Икономист: Инфлацията изисква балансирани политики, а не крайни решения
В разгара на публичните и експертни диспути за преодоляване на инфлацията у нас , икономистът и анализатор очерта три съществени тематики, които съгласно него са в центъра на икономическата обстановка в страната.
По думите му в телевизионните студиа се следи засилен интерес към вероятните ограничения против повишаването , само че и несъразмерна религия, че един-единствен метод – било то посредством бюджетна (лява) или парична (дясна) политика – може да даде резултат. Кънев показва песимизъм към държавната интервенция в ценообразуването като ефикасен инструмент.
Той показва, че инфлацията се движи главно от два основни фактора – цените на вносните първични материали и несъответствието сред търсене и предложение. Към тях икономистът прибавя и трети, характерен за България детайл – сериозните структурни диспропорции в стопанската система.
Според разбора му огромният дял на сивата стопанска система, който надвишава 30% от брутния вътрешен артикул, лимитира бюджетните доходи, които след това се вливат в пазара и подтикват в допълнение ценовия напън. В същото време високият дял на разноските за държавни заплати , постоянно при ниска успеваемост, също усилва търсенето и оказва въздействие върху инфлацията.
Кънев отбелязва, че множеството стопански полемики се концентрират върху краткосрочни ограничения – като компенсиране на цените на електрическата енергия при външни шокове или политики, свързани с приходите и бюджетния недостиг. Според него обаче тези дейности имат по-скоро ролята на „ пожарогасители “ .
Икономистът акцентира, че краткосрочните решения би трябвало да търсят деликатен баланс сред повишението на приходите и ограничението на паричното предложение , като се регистрира и въздействието на политиката на Европейската централна банка. Той предизвестява, че изпреварващият растеж на приходите може да ускори инфлацията, в случай че не е добре синхронизиран, до момента в който внезапното повишение на лихвите или ограничението на кредитирането крие риск за икономическия напредък.
В умозаключение Кънев акцентира, че без дълбоки структурни промени – ориентирани към несъответствията сред сивата и светлата стопанска система, както и сред държавния и частния бранш – краткосрочните ограничения няма да доведат до трайно решение на казуса с инфлацията.
Присъединете се към нашия
Пазарът в България излиза по-скъп от този в Гърция
