В романа 1984, където описаната от Джордж Оруел действителност все

...
В романа 1984, където описаната от Джордж Оруел действителност все
Коментари Харесай

Петър Волгин: Сега мразят Радев

В романа " 1984 ", където описаната от Джордж Оруел реалност от ден на ден прилича днешния ни ден, властта провежда така наречен " двеминутки на омразата ". Прожектират на събраното голям брой облици на нарочените за " врагове " и по време на цялата прожекция хората викат, дюдюкат и въобще по всевъзможен метод показват яростта си против тези, които властта е определила за мразене. Освен " двеминутки ", има и " седмици на омразата ", където пък поданиците ругаят Евразия, страната, която в един съответен миг е посочена като зложелател. Когато през 1989 година за първи път прочетох този разказ, взех решение, че в него Оруел разказва тоталитарния комунистически строй. Когато я чета през днешния ден, виждам, че " 1984 " в действителност е разказ, разобличаващ практиките във всяко насилническо общество, в това число и днешното, което с горделивост се зове " евроатлантическо ".

Сигурно и вие сте забелязали кого сега българският умнокрасивитет е определил за Враг Номер Едно. Да, това е президентът Румен Радев. Преди мразеха Борисов, но към този момент го обичат – няма по какъв начин, съдружните връзки с ГЕРБ изискват преориентация на възприятията. Също толкоз мощно умнокрасивите мразеха Гешев, Пеевски и Доган, но през вчерашния ден се разбра, че Пеевски и въобще цялото Движение за права и свободи също подкрепяли правосъдната промяна, тъй че и те, дружно с Борисов, занапред нататък са изпрани и са положителни. Ето за какво през днешния ден стрелката на компаса на омразата сочи в друга посока. Всеки ортодоксален евроатлантик – като стартираме от политическите шарлатани, минем през жълтопаветните анализатори и стигнем до Лаборанта от Драгалевци – откровено и персонално ненавижда Румен Радев. На пръв взор, няма изключително логичност в тази ненавист. Най-малкото тъй като президентските функционалности са на първо място представителни. А доколкото президентът има някаква действителна власт, тя никога не е задоволителна, с цел да направи той " прелом ", " да унищожи демокрацията ", " да ни изкара от Европейски Съюз и НАТО и да ни вкара в Евразия " и въобще да извърши всички тези страхотии, в които го упреква умнокрасивитетът. Румен Радев даже не може да попречи на реализацията на безпринципни управнически обединения. Ето, взеха решение ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС да си създадат държавно управление и си го направиха без никакъв проблем, нищо че доскоро се ругаеха като хамали. Защо тогава както те, по този начин и техният обслужващ личен състав в медиите толкоз мощно ненавиждат Радев? Ами ето за какво.

Първо, Радев не се бои да назовава ставащото през днешния ден с същинското му име. Новото държавно управление е синоним на тоталното политическо двуличие и на безспорната насмешка с гласоподавателите. Особено от страна на ПП-ДБ. Морално нечистоплътно е да претендираш за политическа извисеност, да се кълнеш по какъв начин ще премахнеш носителите на корупцията, а точно Борисов и ГЕРБ, след което да почнеш да управляваш точно с хората, които си се заричал вечно да отстраниш от политическата сцена. Румен Радев ясно споделя тъкмо това и, надлежно, получава ненавист. Естествено, че тези, които захвърлиха всевъзможни правила и обещания, ще го ненавиждат.

Втората причина за омразата към президента е, че той отхвърля да се впише в обидното за всеки обикновено мислещ човек русофобско говорене. Отказва да бъде официозен евроатлантик, сходно на жълтопаветния политически планктон. Този планктон не може да му елементарни свободата да мисли обикновено. Едноизмерните персони желаят всички да мислят едноизмерно, клиширано и досадно. И когато видят, че някой си разрешава да има лична мисъл, друга от формалните глупотевини, се нервират и почват да ненавиждат. Несводобните ненавиждат свободните – аксиома е това.

Третата причина, заради която умнокрасивитетът ненавижда Румен Радев, е, че той пази българския народен интерес, а друг на други страни. Първосигналните евроатлантици не харесват България, те даже не харесват обстоятелството, че са българи и с голяма наслада биха станали някакви други, стига да можеха. Те се прекланят пред Брюксел и Вашингтон, обожават Европейски Съюз, НАТО, МВФ, Световната банка, а България ги нервира. При това доста. И по тази причина ненавиждат всеки, който пази България. Освен това Румен Радев споделя, че шефовете на служби не трябва да се синхронизират с посолствоТО, че е неприемливо да се уволняват хора по политически аргументи, че не би трябвало избори да се вършат с " нашето Министерство на вътрешните работи ". А всичко това е част от символ-веруюто на политическия умнокрасивитет. Чухме в записа от съвещанието на Националния съвет на Политическа партия по какъв начин водачите на тази партия упорстват да бъдат осъществени точно такива недемократични неща. А пък в следващи изявленията техните съдружни сътрудници от Демократична България изцяло се солидаризираха с тези антидемократични щения.

Всъщност, в случай че има нещо, което едноизмерните евроатлантици ненавиждат повече от Радев, това е демокрацията. Защото демокрацията им пречи. Те имат поддръжката на десетина % от гласуващите, както чистосърдечно си призна Кирил на това съвещание, а желаят да ръководят по този начин, все едно за тях са дали своят вот 99%. Нали не се съмнявате, че в случай че имаха и най-малката опция, тези хора мигновено биха отменили и демокрацията, и плурализма, и свободата на словото. Щяха да открият класическа тирания. Да, щяха да й сложат едно " евроатлантическа " начело и да приключат един път вечно с демокрацията. Засега не съумяват. Надявам се, че и в бъдеще няма да съумеят.

Коментар на Петър Волгин в предаването ``Политически НЕкоректно``/
Източник: novinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР