Ексклузивно: Какво пише в Меморандума на България за Северна Македония?
В обяснителен Меморандум за връзките сред България и по отношение на присъединението на Скопие към Европейския съюз се акцентира, че Македония би трябвало да съблюдава прецизно правилата и полезностите на.
Вчера беше потвръдено, че документът е показан от българската страна на другите страни-членки на общността в подтекста на европейското разширение. От българското непрекъснато посланичество потвърдиха пред БНР, че меморандумът е изпратен в работната група " Разширяване " към Съвета на Европейския съюз. Документът съдържа рамковата позиция за разширението на Съюза, призната от държавното управление предходната година и доказана от всички политически сили в Народното събрание.
В документа се приканва Северна Македония да приключи наследената от предишното антибългарска идеология. Подчертава се, че в продължение на 28 години България абсолютно поддържа независимостта и суверенитета, подкрепя стопански, военно по всевъзможен метод западния си комшия и остро се е противопоставяла на районните опити за нейното заличаване като самостоятелна страна.
В меморандума се обръща особено внимание и на обстоятелството, че към този момент 80 години се мълчи за избиването на десетки хиляди българи, в това число и за преследването на над 100 000 след 1945 година по време на ръководството на югославския деспот Йосип Броз Тито /1944-1980 г./.
За София е безусловно недопустимо неспазването на Договора за другарство и добросъседство от 2017 година, блокирането на Смесената комисия по исторически въпроси, прекъсването на всевъзможни български вложения в страната и преследването на политици, които намерено разкриват истината за предишното.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на документа без съкращения и тълкувания:
Разяснителен меморандум по отношение на връзките на Република България с Република Северна Македония в подтекста на разширението на Европейски Съюз и на процеса на асоцииране и стабилизиране
Всички държави-членки на Европейски Съюз се придържат към разбирането, че процесът на присъединение на Република Северна Македония би трябвало прецизно да съблюдава правилата и полезностите, върху които е построен нашият Съюз.
На 25 март 2020 година Съветът на Европейски Съюз удостовери, че добросъседските връзки и районното съдействие остават основни детайли на процеса на разширение, както и на процеса на стабилизиране и асоцииране. Той още веднъж акцентира смисъла на продължаващото добросъвестно използване на двустранните съглашения като значима част от процеса на разширение.
Изпълнението на правно обвързващите задължения от страните - кандидатки се следи деликатно по време на всички стадии от присъединението им. Това е аршин за тяхната подготвеност и политически потенциал да поемат отговорности за участието.
Държава - претендент не би трябвало да внася отворени въпроси в Европейски Съюз, изключително във връзка с държави- членки. По отношение на Република Северна Македония не престават да съществуват няколко такива въпроса, които при присъединението могат да повлияят негативно на вземането на решения в границите на Европейски Съюз.
Въпросите са разследване от метода, по който тази страна се оправя със личното си минало. Намирането на дълготрайни решения би изисквало същинска политическа воля и храброст. Пътят за присъединение на Република Северна Македония дава скъпа опция нейното управление да скъса с идеологическото завещание и практиките на комунистическа Югославия. Процесът на разширение не би трябвало да легитимира етническия и езиков инженеринг, който се е състоял по времето на някогашни властнически режими.
Колкото по-скоро се решат тези въпроси, толкоз повече време ще остане да се показват нужните достижения (track record) „ върхове “ и, надлежно, процесът на присъединение ще бъде по-плавен.
ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД
Македония е географска и историческа област, която в наши дни се намира в рамките на шест страни - България, Гърция, Република Северна Македония, Албания, Косово и Сърбия. Следователно всички опити за налагане на географския термин Македония като публично име на новосъздадената през 1992 година страна в продължение на 28 години бяха обременени с политическа сензитивност.
В прилежащите страни терминът „ македонски “ се употребява за обозначаване на географски генезис, а не на национална еднаквост. В България стотици хиляди българи се самоопределят като „ македонци “ във връзка с районната си принадлежност, като ясно показват български етнически генезис. По тази причина поражда доста неразбирателство, когато термините „ македонски “ и „ произхождащи от Република Северна Македония “ са взаимозаменяеми в границите на интернационалните конгреси.
Когато след Първата международна война част от географската област Македония е включена в Кралство Югославия, преобладаващото болшинство от нейното славянско население ясно се самоопределя като българско. Това се удостоверява от всички дипломатически и исторически сведения от това време. Между двете международни войни Белград се опита да изкорени българската еднаквост на това население, като му наложи нова „ южносръбска “. Тъй като този опит се оказа несполучлив, след Втората международна война югославският комунистически водач Йосип Броз Тито прибягна до налагането на още една нова еднаквост - този път „ македонска “, в тогавашната Социалистическа република Македония (СРМ). Тито беше улеснен и въодушевен от решението на Комунистическия интернационал (Коминтерна) от 1934 година да сътвори нови „ македонски “, „ тракийски “ и „ добруджански “ народи.
Проектът на Тито е осъществен посредством измислянето на нова история, сложила основата на тази нова „ македонска “ идея, целяща да замести обичайна българска еднаквост с районна. Тя е построена за сметка на историята и географията на прилежащите страни, като по този метод сложи основата за бъдещи териториални и малцинствени искания от страна на Югославия. За да приложат тази политика, „ лингвисти “ от следената от комунистите Антифашистка асамблея за национално избавление на Македония (АСНОМ) оповестиха на 2 август 1944 година съществуването на обособен „ македонски “ език.
Първият Исторически институт в СРM е основан от югославските управляващи през 1948 година Той има за задача да създаде нужните атрибути за новата национална еднаквост посредством подправяне на документи и заличаване на всички връзки с българските корени, език и генезис на това население. Тези практики се резервираха и след разпадането на Югославия и основаването на първата самостоятелна Република Македония.
Политиката на Коминтерна също беше възпроизведена за малко от тоталитарния комунистически режим в България под диктата на Сталин. Това докара до всеобщи репресии и преследвания на българския народ, както в пограничния район в България, по този начин и в тогавашната СРМ. Архивите свидетелстват за изтезанието на над 20 000 души сред 1944 и 1946 година, които са се разпознали като българи и са представлявали политическия и интелектуален хайлайф в СРМ. Над 100 000 българи бяха убити, затворени, заточени или изпратени в концлагери.
ТЕКУЩА СИТУАЦИЯ
Етническият инженерингов план за основаване на „ македонска еднаквост ” и „ македонска нация ” посредством заемане на части от историята на прилежащите страни води и до през днешния ден до доста спорни резултати. Политиките за еднаквост доближиха своя връх и одобриха гротескни размери с акцията по „ антиквизация “, провеждана от националистическите държавни управления в интервала 2006 – 2017 година
Процесът на създаване на еднаквост обаче беше стеснен единствено на територията на тогавашния СРМ, а след 1991 година и на Република Македония. Въпреки че българските жители не са взели участие в него, управляващите в Република Северна Македония към момента настояват, че има „ македонско малцинство “ в България. Официалните учебници по история и география, литература, образни изкуства, както и някои медии, също са употребявани за укрепване на тези изказвания и за основаване на конфронтация с България посредством разпространение на стандарти.
Независимо от това, имайки поради общата история и околните културни и езикови връзки сред хората от нашите две страни, България призна политическите действителности и първа в света призна независимостта на тогавашната Република Македония през януари 1992 година България ѝ оказа поддръжка (материална, финансова, политическа) през първите сложни години от нейното битие. По време на споровете в Югославия и етническите безредици през 2001 година България уверено се опълчи на всички районни проекти, ориентирани против суверенитета и целостта на тази страна. През 1999 година България подари на въоръжените сили на Република Македония тежко въоръжение като танкове и артилерийски оръдия.
България поддържа поредно задачите на Република Северна Македония за НАТО и Европейски Съюз. София беше измежду първите съдружници, които ратифицираха Протокола за присъединение към НАТО. Един от главните цели на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз беше напредъкът на Република Северна Македония по пътя към Европейски Съюз.
България в никакъв случай не е имала каквито и да е териториални искания и в никакъв случай не е оспорвала правото на самоидентификация на жителите на Република Северна Македония, изключително като се има поради, че няколко генерации са отраснали под югославска агитация.
България обаче не може да одобри, че продължаващият развой на национално създаване в Република Северна Македония ще се реализира посредством преразглеждане на общата ни история, отказване на общите ни етнически и езикови корени или голословни изказвания за съществуването на „ македонско малцинство “ в България. Тези прояви на държавно финансирана антибългарска идеология и процедура опонират на европейските полезности и не би трябвало да бъдат легитимирани посредством присъединение към Европейски Съюз.
Позицията на България във връзка с пътя на присъединение на Република Северна Македония има за цел да се отбрани от неоснователни малцинствени, исторически, езикови и други искания. Това не отхвърля отговорностите на всяка държава-членка да съблюдават самостоятелни човешки права, в това число тези за самоидентификация.
ДОГОВОРЪТ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО, ДОБРОСЪСЕДСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО , подписан на 1 август 2017 година, в действие от 14 февруари 2018 година – СЪСТОЯНИЕ
България предложи градивно да бъдат преодолени нерешените въпроси сред двете страни посредством сключването на Договора за другарство, добросъседство и съдействие. Договорът призна общата история на двете страни и удостовери по този начин наречената „ езикова уговорка “. Той удостовери също, че всевъзможни искания за съществуването на по този начин нареченото „ македонско малцинство “ на територията на България са неоснователни.
Договорът проправи пътя за сключването на Преспанското съглашение, присъединението на Република Северна Македония към НАТО и отварянето на договарянията за присъединение с Европейски Съюз.
Прилагането на Договора обаче е в застой. То е блокирано значително след решението на представителите на Република Северна Македония да прекратят за неопределен срок присъединяване си в работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и просветителни въпроси, основана според член 8 (2) от Договора. Това едностранно решение, оповестено на 29 ноември 2019 година, беше целесъобразно с идната предизборна акция. В резултат на това осъществяването на Договора в този момент е пленник на съображения за политическа целенасоченост.
![Заев публично застана отпред на Северна Македония за повторно]( "Заев публично застана отпред на Северна Македония за повторно")
Заев публично застана отпред на Северна Македония за повторно
Македонският парламент утвърди новото държавно управление на премиера Зоран Заев. То бе подкрепено от 62 депутати, съобщи БГНЕС. Това е втори...
През същия интервал българските вложители се сблъскаха с възходящи спънки да работят в Република Северна Македония. Местните жители (включително някогашните министър-председатели Георгиевски и Бучковски, както и някогашният външен министър Малевски), изказали се в поддръжка на общото историческо минало, бяха подложени на тирада на омразата и оскърбителен акции.
ОСНОВНИ НЕРЕШЕНИ ВЪПРОСИ
Обща история
Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия беше основана, с цел да способства за обективното показване на историческите събития, учредено на достоверни потвърдени исторически източници и научна интерпретация. Тази комисия има за цел да реализира съответни резултати във връзка с видни персони и исторически събития от общата история до 1944 година и да: предлага взаимни чествания; дава рекомендации за хармонизиране и изменение на образователните стратегии по история и литература; използване на постигнатите съглашения във връзка с финансирани от страната учебници, музеи, документални филми и други
Първоначалният стеснен прогрес в работата на Комисията беше последван от закъснение и в последна сметка блокиране. Представителите на Република Северна Македония от самото начало се противопоставяха на взаимно съгласуваната идея за обща история, пробвайки се да я заместят с различните понятия за „ споделена “ или „ преплетена “ история. В последна сметка, откакто неведнъж предлагаха активността на Комисията да спре, те използваха като предлог вътрешнополитическите събития от октомври 2019 година, с цел да прекратят едностранно присъединяване си.
Настоящото блокиране на работата на Комисията подкопава опитите за създаване на доверие и разрешаване на главните проблеми. Това слага под въпрос положителната воля на Република Северна Македония да поддържа добросъседски връзки с България.
![Министерство на външните работи на Северна Македония: Европейски Съюз би трябвало да заеме кардинална позиция във връзка с македонския език]( "Министерство на външните работи на Северна Македония: Европейски Съюз би трябвало да заеме кардинална позиция във връзка с македонския език")
Министерство на външните работи на Северна Македония: Европейски Съюз би трябвало да заеме кардинална позиция във връзка с македонския език
еЕвропейската комисия би трябвало да заеме кардинална позиция по въпроса за македонския език. Това съобщи министърът на външните работи на С....
Език
„ Македонски език “ или етническа принадлежност не съществуват до 02.08.1944 година Създаването им е част от цялостното създаване на обособена небългарска еднаквост, ориентирана към спиране на връзките сред популацията на тогавашната СРМ и България.
Българският литературен език има шест районни писмени правила (кодификации). Три от тях са основани на диалекти, а три - на български книжовен език. Създаването на „ македонски език “ през 1944 година в някогашна Югославия е акт на вторична кодификация (прекодификация), учредена на българския литературен език, в допълнение „ обогатен “ с национални форми, като по този метод се симулира „ натурален “ развой, учреден на акцент.
Основата, на която е осъществена кодификацията, и методът, по който е наложена, свидетелстват, че формалният език, употребен в днешна Република Северна Македония, може да се преглежда единствено като писмена районна норма на българския език.
Днес към момента се приказват районни разновидности на същия език от двете страни на границата сред България и Република Северна Македония. Тъй като локалната норма в Република Северна Македония беше квалифицирана в Конституцията като „ македонски “, двете страни се съгласиха да се базират на езика в сходство с конституционните разпореждания.
С Декларация, подписана през 1999 година от министър-председателите на България, а по-късно и на Република Македония, двете страни реализираха съглашение формалният език на страната да бъде именуван „... македонски език, в сходство с Конституцията на Република Македония ”. Този компромис проправи пътя за сключване на редица двустранни съглашения и беше от първостепенно значение за определяне на естествени съседски връзки.
![Френска реакция - да няма спор сред България и Северна Македония за македонския език в Европейски Съюз]( "Френска реакция - да няма спор сред България и Северна Македония за македонския език в Европейски Съюз")
Френска реакция - да няма спор сред България и Северна Македония за македонския език в Европейски Съюз
Френският дипломат в Северна Македония Кристиан Тимоние разяснява в изявление за Радио Свободна Европа въпроса за зародилите пререкания...
Същата наредба е залегнала в Договора. Смятаме, че посредством тази наредба нашите страни направиха голяма крачка към разрешаване на различията по въпроса. Тази уговорка допуска, апропо, разбирането на българската страна, че формалният език на сегашната Република Северна Македония е кодифициран от правна норма в първата ѝ конституция като самостоятелна страна, призната на 17 ноември 1991 година
Терминът „ македонски език “, употребен в Преспанското съглашение от 2018 година за задачите на това съглашение, не е наложителен за трети страни - основен принцип в интернационалното обществено право. Въпреки че този термин се употребява и в отчетите на Третата конференция на Организацията на обединените народи за стандартизация на географските наименования от 1977 година, упоменатата експертна конференция няма политически темперамент и нейните решения не създават правно обвързващи последствия във връзка с признаването на така наречен наименуван „ македонски език ”.
Предвид гореизложеното, България упорства документите на Европейски Съюз (както преди, по този начин и след присъединението към ЕС) да се отнасят до „ формалния език на Република Северна Македония “ или, при положение на безспорна нужда, до „ македонски език “ със звездичка и разяснение под линия, както следва: „ според Конституцията на Република Северна Македония “.
Претенции за малцинство
С подписването на Договора Република Северна Македония се съгласи, че няма справедливи исторически или демографски учредения за търсене на статут на малцинство за която и да е група жители на територията на България. В нарушаване на член 11 от Договора Скопие не е трансформирал политиката на някогашните държавни управления за поощряване и поддръжка на лица и организации, търсещи признаването на несъществуващо „ македонско малцинство “ в България.
България е член на най-големите районни и интернационалните правозащитни организации и е фокусирана върху използването на най-високите интернационалните стандарти в тази област, в сходство с българската Конституция. Правото на свободна самостоятелна самоидентификация е неотлъчно обвързвано с обективните критерии, свързани с идентичността на лицето. Следователно, въз основа на Конституцията на Република България, това право може да се упражнява според кумулативното осъществяване както на субективните (наличие на свободна воля за принадлежност към избрана етническа, религиозна, езикова малцинствена група или общност), по този начин и на обективните критерии (съществуване на действителни разлики, които обективно потвърждават съществуването на етническа принадлежност, вяра, език, доста различаващи се от тези на мнозинството). Подобно на други държави-членки, в това отношение България не дава групови, а единствено самостоятелни права. Следователно предизвиканите от чужбина претенции за малцинство са неприемливи.
![Захариева: България не оспорва идентичността на Северна Македония, а тя да извършва Договора]( "Захариева: България не оспорва идентичността на Северна Македония, а тя да извършва Договора")
Захариева: България не оспорва идентичността на Северна Македония, а тя да извършва Договора
България през годините постоянно е била един от най-сериозните поддръжници на Северна Македония. Искам да ги прикани в действителност – подп...
България чака Република Северна Македония да извърши уговорките си, да прекрати гореспоменатите политики, неотложно да приведе своите позиции и дейности в интернационалните организации и конгреси в сходство с член 11 от Договора и да приключи практиката си по инструментализиране на многостранни формати и механизми за мониторинг за оказване на непозволен напън върху България. Това ще бъде причина за приемане на единодушието на България за всяка последваща стъпка в процеса на интеграция.
Въпросът с името
България приканва неведнъж институциите на Европейски Съюз да употребяват конституционното име на Република Северна Македония във всички публични документи на Европейски Съюз.
През 1992 година България първа призна тогавашната Република Македония с нейното конституционно име. През годините България е поредна и градивна, като не възразява против използването на името, което нейният непосредствен комшия суверенно е избрал и е записал като публично и конституционно в най-високата си правна норма.
България в никакъв случай не се е намесвала в 27-годишния спор за името с Гърция, само че поредно е предупреждавала против приемането на географско определение като част от новото име, защото това може да повдигне спомагателни проблеми в района и да провокира неоснователни искове против България.
Новото конституционно име „ Република Северна Македония “ съдържа такова географско определение. Незадължителното малко название Северна Македония ясно се отнася до географски район, част от който попада в суверенната територия на прилежащи страни, в това число България. Следователно, с цел да избегне недоразумения или неправилна интерпретация, на 7 май 2019 година България осведоми Организация на обединените нации, че в духа на тясно съседско съдействие и поддръжка ще употребява конституционното название „ Република Северна Македония “ erga omnes като само име на тази страна.
![Борисов: България не е блокирала договарянията на Северна Македония за влизане в Европейски Съюз]( "Борисов: България не е блокирала договарянията на Северна Македония за влизане в Европейски Съюз")
Борисов: България не е блокирала договарянията на Северна Македония за влизане в Европейски Съюз
" На последния Европейски съвет говорихме оптимално да подкрепим Северна Македония и Албания, тъй че всичко е в ръцете на македонците....
Този въпрос може да бъде затворен дефинитивно, откакто Република Северна Македония публично заявява пред Организация на обединените нации и всички други интернационалните организации, че потреблението на късото име на страната, планувано в Преспанското съглашение, се отнася единствено до политическия индивид „ Република Северна Македония ”, а не до географския район на Северна Македония.
ПЪТЯТ НАПРЕД
България се застъпи мощно и поддържа решението на Съвета от 25 март 2020 година за отваряне на договарянията за присъединение с Република Северна Македония. Тя показа декларация за протокола на Съвета, в която се обрисува нейната национална позиция по отношение на присъединението към Европейски Съюз и процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония. Изявлението отразява рамковата позиция, призната от държавното управление на Република България на 9 октомври 2019 година и утвърдена с Декларация от всички политически партии в българския парламент.
Изявлението се основава на разбирането, че добросъседските връзки имат хоризонтално значение и затова би трябвало да бъдат оценени на всеки стадий от процеса на присъединение на страните кандидатки. В този смисъл прецизното, цялостно и необратимо използване на буквата и духа на Договора за другарство, добросъседство и съдействие ще остане причина за всеки прогрес в процеса на присъединение на страната към Европейски Съюз.
Поддържането на добросъседски връзки и по-специално добросъвестното използване на двустранните контракти с държавите-членки на Европейски Съюз би трябвало да бъде неразделна част от преговорната рамка за присъединението на Република Северна Македония към Европейски Съюз и следва да се следи, според глава 35. Оценката дали тези интернационалните отговорности се извършват дейно следва да бъде на заинтригуваните държави-членки.
България чака всички сътрудници в Европейски Съюз да вземат поради действителните опасения на друга държава-членка и разчита на тяхната мощна поддръжка и взаимност по въпроса.
Вчера беше потвръдено, че документът е показан от българската страна на другите страни-членки на общността в подтекста на европейското разширение. От българското непрекъснато посланичество потвърдиха пред БНР, че меморандумът е изпратен в работната група " Разширяване " към Съвета на Европейския съюз. Документът съдържа рамковата позиция за разширението на Съюза, призната от държавното управление предходната година и доказана от всички политически сили в Народното събрание.
В документа се приканва Северна Македония да приключи наследената от предишното антибългарска идеология. Подчертава се, че в продължение на 28 години България абсолютно поддържа независимостта и суверенитета, подкрепя стопански, военно по всевъзможен метод западния си комшия и остро се е противопоставяла на районните опити за нейното заличаване като самостоятелна страна.
В меморандума се обръща особено внимание и на обстоятелството, че към този момент 80 години се мълчи за избиването на десетки хиляди българи, в това число и за преследването на над 100 000 след 1945 година по време на ръководството на югославския деспот Йосип Броз Тито /1944-1980 г./.
За София е безусловно недопустимо неспазването на Договора за другарство и добросъседство от 2017 година, блокирането на Смесената комисия по исторически въпроси, прекъсването на всевъзможни български вложения в страната и преследването на политици, които намерено разкриват истината за предишното.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на документа без съкращения и тълкувания:
Разяснителен меморандум по отношение на връзките на Република България с Република Северна Македония в подтекста на разширението на Европейски Съюз и на процеса на асоцииране и стабилизиране
Всички държави-членки на Европейски Съюз се придържат към разбирането, че процесът на присъединение на Република Северна Македония би трябвало прецизно да съблюдава правилата и полезностите, върху които е построен нашият Съюз.
На 25 март 2020 година Съветът на Европейски Съюз удостовери, че добросъседските връзки и районното съдействие остават основни детайли на процеса на разширение, както и на процеса на стабилизиране и асоцииране. Той още веднъж акцентира смисъла на продължаващото добросъвестно използване на двустранните съглашения като значима част от процеса на разширение.
Изпълнението на правно обвързващите задължения от страните - кандидатки се следи деликатно по време на всички стадии от присъединението им. Това е аршин за тяхната подготвеност и политически потенциал да поемат отговорности за участието.
Държава - претендент не би трябвало да внася отворени въпроси в Европейски Съюз, изключително във връзка с държави- членки. По отношение на Република Северна Македония не престават да съществуват няколко такива въпроса, които при присъединението могат да повлияят негативно на вземането на решения в границите на Европейски Съюз.
Въпросите са разследване от метода, по който тази страна се оправя със личното си минало. Намирането на дълготрайни решения би изисквало същинска политическа воля и храброст. Пътят за присъединение на Република Северна Македония дава скъпа опция нейното управление да скъса с идеологическото завещание и практиките на комунистическа Югославия. Процесът на разширение не би трябвало да легитимира етническия и езиков инженеринг, който се е състоял по времето на някогашни властнически режими.
Колкото по-скоро се решат тези въпроси, толкоз повече време ще остане да се показват нужните достижения (track record) „ върхове “ и, надлежно, процесът на присъединение ще бъде по-плавен.
ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД
Македония е географска и историческа област, която в наши дни се намира в рамките на шест страни - България, Гърция, Република Северна Македония, Албания, Косово и Сърбия. Следователно всички опити за налагане на географския термин Македония като публично име на новосъздадената през 1992 година страна в продължение на 28 години бяха обременени с политическа сензитивност.
В прилежащите страни терминът „ македонски “ се употребява за обозначаване на географски генезис, а не на национална еднаквост. В България стотици хиляди българи се самоопределят като „ македонци “ във връзка с районната си принадлежност, като ясно показват български етнически генезис. По тази причина поражда доста неразбирателство, когато термините „ македонски “ и „ произхождащи от Република Северна Македония “ са взаимозаменяеми в границите на интернационалните конгреси.
Когато след Първата международна война част от географската област Македония е включена в Кралство Югославия, преобладаващото болшинство от нейното славянско население ясно се самоопределя като българско. Това се удостоверява от всички дипломатически и исторически сведения от това време. Между двете международни войни Белград се опита да изкорени българската еднаквост на това население, като му наложи нова „ южносръбска “. Тъй като този опит се оказа несполучлив, след Втората международна война югославският комунистически водач Йосип Броз Тито прибягна до налагането на още една нова еднаквост - този път „ македонска “, в тогавашната Социалистическа република Македония (СРМ). Тито беше улеснен и въодушевен от решението на Комунистическия интернационал (Коминтерна) от 1934 година да сътвори нови „ македонски “, „ тракийски “ и „ добруджански “ народи.
Проектът на Тито е осъществен посредством измислянето на нова история, сложила основата на тази нова „ македонска “ идея, целяща да замести обичайна българска еднаквост с районна. Тя е построена за сметка на историята и географията на прилежащите страни, като по този метод сложи основата за бъдещи териториални и малцинствени искания от страна на Югославия. За да приложат тази политика, „ лингвисти “ от следената от комунистите Антифашистка асамблея за национално избавление на Македония (АСНОМ) оповестиха на 2 август 1944 година съществуването на обособен „ македонски “ език.
Първият Исторически институт в СРM е основан от югославските управляващи през 1948 година Той има за задача да създаде нужните атрибути за новата национална еднаквост посредством подправяне на документи и заличаване на всички връзки с българските корени, език и генезис на това население. Тези практики се резервираха и след разпадането на Югославия и основаването на първата самостоятелна Република Македония.
Политиката на Коминтерна също беше възпроизведена за малко от тоталитарния комунистически режим в България под диктата на Сталин. Това докара до всеобщи репресии и преследвания на българския народ, както в пограничния район в България, по този начин и в тогавашната СРМ. Архивите свидетелстват за изтезанието на над 20 000 души сред 1944 и 1946 година, които са се разпознали като българи и са представлявали политическия и интелектуален хайлайф в СРМ. Над 100 000 българи бяха убити, затворени, заточени или изпратени в концлагери.
ТЕКУЩА СИТУАЦИЯ
Етническият инженерингов план за основаване на „ македонска еднаквост ” и „ македонска нация ” посредством заемане на части от историята на прилежащите страни води и до през днешния ден до доста спорни резултати. Политиките за еднаквост доближиха своя връх и одобриха гротескни размери с акцията по „ антиквизация “, провеждана от националистическите държавни управления в интервала 2006 – 2017 година
Процесът на създаване на еднаквост обаче беше стеснен единствено на територията на тогавашния СРМ, а след 1991 година и на Република Македония. Въпреки че българските жители не са взели участие в него, управляващите в Република Северна Македония към момента настояват, че има „ македонско малцинство “ в България. Официалните учебници по история и география, литература, образни изкуства, както и някои медии, също са употребявани за укрепване на тези изказвания и за основаване на конфронтация с България посредством разпространение на стандарти.
Независимо от това, имайки поради общата история и околните културни и езикови връзки сред хората от нашите две страни, България призна политическите действителности и първа в света призна независимостта на тогавашната Република Македония през януари 1992 година България ѝ оказа поддръжка (материална, финансова, политическа) през първите сложни години от нейното битие. По време на споровете в Югославия и етническите безредици през 2001 година България уверено се опълчи на всички районни проекти, ориентирани против суверенитета и целостта на тази страна. През 1999 година България подари на въоръжените сили на Република Македония тежко въоръжение като танкове и артилерийски оръдия.
България поддържа поредно задачите на Република Северна Македония за НАТО и Европейски Съюз. София беше измежду първите съдружници, които ратифицираха Протокола за присъединение към НАТО. Един от главните цели на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз беше напредъкът на Република Северна Македония по пътя към Европейски Съюз.
България в никакъв случай не е имала каквито и да е териториални искания и в никакъв случай не е оспорвала правото на самоидентификация на жителите на Република Северна Македония, изключително като се има поради, че няколко генерации са отраснали под югославска агитация.
България обаче не може да одобри, че продължаващият развой на национално създаване в Република Северна Македония ще се реализира посредством преразглеждане на общата ни история, отказване на общите ни етнически и езикови корени или голословни изказвания за съществуването на „ македонско малцинство “ в България. Тези прояви на държавно финансирана антибългарска идеология и процедура опонират на европейските полезности и не би трябвало да бъдат легитимирани посредством присъединение към Европейски Съюз.
Позицията на България във връзка с пътя на присъединение на Република Северна Македония има за цел да се отбрани от неоснователни малцинствени, исторически, езикови и други искания. Това не отхвърля отговорностите на всяка държава-членка да съблюдават самостоятелни човешки права, в това число тези за самоидентификация.
ДОГОВОРЪТ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО, ДОБРОСЪСЕДСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО , подписан на 1 август 2017 година, в действие от 14 февруари 2018 година – СЪСТОЯНИЕ
България предложи градивно да бъдат преодолени нерешените въпроси сред двете страни посредством сключването на Договора за другарство, добросъседство и съдействие. Договорът призна общата история на двете страни и удостовери по този начин наречената „ езикова уговорка “. Той удостовери също, че всевъзможни искания за съществуването на по този начин нареченото „ македонско малцинство “ на територията на България са неоснователни.
Договорът проправи пътя за сключването на Преспанското съглашение, присъединението на Република Северна Македония към НАТО и отварянето на договарянията за присъединение с Европейски Съюз.
Прилагането на Договора обаче е в застой. То е блокирано значително след решението на представителите на Република Северна Македония да прекратят за неопределен срок присъединяване си в работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и просветителни въпроси, основана според член 8 (2) от Договора. Това едностранно решение, оповестено на 29 ноември 2019 година, беше целесъобразно с идната предизборна акция. В резултат на това осъществяването на Договора в този момент е пленник на съображения за политическа целенасоченост.
Македонският парламент утвърди новото държавно управление на премиера Зоран Заев. То бе подкрепено от 62 депутати, съобщи БГНЕС. Това е втори...
През същия интервал българските вложители се сблъскаха с възходящи спънки да работят в Република Северна Македония. Местните жители (включително някогашните министър-председатели Георгиевски и Бучковски, както и някогашният външен министър Малевски), изказали се в поддръжка на общото историческо минало, бяха подложени на тирада на омразата и оскърбителен акции.
ОСНОВНИ НЕРЕШЕНИ ВЪПРОСИ
Обща история
Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия беше основана, с цел да способства за обективното показване на историческите събития, учредено на достоверни потвърдени исторически източници и научна интерпретация. Тази комисия има за цел да реализира съответни резултати във връзка с видни персони и исторически събития от общата история до 1944 година и да: предлага взаимни чествания; дава рекомендации за хармонизиране и изменение на образователните стратегии по история и литература; използване на постигнатите съглашения във връзка с финансирани от страната учебници, музеи, документални филми и други
Първоначалният стеснен прогрес в работата на Комисията беше последван от закъснение и в последна сметка блокиране. Представителите на Република Северна Македония от самото начало се противопоставяха на взаимно съгласуваната идея за обща история, пробвайки се да я заместят с различните понятия за „ споделена “ или „ преплетена “ история. В последна сметка, откакто неведнъж предлагаха активността на Комисията да спре, те използваха като предлог вътрешнополитическите събития от октомври 2019 година, с цел да прекратят едностранно присъединяване си.
Настоящото блокиране на работата на Комисията подкопава опитите за създаване на доверие и разрешаване на главните проблеми. Това слага под въпрос положителната воля на Република Северна Македония да поддържа добросъседски връзки с България.
еЕвропейската комисия би трябвало да заеме кардинална позиция по въпроса за македонския език. Това съобщи министърът на външните работи на С....
Език
„ Македонски език “ или етническа принадлежност не съществуват до 02.08.1944 година Създаването им е част от цялостното създаване на обособена небългарска еднаквост, ориентирана към спиране на връзките сред популацията на тогавашната СРМ и България.
Българският литературен език има шест районни писмени правила (кодификации). Три от тях са основани на диалекти, а три - на български книжовен език. Създаването на „ македонски език “ през 1944 година в някогашна Югославия е акт на вторична кодификация (прекодификация), учредена на българския литературен език, в допълнение „ обогатен “ с национални форми, като по този метод се симулира „ натурален “ развой, учреден на акцент.
Основата, на която е осъществена кодификацията, и методът, по който е наложена, свидетелстват, че формалният език, употребен в днешна Република Северна Македония, може да се преглежда единствено като писмена районна норма на българския език.
Днес към момента се приказват районни разновидности на същия език от двете страни на границата сред България и Република Северна Македония. Тъй като локалната норма в Република Северна Македония беше квалифицирана в Конституцията като „ македонски “, двете страни се съгласиха да се базират на езика в сходство с конституционните разпореждания.
С Декларация, подписана през 1999 година от министър-председателите на България, а по-късно и на Република Македония, двете страни реализираха съглашение формалният език на страната да бъде именуван „... македонски език, в сходство с Конституцията на Република Македония ”. Този компромис проправи пътя за сключване на редица двустранни съглашения и беше от първостепенно значение за определяне на естествени съседски връзки.
Френският дипломат в Северна Македония Кристиан Тимоние разяснява в изявление за Радио Свободна Европа въпроса за зародилите пререкания...
Същата наредба е залегнала в Договора. Смятаме, че посредством тази наредба нашите страни направиха голяма крачка към разрешаване на различията по въпроса. Тази уговорка допуска, апропо, разбирането на българската страна, че формалният език на сегашната Република Северна Македония е кодифициран от правна норма в първата ѝ конституция като самостоятелна страна, призната на 17 ноември 1991 година
Терминът „ македонски език “, употребен в Преспанското съглашение от 2018 година за задачите на това съглашение, не е наложителен за трети страни - основен принцип в интернационалното обществено право. Въпреки че този термин се употребява и в отчетите на Третата конференция на Организацията на обединените народи за стандартизация на географските наименования от 1977 година, упоменатата експертна конференция няма политически темперамент и нейните решения не създават правно обвързващи последствия във връзка с признаването на така наречен наименуван „ македонски език ”.
Предвид гореизложеното, България упорства документите на Европейски Съюз (както преди, по този начин и след присъединението към ЕС) да се отнасят до „ формалния език на Република Северна Македония “ или, при положение на безспорна нужда, до „ македонски език “ със звездичка и разяснение под линия, както следва: „ според Конституцията на Република Северна Македония “.
Претенции за малцинство
С подписването на Договора Република Северна Македония се съгласи, че няма справедливи исторически или демографски учредения за търсене на статут на малцинство за която и да е група жители на територията на България. В нарушаване на член 11 от Договора Скопие не е трансформирал политиката на някогашните държавни управления за поощряване и поддръжка на лица и организации, търсещи признаването на несъществуващо „ македонско малцинство “ в България.
България е член на най-големите районни и интернационалните правозащитни организации и е фокусирана върху използването на най-високите интернационалните стандарти в тази област, в сходство с българската Конституция. Правото на свободна самостоятелна самоидентификация е неотлъчно обвързвано с обективните критерии, свързани с идентичността на лицето. Следователно, въз основа на Конституцията на Република България, това право може да се упражнява според кумулативното осъществяване както на субективните (наличие на свободна воля за принадлежност към избрана етническа, религиозна, езикова малцинствена група или общност), по този начин и на обективните критерии (съществуване на действителни разлики, които обективно потвърждават съществуването на етническа принадлежност, вяра, език, доста различаващи се от тези на мнозинството). Подобно на други държави-членки, в това отношение България не дава групови, а единствено самостоятелни права. Следователно предизвиканите от чужбина претенции за малцинство са неприемливи.
България през годините постоянно е била един от най-сериозните поддръжници на Северна Македония. Искам да ги прикани в действителност – подп...
България чака Република Северна Македония да извърши уговорките си, да прекрати гореспоменатите политики, неотложно да приведе своите позиции и дейности в интернационалните организации и конгреси в сходство с член 11 от Договора и да приключи практиката си по инструментализиране на многостранни формати и механизми за мониторинг за оказване на непозволен напън върху България. Това ще бъде причина за приемане на единодушието на България за всяка последваща стъпка в процеса на интеграция.
Въпросът с името
България приканва неведнъж институциите на Европейски Съюз да употребяват конституционното име на Република Северна Македония във всички публични документи на Европейски Съюз.
През 1992 година България първа призна тогавашната Република Македония с нейното конституционно име. През годините България е поредна и градивна, като не възразява против използването на името, което нейният непосредствен комшия суверенно е избрал и е записал като публично и конституционно в най-високата си правна норма.
България в никакъв случай не се е намесвала в 27-годишния спор за името с Гърция, само че поредно е предупреждавала против приемането на географско определение като част от новото име, защото това може да повдигне спомагателни проблеми в района и да провокира неоснователни искове против България.
Новото конституционно име „ Република Северна Македония “ съдържа такова географско определение. Незадължителното малко название Северна Македония ясно се отнася до географски район, част от който попада в суверенната територия на прилежащи страни, в това число България. Следователно, с цел да избегне недоразумения или неправилна интерпретация, на 7 май 2019 година България осведоми Организация на обединените нации, че в духа на тясно съседско съдействие и поддръжка ще употребява конституционното название „ Република Северна Македония “ erga omnes като само име на тази страна.
" На последния Европейски съвет говорихме оптимално да подкрепим Северна Македония и Албания, тъй че всичко е в ръцете на македонците....
Този въпрос може да бъде затворен дефинитивно, откакто Република Северна Македония публично заявява пред Организация на обединените нации и всички други интернационалните организации, че потреблението на късото име на страната, планувано в Преспанското съглашение, се отнася единствено до политическия индивид „ Република Северна Македония ”, а не до географския район на Северна Македония.
ПЪТЯТ НАПРЕД
България се застъпи мощно и поддържа решението на Съвета от 25 март 2020 година за отваряне на договарянията за присъединение с Република Северна Македония. Тя показа декларация за протокола на Съвета, в която се обрисува нейната национална позиция по отношение на присъединението към Европейски Съюз и процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония. Изявлението отразява рамковата позиция, призната от държавното управление на Република България на 9 октомври 2019 година и утвърдена с Декларация от всички политически партии в българския парламент.
Изявлението се основава на разбирането, че добросъседските връзки имат хоризонтално значение и затова би трябвало да бъдат оценени на всеки стадий от процеса на присъединение на страните кандидатки. В този смисъл прецизното, цялостно и необратимо използване на буквата и духа на Договора за другарство, добросъседство и съдействие ще остане причина за всеки прогрес в процеса на присъединение на страната към Европейски Съюз.
Поддържането на добросъседски връзки и по-специално добросъвестното използване на двустранните контракти с държавите-членки на Европейски Съюз би трябвало да бъде неразделна част от преговорната рамка за присъединението на Република Северна Македония към Европейски Съюз и следва да се следи, според глава 35. Оценката дали тези интернационалните отговорности се извършват дейно следва да бъде на заинтригуваните държави-членки.
България чака всички сътрудници в Европейски Съюз да вземат поради действителните опасения на друга държава-членка и разчита на тяхната мощна поддръжка и взаимност по въпроса.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ