В родния ми град Казанлък собствениците на ресторанти щели да

В родния ми град Казанлък притежателите на заведения за хранене щели да стачкуват против затварянето на заведенията им. Един от тях декларира, че е склонен да го затворят, в случай че някой му потвърди, че най-малко един човек се е заразил с корона вирус в неговото заведение. Прочетох това неотдавна. И незабавно в съзнанието ми се възроди картината от средата на есента. Живея на централна софийска улица наоколо до пицария от огромна национална верига. Между масите имаше някакво разстояние примерно към метър и половина. Но когато на две прилежащи маси седнат клиенти, те се озовават тил в тил на разстояние не повече от половин метър. Всички сервитьори са с маски, само че нито един не я носи вярно, носовете им са извън, т. е. маските не са отбрана. Барманът държи маската под брадата си и по този начин налива питиета. А от кухнята се подават лицата на готвачите, които изобщо са без маски. Получават се пари, връщат се пари, да не мислите, че след всяко разплащане някой върви да си дезинфекцира ръцете. И това е в столично заведение на централна софийска улица. Представям си по какъв начин е в дребните градчета или в селския хоремаг. Дето всички споделят, че имунизацията е „ ала-бала работа “ и всички са вирусолози и експерти по всичко. И нито в софийската пицария, нито в селската механа някой ще стачкува за неносенето на маски или ще изисква носенето им. Та по тази причина страдат ресторантьорите. Заради българското ни всезнаене. Затова нямаше по какъв начин да не затворят заведенията.
 
Петър Григоров, София