Русофили срещу русофоби – през призмата на литературата
В разказ на Пелевин татко и наследник гледат по какъв начин японски дълбоководен робот се пробва да обезвреди бомба, останала от войната Бащата се възмущава: " Чудни хора са това японците... Да рискуват толкоз скъпа техника - не може ли да пратят човек?! " Ето такова е отношението към полезността на живота на индивида в Русия.
Поетът Фьодор Тютчев упорства, че Русия е неразбираема за мозъка: " В Русия може единствено да се има вяра. " Идеята, че съветската душа е нещо извънмерно мистично, се утвърждава на Запад след превода на гениалните съветски романисти от XIX век. Достоевски в " Бесове " предсказва ирационалния нихилистичен бунт от 1917 година, а Ленин назовава Толстой " огледало на съветската гражданска война ".
В самата Русия идейният конфликт сред славянофили и западняци дефинира интелектуалната атмосфера до революцията, и продължава видоизменена в изискванията на Съветския съюз. Всъщност всички хрумвания, породили се в Русия, са отзвук или просто отговор и незаконен дъмпингов импорт на европейските такива.
Настояванията, че Русия ще каже " нова дума " и прочие, са безпочвени, тъй като парадоксално " същинският руснак " е префасониран чужденец... От Петър I до Сталин и Хрушчов стремежът е да се настигне Европа и да се задмине, като се имитират нейните достижения в науката и изкуството. Религиозният мъдрец Николай Бердяев (изгонен от болшевиките през 20-те) пък твърди, че Русия се е разширила прекомерно пространствено и това я лишава от " дълбочина " в мисленето.
Братя Карамазови С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Известно е, че българите имат необикновен статут в съветското културно пространство. Съдбата на българите се дискутира и в " Братя Карамазови ", и в " Ана Каренина ", и " В навечерието " на Тургенев, и под дърво и камък. И няма по какъв начин да не е по този начин, защото българи стоят в основата на съветската просвета и език - от писмеността до православната книжнина... В нашата литература още в " Под игото " Вазов отбелязва протоконфликта сред русофили и русофоби, който ще ескалира след Освобождението. Най-вече в облика на социалиста Кандов сякаш е съсредоточен русофилският имагинерен фетиш към всичко московско. На лавицата в дома на Кандов лежи романът " Престъпление и наказване ", а и в структурата на Вазовия разказ въздействията на Достоевски са елементарно забележими.
И до момента в който Раковски, Ботев, Захари Стоянов и други са наясно със завоевателните щения на Русия по отношение на българите и изстъпленията на " съветската мечка " по отношение на другите нации, то " русофилите " са или сътрудници на Москва като Найден Геров, Васил Априлов и прочие, или безмозъчно поддържат славянофилството като Вазова, без да осъзнават, че това е съветска имперска политика.
След две международни войни, в които сме съперник на руснаците, отношението до през днешния ден към тях продължава да е двояко. Съвременните " русофоби " упорстват, че не ненавиждат " съветската просвета ", само че ненавиждат съветските имперски мераци, които в никакъв случай са утихвали и изключително нарастват, откакто Съюз на съветските социалистически републики се е трансформирал в международна мощ.
Самопознанието С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Само че " съветската просвета " е прекомерно систематизиран и нерефлексиран израз. В същината си тя е националистична - дано отбележим, че даже репресирани от страната като Достоевски и Солженицин се трансформират в буйни бранители на всичко съветско. От друга страна огромните имена на XX век в действителност се осъществят в странство - Шагал, Кандински, Набоков, Бунин, Бродски, Дягилев, Шаляпин, Стравински, и прочие се осъществят в Европа или Съединени американски щати. Тоест да обичаш " съветската просвета ", без да уточниш какво имаш поради, е малко безконтролно.
Интересно е да се види по какъв начин това раздвояване по отношение на " исконно съветското " (каквото и да значи това, най-често първичен шовинизъм и обич към " родината " ) се отразява в ориста на двама братя, световноизвестни режисьори. Единият е Никита Михалков, който напълно деградира в угодничеството си към Кремъл, и другият е Кончаловски, чиито възгледи евоюлират в емиграция. В своята мемоарна книга Кончаловски с подигравка рисува облика на брат си, който с мушама и препасан с калашник, потегля да пази Народното събрание и " демократичните промени " на Елцин при един от опитите за пуч...
И в случай че " русофобите " у нас можем да кажем, че произлизат от културния слой на обществото, то какво да кажем за русофилите? Най-вече комунисти, преименували се на социалисти, " шопи със сопи ", някогашни униформени или стопански възмогнали се посредством Москва хитри българчета, или просто заблудени фенове на историята, където Русия се показва за могъща и непобедима мощ... Както споделя един сърбоезичен публицист - на Балканите историята е главната дрога. Друг негов другар го добавя: " Идиоти имаме, Достоевски нямаме... "
БесовеС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Това по какъв начин се отразява на политическите избори е мъчно да се изследва, само че че има някакво въздействие е несъмнено. Трудно е също да се дефинира в каква корелация са двете спекулативно систематизирани групи българи... Омразата, която обаче се разпалва във фейсбук стълкновения, е напълно достоверна. Всяка от групите е подготвена да репресира отсрещната и би го направила безмилостно при опция. И тука още веднъж се омесват стопанска система, политика и просвета...
Доводите " про и контра " са стоманени, само че никой не ги взема поради. Спори се по-скоро прочувствено, за за размажеш съперника, който без подозрение е нещо като микс от Юда Искариотски и Павлик Морозов... И в случай че има място, където тайните теории разцъфтяват в цялостния си искра - това са тези разногласия. И в случай че има място, където борбата сред русофили и русофоби в никакъв случай няма да завърши - то това място е тук...
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Поетът Фьодор Тютчев упорства, че Русия е неразбираема за мозъка: " В Русия може единствено да се има вяра. " Идеята, че съветската душа е нещо извънмерно мистично, се утвърждава на Запад след превода на гениалните съветски романисти от XIX век. Достоевски в " Бесове " предсказва ирационалния нихилистичен бунт от 1917 година, а Ленин назовава Толстой " огледало на съветската гражданска война ".
В самата Русия идейният конфликт сред славянофили и западняци дефинира интелектуалната атмосфера до революцията, и продължава видоизменена в изискванията на Съветския съюз. Всъщност всички хрумвания, породили се в Русия, са отзвук или просто отговор и незаконен дъмпингов импорт на европейските такива.
Настояванията, че Русия ще каже " нова дума " и прочие, са безпочвени, тъй като парадоксално " същинският руснак " е префасониран чужденец... От Петър I до Сталин и Хрушчов стремежът е да се настигне Европа и да се задмине, като се имитират нейните достижения в науката и изкуството. Религиозният мъдрец Николай Бердяев (изгонен от болшевиките през 20-те) пък твърди, че Русия се е разширила прекомерно пространствено и това я лишава от " дълбочина " в мисленето.
Известно е, че българите имат необикновен статут в съветското културно пространство. Съдбата на българите се дискутира и в " Братя Карамазови ", и в " Ана Каренина ", и " В навечерието " на Тургенев, и под дърво и камък. И няма по какъв начин да не е по този начин, защото българи стоят в основата на съветската просвета и език - от писмеността до православната книжнина... В нашата литература още в " Под игото " Вазов отбелязва протоконфликта сред русофили и русофоби, който ще ескалира след Освобождението. Най-вече в облика на социалиста Кандов сякаш е съсредоточен русофилският имагинерен фетиш към всичко московско. На лавицата в дома на Кандов лежи романът " Престъпление и наказване ", а и в структурата на Вазовия разказ въздействията на Достоевски са елементарно забележими.
И до момента в който Раковски, Ботев, Захари Стоянов и други са наясно със завоевателните щения на Русия по отношение на българите и изстъпленията на " съветската мечка " по отношение на другите нации, то " русофилите " са или сътрудници на Москва като Найден Геров, Васил Априлов и прочие, или безмозъчно поддържат славянофилството като Вазова, без да осъзнават, че това е съветска имперска политика.
След две международни войни, в които сме съперник на руснаците, отношението до през днешния ден към тях продължава да е двояко. Съвременните " русофоби " упорстват, че не ненавиждат " съветската просвета ", само че ненавиждат съветските имперски мераци, които в никакъв случай са утихвали и изключително нарастват, откакто Съюз на съветските социалистически републики се е трансформирал в международна мощ.
Само че " съветската просвета " е прекомерно систематизиран и нерефлексиран израз. В същината си тя е националистична - дано отбележим, че даже репресирани от страната като Достоевски и Солженицин се трансформират в буйни бранители на всичко съветско. От друга страна огромните имена на XX век в действителност се осъществят в странство - Шагал, Кандински, Набоков, Бунин, Бродски, Дягилев, Шаляпин, Стравински, и прочие се осъществят в Европа или Съединени американски щати. Тоест да обичаш " съветската просвета ", без да уточниш какво имаш поради, е малко безконтролно.
Интересно е да се види по какъв начин това раздвояване по отношение на " исконно съветското " (каквото и да значи това, най-често първичен шовинизъм и обич към " родината " ) се отразява в ориста на двама братя, световноизвестни режисьори. Единият е Никита Михалков, който напълно деградира в угодничеството си към Кремъл, и другият е Кончаловски, чиито възгледи евоюлират в емиграция. В своята мемоарна книга Кончаловски с подигравка рисува облика на брат си, който с мушама и препасан с калашник, потегля да пази Народното събрание и " демократичните промени " на Елцин при един от опитите за пуч...
И в случай че " русофобите " у нас можем да кажем, че произлизат от културния слой на обществото, то какво да кажем за русофилите? Най-вече комунисти, преименували се на социалисти, " шопи със сопи ", някогашни униформени или стопански възмогнали се посредством Москва хитри българчета, или просто заблудени фенове на историята, където Русия се показва за могъща и непобедима мощ... Както споделя един сърбоезичен публицист - на Балканите историята е главната дрога. Друг негов другар го добавя: " Идиоти имаме, Достоевски нямаме... "
Това по какъв начин се отразява на политическите избори е мъчно да се изследва, само че че има някакво въздействие е несъмнено. Трудно е също да се дефинира в каква корелация са двете спекулативно систематизирани групи българи... Омразата, която обаче се разпалва във фейсбук стълкновения, е напълно достоверна. Всяка от групите е подготвена да репресира отсрещната и би го направила безмилостно при опция. И тука още веднъж се омесват стопанска система, политика и просвета...
Доводите " про и контра " са стоманени, само че никой не ги взема поради. Спори се по-скоро прочувствено, за за размажеш съперника, който без подозрение е нещо като микс от Юда Искариотски и Павлик Морозов... И в случай че има място, където тайните теории разцъфтяват в цялостния си искра - това са тези разногласия. И в случай че има място, където борбата сред русофили и русофоби в никакъв случай няма да завърши - то това място е тук...
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ