душата с’а нема да си изкривявам. И ти к’во? Чу оня к’ви ги приказват и след това си сподели – ееей – туй е същинска обич, аз таквоз нещо не познавам.
- Ами да – тъкмо нещо сходно си рекох. И си е самата истина. Даже като бяхме млади и се пърцахме постоянно с Лилянка не мисля, че в миналото съм бил освен това от завързан към нея. А паднеше ли ми друга младоженка – амнистия нямаше.
- Е, обикновено. Прошка за младо агне – в никакъв случай, туй е неписан закон божи! Но при вас с Лилянка казусът е, че тя ялова излезе и по този начин и деца не отгледахте. Затова и в фамилията ви празнота остана незапълнена.
- То дали тя ялова, или аз безплоден – по този начин и не разбрахме. Ама в този момент туй нещо доста ме потриса.
- Кое нещо бре? Каквото си чул ли?
- Не тъкмо. В смисъл - до момента в който ги слушах тези на другото легло, си спомних защо си мислех аз, до момента в който пътувах към болничното заведение.
Павел не попита нищо, а единствено за следващ път сбръчка рунтавата линия в очакване.
- Мислех си по какъв начин по-бързо да мине свиждането, че по-скоро да се прибера тук, щото знам, че шкембе ще правиш
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1074)
Еди Румян е роден през 1978 година. Възпитаник е на НФСГ, а по-късно приключва магистратура по промишлен мениджмънт в Стопанския Факултет на Технически Университет – София. Има изявления в списанията КРЪГ и GRANTA, уеб страницата Свободно поетическо общество, рубриката Binstory на Българското Национално Радио. Негови разкази са взели участие в литературни формати като Писателибезкниги, Пощенска кутия за приказки и други През 2018 разказът " Баница с локум " е отличен специфичната премия на почетното жури на състезанието " Агоп Мелконян "
Работни ползи: екселски таблици
Лични ползи: тенис, планинарство, ски, книги
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Шкембе от обич "
Ароматът на шкембе бе толкоз мощен, че дори и порите на пожълтелите соц тапети се бяха отворили до краен лимит, с цел да поемат повече от миризмата. На Ненчо обаче това не му направи усещане, когато влезе в жилището. В последния час нищо не му правеше усещане. Дори един тролей, който без малко да го сгази. Отключи и заключи напълно машинално, след това хвърли ключовете на дребното шкафче, освен това толкоз неумело, че улучи огледалото от горната страна и леко го пукна. Не обърна внимание и на този факт, смъкна си обувките, оставяйки ги в средата на коридора, тъй че всеки в тъмното би се препънал без изпитание.
След секунда се озова в кухнята, седна на един стол, а погледът му се зарея в нищото. Откакто бе влезнал, брат му бе изговорил най-малко десетина приказки, от които не бе чул нито една. Сега Павел бе застанал против него, изцяло учуден и стъписан, очевидно осъзнал, че връзката протичаше единствено в една посока.
- Ненчиии! – раздруса го той. – Казвай що се е случило? Лилянка?! К’во става бе, човек? Да не би
Ненчо се извърна към брат си, премигна няколко пъти, след това като че ли нещо в него прещрака и за пръв път погледът му даде да се разбере, че е наясно къде се намира.
- Лилянка е добре към този момент.
Павел, 120-килограмов българин, в чийто горделив тулум умерено можеше да се побере цяло агне, въздъхна по този начин шумно, че остатъците от коса по плешивото теме на Ненчо леко потрепериха.
- Уфф, брато, уплаши ме, почтено. Влизаш, крещя ти здрасти, приказвам ти нема никой насреща. Унесен си, все едно спиш. Същински сомнамбул, съществено.
- Аха – изтръгна се единствено от устата на Ненчо, каквото и да трябваше да значи това.
- Не ми ахкай, а си измий ръцете, че съм направил такова шкембе, че без пръсти ще останеш.
- Никакво шкембе няма да хапвам, Павле.
Пастта на брат му зина така, та човек би решил, че в този момент бе моментът скритото в търбуха му агне да потърси път за бягство.
- Ненчии, к’во се е случило?! Шкембе в никакъв случай не си отказвал, туй от деца ни е най-любимото ястие!
Ненчо очевидно подцени последната забележка и попита с еднакъв глас:
- Аз неприятен човек ли съм, Павле? Ама почтено.
Брат му по този начин сбърчи лице, че рунтавите му вежди се сляха в обща линия.
- К-к-какво? Що за приказка е туй? Абе на теб к’во ти става бе? Да не си пил късно? Ама май не си, аз мирис на ракия ловя през цялостен язовир място. – Той се наведе, прихвана брат си през рамената и още веднъж го разтресе. – К’во ти става бе, човек, все едно не си тук, а някъде другаде. И к’ви са тия въпроси?
- Въпросът ми беше доста елементарен – аз неприятен човек ли съм?
- Не знам дали си неприятен, но сигурно си вманиачен. Поне сега! Влиташ кат сомнамбул, приказваш необичайно а и шкембе не ти се яде. Казвай к’во има? Нещо с Лилянка, нали? Да не би докторът да ти е споделил нещо?
Ненчо поклати глава:
- Докторът сподели, че е постоянна все още. А за в бъдеще един господ знае.
- Е, тогава що изглеждаш така зле?
- Сигурно щото се усещам по този начин.
- К’воо?! Брат ми, туй не си ти, почтено. Да не си взимал някакви хапчета? Имам възприятието, че. абе все едно приказвам с различен човек, дето не го познавам.
- Кой знаe? Може и прав да се окажеш.
- Ето! Точно за това приказвам! Пак неадекватица ти излиза от устата. Казвай незабавно к’во се е случило, че най-после ще те ошамаря! Не се майтапя!
Ненчо погледна брат си, напъна се като че ли да се усмихне, но въобще не му се получи.
- При Лилянка са поставили една нова женица, по-възрастна. Надето. Тя е доста зле, сигурно няма да я бъде. Съпругът й бе пристигнал да я види. И не спря да й приказва от самото начало.
- Е, и?
- Ами просто чух какви й ги разправяше. А и тя на него. И Лилянка чу.
- Е, и? – недоумението на Павел растеше от ден на ден.
- Ами ние по този начин в никакъв случай не сме си говорили. Дори и на млади години. Дори и когато се взехме.
Челото на брат му се сбръчка толкоз, че рунтавата линия се изви по средата нагоре.
- Брат ми, ти изцяло си се смахнал бе? Чул си някакви застарели гълъбчета по какъв начин си гукат, по какъв начин едното скоро ще остане единствено. Хубаво. В смисъл не е хубаво, тъпо е. Ама теб к’во те вълнуват непознатите несгоди. Гледай си твоята.
- Ти май не ме разбираш
- Разбирам те и още по какъв начин! Видял си там някаква сцена трогателна, разчувствал си се, а след това си се и спихнал. Я се стегни! Гледай си твоята жена, туй де правят и приказват другите, си е тяхна работа!
- Ама аз тъкмо това върша. Точно моята жена виждам. И ме е боязън не толкоз, че ще я изгубя, а че ще остана самичък. Шейсетака към този момент пъдя, надали ще се откри да излъжа някоя младоженка още веднъж. Докато оня човек всичко би дал да бъде на мястото на жена си.
- Ахаа, а ти не би го направил? – усмихна се погрешно брат му.
- И през разум не ми минава. Че ти би ли?
- Хм, знам ли – поклати глава Павел, – за детето всичко бих
- Чакай, чакай – не приказваме за дете. Аз доста бих дал единствено да имам дете. Ама тук за индивида до теб приказваме.
- Прав си, Ненчи, в случай че би трябвало да ни пристигна и на нас с Петя такава пакост – по-добре да го отнесе тя, а не аз.
Душата с’а нема да си изкривявам. И ти к’во? Чу оня к’ви ги приказват и след това си сподели – ееей – туй е същинска обич, аз таквоз нещо не познавам.
- Ами да – тъкмо нещо сходно си рекох. И си е самата истина. Даже като бяхме млади и се пърцахме постоянно с Лилянка не мисля, че в миналото съм бил освен това от завързан към нея. А паднеше ли ми друга младоженка – амнистия нямаше.
- Е, обикновено. Прошка за младо агне – в никакъв случай, туй е неписан закон божи! Но при вас с Лилянка казусът е, че тя ялова излезе и по този начин и деца не отгледахте. Затова и в фамилията ви празнота остана незапълнена.
- То дали тя ялова, или аз безплоден – по този начин и не разбрахме. Ама в този момент туй нещо доста ме потриса.
- Кое нещо бре? Каквото си чул ли?
- Не тъкмо. В смисъл - до момента в който ги слушах тези на другото легло, си спомних защо си мислех аз, до момента в който пътувах към болничното заведение.
Павел не попита нищо, а единствено за следващ път сбръчка рунтавата линия в очакване.
- Мислех си по какъв начин по-бързо да мине свиждането, че по-скоро да се прибера тук, щото знам, че шкембе ще правиш
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1074)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ