В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Александър Велики, с

В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Александър Велики ", с авторНикос Казандзакис, възложен от Издателска къща " Сиела "

" Александър Велики " от Никос Казандзакис за пръв път на български! Луксозното издание е в духа на познатата у нас и станала към този момент класика " В дворците на Кносос ".

Александър Македонски е една от най-магнетичните и пленяващи въображението фигури в международната история. Герой, популярен военачалник, цар, мистик, мисионер, потомък на Херакъл, той самият е легенда. Грък с извънреден живот, пресъздаден брилянтно от различен, не по-малко именит потомък на Олимп – Никос Казандзакис.

За първи път на български език в първокласно издание с твърди корици се повява " Александър Велики " – младежки разказ в духа на добре познатата и трансформирала се в класика " В дворците на Кносос ".

Съдбата на древногръцкия държател е предадена от гледната точка на младия Стефан – момче, което израства дружно с Александър, а по-късно става негов офицер и го следва в походите му из далечни земи. Казандзакис бяга от клишето и построява жизнерадостен, многопластов облик на античния военачалник – по едно и също време непосредствен до историческите източници и въпреки всичко плод на персоналната философия на създателя на " Аскетика ", " Братоубийците " и " Алексис Зорбас ".

История, подобаваща за дребни и огромни, която се трансформира в паметен урок по подвиг и чест, " Александър Велики " от Никос Казандзакис е майсторско комбиниране на биография и приказка, което напомня силата на фантазиите да се реализира невъзможното.

Никос Казандзакис е най-известният гръцки публицист и мъдрец на 20. век. Поет, есеист и мъдрец, измежду най-известните му произведения са " Алексис Зорбас ", " Капитан Михалис ", " Последното прелъщение ", " В дворците на Кносос " и " Аскетика ".

Из " Александър Велики " от Никос Казандзакис

– Стефане! Стефане!
Малката Алка беше подала палавата си главица през открехнатата врата на къщата. Косите ѝ бяха черни и къдрави, привързани с тънка розова панделка. Очите ѝ – огромни и любознателни.
Тя викаше Стефан, момчето, което стоеше на отсрещния предел.

Днес той беше облякъл празничните си облекла – светлосин хитон1, закопчан върху дясното му рамо със сребърна фибула.

Неговите коси също бяха черни и къдрави. Беше висок и слаб, кожата му беше загоряла от слънцето. Яките мишци и мощните крайници издаваха, че това момче упражнява постоянно тялото си и несъмнено е измежду първенците в битката и бягането.

В оня миг той беше подпрял десния си крайник върху един огромен камък и се беше навел да завърже сандала си.

– Стефане! Стефане, не ме ли чуваш? – още веднъж извика нетърпеливото момиченце.
Стефан се обърна. Щом видя Алка, лицето му засия.
– Добър ден, Алке! – извика той. – Как си?
– Къде отиваш, Стефане? Защо си облякъл празничните си облекла?
– Днес имаме празник! – отвърна Стефан. Той към този момент беше завързал сандала си и в този момент приглаждаше дългите си коси, които се бяха разпилели над хубавото му почерняло лице.

– Какъв празник? Тази заран татко ми също излезе доста рано дружно със остарелия генерал2 Антипатър. Твоят татко потегли с тях и носеше онази огромна кутия с медикаментите Къде отидоха? Да не би отново на война?
Стефан се засмя.
– Колко си любопитна, Алке! Всичко искаш да знаеш.

– Разбира се – отвърна Алка, леко наранена. – Всичко желая да знам. Да не мислиш, че като съм момиче, би трябвало да си заставам непрекъснато у дома и да играя на кукли? Нали не си не запомнил, че съм единственото дете на капитан Неарх?
– Олеле! Капитанската щерка! – възкликна Стефан през смях.

– Не ми се смей! Вече съм огромна и вървя в гимназиона3 дружно с момчетата. Тичам, хвърлям диск, мятам копие, а завчера, в случай че не си не запомнил, победих и теб на тичане.

Стефан се изчерви и наведе засрамено глава. Завчера това момиченце в действителност го беше победило и от този момент приятелите му подвикваха насмешливо: " Алка, някакво си момиче, съумя да те победи, не те ли е позор! ". Стефан се беше заклел, че скоро отново ще се състезава с нея, с цел да я победи и да измие срама си. Вече втори ден той не преставаше да тича и да се приготвя.

Завърза небрежно другия си сандал и понечи да тръгне.
– Аз ще потеглям! – сподели. – Бързам.
– Никъде няма да вървиш, преди да си ми споделил къде отиваш! – сподели Алка и пристъпи уверено напред, заставайки измежду улицата.
Бузите ѝ бяха поруменели, огромните ѝ черни очи блестяха.
– Добре, добре – усмихна се Стефан. – Не се ядосвай. Ще ти кажа.
– Казвай!

– Ето какво. Вчера доведоха един див кон от Тесалия. Главата му е грамадна като на вол и по тази причина го назовават Буцефал4. Днес всички генерали ще се съберат в гимназиона, с цел да се надпреварват кой ще успее да го укроти и да го яхне. Царят също ще бъде там.
– Ами Александър? – попита въодушевено Алка.
– Че къде без него! – гордо отвърна Стефан.
– Той също ли ще се състезава?

– Едва ли. Няма да му разрешат. Още е доста млад, не може да се мери с генералите!
– Как по този начин млад? – възрази Алка. – Той е на петнайсет години, цели пет години по-голям от тебе. Същински мъж! Ако му разрешат, ще видиш
– Какво ще видя?
– Че той ще победи! Ще победи! – извика възторжено Алка. – Ще яхне Буцефал!

– Дано! – измънка Стефан несигурно. – Дано
– Какво! Не вярваш ли? Като видиш, ще повярваш. Искам да те помоля за нещо.
– Кажи, Алке.
– Като се върнеш, да дойдеш и да ми разкажеш. Чу ли?
– Бъди спокойна, Алке. Ще ти опиша всичко... Довиждане!
– Довиждане, Стефане!

Стефан се затича, а Алка го гледаше и се любуваше на леките му гъвкави придвижвания.
– Хей, Стефане! – извика тя. – Стефане!
Момчето се обърна. Алка се разсмя и сподели закачливо:
– Ако завчера беше тичал толкоз бързо, нямаше да те победя!

Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1121)