Откъс от "Аркадия" на Том Стопард
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Аркадия " с създател Том Стопард, възложен от Издателство " Лист "
Шедьовърът " Аркадия " – в книжарниците на България! Авторът на пиесата Том Стопард е притежател на " Оскар " и любимец за Нобел
С отпечатването на творбата издателство " Лист " отбелязва 80-годишнината на драматурга
Пиесата-шедьовър " Аркадия " от Том Стопард, уважаван като " най-великия жив драматург на Великобритрания ", към този момент е в българските книжарници.
И създателят, и заглавието са добре познати у нас. През 2001 година режисьорът Галин Стоев сложи " Аркадия " на сцената на Народния спектакъл и спектакълът му завоюва " Аскеер " за най-хубаво зрелище.
Публиката отвън театъра към този момент беше чувала името на Том Стопард около " Влюбеният Шекспир " – английският драматург е съсценарист на кино лентата и дружно с Марк Норман завоюва " Оскар " за работата си през 1998-а.
Когато " Аркадия " излиза от щемпел във Англия, Том Стопард е на 56 години. По това време към този момент е написал 27 театрални и десетина радиопиеси. След нея въображението му ще роди още 8 текста за слагане на сцена, както и забележителни сюжети, само че в центъра на цялото това обилие ще остане точно " Аркадия ". Самият създател я дефинира като най-значимото си произведение.
Мнозина споделят, че " Аркадия " е повече пиеса за четене, в сравнение с за гледане, тъй като на книга читателят може по-добре да улови нюансите в блестящия разговор, да се наслаждения на остроумните реплики, на подтекста и на комплицираните извивки на фабулата.
Пиесата е в две дейности, всичко се случва в салона на остарялото имение Сидли Парк в Дарбишър. През април 1809 година в него седят 14-годишната лейди Томасина Къвърли и нейният преподавател Септимъс Ходж. В същата стая, само че 180 години по-късно, беседват писателката Хана Джарвис и критикът Бърнард Найтингейл, дошъл да разкрие абсурда, разиграл се тук при гостуването на лорд Байрон.
В тези две паралелни истории - от началото на XIX век и от края на XX век създателят е заложил голям брой интелектуални клопки - скрити метафизичен и литературни цитати, математически и научни препратки.
С отпечатването на " Аркадия " амбициозното издателство " Лист " отбелязва 80-годишнината на колоса в драматургията. Сър Том, както мнозина се обръщат към него от двайсет години насам поради рицарската купа, дадена му от кралица Елизабет II, посрещна рождения си ден на 7 юли в чудесно здраве и компания от 500 посетители. И с концепция за нова пиеса!
Само обстоятелства
- Том Стопард е роден в Злин, Чехословакия, като Томаш Щрауслер.
- През 1939-а фамилията му бяга от нацистите и се преселва в Сингапур.
- По време на Втората международна война татко му умира в японски плен.
- След гибелта на бащата фамилията поема към Индия, след което се открива във Англия.
- Сред най-значимите пиеси на Стопард са също " Розенкранц и Гилденстерн са мъртви ", " Истинското нещо ", " Брегът на Утопията " и други
- Сценарист е и на " Бразилия ", " Ултиматумът на Борн ", " Империя на слънцето ".
- Макар името му да не се появява като сценарист в надписите на " Междузвездни войни: Епизод III – Отмъщението на Ситите " и " Индиана Джоунс и Последният кръстоносен поход " Том Стопард играе основна роля в основаването на разговорите.
- Името на Том Стопард се среща измежду любимците за Нобелова премия за литература на идното разпределяне на оценките.
24 години след написването й, тя излиза у нас в превод на Иглика Василева и с емблемата на " Лист ". Стилната корица на изданието е дело на корифея Кирил Златков.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
" Аркадия ", Том Стопард
Трета сцена
Класната стая. На идната заран. Присъстват: ТОМАСИНА, СЕПТИМЪС, ДЖЕЛЪБИ. Вече сме виждали тази сцена и преди: ТОМАСИНА седи до масата; СЕПТИМЪС чете писмо, което преди малко е получил; ДЖЕЛЪБИ, който преди малко е предал писмото, изчаква.
" Ложето на Ерос " стои отворена пред СЕПТИМЪС, дружно с други листове, върху които е писал. Папката му е върху масата. Плавт (костенурката) продължава да служи за преспапие. Сега върху масата има и една ябълка – по всичко проличава, същата от предходната сцена.
СЕПТИМЪС: (Без да подвига очи от писмото.) Защо спря?
(ТОМАСИНА е свела глава над лист хартия, урок по латински. Очевидно, че нещо се затруднява.)
ТОМАСИНА: Solio insessa... in igne... седнала върху трона... измежду пламъците... също и на един транспортен съд... sedebat regina... седеше кралицата.
СЕПТИМЪС: Джелъби, няма да има отговор. Благодаря ти.
(Той сгъва писмото и го пъхва сред страниците на " Ложето на Ерос ".)
ДЖЕЛЪБИ: Ще предам, сър.
ТОМАСИНА:...сладкото благоухание напразно... purpureis velis... посредством, със или от пурпурните платна...
СЕПТИМЪС: (Към ДЖЕЛЪБИ) Но ще имам нещо за пощата, в случай че обичаш.
ДЖЕЛЪБИ: (На тръгване) Разбира се, сър.
ТОМАСИНА:...приличаше като... на нещо... посредством, със или от влюбени... о, Септимъс!... musica tibiarum imperabat... като че тръбачите надуха по даден знак....
СЕПТИМЪС: " Засвириха " е по-добре.
ТОМАСИНА:...сребристите гребла... които браздяха океана... като че... сякаш в любовен...
СЕПТИМЪС: Много добре.
(Той взима ябълката. Откъсва дръжката и листата ù, след което ги слага върху масата. Изважда джобно ножче и отрязва едно парче. Докато дъвче, отрязва второ и го дава на костенурката.)
ТОМАСИНА: Regina reclinabat... кралицата бе полегнала... praeter descriptionem... неописуемо... в една златиста шатра... съвсем като Венера и въпреки всичко по-...
СЕПТИМЪС: Опитай се да вложиш малко повече лирика в превода.
ТОМАСИНА: Как бих могла, като такава липсва в оригинала.
СЕПТИМЪС: О, ти си имала критически заложби.
ТОМАСИНА: За кралицата Дидо ли става дума?
СЕПТИМЪС: Не.
ТОМАСИНА: Кой е поетът?
СЕПТИМЪС: Знаеш го.
ТОМАСИНА: Знам ли го?
СЕПТИМЪС: Не е римски стихотворец.
ТОМАСИНА: Да не би да е мистър Чейтър?
СЕПТИМЪС: По-скоро твоят превод звучи като Чейтър.
(СЕПТИМЪС взима писалката и продължава да си написа нещо.)
ТОМАСИНА: Знам кой е. Това е твоят другар Байрон.
СЕПТИМЪС: Лорд Байрон, в случай че обичаш.
ТОМАСИНА: Мамà е влюбена в лорд Байрон.
СЕПТИМЪС: (Погълнат от писането) Да. Глупости!
ТОМАСИНА: Не са нелепости. Нали ги видях двамата в градинския белведер.
(Перото на СЕПТИМЪС замръзва на място. Най-накрая благоволява да вдигне очи към нея.)
Лорд Байрон ù четеше една своя ирония, а мама се смееше с отметната обратно глава.
СЕПТИМЪС: Не е схванала сатирата, единствено е любезничела като пред гостенин.
ТОМАСИНА: Ужасно я е гняв на папà, задето е твърдо решен да преобрази парка, само че единствено това надали може да изясни любезността ù към този посетител. Днес слезе на закуска доста преди нормалния за нея час. Лорд Байрон беше извънредно занимателен. Дори те похвали, Септимъс.
СЕПТИМЪС: Така ли?
ТОМАСИНА: Каза, че си доста проницателен и че той знаел съвсем наизуст една твоя публикация в... о, забравих къде, само че ставаше дума за някаква книга, която се споделя " Турска госпожица ", и по какъв начин ти не би я дал даже на кучето си за вечеря.
СЕПТИМЪС: О, несъмнено и мистър Чейтър е участвал на закуската.
ТОМАСИНА: Разбира се. Той не е като някои други лентяи.
СЕПТИМЪС: Защото не го чакат уроци по латински, нито да поправя домашни по математика.
(Той измъква учебника на Томасина отдолу под Плавт и го плъзва по масата към нея.)
ТОМАСИНА: Да поправяш ли? Че какво толкоз съм сбъркала? (Поглежда в книгата.) Отличен минус? Пфу! За какво е този минус?
СЕПТИМЪС: За да знаеш различен път да не се престараваш и да не правиш повече, в сравнение с се желае.
ТОМАСИНА: Значи не си харесал моето изобретение, по този начин ли?
СЕПТИМЪС: Развихреното ти въображение към момента не значи изобретение.
ТОМАСИНА: И подигравката към момента не значи опровергаване.
(СЕПТИМЪС дописва страницата. Сгъва листа във формата на писмо. Слага разтопен восък, запечатва писмото и написа от горната страна. Междувременно...)
Държиш се жестоко с мен единствено тъй като мама обръща повече внимание на твоя другар. Добре, дано избягат, това няма да спре напредъка на науката. Според мен това е едно великолепно изобретение. Всяка седмица се мъча над твоите уравнения точка по точка: хиксове и игреци във всички вероятни алгебрични връзки, и всяка седмица те се свеждат да най-проста геометрия, като че ли светът на формите не съставлява нищо повече от дъги и ъгли. За Бога, Септимъс, щом съществува уравнение за синусоидната крива, значи би трябвало да има уравнение и за извивката на зюмбюла, а за какво не и на розата? Наистина ли имаме вяра, че природата се свежда до цифри?
СЕПТИМЪС: Да, имаме вяра.
ТОМАСИНА: Тогава за какво твоите уравнения разказват само формите, създадени от индивида?
СЕПТИМЪС: На този въпрос не мога да ти отговоря.
ТОМАСИНА: Така въоръжен, Господ Бог може да сътвори само долап.
СЕПТИМЪС: Той владее уравнения, които водят към неведоми безкрайности и там пътят им не можем да проследим.
ТОМАСИНА: Какъв страхливец! Трябва да работим от центъра към периферията на лабиринта. И ще стартираме с нещо просто. (Тя взима от масата листото от ябълката.) Ето, аз ще очертавам това листо и ще изведа неговото уравнение. А ти пък ще станеш прочут с това, че си бил мой преподавател, и славата ти ще се носи дълго откакто лорд Байрон ще бъде от дълго време заровен и пропуснат.
(СЕПТИМЪС завършва с писмото. Пъхва го в джоба си.)
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (780)
Шедьовърът " Аркадия " – в книжарниците на България! Авторът на пиесата Том Стопард е притежател на " Оскар " и любимец за Нобел
С отпечатването на творбата издателство " Лист " отбелязва 80-годишнината на драматурга
Пиесата-шедьовър " Аркадия " от Том Стопард, уважаван като " най-великия жив драматург на Великобритрания ", към този момент е в българските книжарници.
И създателят, и заглавието са добре познати у нас. През 2001 година режисьорът Галин Стоев сложи " Аркадия " на сцената на Народния спектакъл и спектакълът му завоюва " Аскеер " за най-хубаво зрелище.
Публиката отвън театъра към този момент беше чувала името на Том Стопард около " Влюбеният Шекспир " – английският драматург е съсценарист на кино лентата и дружно с Марк Норман завоюва " Оскар " за работата си през 1998-а.
Когато " Аркадия " излиза от щемпел във Англия, Том Стопард е на 56 години. По това време към този момент е написал 27 театрални и десетина радиопиеси. След нея въображението му ще роди още 8 текста за слагане на сцена, както и забележителни сюжети, само че в центъра на цялото това обилие ще остане точно " Аркадия ". Самият създател я дефинира като най-значимото си произведение.
Мнозина споделят, че " Аркадия " е повече пиеса за четене, в сравнение с за гледане, тъй като на книга читателят може по-добре да улови нюансите в блестящия разговор, да се наслаждения на остроумните реплики, на подтекста и на комплицираните извивки на фабулата.
Пиесата е в две дейности, всичко се случва в салона на остарялото имение Сидли Парк в Дарбишър. През април 1809 година в него седят 14-годишната лейди Томасина Къвърли и нейният преподавател Септимъс Ходж. В същата стая, само че 180 години по-късно, беседват писателката Хана Джарвис и критикът Бърнард Найтингейл, дошъл да разкрие абсурда, разиграл се тук при гостуването на лорд Байрон.
В тези две паралелни истории - от началото на XIX век и от края на XX век създателят е заложил голям брой интелектуални клопки - скрити метафизичен и литературни цитати, математически и научни препратки.
С отпечатването на " Аркадия " амбициозното издателство " Лист " отбелязва 80-годишнината на колоса в драматургията. Сър Том, както мнозина се обръщат към него от двайсет години насам поради рицарската купа, дадена му от кралица Елизабет II, посрещна рождения си ден на 7 юли в чудесно здраве и компания от 500 посетители. И с концепция за нова пиеса!
Само обстоятелства
- Том Стопард е роден в Злин, Чехословакия, като Томаш Щрауслер.
- През 1939-а фамилията му бяга от нацистите и се преселва в Сингапур.
- По време на Втората международна война татко му умира в японски плен.
- След гибелта на бащата фамилията поема към Индия, след което се открива във Англия.
- Сред най-значимите пиеси на Стопард са също " Розенкранц и Гилденстерн са мъртви ", " Истинското нещо ", " Брегът на Утопията " и други
- Сценарист е и на " Бразилия ", " Ултиматумът на Борн ", " Империя на слънцето ".
- Макар името му да не се появява като сценарист в надписите на " Междузвездни войни: Епизод III – Отмъщението на Ситите " и " Индиана Джоунс и Последният кръстоносен поход " Том Стопард играе основна роля в основаването на разговорите.
- Името на Том Стопард се среща измежду любимците за Нобелова премия за литература на идното разпределяне на оценките.
24 години след написването й, тя излиза у нас в превод на Иглика Василева и с емблемата на " Лист ". Стилната корица на изданието е дело на корифея Кирил Златков.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
" Аркадия ", Том Стопард
Трета сцена
Класната стая. На идната заран. Присъстват: ТОМАСИНА, СЕПТИМЪС, ДЖЕЛЪБИ. Вече сме виждали тази сцена и преди: ТОМАСИНА седи до масата; СЕПТИМЪС чете писмо, което преди малко е получил; ДЖЕЛЪБИ, който преди малко е предал писмото, изчаква.
" Ложето на Ерос " стои отворена пред СЕПТИМЪС, дружно с други листове, върху които е писал. Папката му е върху масата. Плавт (костенурката) продължава да служи за преспапие. Сега върху масата има и една ябълка – по всичко проличава, същата от предходната сцена.
СЕПТИМЪС: (Без да подвига очи от писмото.) Защо спря?
(ТОМАСИНА е свела глава над лист хартия, урок по латински. Очевидно, че нещо се затруднява.)
ТОМАСИНА: Solio insessa... in igne... седнала върху трона... измежду пламъците... също и на един транспортен съд... sedebat regina... седеше кралицата.
СЕПТИМЪС: Джелъби, няма да има отговор. Благодаря ти.
(Той сгъва писмото и го пъхва сред страниците на " Ложето на Ерос ".)
ДЖЕЛЪБИ: Ще предам, сър.
ТОМАСИНА:...сладкото благоухание напразно... purpureis velis... посредством, със или от пурпурните платна...
СЕПТИМЪС: (Към ДЖЕЛЪБИ) Но ще имам нещо за пощата, в случай че обичаш.
ДЖЕЛЪБИ: (На тръгване) Разбира се, сър.
ТОМАСИНА:...приличаше като... на нещо... посредством, със или от влюбени... о, Септимъс!... musica tibiarum imperabat... като че тръбачите надуха по даден знак....
СЕПТИМЪС: " Засвириха " е по-добре.
ТОМАСИНА:...сребристите гребла... които браздяха океана... като че... сякаш в любовен...
СЕПТИМЪС: Много добре.
(Той взима ябълката. Откъсва дръжката и листата ù, след което ги слага върху масата. Изважда джобно ножче и отрязва едно парче. Докато дъвче, отрязва второ и го дава на костенурката.)
ТОМАСИНА: Regina reclinabat... кралицата бе полегнала... praeter descriptionem... неописуемо... в една златиста шатра... съвсем като Венера и въпреки всичко по-...
СЕПТИМЪС: Опитай се да вложиш малко повече лирика в превода.
ТОМАСИНА: Как бих могла, като такава липсва в оригинала.
СЕПТИМЪС: О, ти си имала критически заложби.
ТОМАСИНА: За кралицата Дидо ли става дума?
СЕПТИМЪС: Не.
ТОМАСИНА: Кой е поетът?
СЕПТИМЪС: Знаеш го.
ТОМАСИНА: Знам ли го?
СЕПТИМЪС: Не е римски стихотворец.
ТОМАСИНА: Да не би да е мистър Чейтър?
СЕПТИМЪС: По-скоро твоят превод звучи като Чейтър.
(СЕПТИМЪС взима писалката и продължава да си написа нещо.)
ТОМАСИНА: Знам кой е. Това е твоят другар Байрон.
СЕПТИМЪС: Лорд Байрон, в случай че обичаш.
ТОМАСИНА: Мамà е влюбена в лорд Байрон.
СЕПТИМЪС: (Погълнат от писането) Да. Глупости!
ТОМАСИНА: Не са нелепости. Нали ги видях двамата в градинския белведер.
(Перото на СЕПТИМЪС замръзва на място. Най-накрая благоволява да вдигне очи към нея.)
Лорд Байрон ù четеше една своя ирония, а мама се смееше с отметната обратно глава.
СЕПТИМЪС: Не е схванала сатирата, единствено е любезничела като пред гостенин.
ТОМАСИНА: Ужасно я е гняв на папà, задето е твърдо решен да преобрази парка, само че единствено това надали може да изясни любезността ù към този посетител. Днес слезе на закуска доста преди нормалния за нея час. Лорд Байрон беше извънредно занимателен. Дори те похвали, Септимъс.
СЕПТИМЪС: Така ли?
ТОМАСИНА: Каза, че си доста проницателен и че той знаел съвсем наизуст една твоя публикация в... о, забравих къде, само че ставаше дума за някаква книга, която се споделя " Турска госпожица ", и по какъв начин ти не би я дал даже на кучето си за вечеря.
СЕПТИМЪС: О, несъмнено и мистър Чейтър е участвал на закуската.
ТОМАСИНА: Разбира се. Той не е като някои други лентяи.
СЕПТИМЪС: Защото не го чакат уроци по латински, нито да поправя домашни по математика.
(Той измъква учебника на Томасина отдолу под Плавт и го плъзва по масата към нея.)
ТОМАСИНА: Да поправяш ли? Че какво толкоз съм сбъркала? (Поглежда в книгата.) Отличен минус? Пфу! За какво е този минус?
СЕПТИМЪС: За да знаеш различен път да не се престараваш и да не правиш повече, в сравнение с се желае.
ТОМАСИНА: Значи не си харесал моето изобретение, по този начин ли?
СЕПТИМЪС: Развихреното ти въображение към момента не значи изобретение.
ТОМАСИНА: И подигравката към момента не значи опровергаване.
(СЕПТИМЪС дописва страницата. Сгъва листа във формата на писмо. Слага разтопен восък, запечатва писмото и написа от горната страна. Междувременно...)
Държиш се жестоко с мен единствено тъй като мама обръща повече внимание на твоя другар. Добре, дано избягат, това няма да спре напредъка на науката. Според мен това е едно великолепно изобретение. Всяка седмица се мъча над твоите уравнения точка по точка: хиксове и игреци във всички вероятни алгебрични връзки, и всяка седмица те се свеждат да най-проста геометрия, като че ли светът на формите не съставлява нищо повече от дъги и ъгли. За Бога, Септимъс, щом съществува уравнение за синусоидната крива, значи би трябвало да има уравнение и за извивката на зюмбюла, а за какво не и на розата? Наистина ли имаме вяра, че природата се свежда до цифри?
СЕПТИМЪС: Да, имаме вяра.
ТОМАСИНА: Тогава за какво твоите уравнения разказват само формите, създадени от индивида?
СЕПТИМЪС: На този въпрос не мога да ти отговоря.
ТОМАСИНА: Така въоръжен, Господ Бог може да сътвори само долап.
СЕПТИМЪС: Той владее уравнения, които водят към неведоми безкрайности и там пътят им не можем да проследим.
ТОМАСИНА: Какъв страхливец! Трябва да работим от центъра към периферията на лабиринта. И ще стартираме с нещо просто. (Тя взима от масата листото от ябълката.) Ето, аз ще очертавам това листо и ще изведа неговото уравнение. А ти пък ще станеш прочут с това, че си бил мой преподавател, и славата ти ще се носи дълго откакто лорд Байрон ще бъде от дълго време заровен и пропуснат.
(СЕПТИМЪС завършва с писмото. Пъхва го в джоба си.)
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (780)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ