Кризата оказва негативно влияние върху заплатите
В резултат на Коронавирус пандемията през първите шест месеца на тази година междинните заплати падат или порастват по-бавно в множеството страни по света. Това демонстрира нов отчет на Международната организация на труда (МОТ), представен от пресцентъра на КНСБ.
Тази наклонност се следи в две трети от страните, за които организацията има публични данни, а прогнозата е, че рецесията ще окаже голям напън надолу върху възнагражденията в близко бъдеще. За тази една трета от страните, в които има растеж за полугодието, той в действителност се дължи значително на деформиране на стойностите поради огромния брой нископлатени служащи, които са изгубили работата си и по този метод не попадат в данните за наети, допълват от МОТ.
В страните, в които са подхванати решителни ограничения за опазване на заетостта, последствията от рецесията се усещат най-вече като спад в заплатите, а не като голяма загуба на работни места, е различен извод в отчета за световните заплати за 2020/21. Освен това не всички служащи са били еднообразно наранени от рецесията.
Въздействието върху дамите е по-голямо, в сравнение с върху мъжете. Кризата е засегнала тежко и по-нископлатените служащи. Тези в по-нискоквалифицираните специалности са с понижено работно време, за разлика от по-високоплатените управнически и квалифицирани работни места. На базата на данни от 28 европейски страни, отчетът демонстрира, че без краткотрайни дотации най-ниско платените 50 % от служащите биха изгубили към 17,3 на 100 от приходите си. Без дотации междинният размер на изгубените заплати за всички групи би бил 6,5 на 100.
"Нарастването на неравенството, провокирано от рецесията с COVID-19, заплашва да сътвори завещание от беднотия, обществена и икономическа неустойчивост, които биха били опустошителни ", е коментирал генералният шеф на МОТ Гай Райдър. По думите му тактиката за възобновяване би трябвало да бъде ориентирана към индивида.
"Ако ще изградим по-добро бъдеще, би трябвало да се оправим и с някои неуместни въпроси за това за какво работните места с висока обществена стойност, като полагащите грижи и учителите, доста постоянно са свързани с ниско възнаграждение ", показва Гай Райдър.
Докладът включва разбор на системите за минимална работна заплата и прави извода, че те биха могли да изиграят значима роля за стабилно и заслужено възобновяване. В момента минимални работни заплати са въведени под някаква форма в 90 % от държавите-членки на МОТ. Но даже преди началото на пандемията отчетът открива, че в международен мащаб 266 милиона души - 15 на 100 от всички трудови хонорари в света - са печелили по-малко от почасовата минимална заплата, било заради неспазване на законодателство или заради законно изключване от такива схеми.
Групите, които най-често са изключени от законовото покритие на системите за минимална работна заплата, са селскостопанските и домашните служащи. Докладът демонстрира, че към 2020 година почти 18 на 100 от страните със законоустановена минимална заплата изключват или земеделските служащи, домашните служащи или и двата бранша от регламентите за минимална заплата.
Колективното договаряне, което регистрира спецификите на съответни предприятия или браншове, може да реализира верния баланс и да преоцени адекватността на заплатите в някои най-вече доминирани от дами нископлатени браншове, които се оказаха от значително значение и от висока обществена стойност през актуалната рецесия, считат от МОТ. Планирането на нови и съответни минимални заплати - наложителни или контрактувани - биха могли да оказват помощ за обезпечаване на повече обществена правдивост и по-малко неравноправие.
Анализите в отчета демонстрират, че когато минималните заплати са избрани на съответно равнище, законно обгръщат тези чиновници, които най-вероятно са на нископлатени работни места и по този начин способстват за понижаване на неравенството. Докладът за световните заплати за 2020/21 преглежда също трендовете в заплащането в 136 страни през четирите години, предхождащи пандемията. Той открива, че растежът на заплатите в международен мащаб варира сред 1,6 и 2,2 на 100. Те нарастват най-бързо в Азия и Тихия океан и Източна Европа и доста по-бавно в Северна Америка и Северна, Южна и Западна Европа.
Тази наклонност се следи в две трети от страните, за които организацията има публични данни, а прогнозата е, че рецесията ще окаже голям напън надолу върху възнагражденията в близко бъдеще. За тази една трета от страните, в които има растеж за полугодието, той в действителност се дължи значително на деформиране на стойностите поради огромния брой нископлатени служащи, които са изгубили работата си и по този метод не попадат в данните за наети, допълват от МОТ.
В страните, в които са подхванати решителни ограничения за опазване на заетостта, последствията от рецесията се усещат най-вече като спад в заплатите, а не като голяма загуба на работни места, е различен извод в отчета за световните заплати за 2020/21. Освен това не всички служащи са били еднообразно наранени от рецесията.
Въздействието върху дамите е по-голямо, в сравнение с върху мъжете. Кризата е засегнала тежко и по-нископлатените служащи. Тези в по-нискоквалифицираните специалности са с понижено работно време, за разлика от по-високоплатените управнически и квалифицирани работни места. На базата на данни от 28 европейски страни, отчетът демонстрира, че без краткотрайни дотации най-ниско платените 50 % от служащите биха изгубили към 17,3 на 100 от приходите си. Без дотации междинният размер на изгубените заплати за всички групи би бил 6,5 на 100.
"Нарастването на неравенството, провокирано от рецесията с COVID-19, заплашва да сътвори завещание от беднотия, обществена и икономическа неустойчивост, които биха били опустошителни ", е коментирал генералният шеф на МОТ Гай Райдър. По думите му тактиката за възобновяване би трябвало да бъде ориентирана към индивида.
"Ако ще изградим по-добро бъдеще, би трябвало да се оправим и с някои неуместни въпроси за това за какво работните места с висока обществена стойност, като полагащите грижи и учителите, доста постоянно са свързани с ниско възнаграждение ", показва Гай Райдър.
Докладът включва разбор на системите за минимална работна заплата и прави извода, че те биха могли да изиграят значима роля за стабилно и заслужено възобновяване. В момента минимални работни заплати са въведени под някаква форма в 90 % от държавите-членки на МОТ. Но даже преди началото на пандемията отчетът открива, че в международен мащаб 266 милиона души - 15 на 100 от всички трудови хонорари в света - са печелили по-малко от почасовата минимална заплата, било заради неспазване на законодателство или заради законно изключване от такива схеми.
Групите, които най-често са изключени от законовото покритие на системите за минимална работна заплата, са селскостопанските и домашните служащи. Докладът демонстрира, че към 2020 година почти 18 на 100 от страните със законоустановена минимална заплата изключват или земеделските служащи, домашните служащи или и двата бранша от регламентите за минимална заплата.
Колективното договаряне, което регистрира спецификите на съответни предприятия или браншове, може да реализира верния баланс и да преоцени адекватността на заплатите в някои най-вече доминирани от дами нископлатени браншове, които се оказаха от значително значение и от висока обществена стойност през актуалната рецесия, считат от МОТ. Планирането на нови и съответни минимални заплати - наложителни или контрактувани - биха могли да оказват помощ за обезпечаване на повече обществена правдивост и по-малко неравноправие.
Анализите в отчета демонстрират, че когато минималните заплати са избрани на съответно равнище, законно обгръщат тези чиновници, които най-вероятно са на нископлатени работни места и по този начин способстват за понижаване на неравенството. Докладът за световните заплати за 2020/21 преглежда също трендовете в заплащането в 136 страни през четирите години, предхождащи пандемията. Той открива, че растежът на заплатите в международен мащаб варира сред 1,6 и 2,2 на 100. Те нарастват най-бързо в Азия и Тихия океан и Източна Европа и доста по-бавно в Северна Америка и Северна, Южна и Западна Европа.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ