25 години клинични изпитвания на AstraZeneca в България: Над 14 500 пациенти с достъп до иновативна терапия
В резиденцията на Британския дипломат в София на14 октомври 2025 година се организира специфична полемика, отдадена на смисъла на клиничните изследвания и тяхната добавена стойност за българското опазване на здравето, науката и обществото. Акцент бе подложен върху това по какъв начин посредством тях българските пациенти получават достъп до новаторски лечения и благоприятни условия за по-добро лекуване. Събитието означи и 25 години от основаването на отдел „ Клинични изпитвания “ в AstraZeneca България, който е и първият за страната ни. В рамките на полемиката бяха показани сполучливи практики и опит в региона на клинични изпитвания в България, а присъединяване взеха водещи медицински експерти и откриватели в изследвания у нас.
Н. Пр. Натаниъл Копси, дипломат на Англия в България, приветства присъстващите и регистрира приноса на компанията с думите: „ Клиничните изпитвания са основен детайл от здравната процедура, със важен принос за подобряването на здравето, качеството на живот и даването на лечебни решения въз основата на научни доказателства. Отбелязването на 25 години от откриването на клиничния отдел на AstraZeneca България, е самопризнание за научното водачество, стабилно партньорство и обезпечаването на международно равнище на проучвания и усъвършенствана грижа за хиляди български пациенти “.
Спаска Парушева – старши шеф, началник отдел „ Клинични изпитвания България и Сърбия “ в AstraZeneca, заяви, че за изминалите25 години над 14 500 пациенти у нас са получили достъп до новаторска терапия. Със съдействието на повече от 460 основни откриватели и над 260 медицински центъра, в този интервал сполучливо са осъществени 143 клинични изследвания. Само през последните пет години са стартирани 37 нови клинични изследвания, които разрешиха на над 2 000 пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), астма, сърдечна непълнота, хронични бъбречни болести, захарен диабет вид 2, както и страдащите от онкологични болести, да се възползват от най-новите медицински решения в международен мащаб.
„ България се е утвърдила като един от водещите снабдители на данни в Европа за AstraZeneca и стои паралелно с огромните европейски страни като Германия, Полша, Испания, а през последните години даже ги изпреварваме в огромна част от изследванията. Все по-често компанията слага България като желан сътрудник с потвърдена във времето надеждност “, сподели Парушева.
Към момента размера на вложенията на AstraZeneca в това направление е в размер на над 183 млн. лева, което затвърждава ролята на компанията като водач в региона на клиничните изпитвания и нововъведенията.
Участник в полемиката бе член кор. проф. Асен Гудев, дмн – шеф на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “, който обърна особено внимание на управленията за лекуване. „ Смисълът на клиничните изпитвания е да се понижи смъртността от обществено значими болести и това се случва, когато се следват гайдлайните за лекуване “, сподели проф. Гудев и добави, че задачите на лечението в днешно време са освен да се продължи живота на пациента, само че и да се усъвършенства неговото качество. Той означи още, че управленията са от изгода за здравната общественост, само че могат да са потребни и при решението по какъв начин да се ръководи финансовият запас в опазването на здравето.
Д-р Мила Петрова, дм – ръководител на Българската асоциация по здравна онкология (БАМО) и началник на клиниката по „ Медицинска онкология “ в МБАЛ „ Надежда “, показа, че европейските управления предлагат включването на пациентите в клинични изследвания, като първи избор, защото са една извънредно добра опция за проекта на лекуване. „ Ако има клинично изследване, което е уместно за пациента, то изрично то би трябвало да му бъде препоръчано. Това е от изгода и за пациента, и за лекуващия екип “, сподели доктор Петрова.
Проф. доктор Мария Стаевска, дм – ръководител на Етичната комисия за клинични изпитвания към Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ) и шеф на Клиниката по клинична алергология в УМБАЛ „ Александровска “, засегна тематиката за осведоменото единодушие на пациентите и обезпечаването на тяхното оптимално успокоение при присъединяване в клинично изпитване.
„ В клиничните изпитвания всичко е доста следено, а нашите пациенти са извънредно добре проследени. Това са интернационалните изследвания, които дават отговор на доста съществени критерии “, сподели проф. Стаевска и добави, че при изследванията се пази интереса на пациентите.
По думите й сега в етичните комисии в Европа от ден на ден се разисква нуждата от по-бързо включване на пациентите в изследвания.
По време на събитието бе дискутирано и че в редица развити европейски страни вложенията на фармацевтичните компании в научна активност и клинични изследвания се признават от институциите като вложения в опазването на здравето, а фирмите биват облекчени с данъчни преференции. В България това към момента не е реалност и сходна смяна би довела до още по-положителен резултат, защото ще подкрепи обсегът на сходни прочувания да се разшири и повече пациенти да получат достъп до новаторски лечения.
Участниците в полемиката се сплотиха към мнението, че в международен мащаб клиничните изследвания са главен мотор на медицинските нововъведения. Чрез тях пациентите получават късмет за достъп до нови лечения, здравните експерти - опция да работят с най-съвременни способи, а обществото - гаранция, че медицината се развива на база доказателства. Именно по тази причина смисъла на клиничните изпитвания излиза отвън рамките на обособени компании и се трансформира във значим детайл от публичното здраве, като в това време не се постанова потреблението на обществени средства.
За AstraZeneca
AstraZeneca е световна биофармацевтична компания, която работи по откриването, създаването и маркетирането на новаторски лекарства за лекуване на болести в пет лечебни области: кардио-метаболитни и бъбречни болести, онкология, респираторни болести, ваксини и имунотерапии и редки заболявания. У нас тя участва над 50 години. През 2000 година е първата, която открива и отдел по клинични изпитвания, с което подрежда страната ни измежду 43-те страни, в които AstraZeneca развива тази активност. Инвестицията слага основите за стабилно развиване на клиничните изследвания, спомагащо освен за повишение здравния статус на популацията, само че и за поддържане на висок интернационален стандарт в здравната процедура у нас.
Н. Пр. Натаниъл Копси, дипломат на Англия в България, приветства присъстващите и регистрира приноса на компанията с думите: „ Клиничните изпитвания са основен детайл от здравната процедура, със важен принос за подобряването на здравето, качеството на живот и даването на лечебни решения въз основата на научни доказателства. Отбелязването на 25 години от откриването на клиничния отдел на AstraZeneca България, е самопризнание за научното водачество, стабилно партньорство и обезпечаването на международно равнище на проучвания и усъвършенствана грижа за хиляди български пациенти “.
Спаска Парушева – старши шеф, началник отдел „ Клинични изпитвания България и Сърбия “ в AstraZeneca, заяви, че за изминалите25 години над 14 500 пациенти у нас са получили достъп до новаторска терапия. Със съдействието на повече от 460 основни откриватели и над 260 медицински центъра, в този интервал сполучливо са осъществени 143 клинични изследвания. Само през последните пет години са стартирани 37 нови клинични изследвания, които разрешиха на над 2 000 пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), астма, сърдечна непълнота, хронични бъбречни болести, захарен диабет вид 2, както и страдащите от онкологични болести, да се възползват от най-новите медицински решения в международен мащаб.
„ България се е утвърдила като един от водещите снабдители на данни в Европа за AstraZeneca и стои паралелно с огромните европейски страни като Германия, Полша, Испания, а през последните години даже ги изпреварваме в огромна част от изследванията. Все по-често компанията слага България като желан сътрудник с потвърдена във времето надеждност “, сподели Парушева.
Към момента размера на вложенията на AstraZeneca в това направление е в размер на над 183 млн. лева, което затвърждава ролята на компанията като водач в региона на клиничните изпитвания и нововъведенията.
Участник в полемиката бе член кор. проф. Асен Гудев, дмн – шеф на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “, който обърна особено внимание на управленията за лекуване. „ Смисълът на клиничните изпитвания е да се понижи смъртността от обществено значими болести и това се случва, когато се следват гайдлайните за лекуване “, сподели проф. Гудев и добави, че задачите на лечението в днешно време са освен да се продължи живота на пациента, само че и да се усъвършенства неговото качество. Той означи още, че управленията са от изгода за здравната общественост, само че могат да са потребни и при решението по какъв начин да се ръководи финансовият запас в опазването на здравето.
Д-р Мила Петрова, дм – ръководител на Българската асоциация по здравна онкология (БАМО) и началник на клиниката по „ Медицинска онкология “ в МБАЛ „ Надежда “, показа, че европейските управления предлагат включването на пациентите в клинични изследвания, като първи избор, защото са една извънредно добра опция за проекта на лекуване. „ Ако има клинично изследване, което е уместно за пациента, то изрично то би трябвало да му бъде препоръчано. Това е от изгода и за пациента, и за лекуващия екип “, сподели доктор Петрова.
Проф. доктор Мария Стаевска, дм – ръководител на Етичната комисия за клинични изпитвания към Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ) и шеф на Клиниката по клинична алергология в УМБАЛ „ Александровска “, засегна тематиката за осведоменото единодушие на пациентите и обезпечаването на тяхното оптимално успокоение при присъединяване в клинично изпитване.
„ В клиничните изпитвания всичко е доста следено, а нашите пациенти са извънредно добре проследени. Това са интернационалните изследвания, които дават отговор на доста съществени критерии “, сподели проф. Стаевска и добави, че при изследванията се пази интереса на пациентите.
По думите й сега в етичните комисии в Европа от ден на ден се разисква нуждата от по-бързо включване на пациентите в изследвания.
По време на събитието бе дискутирано и че в редица развити европейски страни вложенията на фармацевтичните компании в научна активност и клинични изследвания се признават от институциите като вложения в опазването на здравето, а фирмите биват облекчени с данъчни преференции. В България това към момента не е реалност и сходна смяна би довела до още по-положителен резултат, защото ще подкрепи обсегът на сходни прочувания да се разшири и повече пациенти да получат достъп до новаторски лечения.
Участниците в полемиката се сплотиха към мнението, че в международен мащаб клиничните изследвания са главен мотор на медицинските нововъведения. Чрез тях пациентите получават късмет за достъп до нови лечения, здравните експерти - опция да работят с най-съвременни способи, а обществото - гаранция, че медицината се развива на база доказателства. Именно по тази причина смисъла на клиничните изпитвания излиза отвън рамките на обособени компании и се трансформира във значим детайл от публичното здраве, като в това време не се постанова потреблението на обществени средства.
За AstraZeneca
AstraZeneca е световна биофармацевтична компания, която работи по откриването, създаването и маркетирането на новаторски лекарства за лекуване на болести в пет лечебни области: кардио-метаболитни и бъбречни болести, онкология, респираторни болести, ваксини и имунотерапии и редки заболявания. У нас тя участва над 50 години. През 2000 година е първата, която открива и отдел по клинични изпитвания, с което подрежда страната ни измежду 43-те страни, в които AstraZeneca развива тази активност. Инвестицията слага основите за стабилно развиване на клиничните изследвания, спомагащо освен за повишение здравния статус на популацията, само че и за поддържане на висок интернационален стандарт в здравната процедура у нас.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ