За първи път в историята сателит изпрати слънчева енергия от космоса към Земята
В резултат на невиждан софтуерен прогрес сполучливо е демонстриран преносът на (слънчева) сила от космоса към Земята. Възможно е да сме на прага на съвсем непрекъсната употреба на този изобилен енергиен източник.
Преходът към по-чисти и по-устойчиви енергийни източници е от решаващо значение в нашето несигурно климатично време. В този подтекст опцията за хващане на слънчева сила непосредствено от космоса и предаването ѝ на Земята съставлява перспективна област на приложни проучвания. Неотдавна група откриватели от Калифорнийския софтуерен институт (Caltech) направиха забележителна крачка напред, като сполучливо демонстрираха безжично предаване на слънчева сила от космоса.
Този пробив, документиран в поредност от опити, извършени в границите на плана на Калтех за галактическа слънчева сила (Space Solar Power Project – SSPP) е в детайли разказан в платформата arXiv. Той може да проправи пътя към нова епоха в производството на сила, предлагайки евентуално решение на главните ограничавания на земните слънчеви системи. А точно и на метеорологичните условия.
Три са главните софтуерни нововъведения в този пробив
Мисията SSPD-1, ръководена от Калифорнийския софтуерен институт, е крайъгълен камък в устрема за потребление на слънчевата сила от космоса. В основата на този пробив стоят три софтуерни нововъведения. Първо, устройството MAPLE (Microwave Array for Power-transfer Low-orbit Experiment) разреши безжичен транспорт на сила от космоса. Използвайки комплект от леки и гъвкави микровълнови предаватели, тази технология показва опцията за ориентиране на силата към наземни приемници. По този метод бе одобрена концепцията за предаване на слънчева сила от космоса.
Второ, опитът ALBA (съвкупност от 32 разнообразни вида фотоволтаици) разреши задълбочена оценка на другите видове фотоволтаици при неповторими галактически условия. Чрез тестването на 32 разновидността откривателите съумяха да дефинират най-ефективните и постоянни материали, изключително при рискови промени в околната среда. Като да вземем за пример слънчевите изригвания. Галиево-арсенидните кафези се отличиха със своята непоклатимост и непрекъсната успеваемост, което удостоверява техните преимущества за галактически приложения.
И най-после е планът DOLCE (Deployable on-Orbit ultraLight Composite Experiment). Той изследва капацитета на една лека, разгърната конструкция, предопределена да поддържа както слънчеви кафези, по този начин и устройства за транспорт на сила. Въпреки че разгръщането срещна някои спънки, опитите предоставиха скъпи уроци за бъдещото създаване на модулни галактически структури. Очаква се тези структури дейно да се разпростират в орбита и да образуват основата на бъдещи станции за събиране на слънчева сила в космоса. Заедно тези три нововъведения акцентират напредъка, реализиран в посока на реализирането на галактическата слънчева сила като жизнерадостен възобновим източник.
Дали бъдещето на слънчевата сила е в космоса?
Успехът на задачата SSPD-1 слага основите на евентуалната промяна на фотоволтаичната сила. Доказвайки, че е допустимо слънчевата сила да се улавя непосредствено в космоса и да се предава безжично към Земята, тази технология дава обещание да бъде чист, непрекъснат и изобилен източник на електрическа енергия. За разлика от земните слънчеви системи, които са лимитирани от циклите ден/нощ, сезоните и климатичните условия, галактическата слънчева сила се възползва от непрекъснатото слънчево лъчение. Това значи, че тя може да генерира осем пъти повече сила, в сравнение с слънчевите съоръжения на Земята. По този метод тя предлага евентуално скъпо решение на световната енергийна рецесия и провокациите, свързани с изменението на климата.
Концепцията за SSP, създадена в Технологичния институт на Калифорния. Тя се състои от масив от фотоволтаични модули. Той преобразува слънчевата сила в непрекъснат ток, който от своя страна се преобразува в радиочестотно лъчение, което по-късно се улавя на Земята от станция за приемане. Поставянето на такова устройство на висока орбита би премахнало рестриктивните мерки, свързани с цикъла ден/нощ. Стремежът към разрастване на съзвездие от модулни галактически апарати за хващане и предаване на слънчева сила открива благоприятни условия за достъп до електрическа енергия без значение от географското състояние и наземната инфраструктура. Тази визия би могла също по този начин коренно да промени международните енергийни мрежи, като направи силата налична даже в най-изолираните райони. Както и в тези, наранени от естествени бедствия. Тази технология дава обещание да увеличи енергийната резистентност, като диверсифицира енергийните източници и сведе до най-малко рисковете, свързани с съсредоточените енергийни инфраструктури.
Президентът на Калифорнийския софтуерен институт Томас Ф. Розенбаум, професор по физика, съобщи в известие за пресата:
„ Слънчевата сила, предавана от космоса в търговски мащаб и осветяваща цялото земно кълбо, към момента е далечна вероятност. Но тази значима задача сподели, че това е постижимо в близкото бъдеще “.
