В разгара на предизборната кампания просветният министър проф. Николай Денков

В разгара на предизборната акция просветният министър проф. Николай Денков попадна във физически конфликт на обществено място. Атакуваха го по неговия длъжностен маршрут наоколо до работното му място. Силите на реда този път реагираха съответно и министър Денков не пострада. Но се размина на косъм от, развявано от българин-юнак, тръгнал да стачкува.

Този щрих от борбата за идващия парламент е прекомерно сладкодумен за хората, които напират към него.

Протестът е право, от време на време даже дълг на всеки жител, воден от публичния интерес. В случая налетелите на професора евентуално гледаха на митинга като на включване във футболна агитка, която има за цел да набие съперника.

Този съответен митинг обаче си има уредник. Каквито и детайли да активизира, точно той носи отговорност за държанието и за дейностите им. В случая този подробност някак се разми и аудиторията бързо преглътна случая, улисана в документи и предизборни надлъгвания. Нападнали министър - какво толкоз, всяка минута някъде атакуват някого. Да, не е казусът в това, че са протегнали ръка на професора. Проблем е, че това е модел на държание, проект за деяние и част от националния нрав.

За каква смяна въобще можем да приказваме, откакто всички ние като общество забравяме и преглъщаме сходни действия като част от новинарската хроника, която не ни визира? А истината е, че ни визира. Защото същата тази нецензурност освен опорочава митинга като концепция и като гражданска позиция, само че е и индикация що за племе сме и що за претендиращи да се назовават хора виреят край нас, забилите носове в клавиатурите.
Репликите на актуалния Бай Ганьо, които най-често срещаме в всекидневието си
Нека не се лъжем. Дори в 21-ви век чертите от героя на Алеко Константинов към момента са ясно изразими в огромна част от нашите сънародници...

гласоподават и избират еднокнижници да ни ръководят, а чалгари да ни учат на парламентаризъм. И отхвърлят да признаят друга позиция с изключение на тази на силата - била тя физическа, финансова или властова.

Министър Денков е внимателен човек и въобще не раздуха въпроса. Вероятно с цел да не влиза в унизителни пояснения за равнището на народа, чиито деца е задължен да просвещава. А равнището е плачевно и това се вижда от доста години насам. Професорът просто сподели: " Явно някои по този начин схващат политическата битка, политическата пропаганда, подготовката за избори. Очевидно всичко беше провокация. Удар не е имало. Имаше опити да бъда ударен ".

Така високият разсъдък, ученият с интернационално самопризнание, министърът, ръководещ едно от най-тежките министерства, отговори на самозабравилите се, налитащи на пердах с дръжката на знамето. Тъжна и тягостна картина, която няма да се промени, до момента в който обществото има толерантност към наглите и арогантните, поставящи се в услуга на една или друга политическа мощ.

Политическата битка у нас, за жал, цяло столетие не е помръднала като равнище. Гочоолу и Дочоолу, Данко Хаирсъзина и останалите Алекови герои са живи и през днешния ден. И вършат акция. Кампания, която, в случай че съдим по прелюдията към нея и по съпътстващата я неземна нецензурност, може да приключи ето по този начин:

" София. Министър-президенту. Изборите се направиха при безспорна тишина и порядък. Избрани: Ганьо Балкански, Фильо Гочоолу и Танас Дочоолу, всички наши. Опозиционните претенденти се провалиха позорно. Щом се появиха гласоподавателите с музика отпред, шайката им се разбяга. Целият град тържествува. Да живее Негово Царско Височество.
Бай Ганьо против Бай Бойко: относителен разбор
Последните откровения на премиера Борисов по отношение на медиите - че 1) мислят все да напишат нещо гадно, неприятно, доста им е мъчително, доста им е...

Ганю Балкански ".

 

Автор: Евелина Гечева