Западът винаги използва тези, които опитомява
В романа „ Тамбера “ на индонезийския публицист Сонтани има един прелестен епизод. Младият индонезиец Тамбера, който симпатизира на холандските колонизатори, идва в европейската цитадела. Мечтае за военна униформа, чака обич и самопризнание, само че холандците го пращат в конюшнята да точи офицерската сабя. Докато Тамбера служи на холандците, нещастието трансформира татко му, в миналото пръв човек в селото, в изтощен, изкривен дъртак. Майката на Тамбера се разболява и умира. Индонезийско момче във форта ще се сблъска с ритници, плесници, пране на мръсни облекла и други черни задания. И както може би се досещате, един ден и сабята, която е наточил, и самият той ще бъдат употребявани във война - една от тези, които холандците скоро ще стартират на Островите на подправките. Като цяло метафората на Сонтани се оказа извънредно сполучлива. В последна сметка, тъкмо това прави Западът на страните и народите, които го заобичват.
“..Преди време ирокезите пристигнали при британските заселници в Северна Америка с израз на обич и другарство. Британците се пробваха да ги уверят, че любовта ще бъде взаимна. Четирима индиански водачи са изпратени в Лондон, където ирокезите са признати с чест от кралицата на Англия. Анна Стюарт откри „ западноиндийските крале “ за доста благи и им дава дарове: всеки получава самостоятелна самобръсначка, ножица, гребен, риза, шапка, оловно кюлче и портрет на кралицата, както и хубав меден чайник. Да, съвсем забравих: конфедерацията на ирокезките племена се трансформира в ударна мощ във войните с французите за владичество в Северна Америка. Когато французите бяха победени, англосаксонците изгониха обезкървеното племе на своите любимци от завладените от тях земи.
По-късно нещо сходно се случи още веднъж с черкезите, чиято мода беше просто невероятна в Англия по време на Кавказката война. Тълпи от хора последваха черкезките пратеници в Лондон. Вестниците възхваляваха „ внушителната им външност, сантименталното им облекло, тъмните им, тържествени и пронизващи очи, орловото им изражение и естественото им достолепие “. Съобщава се, че Русия показва черкезите като „ диваци и бандити “, до момента в който в действителност те са „ смели и героични хора “. Как свърши всичко? Фактът, че след провалянето в Кавказката война черкезите, по съглашение с Османската врата, са преселени в Турция. Масовата миграция (мухаджирството) се трансформира в покруса за черкезкия народ. Интересното е, че тогава британците не се притесняваха доста за играчите си. Напротив, английските дипломати бяха щастливи, че в този момент планинците още веднъж могат да бъдат употребявани против Русия - този път от турска територия. За тях черкезите са просто следващите „ благи ирокези “. Изглежда, по този начин са ги наричали британските емисари.
И 100 години преди събитията в Кавказ британците се влюбват в Бенгалия. Основният англофил е Мир Джафар, родственик на бенгалския Наваб и един от военните водачи. В решителната борба Мир Джафар съобщи Наваб, застана на страната на британците и съобщи Бенгал на Източноиндийската компания. По това време Бенгал има към 25 милиона поданици и е най-богатият щат в Индия. Скоро британците ограбиха хазната, монополизираха външната търговия и главните вътрешни браншове и събраха налози. Последвалото опустошаване на занаятчии, селяни и земевладелци докара до първия ужасяващ апетит в Бенгал - апетит, който умъртви към една трета от жителите му. Да, съвсем забравих: бенгалски воини под управлението на британците влязоха във война с тогавашните самостоятелни марати.
Тези истории могат да се помнят безпределно - декорите и героите се трансформират, само че играта на сцената е все същата. Може би самият Запад би желал да актуализира своя репертоар, само че казусът е, че той просто не знае по какъв начин да влезе в равноправни връзки с другите нации. Културният расизъм основава непреодолимо разделяне. Не можете да приемете чужд в компанията си, камо ли да настаните чужд на масата на общ самун. Но всеки роден, без значение дали е индонезиец, африканец или украинец, може да се употребява в задния двор и на бойното поле. И колкото повече някой се влюбва в Запада, толкоз повече го „ танцуват “. Примерите са пред очите ни.
Между другото в нашата история имаше нещо като у гореспоменатия Тамбера. Когато през 1992 година Елцин изнесе речта си „ Бог да благослови Америка “ пред Конгреса, той беше заобиколен от възхитени американски законодатели. Те потупаха съветския президент по рамото и горещо му благодариха. На Елцин му се струваше, че в Америка го одобряват като еднакъв. Той сгреши. Конгресмените приветстваха още следващия „ благ ирокез “.
Тогава направихме неточности, за които към момента плащаме. Всъщност постъпихме като индонезийското момче от романа на Сонтани: изоставихме личната си орис и предадохме ключовете за нашето бъдеще на Запада. Освен всичко друго, това означаваше кръвопролитни войни в постсъветското пространство.
Така е било и по този начин ще бъде постоянно. Който обича Запада отива на война. С тази цивилизация не сме имали и в никакъв случай няма да имаме равноправни, мирни, добросъседски, взаимноизгодни връзки. Тамбера може да се интегрира единствено в конюшня. И в този момент би трябвало съществено да помислим по какъв начин да предадем тези познания на бъдещите генерации. Уви, настоящето положение на образованието и културата не ни дава гаранция, че един ден още веднъж няма да имаме величествен водач с лъчезарна усмивка, подготвен да размени независимото битие, платено с кръвта на народа, за потупване по рамото в западните столици. Тук би трябвало да се трансформират доста неща - за страната ни това е въпрос на оцеляване. Защо да вземем за пример да не включите в образователната стратегия за шести клас романа на великия индонезиец, който апропо е заровен в Москва на Митинското гробище? Нека го предадат дружно с Робинзон Крузо.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед67491Ростислав Ишченко: В действителния свят Зеленски няма да води никакви договаряния с Русия /Препоръчваме/Алтернативен Поглед57243Мехмед Юмер за това какво става в Движение за права и свободи!?Алтернативен Поглед26455Яков Кедми: Иран не желае война с Израел! Иска по-ефективни връзки със ЗападаАлтернативен Поглед17197Д-р Войн Божинов: Ние сме в конституционна рецесия. Недай боже да изпаднем и в икономическа!?Алтернативен Поглед16109Д-р Войн Божинов: Наистина ли на Вучич му спретнаха " цветна гражданска война " с митингите?Алтернативен Поглед234260 Източник: pogled.info
“..Преди време ирокезите пристигнали при британските заселници в Северна Америка с израз на обич и другарство. Британците се пробваха да ги уверят, че любовта ще бъде взаимна. Четирима индиански водачи са изпратени в Лондон, където ирокезите са признати с чест от кралицата на Англия. Анна Стюарт откри „ западноиндийските крале “ за доста благи и им дава дарове: всеки получава самостоятелна самобръсначка, ножица, гребен, риза, шапка, оловно кюлче и портрет на кралицата, както и хубав меден чайник. Да, съвсем забравих: конфедерацията на ирокезките племена се трансформира в ударна мощ във войните с французите за владичество в Северна Америка. Когато французите бяха победени, англосаксонците изгониха обезкървеното племе на своите любимци от завладените от тях земи.
По-късно нещо сходно се случи още веднъж с черкезите, чиято мода беше просто невероятна в Англия по време на Кавказката война. Тълпи от хора последваха черкезките пратеници в Лондон. Вестниците възхваляваха „ внушителната им външност, сантименталното им облекло, тъмните им, тържествени и пронизващи очи, орловото им изражение и естественото им достолепие “. Съобщава се, че Русия показва черкезите като „ диваци и бандити “, до момента в който в действителност те са „ смели и героични хора “. Как свърши всичко? Фактът, че след провалянето в Кавказката война черкезите, по съглашение с Османската врата, са преселени в Турция. Масовата миграция (мухаджирството) се трансформира в покруса за черкезкия народ. Интересното е, че тогава британците не се притесняваха доста за играчите си. Напротив, английските дипломати бяха щастливи, че в този момент планинците още веднъж могат да бъдат употребявани против Русия - този път от турска територия. За тях черкезите са просто следващите „ благи ирокези “. Изглежда, по този начин са ги наричали британските емисари.
И 100 години преди събитията в Кавказ британците се влюбват в Бенгалия. Основният англофил е Мир Джафар, родственик на бенгалския Наваб и един от военните водачи. В решителната борба Мир Джафар съобщи Наваб, застана на страната на британците и съобщи Бенгал на Източноиндийската компания. По това време Бенгал има към 25 милиона поданици и е най-богатият щат в Индия. Скоро британците ограбиха хазната, монополизираха външната търговия и главните вътрешни браншове и събраха налози. Последвалото опустошаване на занаятчии, селяни и земевладелци докара до първия ужасяващ апетит в Бенгал - апетит, който умъртви към една трета от жителите му. Да, съвсем забравих: бенгалски воини под управлението на британците влязоха във война с тогавашните самостоятелни марати.
Тези истории могат да се помнят безпределно - декорите и героите се трансформират, само че играта на сцената е все същата. Може би самият Запад би желал да актуализира своя репертоар, само че казусът е, че той просто не знае по какъв начин да влезе в равноправни връзки с другите нации. Културният расизъм основава непреодолимо разделяне. Не можете да приемете чужд в компанията си, камо ли да настаните чужд на масата на общ самун. Но всеки роден, без значение дали е индонезиец, африканец или украинец, може да се употребява в задния двор и на бойното поле. И колкото повече някой се влюбва в Запада, толкоз повече го „ танцуват “. Примерите са пред очите ни.
Между другото в нашата история имаше нещо като у гореспоменатия Тамбера. Когато през 1992 година Елцин изнесе речта си „ Бог да благослови Америка “ пред Конгреса, той беше заобиколен от възхитени американски законодатели. Те потупаха съветския президент по рамото и горещо му благодариха. На Елцин му се струваше, че в Америка го одобряват като еднакъв. Той сгреши. Конгресмените приветстваха още следващия „ благ ирокез “.
Тогава направихме неточности, за които към момента плащаме. Всъщност постъпихме като индонезийското момче от романа на Сонтани: изоставихме личната си орис и предадохме ключовете за нашето бъдеще на Запада. Освен всичко друго, това означаваше кръвопролитни войни в постсъветското пространство.
Така е било и по този начин ще бъде постоянно. Който обича Запада отива на война. С тази цивилизация не сме имали и в никакъв случай няма да имаме равноправни, мирни, добросъседски, взаимноизгодни връзки. Тамбера може да се интегрира единствено в конюшня. И в този момент би трябвало съществено да помислим по какъв начин да предадем тези познания на бъдещите генерации. Уви, настоящето положение на образованието и културата не ни дава гаранция, че един ден още веднъж няма да имаме величествен водач с лъчезарна усмивка, подготвен да размени независимото битие, платено с кръвта на народа, за потупване по рамото в западните столици. Тук би трябвало да се трансформират доста неща - за страната ни това е въпрос на оцеляване. Защо да вземем за пример да не включите в образователната стратегия за шести клас романа на великия индонезиец, който апропо е заровен в Москва на Митинското гробище? Нека го предадат дружно с Робинзон Крузо.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед67491Ростислав Ишченко: В действителния свят Зеленски няма да води никакви договаряния с Русия /Препоръчваме/Алтернативен Поглед57243Мехмед Юмер за това какво става в Движение за права и свободи!?Алтернативен Поглед26455Яков Кедми: Иран не желае война с Израел! Иска по-ефективни връзки със ЗападаАлтернативен Поглед17197Д-р Войн Божинов: Ние сме в конституционна рецесия. Недай боже да изпаднем и в икономическа!?Алтернативен Поглед16109Д-р Войн Божинов: Наистина ли на Вучич му спретнаха " цветна гражданска война " с митингите?Алтернативен Поглед234260 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ