БНБ прогнозира 3.6% ръст на БВП за 2022
В постоянния си тримесечен отчет Българска национална банка (БНБ) чака действителният Брутният вътрешен продукт на България през 2021 година да е с 3,7 на 100 растеж, през 2022 година - с 3,6 на 100, а през 2023 година - с 4,5 на 100. Докладът е оповестен на страницата на Централната банка в интернет, написа.
Растежът на Брутният вътрешен продукт през предходната година е бил движен съвсем напълно от повишаване със 7,5 на 100 на частното ползване. Българска народна банка чака всички останали съставни елементи на Брутният вътрешен продукт, като се изключи държавното ползване, да имат негативен принос за изменението на икономическата интензивност през 2021 година
През 2022 година Българска народна банка чака растежът на Брутният вътрешен продукт да се забави едва до 3,6 на 100, най-много поради доста по-слабия растеж на частното ползване и в по-малка степен на понижението на държавното ползване. Нетният експорт и вложенията ще имат позитивен принос за икономическия напредък. Фактори за забавянето на растежа на частното ползване през 2022 година ще са високата база от 2021 година, както и въздействието на високата инфлация доникъде на 2022 година върху прихода на семействата и върху потребителските настройки.
През 2023 година Българска народна банка чака растеж на Брутният вътрешен продукт до 4,5 на 100 най-много заради нарастването на обществените и частните вложения, значение за които ще има усвояването на парите, получени по Националния проект за възобновяване и резистентност. Същевременно специалистите на Централната банка чакат чистият експорт да има отрицателен принос за изменението на Брутният вътрешен продукт заради по-силен напредък на вноса по отношение на износа.
Годишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), се чака да продължи да се форсира през първото полугодие, след което да се забави до 7,5 на 100 в края на 2022 година, написа в разбора. Българска народна банка предвижда темпът на повишаване на потребителските цени да отслабне до 3,4 на 100 в края на 2023 година най-много поради намаление на цените на главните енергийни първични материали.
Основни опасности за 2022 година и 2023 година са допустимо отсрочване на осъществяването на капиталови планове, финансирани с национални и европейски средства, регистрира Българска народна банка.
Прогнозата на Българска народна банка е направена въз основа на информация, оповестена към 13 януари.
Растежът на Брутният вътрешен продукт през предходната година е бил движен съвсем напълно от повишаване със 7,5 на 100 на частното ползване. Българска народна банка чака всички останали съставни елементи на Брутният вътрешен продукт, като се изключи държавното ползване, да имат негативен принос за изменението на икономическата интензивност през 2021 година
През 2022 година Българска народна банка чака растежът на Брутният вътрешен продукт да се забави едва до 3,6 на 100, най-много поради доста по-слабия растеж на частното ползване и в по-малка степен на понижението на държавното ползване. Нетният експорт и вложенията ще имат позитивен принос за икономическия напредък. Фактори за забавянето на растежа на частното ползване през 2022 година ще са високата база от 2021 година, както и въздействието на високата инфлация доникъде на 2022 година върху прихода на семействата и върху потребителските настройки.
През 2023 година Българска народна банка чака растеж на Брутният вътрешен продукт до 4,5 на 100 най-много заради нарастването на обществените и частните вложения, значение за които ще има усвояването на парите, получени по Националния проект за възобновяване и резистентност. Същевременно специалистите на Централната банка чакат чистият експорт да има отрицателен принос за изменението на Брутният вътрешен продукт заради по-силен напредък на вноса по отношение на износа.
Годишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), се чака да продължи да се форсира през първото полугодие, след което да се забави до 7,5 на 100 в края на 2022 година, написа в разбора. Българска народна банка предвижда темпът на повишаване на потребителските цени да отслабне до 3,4 на 100 в края на 2023 година най-много поради намаление на цените на главните енергийни първични материали.
Основни опасности за 2022 година и 2023 година са допустимо отсрочване на осъществяването на капиталови планове, финансирани с национални и европейски средства, регистрира Българска народна банка.
Прогнозата на Българска народна банка е направена въз основа на информация, оповестена към 13 януари.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ