Горещините продължават, другата седмица до 43 градуса
В разгара сме на дълга гореща вълна. От 6 юли над страната се мерят температури сред 34 и 39 градуса и тази наклонност ще се резервира и усили в идната една седмица.
Най-горещо се чака да бъдев дните вторник и сряда - 16 и 17 юли, когато температурите в Северна България и Източна Тракия ще доближат и надвишават 40 градуса. Такова време не е изключение за месец юли и би трябвало да го приемем като нещо обикновено. Вярно е, че по-дълго време е неприятно горещо, с температури над 35 градуса, само че сме лято и това е в реда на нещата. Като образец, дано ви припомняюли на предходната 2023 година, когато горещата вълна продължи тъкмо 15 поредни дни и температури доближиха и надвишиха 40 градуса, в София, на 25 юли, бе измерена температура от съвсем 39 градуса.
Тази година също има възможност 15 поредни дни да имаме доста високи оптимални температури и това да е повтаряне на времето от предходната година.
В средата на идната седмица обаче, основно в четвъртък и петък, европейският синоптичен модел демонстрира известна смяна и основаване на условия за формиране на куписто-дъждовна облачност и превалявания тук-там в страната. Това ще докара и до известно намаляване на оптималните температури - с към 3, 4 градуса. Все отново това е наклонност и ще уточним какъв брой ще вали, дали ще вали и какъв брой ще захладнее в този интервал на съвещанието на Синоптичната комисия във вторник.
Над цяла Югоизточна Европа и надалеч на североизток в Украйна и Европейска Русия, времето е горещо, типично лятно, с високи оптимални температури. За сметка на това, в Западна Европа, и особена във Англия и Франция, както и в страните от Бенелюкс, температурите са дори по-ниски от нормалните за този интервал на годината и там оптималните са сред 20 и 25 градуса.
В края на идната седмица, когато тук ще е горещо, там от региона на Северния Атлантик ще нахлуят студени въдушни маси и температурите ще паднат до под 20 градуса. Направо ще е студено, с превалявания от дъжд, а в по високите елементи на Алпите и евентуално от сняг.
Именно това захлаждане над Запдна Европа, което ще се придвижва и размива през централните елементи на континента ще доближи и Балканите и това верояно ще постави завършек на жегите у нас към 24 юли.
На съвещанието на Синоптичната комисия във вторник ще имаме към този момент по-голяма изясненост, по кое време ще завърши горещата вълна у нас. Засега обаче тя е в разгара си.
В разгара сме на сезонана ураганите в Атлантика, само че досега единствено един подобен се образува - ураганът Берил, който доближи и оптималната 5 степен по мощ. Това, че имаме единствено един вихър емалко извънредно, тъй като към този момент изминаха почти 45 дни от началото на сезона на ураганите и имаме единствено един подобен, а този сезон се чака да бъде по-активен от междинното, поради навлизането на Южната вибрация във етапа на Ла Ниня в Тихия океан.
Но всичко следва, ще разберем на 30 ноември какво е било, тъй като тогава се дава и формалния края на сезонана ураганите.
Независимо от жегите в Източна Европа и България, световната приземна температура остава постоянна - 14,5 градуса, с 0,5 градуса по-висока от признатата за норма температура от 14 градуса. Това демонстрират данните на профилирания уебсайт за нейното премерване temperature.global.
В несъгласие на всички твърденияза покачване на приземната температура и за настъпването на климатичен апокалипсис, трендът в световната приземна температура от 2015 година до през днешния ден еотрицателен, т.е. световната приземна температура се е намалила с 0,2 градуса, още веднъж данни на temperature.global.
Това идва да покаже, че системата атмосфера, океан, слънце е комплицирана и към момента крие своите секрети във връзка с механизмите за управление на климатичните промени. Очевидно прекосяваме проз по-топъл интервал, само че опирайки се на обстоятелствата от по-близкото и по-далечното минало, стигаме до извода, че слабото стопляне, следено в последните десетилетия ще спре и ще навлезем във фаза на релативно захлаждане. Въпросът е по кое време?
Най-горещо се чака да бъдев дните вторник и сряда - 16 и 17 юли, когато температурите в Северна България и Източна Тракия ще доближат и надвишават 40 градуса. Такова време не е изключение за месец юли и би трябвало да го приемем като нещо обикновено. Вярно е, че по-дълго време е неприятно горещо, с температури над 35 градуса, само че сме лято и това е в реда на нещата. Като образец, дано ви припомняюли на предходната 2023 година, когато горещата вълна продължи тъкмо 15 поредни дни и температури доближиха и надвишиха 40 градуса, в София, на 25 юли, бе измерена температура от съвсем 39 градуса.
Тази година също има възможност 15 поредни дни да имаме доста високи оптимални температури и това да е повтаряне на времето от предходната година.
В средата на идната седмица обаче, основно в четвъртък и петък, европейският синоптичен модел демонстрира известна смяна и основаване на условия за формиране на куписто-дъждовна облачност и превалявания тук-там в страната. Това ще докара и до известно намаляване на оптималните температури - с към 3, 4 градуса. Все отново това е наклонност и ще уточним какъв брой ще вали, дали ще вали и какъв брой ще захладнее в този интервал на съвещанието на Синоптичната комисия във вторник.
Над цяла Югоизточна Европа и надалеч на североизток в Украйна и Европейска Русия, времето е горещо, типично лятно, с високи оптимални температури. За сметка на това, в Западна Европа, и особена във Англия и Франция, както и в страните от Бенелюкс, температурите са дори по-ниски от нормалните за този интервал на годината и там оптималните са сред 20 и 25 градуса.
В края на идната седмица, когато тук ще е горещо, там от региона на Северния Атлантик ще нахлуят студени въдушни маси и температурите ще паднат до под 20 градуса. Направо ще е студено, с превалявания от дъжд, а в по високите елементи на Алпите и евентуално от сняг.
Именно това захлаждане над Запдна Европа, което ще се придвижва и размива през централните елементи на континента ще доближи и Балканите и това верояно ще постави завършек на жегите у нас към 24 юли.
На съвещанието на Синоптичната комисия във вторник ще имаме към този момент по-голяма изясненост, по кое време ще завърши горещата вълна у нас. Засега обаче тя е в разгара си.
В разгара сме на сезонана ураганите в Атлантика, само че досега единствено един подобен се образува - ураганът Берил, който доближи и оптималната 5 степен по мощ. Това, че имаме единствено един вихър емалко извънредно, тъй като към този момент изминаха почти 45 дни от началото на сезона на ураганите и имаме единствено един подобен, а този сезон се чака да бъде по-активен от междинното, поради навлизането на Южната вибрация във етапа на Ла Ниня в Тихия океан.
Но всичко следва, ще разберем на 30 ноември какво е било, тъй като тогава се дава и формалния края на сезонана ураганите.
Независимо от жегите в Източна Европа и България, световната приземна температура остава постоянна - 14,5 градуса, с 0,5 градуса по-висока от признатата за норма температура от 14 градуса. Това демонстрират данните на профилирания уебсайт за нейното премерване temperature.global.
В несъгласие на всички твърденияза покачване на приземната температура и за настъпването на климатичен апокалипсис, трендът в световната приземна температура от 2015 година до през днешния ден еотрицателен, т.е. световната приземна температура се е намалила с 0,2 градуса, още веднъж данни на temperature.global.
Това идва да покаже, че системата атмосфера, океан, слънце е комплицирана и към момента крие своите секрети във връзка с механизмите за управление на климатичните промени. Очевидно прекосяваме проз по-топъл интервал, само че опирайки се на обстоятелствата от по-близкото и по-далечното минало, стигаме до извода, че слабото стопляне, следено в последните десетилетия ще спре и ще навлезем във фаза на релативно захлаждане. Въпросът е по кое време?
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ