Откъс от "Аламут" на Владимир Бартол
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Аламут " с създател Владимир Бартол, възложен от Издателство " Парадок "
Романът на Владимир Бартол " Аламут ", въодушевил " Голият обяд " на Уилям Бъроуз и поредицата видеоигри Assassin`s Creed, излиза на български език на 27 септември като част от портфолиото с типичен европейски романи от ХХ век на издателство " Парадокс ".
" Аламут " е най-популярната словенска литературна творба в международен мащаб, издавана над 70 пъти на над 30 езика. Романът излиза на бял свят през 1938 година и се смята за притча на италианския фашизъм и репресиите на режима над словенското малцинство в Италия – тематика, залегнала и в други творби на създателя. Първото издание на " Аламут " иронично е отдадено на Бенито Мусолини, а по-късно Бъроуз го употребява като ентусиазъм, пишейки " Голият обяд ".
Действието в книгата се развива през ХІ век на територията на тогавашна Персия и възкресява историята на Хасан ибн Сабах, шиитски нравствен лидер, предприемач, академик, ересиарх, мистик, палач, монах, политически бунтовник и учредител и първи Велик занаятчия на ордена на федаините-асасини, съученик на Омар Хаям и Низам ал Мулк, по-късния Велик везир на Селджукската империя и първа видна жертва на асасините.
Владимир Бартол (1903 – 1967 г.) е роден в Триест и е измежду водещите словенски интелектуалци, приет за един от огромните класици в словенската литература. През 20-те години на предишния век следва философия, теология, биология и логика на психиката в Париж и Любляна. Нарежда се измежду първите, разпространявали концепциите на Фройд в някогашна Югославия. По време на Втората международна война Бартол взима присъединяване в съпротивата против нацистката окупация на Югославия.
превод Александра Ливен и Георги Стойчев
художник на корицата Живко Петров
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
" Аламут ", Владимир Бартол
Синът на висшия стопанин беше умъртвил даята на Хузестан! На другия ден цялостен Аламут говореше единствено за това. Никой не знаеше по какъв начин тъкмо се популяризира тази вест. Вестоносецът я сподели на първо време на великите даи, които незабавно го водиха при Хасан. Може би тогава някой от даите, които стояха наоколо, я бе дочул, а може би самите велики даи я бяха издали несъзнателно на някого по пътя. Всички схванаха за станалото, по тази причина беше безсмислено да го крият от вярващите.
Ибн Тахир дълго чака Хасан да го одобри. Върховният стопанин искаше да разбере всичко за убийството, по тази причина дълго разпитва пратеника.
– Гълъб донесе заповедта ти в Зур Гумбадан, Сеидуна. Тогава Къзъл Сарък ни обсаждаше към този момент от една седмица. Разруши всички по-малки твърдини, а по-късно с двайсет хиляди бойци разруши лагер пред нашата цитадела. Каза ни да си тръгнем свободно, само че великият дая отклони предлагането. Ала Хюсеин, твоят наследник, изиска да предадем крепостта. Затова Алкеини те помоли да наредиш какво да стори с него. Ти заповяда да го оковат. Алкеини му заяви това, като очакваше самичък да се съобщи. Хюсеин обаче подивя от яд: " На татко ми си ме предал, куче такова! ". Извади сабя и закла нашия пълководец.
– Какво направихте с килъра?
– Оковахме го и го затворихме в подземието. Шейх Абдул Малик бен Аташ пое командването на крепостта.
– Какво е ситуацията в нея?
– Трудно, господарю. Водата не стига, а и храната е на изчерпване. Имаме повече от три хиляди души в крепостта. Целият народ на Хузестан е с нас. Но проклетият Къзъл Сарък е нечовечен и всички се опасяват от него. Затуй не чакаме огромна помощ от тях.
Хасан го освободи. Сега още веднъж беше корав и целеустремен.
– Какво ще правиш със сина си, Ибн Сабах? – попита Бозорг Омид.
– Ще го съдят съгласно нашите закони.
С тези думи освободи великите даи и повика Ибн Тахир.
– Как вървят нещата с Ал Газали?
– Почти цяла нощ го изучавах, Сеидуна.
– Добре, знаеш ли какво е станало в Хузестан?
Ибн Тахир го погледна и видя нови бръчки по лицето му.
– Знам, Сеидуна.
– Какво би направил на мое място?
Ибн Тахир го погледна с явен, ярък взор:
– Бих направил това, което повелява законът.
– Ти си същински Знаеш ли кой е Иблис?
– Иблис е злият дух, изкушил първите хора.
– Той е освен това. Иблис е изменник, изоставил господаря си и негов върл зложелател.
Ибн Тахир кимна.
– Който съобщи вярното обучение и е негов зложелател, е родственик на Иблис. Защото същинското обучение е учението на Аллах. И единствено едно обучение е същинско.
– Да, исмаилитското.
– Правилно. Познаваш ли някого, който е напуснал нашето обучение и е станал негов върл зложелател?
Ибн Тахир го погледна в очите, с цел да отгатне мисълта му.
– Да не би да имаш поради великия везир?
– Да, този, който умъртви дядо ти, задето зачиташе нашето обучение. Той е нашият Иблис и нашият злобен дух. Ти бъди нашият архангел и отмъстител за дядо си. Приготви меча си!
Ибн Тахир стисна юмруци. Изправи се като кипарис пред Хасан.
– Мечът е подготвен, Сеидуна.
– Знаеш ли пътя от Рей до Багдад?
– Познавам го. Родом съм от град Сава, който лежи около него.
– Тогава слушай. Ще тръгнеш на път. Ще отидеш в Рей и оттова през Сава и Хамадан до Нехавенд. Но не отивай в бащиния си дом! Защото през целия път би трябвало да мислиш единствено за едно: по какъв начин да изпълниш задачата си. Навсякъде бъди деликатен и разпитвай къде се намира и какво счита да прави великият везир. Получих новини, че в Нехавенд събира огромна армия срещу нас и срещу противника си в Исфахан Тадж ал Мулк. Разбираш ли ме? Ал Газали е негов другар. Отсега ти ще бъдеш ученикът на Газали – Осман, който му носи молба от своя преподавател. Затова вземи и неговата книга със себе си. Тук ти давам черното облекло, което носят сунитските възпитаници, а тук торбичка с пари за път и писмо за великия везир. Печатът, който виждаш върху него, ще ти отваря вратите.
Ибн Тахир пое черните облекла от ръцете на Хасан и ги огледа с някакво радостно неспокойствие. Кесията скри в пояса си, а свитъка под мантията.
– При Хаким си научил по какъв начин да се държиш пред великия везир. Когато тръгнеш от Аламут, ще вземеш нещата, които ти давам. Извън крепостта ще се преоблечеш на скришно място и ще хвърлиш всичко, което може да те издаде. Познавам Низам ал Мулк. Разбере ли, че те изпраща Ал Газали, ще те одобри с наслада. Сега слушай добре! В това запечатано писмо е скрита дълга, остра кама. Преди да предадеш на везира свитъка, скрито извади камата от него. Докато везирът отваря писмото, крепко го намушкай с острието във врата. Ако забележиш единствено капка кръв, знай, че си съумял. Но внимавай да не се нараниш преди този момент. Защото краят на камата е намазан със страшна отрова. Ако единствено се одраскаш, няма да изпълниш задачата и вечно ще изгубиш парадайса, в който толкоз искаш да попаднеш.
Ибн Тахир слушаше бледен, само че със сияещи очи.
– А след това какво да направя?
– После след това се остави на милостта на Аллах. Портите на парадайса ще бъдат отворени за теб и никой няма да може да ти ги отнеме. Меките възглавници са подредени на килимите и там те чака Мириям, обградена от своите и твои слугини. Ако паднеш, ще паднеш напряко в нейните прегръдки. Разбра ли ме?
– Разбрах те, Сеидуна.
Ибн Тахир се наведе и бързо целуна ръка на Хасан.
Хасан потрепери. Ибн Тахир беше прекомерно ангажиран със себе си, с цел да забележи това. След това господарят се приближи до една лавица и взе от нея златната кутийка, която Ибн Тахир към този момент познаваше. Отвори я и извади няколко топчета, които уви в парче плат.
– Ето ти, за всяка вечер. Ще бъдеш все по-близо до парадайса. Но внимавай да запазиш последното до часа, когато отидеш при везира. Бъди деликатен. Защото те са ключът, който ще ти отвори портите на парадайса.
Положи ръце на раменете му.
– Сега тръгвай, сине мой.
Объркан, бледен, горделив и неизмеримо разчувствуван, Ибн Тахир си потегли. Хасан го гледаше, до момента в който не изчезна зад завесата. След това се хвана за сърцето. Не му стигаше въздух. Изкачи се бързо на върха на кулата и вдиша надълбоко.
– Време беше – сподели си.
" Сега би било добре да умра ", намерения. Само един хладнокръвен скок през стената и всичко щеше да свърши. Но кой знае къде щеше да се разсъни по-късно?
Снощи, когато разбра за убийството на Алкеини, бе необикновено покрай тази крачка. Великите даи дълго не можаха да го свестят. Когато пристигна на себе си, първата му мисъл беше, че се е оказал в някакъв различен свят. Обзе го вманиачен боязън, сподели си: " Значи и след гибелта има нещо ".
Беше ужасèн от живота си. Разбираше, че всичко, което беше правил приживе, след гибелта се превръщаше в едно огромно нищо. Само гласът на двамата му другари го върна в действителността.
След момент още веднъж беше мощен. Слава на Аллах, слабостта отмина. Освободи великите даи. Хюсеин Алкеини, дясната му ръка, мъртъв, погубен от личния му наследник! Законът ще се ползва безмилостно. Ибн Тахир трябваше да върви. Написа няколко думи в писмото и го запечата. Взе кама с острие като шило, което доста приличаше на химикалка, и го натопи в отрова. Сложи го да се суши. След това се хвърли върху леглото и заспа като мъртъв.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (806)
Романът на Владимир Бартол " Аламут ", въодушевил " Голият обяд " на Уилям Бъроуз и поредицата видеоигри Assassin`s Creed, излиза на български език на 27 септември като част от портфолиото с типичен европейски романи от ХХ век на издателство " Парадокс ".
" Аламут " е най-популярната словенска литературна творба в международен мащаб, издавана над 70 пъти на над 30 езика. Романът излиза на бял свят през 1938 година и се смята за притча на италианския фашизъм и репресиите на режима над словенското малцинство в Италия – тематика, залегнала и в други творби на създателя. Първото издание на " Аламут " иронично е отдадено на Бенито Мусолини, а по-късно Бъроуз го употребява като ентусиазъм, пишейки " Голият обяд ".
Действието в книгата се развива през ХІ век на територията на тогавашна Персия и възкресява историята на Хасан ибн Сабах, шиитски нравствен лидер, предприемач, академик, ересиарх, мистик, палач, монах, политически бунтовник и учредител и първи Велик занаятчия на ордена на федаините-асасини, съученик на Омар Хаям и Низам ал Мулк, по-късния Велик везир на Селджукската империя и първа видна жертва на асасините.
Владимир Бартол (1903 – 1967 г.) е роден в Триест и е измежду водещите словенски интелектуалци, приет за един от огромните класици в словенската литература. През 20-те години на предишния век следва философия, теология, биология и логика на психиката в Париж и Любляна. Нарежда се измежду първите, разпространявали концепциите на Фройд в някогашна Югославия. По време на Втората международна война Бартол взима присъединяване в съпротивата против нацистката окупация на Югославия.
превод Александра Ливен и Георги Стойчев
художник на корицата Живко Петров
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
" Аламут ", Владимир Бартол
Синът на висшия стопанин беше умъртвил даята на Хузестан! На другия ден цялостен Аламут говореше единствено за това. Никой не знаеше по какъв начин тъкмо се популяризира тази вест. Вестоносецът я сподели на първо време на великите даи, които незабавно го водиха при Хасан. Може би тогава някой от даите, които стояха наоколо, я бе дочул, а може би самите велики даи я бяха издали несъзнателно на някого по пътя. Всички схванаха за станалото, по тази причина беше безсмислено да го крият от вярващите.
Ибн Тахир дълго чака Хасан да го одобри. Върховният стопанин искаше да разбере всичко за убийството, по тази причина дълго разпитва пратеника.
– Гълъб донесе заповедта ти в Зур Гумбадан, Сеидуна. Тогава Къзъл Сарък ни обсаждаше към този момент от една седмица. Разруши всички по-малки твърдини, а по-късно с двайсет хиляди бойци разруши лагер пред нашата цитадела. Каза ни да си тръгнем свободно, само че великият дая отклони предлагането. Ала Хюсеин, твоят наследник, изиска да предадем крепостта. Затова Алкеини те помоли да наредиш какво да стори с него. Ти заповяда да го оковат. Алкеини му заяви това, като очакваше самичък да се съобщи. Хюсеин обаче подивя от яд: " На татко ми си ме предал, куче такова! ". Извади сабя и закла нашия пълководец.
– Какво направихте с килъра?
– Оковахме го и го затворихме в подземието. Шейх Абдул Малик бен Аташ пое командването на крепостта.
– Какво е ситуацията в нея?
– Трудно, господарю. Водата не стига, а и храната е на изчерпване. Имаме повече от три хиляди души в крепостта. Целият народ на Хузестан е с нас. Но проклетият Къзъл Сарък е нечовечен и всички се опасяват от него. Затуй не чакаме огромна помощ от тях.
Хасан го освободи. Сега още веднъж беше корав и целеустремен.
– Какво ще правиш със сина си, Ибн Сабах? – попита Бозорг Омид.
– Ще го съдят съгласно нашите закони.
С тези думи освободи великите даи и повика Ибн Тахир.
– Как вървят нещата с Ал Газали?
– Почти цяла нощ го изучавах, Сеидуна.
– Добре, знаеш ли какво е станало в Хузестан?
Ибн Тахир го погледна и видя нови бръчки по лицето му.
– Знам, Сеидуна.
– Какво би направил на мое място?
Ибн Тахир го погледна с явен, ярък взор:
– Бих направил това, което повелява законът.
– Ти си същински Знаеш ли кой е Иблис?
– Иблис е злият дух, изкушил първите хора.
– Той е освен това. Иблис е изменник, изоставил господаря си и негов върл зложелател.
Ибн Тахир кимна.
– Който съобщи вярното обучение и е негов зложелател, е родственик на Иблис. Защото същинското обучение е учението на Аллах. И единствено едно обучение е същинско.
– Да, исмаилитското.
– Правилно. Познаваш ли някого, който е напуснал нашето обучение и е станал негов върл зложелател?
Ибн Тахир го погледна в очите, с цел да отгатне мисълта му.
– Да не би да имаш поради великия везир?
– Да, този, който умъртви дядо ти, задето зачиташе нашето обучение. Той е нашият Иблис и нашият злобен дух. Ти бъди нашият архангел и отмъстител за дядо си. Приготви меча си!
Ибн Тахир стисна юмруци. Изправи се като кипарис пред Хасан.
– Мечът е подготвен, Сеидуна.
– Знаеш ли пътя от Рей до Багдад?
– Познавам го. Родом съм от град Сава, който лежи около него.
– Тогава слушай. Ще тръгнеш на път. Ще отидеш в Рей и оттова през Сава и Хамадан до Нехавенд. Но не отивай в бащиния си дом! Защото през целия път би трябвало да мислиш единствено за едно: по какъв начин да изпълниш задачата си. Навсякъде бъди деликатен и разпитвай къде се намира и какво счита да прави великият везир. Получих новини, че в Нехавенд събира огромна армия срещу нас и срещу противника си в Исфахан Тадж ал Мулк. Разбираш ли ме? Ал Газали е негов другар. Отсега ти ще бъдеш ученикът на Газали – Осман, който му носи молба от своя преподавател. Затова вземи и неговата книга със себе си. Тук ти давам черното облекло, което носят сунитските възпитаници, а тук торбичка с пари за път и писмо за великия везир. Печатът, който виждаш върху него, ще ти отваря вратите.
Ибн Тахир пое черните облекла от ръцете на Хасан и ги огледа с някакво радостно неспокойствие. Кесията скри в пояса си, а свитъка под мантията.
– При Хаким си научил по какъв начин да се държиш пред великия везир. Когато тръгнеш от Аламут, ще вземеш нещата, които ти давам. Извън крепостта ще се преоблечеш на скришно място и ще хвърлиш всичко, което може да те издаде. Познавам Низам ал Мулк. Разбере ли, че те изпраща Ал Газали, ще те одобри с наслада. Сега слушай добре! В това запечатано писмо е скрита дълга, остра кама. Преди да предадеш на везира свитъка, скрито извади камата от него. Докато везирът отваря писмото, крепко го намушкай с острието във врата. Ако забележиш единствено капка кръв, знай, че си съумял. Но внимавай да не се нараниш преди този момент. Защото краят на камата е намазан със страшна отрова. Ако единствено се одраскаш, няма да изпълниш задачата и вечно ще изгубиш парадайса, в който толкоз искаш да попаднеш.
Ибн Тахир слушаше бледен, само че със сияещи очи.
– А след това какво да направя?
– После след това се остави на милостта на Аллах. Портите на парадайса ще бъдат отворени за теб и никой няма да може да ти ги отнеме. Меките възглавници са подредени на килимите и там те чака Мириям, обградена от своите и твои слугини. Ако паднеш, ще паднеш напряко в нейните прегръдки. Разбра ли ме?
– Разбрах те, Сеидуна.
Ибн Тахир се наведе и бързо целуна ръка на Хасан.
Хасан потрепери. Ибн Тахир беше прекомерно ангажиран със себе си, с цел да забележи това. След това господарят се приближи до една лавица и взе от нея златната кутийка, която Ибн Тахир към този момент познаваше. Отвори я и извади няколко топчета, които уви в парче плат.
– Ето ти, за всяка вечер. Ще бъдеш все по-близо до парадайса. Но внимавай да запазиш последното до часа, когато отидеш при везира. Бъди деликатен. Защото те са ключът, който ще ти отвори портите на парадайса.
Положи ръце на раменете му.
– Сега тръгвай, сине мой.
Объркан, бледен, горделив и неизмеримо разчувствуван, Ибн Тахир си потегли. Хасан го гледаше, до момента в който не изчезна зад завесата. След това се хвана за сърцето. Не му стигаше въздух. Изкачи се бързо на върха на кулата и вдиша надълбоко.
– Време беше – сподели си.
" Сега би било добре да умра ", намерения. Само един хладнокръвен скок през стената и всичко щеше да свърши. Но кой знае къде щеше да се разсъни по-късно?
Снощи, когато разбра за убийството на Алкеини, бе необикновено покрай тази крачка. Великите даи дълго не можаха да го свестят. Когато пристигна на себе си, първата му мисъл беше, че се е оказал в някакъв различен свят. Обзе го вманиачен боязън, сподели си: " Значи и след гибелта има нещо ".
Беше ужасèн от живота си. Разбираше, че всичко, което беше правил приживе, след гибелта се превръщаше в едно огромно нищо. Само гласът на двамата му другари го върна в действителността.
След момент още веднъж беше мощен. Слава на Аллах, слабостта отмина. Освободи великите даи. Хюсеин Алкеини, дясната му ръка, мъртъв, погубен от личния му наследник! Законът ще се ползва безмилостно. Ибн Тахир трябваше да върви. Написа няколко думи в писмото и го запечата. Взе кама с острие като шило, което доста приличаше на химикалка, и го натопи в отрова. Сложи го да се суши. След това се хвърли върху леглото и заспа като мъртъв.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (806)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ