България ще си строи газова централа за 1.6 млрд. лева
В ревизирания План за възобновяване и резистентност на страната липсват всевъзможни хрумвания за поддръжка на водната и атомната енергетика. Предвижда се най-много производството на зелена сила и санирането на здания.
Въпреки неяснотите при използването на природен газ в Европа, страната ни твърдо е решила да избавя енергийния комплекс „ Марица Изток “ посредством построяването на нова газова централа. Тя ще бъде основана на площадката на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ и се чака да замести част от нейните въглищни производства.
Намеренията са тази газова централа да бъде с внушителната мощ от 1000 мвт. и инвестицията в нея към този момент се прави оценка на 1.6 милиарда лв.. Това е и най-големия индивидуален енергиен обект, който страната има намерение да поддържа посредством Плана за възобновяване, чиято поредна ревизирана версия бе показана през седмицата. Въпросителните са доста, само че посоката е ясна – търси се
газово избавление за държавната Топлоелектрическа централа.
Тепърва ще се прецизира от кое място ще бъдат взети над 1 милиарда лв. за строителството, откакто се чака Европа да отпусне малко под 500 млн. лв.. Важен миг за тази инвестиция е, че тя няма да бъде с изключително дълъг живот. Причината е, че на Стария континент и в този момент се надигат гласове против използването на природен газ, тъй като и при неговото горене се отделят немалки количества въглероден диоксид.
Годишната консумация на синьо гориво у нас е малко под 3 милиарда кубични метра. При изгарянето на сходни количества в газова Топлоелектрическа централа в атмосферата ще се отделят сред 6 и 7 млн. тона въглероден диоксид. Това би трябвало да се сметне добре в цената на създадената електрическа енергия, защото единствено за половин година нездравословните излъчвания нарастнаха от 25 евро до над 50 евро на звук в последните дни. Така единствено на година разноските за замърсен въздух на газова централа от подобен мащаб може да надвишават 400 млн. евро.
Необходимо е да се вземе поради, че и природният газ внезапно нарастна в последните месеци, тъй че наслагването на всички тези фактори подлага на мощно подозрение успеваемостта на сходна газова мощ в „ Марица Изток “. За похлупак, на нея няма да се гледа с положително око в Европа след 2030 година. И тогава тя ще би трябвало да се трансформира във атомна. Което са нови вложения за милиарди, само че никой през днешния ден даже не ги и загатва.
Планове за създаване на такива мощности е допустимо в скоро време да разгласят и двете американски централи в „ Марица Изток “, само че изискването е за тези вложения страната да обезпечи удобна бизнес среда.
Освен газова централа, в проекта на екипа на Атанас Пеканов е залегнало и
масираното въвеждане на нови ВЕИ.
Изглежда обаче пари ще се влагат единствено в дребни слънчеви и вятърни планове, които би трябвало да доближат обща мощ от 1,7 гигавата. Целият плануван запас в това направление е 2,6 милиарда лв., като средствата от Европейски Съюз са 877,8 млн. лв.. Предвижданията са останалата час от сумата да бъде обезпечена от частно финансиране.
Колкото и да е необичайно, в проекта няма и дума за рационализация или създаване на нови водноелектрически централи. Липсва информация за ПАВЕЦ " Чаира ", чийто потенциал може относително бързо да бъде повишен, само че с значително вложения. Изцяло е подценена и атомната енергетика.
Но
за санирането на здания са планувани над 1,844 милиарда лева,
или 14,6 на 100 от парите. Националното съфинансиране по това перо ще е за 621,7 млн. лв.. Посочени са два разновидността - най-старите блокове ще получат безплатно 100% от нужните им средства. А тези, които имат енергиен клас D (това са главно издигнатите сред 1991-а и 2001 г.), ще могат да разчитат на 85% от парите, като за останалата част ще се наложи да се бръкнат притежателите на жилища.
Отделно 140 млн. лева са отделени за фотоволтаици на покривите на еднофамилни къщи, които не са свързани към топлофикация или газоразпределителна компания. При тях националното финансиране ще е за 100 млн. лв..
Н авлизането на зеления водород в енергетиката
ще се подкрепи с 330 млн. лв.. Те ще отидат за създаване на инфраструктура за преноса му, както и на други нисковъглеродни горива за зареждане на електроцентрали във въглищни райони. Освен това със 68,4 млн. лв. ще се подкрепят пилотни планове за произвеждане на зелен водород и биогаз.
За пилотен план за произвеждане на сила от геотермални източници пък са планувани 92,5 млн. лв..
Над 32,6 млн. лева в проекта са заделени за построяването на газопровод до централите в комплекса „ Марица Изток “. Идеята е от този газопровод да се възползва и химическата промишленост в региона на Димитровград.
Заложените за реализиране цели са делът на силата от възобновими източници в крайното ползване през 2024 година да е 25% и понижаване на енергийната активност в стопанската система с 10 на 100. Очаква се с толкоз да бъде понижено и изпускането на нездравословни CO2 излъчвания в атмосферата.
Пламен Симеонов
Въпреки неяснотите при използването на природен газ в Европа, страната ни твърдо е решила да избавя енергийния комплекс „ Марица Изток “ посредством построяването на нова газова централа. Тя ще бъде основана на площадката на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ и се чака да замести част от нейните въглищни производства.
Намеренията са тази газова централа да бъде с внушителната мощ от 1000 мвт. и инвестицията в нея към този момент се прави оценка на 1.6 милиарда лв.. Това е и най-големия индивидуален енергиен обект, който страната има намерение да поддържа посредством Плана за възобновяване, чиято поредна ревизирана версия бе показана през седмицата. Въпросителните са доста, само че посоката е ясна – търси се
газово избавление за държавната Топлоелектрическа централа.
Тепърва ще се прецизира от кое място ще бъдат взети над 1 милиарда лв. за строителството, откакто се чака Европа да отпусне малко под 500 млн. лв.. Важен миг за тази инвестиция е, че тя няма да бъде с изключително дълъг живот. Причината е, че на Стария континент и в този момент се надигат гласове против използването на природен газ, тъй като и при неговото горене се отделят немалки количества въглероден диоксид.
Годишната консумация на синьо гориво у нас е малко под 3 милиарда кубични метра. При изгарянето на сходни количества в газова Топлоелектрическа централа в атмосферата ще се отделят сред 6 и 7 млн. тона въглероден диоксид. Това би трябвало да се сметне добре в цената на създадената електрическа енергия, защото единствено за половин година нездравословните излъчвания нарастнаха от 25 евро до над 50 евро на звук в последните дни. Така единствено на година разноските за замърсен въздух на газова централа от подобен мащаб може да надвишават 400 млн. евро.
Необходимо е да се вземе поради, че и природният газ внезапно нарастна в последните месеци, тъй че наслагването на всички тези фактори подлага на мощно подозрение успеваемостта на сходна газова мощ в „ Марица Изток “. За похлупак, на нея няма да се гледа с положително око в Европа след 2030 година. И тогава тя ще би трябвало да се трансформира във атомна. Което са нови вложения за милиарди, само че никой през днешния ден даже не ги и загатва.
Планове за създаване на такива мощности е допустимо в скоро време да разгласят и двете американски централи в „ Марица Изток “, само че изискването е за тези вложения страната да обезпечи удобна бизнес среда.
Освен газова централа, в проекта на екипа на Атанас Пеканов е залегнало и
масираното въвеждане на нови ВЕИ.
Изглежда обаче пари ще се влагат единствено в дребни слънчеви и вятърни планове, които би трябвало да доближат обща мощ от 1,7 гигавата. Целият плануван запас в това направление е 2,6 милиарда лв., като средствата от Европейски Съюз са 877,8 млн. лв.. Предвижданията са останалата час от сумата да бъде обезпечена от частно финансиране.
Колкото и да е необичайно, в проекта няма и дума за рационализация или създаване на нови водноелектрически централи. Липсва информация за ПАВЕЦ " Чаира ", чийто потенциал може относително бързо да бъде повишен, само че с значително вложения. Изцяло е подценена и атомната енергетика.
Но
за санирането на здания са планувани над 1,844 милиарда лева,
или 14,6 на 100 от парите. Националното съфинансиране по това перо ще е за 621,7 млн. лв.. Посочени са два разновидността - най-старите блокове ще получат безплатно 100% от нужните им средства. А тези, които имат енергиен клас D (това са главно издигнатите сред 1991-а и 2001 г.), ще могат да разчитат на 85% от парите, като за останалата част ще се наложи да се бръкнат притежателите на жилища.
Отделно 140 млн. лева са отделени за фотоволтаици на покривите на еднофамилни къщи, които не са свързани към топлофикация или газоразпределителна компания. При тях националното финансиране ще е за 100 млн. лв..
Н авлизането на зеления водород в енергетиката
ще се подкрепи с 330 млн. лв.. Те ще отидат за създаване на инфраструктура за преноса му, както и на други нисковъглеродни горива за зареждане на електроцентрали във въглищни райони. Освен това със 68,4 млн. лв. ще се подкрепят пилотни планове за произвеждане на зелен водород и биогаз.
За пилотен план за произвеждане на сила от геотермални източници пък са планувани 92,5 млн. лв..
Над 32,6 млн. лева в проекта са заделени за построяването на газопровод до централите в комплекса „ Марица Изток “. Идеята е от този газопровод да се възползва и химическата промишленост в региона на Димитровград.
Заложените за реализиране цели са делът на силата от възобновими източници в крайното ползване през 2024 година да е 25% и понижаване на енергийната активност в стопанската система с 10 на 100. Очаква се с толкоз да бъде понижено и изпускането на нездравословни CO2 излъчвания в атмосферата.
Пламен Симеонов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ