Ивелин Кичуков пред ФАКТИ: Време е България да стане целогодишна дестинация с висока стойност и устойчив модел
В разгара на лятото сме, само че ще бъде ли мощен туристическият сезон. Пред ФАКТИ приказва Ивелин Кичуков, ръководител на Българската асоциация по туризъм.
- Г-н Кичуков, по какъв начин върви летният сезон, който е в разгара си? Пълни ли са българските хотели?
- Сезонът демонстрира ясна двуполюсност – има местоположения с доста положителни резултати, само че и такива, където проблемите са систематични. Южното Черноморие – Приморско, Созопол, Лозенец, регистрира устойчиво търсене, изключително в частта, където се залага на събитийност, фамилни пакети и културна добавена стойност.
Но други региони изостават и то най-много заради незадоволителна транспортна досегаемост, липса на нови форми на реклама и слаба връзка сред туристическия артикул и актуалните упования. Именно по тази причина в последната Национална тактика за туризма, която показах, наблягам: превозът и свързаността са не просто логистика – те са инструмент за поощряване на пътуванията и престоя.
- От години се приказва за дефицит на фрагменти. Какво е ситуацията през този сезон?
- Това не е краткотраен дефицит – това е хронична липса на систематичен метод към човешките запаси в туризма. И го споделям с отговорност, тъй като без хора - няма услуга, а без услуга - няма туризъм.
Затова предложихме съответни решения:
-- сезонни работни визи за жители на Турция, Молдова и Грузия;
-- онлайн платформа за поръчки и следене на личен състав, както е в Румъния;
-- данъчни тласъци за хотелиери, които влагат в езиково образование и акомодация на задгранични кадри;
-- двугодишно позволение за работа за основни позиции – основни готвачи, шефове, аниматори.
В туризма България има потребност от работещи хора, не от административни спънки.
- България е към този момент в Шенген по въздух и вода, а еврото наближава. Това какво значение има за туризма?
- Това е мощен сигнал за непоклатимост и предсказуемост. Шенген по въздух улеснява достъпа – изключително значим за пазари като Израел, Германия, Австрия. Еврозоната ще направи разплащанията по-лесни, ще ускори капиталовия интерес и ще ни даде опция да участваме в по-мащабни „ B2B “ схеми за съдействие с европейски туроператори.
Но, както ясно показвам в Стратегията до 2030 година, това не е автоматизирана облага.
Трябва да предложим артикул, който е цифровизиран, новаторски и основан на интегрирано прекарване – здравен туризъм, просвета, гастрономия, деен отдих.
- Въпреки всичко, доста българи избират Гърция. Какво може да предложим ние?
- Гърция има какво да покаже, само че цената на прекарването там към този момент постоянно надвишава упованията – наложителна консумация, безценен паркинг, заплатен достъп до плажове.
Това прави България все по-привлекателна – освен като по-достъпна, само че и като по-свободна и човешка дестинация.
Убеден съм, че България може да предложи уравновесено прекарване – природа, храна, просвета и успокоение, изключително когато залагаме на интегрирани артикули като „ море + здраве “, „ СПА + вино “, „ голф + просвета “. Това е пътят – не да имитираме Гърция, а да надградим личното си ДНК.
- Колко конкурентно е българското Черноморие през този сезон?
- Черноморието ни има сериозен капацитет, само че би трябвало да спрем да разчитаме единствено на „ слънце и плаж “. В Националната тактика съм заложил ясно, че се нуждаем от нов модел на предложение – „ Черноморие 4 сезона “, с акцент върху калолечение, събитийност, културни турове и цифрови прекарвания.
Проблемът не е в ресурсите – а в неналичието на свързване сред тях. Затова създадохме концепцията за клъстери – като „ Черноморски здравен хъб “ – Поморие, Бургас, Варна – който да комбинира море, СПА, просвета и гастрономия. Това е методът да задържим туристите над 5 дни и да увеличим приходите на екскурзиант, а освен броя на туристите.
- Как ни възприемат задграничните туристи във връзка с съотношението цена–качество?
- В момента България е на челни позиции в Европа по съответствие цена-качество, изключително в фамилния и СПА туризъм. Но това не може да е единствената ни опорна точка.
Качеството към този момент не е единствено хотел и храна.
Туристът желае среда, цифров достъп, хармония, сигурност, персонално отношение. Няма по какъв начин да реализираме това без цифровизация и действителна противоположна връзка. В Стратегията предлагам въвеждане на национална система за мониторинг на удовлетвореността, основана на QR кодове и приложения, налични на главните езици.
- Къде и по какъв начин се популяризира България? Чува ли се гласът ни на интернационалната сцена?
- Рекламата ни е реактивна, не стратегическа. Докато Гърция, Албания и даже Румъния организират TikTok акции, инфлуенсър турове и видеа в YouTube, България към момента не употребява европейското финансиране за цифров маркетинг.
Предложих основаването на специфичен отдел по европейско финансиране и маркетинг към Министерството на туризма, който да създава планове по стратегии като Single Market, Creative Europe, Interreg Black Sea и Digital Europe.
Конкретен образец: планът „ Bulgaria All Seasons Digital “ с бюджет от 5 млн. евро – за инфлуенсър турове, виртуални турове и огромна видеореклама.
Имаме право да се гордеем с това, което предлагаме. Но би трябвало и да го описваме съвременно, целеустремено и на вярната публика.
Като ръководител на Българската асоциация по туризъм (БАТ) и създател на Националната туристическа тактика до 2030 година имам вяра, че България има всички условия да се трансформира в районен водач в устойчивия, здравен и културен туризъм.
Това обаче ще стане единствено в случай че:
-- излезем от сезонния модел и изградим целогодишни артикули
-- заложим на нововъведения, фрагменти и модерна реклама
-- свържем бизнеса, страната и образованието в обща задача
Не ни липсват хрумвания – липсва координирано деяние. Но съм оптимист, тъй като виждам от ден на ден хора, подготвени да работят за същинската промяна на българския туризъм.
