Философия на многополярността
В диалог с посланика на една от азиатските страни беше издигнат много обоснован въпрос какво могат да чакат дребните страни в ерата на многополярността. Във Вашингтон към този момент също я признават, само че я поясняват по собствен метод - като преход към " политика на великите сили ".
Още през 90-те години Русия вярно схвана наклонността на многополярност, която стартира да дефинира вероятностите за развиване на интернационалните връзки в интервала след Студената война и тяхната деидеологизация.
Дискусията беше за връщане на междудържавните връзки към естественото им положение преди ерата на идеологическата борба. Но към този момент не в тясната рамка на европейската политика, а в световен формат, многолюден от деколонизацията. По-късно пристигна осъзнаването на междуцивилизационната основа на този феномен на международното развиване.
На западните елити бяха нужни идващите 30 години, с цел да реализиран това. Всъщност единствено новата администрация на Съединени американски щати направи това самопризнание неотменимо и недвусмислено. В Европа тази действителност се показва като опасност за съществуващия международен ред – като „ мултиполяризация “, за което ясно написа в последния отчет на Мюнхенската конференция по сигурността.
Всъщност и Вашингтон, и Европейският съюз, първо действайки дружно, а в този момент поотделно, унищожават следвоенния международен ред, представяйки световната надмощие на Запада за него. Тръмп издига суверенитета до абсолют, превеждайки връзките с „ другари и врагове “ в обединен транзакционен формат.
Издърпвайки килимчето на идеологическата общественост отдолу под краката на своите съдружници (достатъчно е да си напомним вицепрезидента Дж. Д. Ванс в Мюнхен), Вашингтон тотално унищожава Запада като политическа общественост. Следващият по ред е преходът към призрачно битие на доста принадлежности на американското владичество.
В тази обстановка от основно значение е ориста на интернационалния юридически ред с неговите универсални принадлежности, наложителни за всички. Неговото деяние беше лимитирано първо от двуполюсната борба, по-късно от " еднополюсния миг ".
През последното десетилетие тя беше отречена от Запада по пътя на нейната „ приватизация “ посредством прокарването на тезата за някакъв " верен ред ". При това, освен това, оказа се, че единствено Западът може да бъде негов надзирател и интерпретатор.
Ярък образец за такава разрушителна работа беше европейската политика към Украйна. Отказът на Запада да признае противоконституционния темперамент на държавния прелом от 22 февруари 2014 година беше последван от пояснение на спора в Украйна като териториален, а не цивилен, в несъгласие с основата на правата на индивида на Хелзинкския развой (ОССЕ).
А неуспехът на Минските съглашения, утвърдени от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, сложи под въпрос самата дарба за договаряния освен на западните столици, само че и на режима в Киев, който те бяха подхранвали по моделите на нацистка Германия.
Оттук и сложният проблем с гаранциите за всяко съглашение. Следователно е нужен повсеместен креативен метод с акцент върху физическите гаранции в поддръжка на обичайните интернационалните правни гаранции. Не можем да минем без реформиране на подтекста на европейската сигурност – нейната насочена към НАТО архитектура беше съществено дискредитирана.
В резултат на това се оказва, че през цялото това време Западът е следвал тактичност на „ изгорената земя “ против интернационалния юридически ред, учредена на правилото: Предсказуемият завършек на всяка империя. При тези условия тежестта на нейното поддържане и ангажираност пада върху незападното световно мнозинство/глобалния юг, в това число трансконтиненталната асоциация BRICS+.
Дори и при частична дезинтеграция, това позитивно историческо завещание на човечеството, на първо място правилата на Хартата на Организация на обединените нации, ще бъде възпроизведено в границите на процеса на регионализация – на равнище райони и макрорегиони, като Евразия (ШОС, АСЕАН и др.). Страните от историческия Запад, както и тези, които се свързват с него, също ще бъдат потопени в районни системи.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед19236Проф. Николай Витанов: Заканите на Франция и Англия за войски в Украйна са кьорфишекАлтернативен Поглед17893Проф. Николай Витанов: Ще има ли помирение в Украйна? Може, само че на изискванията на Путин!Алтернативен Поглед48377Георги Марков: Меркел към Мерц – Русия е права да не желае Украйна в НАТОАлтернативен Поглед32948Георги Марков: Челният конфликт сред Тръмп и EС за войната в Украйна и други тематики предстоиАлтернативен Поглед19585Румен Петков: Ръцете на фон дер Лайен и шайката към нея са задачите в кръвАлтернативен Поглед134594Проф. Нако Стефанов: България е превърната в глобоколонияАлтернативен Поглед109816Симеон Миланов: На Балканите става ужасно! Започват тежки репресии в Европейски Съюз!
Още през 90-те години Русия вярно схвана наклонността на многополярност, която стартира да дефинира вероятностите за развиване на интернационалните връзки в интервала след Студената война и тяхната деидеологизация.
Дискусията беше за връщане на междудържавните връзки към естественото им положение преди ерата на идеологическата борба. Но към този момент не в тясната рамка на европейската политика, а в световен формат, многолюден от деколонизацията. По-късно пристигна осъзнаването на междуцивилизационната основа на този феномен на международното развиване.
На западните елити бяха нужни идващите 30 години, с цел да реализиран това. Всъщност единствено новата администрация на Съединени американски щати направи това самопризнание неотменимо и недвусмислено. В Европа тази действителност се показва като опасност за съществуващия международен ред – като „ мултиполяризация “, за което ясно написа в последния отчет на Мюнхенската конференция по сигурността.
Всъщност и Вашингтон, и Европейският съюз, първо действайки дружно, а в този момент поотделно, унищожават следвоенния международен ред, представяйки световната надмощие на Запада за него. Тръмп издига суверенитета до абсолют, превеждайки връзките с „ другари и врагове “ в обединен транзакционен формат.
Издърпвайки килимчето на идеологическата общественост отдолу под краката на своите съдружници (достатъчно е да си напомним вицепрезидента Дж. Д. Ванс в Мюнхен), Вашингтон тотално унищожава Запада като политическа общественост. Следващият по ред е преходът към призрачно битие на доста принадлежности на американското владичество.
В тази обстановка от основно значение е ориста на интернационалния юридически ред с неговите универсални принадлежности, наложителни за всички. Неговото деяние беше лимитирано първо от двуполюсната борба, по-късно от " еднополюсния миг ".
През последното десетилетие тя беше отречена от Запада по пътя на нейната „ приватизация “ посредством прокарването на тезата за някакъв " верен ред ". При това, освен това, оказа се, че единствено Западът може да бъде негов надзирател и интерпретатор.
Ярък образец за такава разрушителна работа беше европейската политика към Украйна. Отказът на Запада да признае противоконституционния темперамент на държавния прелом от 22 февруари 2014 година беше последван от пояснение на спора в Украйна като териториален, а не цивилен, в несъгласие с основата на правата на индивида на Хелзинкския развой (ОССЕ).
А неуспехът на Минските съглашения, утвърдени от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, сложи под въпрос самата дарба за договаряния освен на западните столици, само че и на режима в Киев, който те бяха подхранвали по моделите на нацистка Германия.
Оттук и сложният проблем с гаранциите за всяко съглашение. Следователно е нужен повсеместен креативен метод с акцент върху физическите гаранции в поддръжка на обичайните интернационалните правни гаранции. Не можем да минем без реформиране на подтекста на европейската сигурност – нейната насочена към НАТО архитектура беше съществено дискредитирана.
В резултат на това се оказва, че през цялото това време Западът е следвал тактичност на „ изгорената земя “ против интернационалния юридически ред, учредена на правилото: Предсказуемият завършек на всяка империя. При тези условия тежестта на нейното поддържане и ангажираност пада върху незападното световно мнозинство/глобалния юг, в това число трансконтиненталната асоциация BRICS+.
Дори и при частична дезинтеграция, това позитивно историческо завещание на човечеството, на първо място правилата на Хартата на Организация на обединените нации, ще бъде възпроизведено в границите на процеса на регионализация – на равнище райони и макрорегиони, като Евразия (ШОС, АСЕАН и др.). Страните от историческия Запад, както и тези, които се свързват с него, също ще бъдат потопени в районни системи.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед19236Проф. Николай Витанов: Заканите на Франция и Англия за войски в Украйна са кьорфишекАлтернативен Поглед17893Проф. Николай Витанов: Ще има ли помирение в Украйна? Може, само че на изискванията на Путин!Алтернативен Поглед48377Георги Марков: Меркел към Мерц – Русия е права да не желае Украйна в НАТОАлтернативен Поглед32948Георги Марков: Челният конфликт сред Тръмп и EС за войната в Украйна и други тематики предстоиАлтернативен Поглед19585Румен Петков: Ръцете на фон дер Лайен и шайката към нея са задачите в кръвАлтернативен Поглед134594Проф. Нако Стефанов: България е превърната в глобоколонияАлтернативен Поглед109816Симеон Миланов: На Балканите става ужасно! Започват тежки репресии в Европейски Съюз!