Ненаучените уроци: Природните бедствия и как да се преборим с тях
В разгара на лятото природата още веднъж подсети за разрушителната си мощ. Мощна стихия и градушка удариха Врачанско, улиците се трансфораха в реки, а пътищата бяха изцяло блокирани за часове от изкоренени и повалени дървета.
" Друг път, аз съм на 64 години, имало е градушки през нашето време... само че не е имала по този начин, както в този момент ", показа Кирил Кирилов.
" Почна градушка ситна. Викам - мале, преби ми градината. Докато го споделих, стартира едра градушка. Доматът на земята. Стъклата се изпотрошиха. Биеше по стените, чак вътре се чуваше ", описа Роза Томова.
" Оно почна да чука, да бие. Върви вода вътре в стаите отвред. Децата се уплашиха ", добави Кирилов.
Срещу градоносния облак са били изстреляни 160 ракети от седем площадки, само че без резултат поради мащабите на бурята. На карти метеоролозите демонстрират по какъв начин е изглеждало скупчването на купесто-дъждовните облаци.
" Най-големите количества са от порядъка на 70 мм, като това количество е паднало за доста малко време. Някъде за 40 минути, някъде за 2 часа. Това е доста къс интервал за толкоз огромно количество дъжд. Това е присъща линия на летните превалявания ", изясни Мариана Попова от Национален институт по метеорология и хидрология.
За няколко минути ледените парчета съумяват да разбият прозорци и керемиди. Най-тежки са провалите в село Рогозен. От всички 800 къщи в селото съвсем няма дом без провали.
" И зарина всичко, това беше в лед. Всичко плуваше, газиш лед. Вода на всички места 20 сантиметра лед ", описа Боряна Пашова.
" Домати, краставици, овощни градини, сливи, всичко е доле леш ", добави Кирил Кирилов.
Безсилни пред стихията, хората с смут виждат, по какъв начин месеци интензивен труд отива напразно и реколтата им е унищожена.
" Като излезнах, просто ми се дорева! Като съм се трудил и знам, че трудът ми отиде за нищо. Щото нямаме работа, нямаме пари и сме в невъзможност. Ще гладуваме зимата и това е ", сподели още Кирил Кирилов.
Само че това не е първото злополучие в Рогозен. Районът постоянно влиза в новините с сходни гледки и унищожени от летните порои градини и къщи. И би могло да се чака, че хората и общината са си взели поука и са се застраховали. Но нищо сходно. И този път хората ще разчитат на помощ от общината.
" Аз особено тук какво да обезпечавам в градината. Все не ни стигат пари. Как да застраховаме. Имам щета по къщата, цигли строшени горе ", описа Боряна Пашова.
На този стадий учените могат да дефинират авансово избрани рискови региони съгласно трендовете за развиването на атмосферната циркулация. Науката може да планува къде ще се образуват по-мощни купесто-дъждовни облаци, само че къде тъкмо ще се образува самият облак - това е въпрос на свръхкраткосрочни прогнози.
" Ние се опитваме даже в границите на 3-4 дни напред да определим някакви зони, в които вероятно чакаме повече феномени - превалявания, гръмотевични стихии, увеличаване напразно. Ние издаваме предизвестията 24 часа по-рано и в границите на тези 24 часа се опитваме да бъдем оптимално съответни, само че това не постоянно е допустимо ", изясни Мариана Попова от Национален институт по метеорология и хидрология.
Оказва се, че макар зачестилите случаи на наводнения и естествени бедствия застраховките на имущество остават на ниски равнище - към 7 %. В същото време над 80 % от хората у нас живеят в лични жилища.
" Застраховките в другите компании потеглят от равнища на наградата, при най-ниското пакетно покритие, от порядъка на 15-20 лева на година. По принцип най-ниските пакети, които се оферират на пазара, са при предел на отговорност на застрахователя от 10 хиляди лв.. Ако целият обект бъде погубен, тъй като въпреки всичко зависи от приливната вълна, тя може и да събори къщата. В този случай лицето ще получи 10 хиляди лв. ", сподели ръководителят на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи Константин Велев.
В Чехия и Унгария сходен вид обезпечаване обгръща 40 % от пазара, а в Западна Европа над 60. У нас, обаче, 70 % от застраховките са свързани с коли. Опитите тази наклонност да се обърне не престават с години, само че без резултат. Застраховките на дома постоянно са в графата промоции, с цел да са налични и за хора с по-ниски приходи. Раздвижване на пазара, обаче, има за малко единствено след следващото злополучие отразено в новините.
" При нас постоянно е било преобладаващо автомобилното обезпечаване - гражданска отговорност и каско. Българинът постоянно някак си за колата се грижи повече, в сравнение с за дома и здравето си. На запад е тъкмо противоположното, преобладаващият дял в пазара постоянно се е държал от животозастраховането ", разяснява Константин Велев.
През 2016-а във врачанските общини Хайредин и Мизия още веднъж претърпяват безсънни нощи поради риск от наводняване. Причината тогава - разрушаването на преливника на язовир " Рогозен 1 ". Тогава е оповестено отчасти бедствено състояние. Според инженер Николай Анчин през 2012-а още веднъж е имало проблеми - придошлите води стигнали чак до Мизия. През годините водата e съумяла да нанесе провали върху язовирите - " Рогозен 1 " и " Бързина ". Отпуснати са три милиона лв. за ремонт. " Рогозен 1 " към този момент е ремонтиран. Парите обаче не стигнали, с цел да се довърши " Бързина ".
" Той може да бъде премахнат най-лесно. Да се изкопае цялата стена и този язовир да изчезне, само че всички инстанции споделят: този язовир е нужен за това, че при висока вълна задържа наводняване на Мизия и язовирът е необходим ", изясни инж. Анчин.
Язовир " Бързина " е последният в каскадата от 14 язовира в района, явно е значим в общия план на страната. Но на процедура от години въпросът със собствеността на язовира стои неуреден. Язовирната стена е благосъстоятелност на община Хайредин, а водното езеро - на държавно дружество. За да стане напълно благосъстоятелност на страната, с цел да го ръководи по отношение на проектите за него, е належащо язовирът да бъде ремонтиран и едвам тогава да бъде предаден на страната.
" И тук се получи едни обаян кръг, общината към този момент не е неин, само че пък би трябвало да го финансира, да го дострои или страната да го дострои. Пишем писма, само че към този момент няма отговор какво тъкмо да стане. Правили сме срещи с всички инстанции. И всичките споделят: Да, ще помогнем, ще помогнем и като няма финансиране, той си стои, спряно строителство и си стои по този начин замразено строителство. Пак спорим на тази тематика - рисков ли е или не е. Ние сме го прокопали да не е рисков ", посочи инж. Анчин.
И макар че бедствията непрестанно сигнализират за незабавни дейности, разногласието сред институциите за ориста на следващия язовир в страната се движи по друга, неразбираема логичност. И статистиката потвърждава, че точно наводненията у нас са най-често срещаното злополучие. " Базата данни за изключителни събития " демонстрира, че през интервала 1995-2016-а у нас повече от половината бедствия са с наводнения, единствено 26 % са рисковите температури.
През последните години най-разрушителни наводнения са регистрирани във Варна, Мизия, Бургас, Приморско и Хасково. Речните наводнения са преобладаващи. Техният дял е 64 % от общия брой случаи. Те са с огромен териториален обсег, изключително в долното течение на реките.
Данните от годишните доклади от Постоянните общински комисии за отбрана на популацията при бедствия, повреди и произшествия, демонстрират, че през интервала 2010-2015-а в страната са регистрирани 2898 случая с наводнения, от които 642 в Северна България и 2256 - в Южна България. Най-големият брой са през през 2012 година в Южна България.
Няколко са главните фактори, които способстват все по-често да ставаме очевидци на наводнения - повишаване на обитаемоте места, намаляването на естествената дарба на почвата да задържа вода и смяната на климата.
Горите, в положително положение, могат доста да понижат риска от наводнения, настояват природозащитници. Стръмен скат без растителност, да вземем за пример, няма по какъв начин да задържа водата и скоростта на стечение се усилва. Освен това водата отнася със себе си пласт от пръст и камъни.
" Така водният поток може да стане доста по-разрушителен, тъй като той е доста по-тежък. Може да е над три тона на пространствен метър. Обикновената вода е звук. Ако имаме скат, само че въпреки и стръмен като този там букова гора, която съвсем на 100 %, покрива земната повърхнина, колкото и огромни да са капките дъжд, те се разрушават в короната, стичат се по-бавно по нея. Може сред 30 и близо 50 % да се задържат от преваляванията краткотрайно и в короните ", изясни старши специалистът по запазване на горите Костадин Вълчев.
Според природозащитници растителността в непосредствена непосредственост до реките не би трябвало да се изсича.
" Почти в целия свят има регламенти да не се изсича растителността в непосредствена непосредственост до реките. За страдание в България сме очевидци навръх противоположното. Особено в долните течения рандеман на инертни материали и сеч на речна растителност усилва скоростта на течение и нормално наводненията - скъсани насипи и доста вреди и опасности за човешкото здраве и живот, настъпват по-надолу ", добави Костадин Вълчев.
Бедствието тук е следващото, само че не и последното. Дали след година или две ще сме очевидци на същите подиуми? Безсилни сме пред естествените стихии, само че вредите могат доста да се лимитират под контрола на общините, страната и новия парламент. Крайно време е.
" Друг път, аз съм на 64 години, имало е градушки през нашето време... само че не е имала по този начин, както в този момент ", показа Кирил Кирилов.
" Почна градушка ситна. Викам - мале, преби ми градината. Докато го споделих, стартира едра градушка. Доматът на земята. Стъклата се изпотрошиха. Биеше по стените, чак вътре се чуваше ", описа Роза Томова.
" Оно почна да чука, да бие. Върви вода вътре в стаите отвред. Децата се уплашиха ", добави Кирилов.
Срещу градоносния облак са били изстреляни 160 ракети от седем площадки, само че без резултат поради мащабите на бурята. На карти метеоролозите демонстрират по какъв начин е изглеждало скупчването на купесто-дъждовните облаци.
" Най-големите количества са от порядъка на 70 мм, като това количество е паднало за доста малко време. Някъде за 40 минути, някъде за 2 часа. Това е доста къс интервал за толкоз огромно количество дъжд. Това е присъща линия на летните превалявания ", изясни Мариана Попова от Национален институт по метеорология и хидрология.
За няколко минути ледените парчета съумяват да разбият прозорци и керемиди. Най-тежки са провалите в село Рогозен. От всички 800 къщи в селото съвсем няма дом без провали.
" И зарина всичко, това беше в лед. Всичко плуваше, газиш лед. Вода на всички места 20 сантиметра лед ", описа Боряна Пашова.
" Домати, краставици, овощни градини, сливи, всичко е доле леш ", добави Кирил Кирилов.
Безсилни пред стихията, хората с смут виждат, по какъв начин месеци интензивен труд отива напразно и реколтата им е унищожена.
" Като излезнах, просто ми се дорева! Като съм се трудил и знам, че трудът ми отиде за нищо. Щото нямаме работа, нямаме пари и сме в невъзможност. Ще гладуваме зимата и това е ", сподели още Кирил Кирилов.
Само че това не е първото злополучие в Рогозен. Районът постоянно влиза в новините с сходни гледки и унищожени от летните порои градини и къщи. И би могло да се чака, че хората и общината са си взели поука и са се застраховали. Но нищо сходно. И този път хората ще разчитат на помощ от общината.
" Аз особено тук какво да обезпечавам в градината. Все не ни стигат пари. Как да застраховаме. Имам щета по къщата, цигли строшени горе ", описа Боряна Пашова.
На този стадий учените могат да дефинират авансово избрани рискови региони съгласно трендовете за развиването на атмосферната циркулация. Науката може да планува къде ще се образуват по-мощни купесто-дъждовни облаци, само че къде тъкмо ще се образува самият облак - това е въпрос на свръхкраткосрочни прогнози.
" Ние се опитваме даже в границите на 3-4 дни напред да определим някакви зони, в които вероятно чакаме повече феномени - превалявания, гръмотевични стихии, увеличаване напразно. Ние издаваме предизвестията 24 часа по-рано и в границите на тези 24 часа се опитваме да бъдем оптимално съответни, само че това не постоянно е допустимо ", изясни Мариана Попова от Национален институт по метеорология и хидрология.
Оказва се, че макар зачестилите случаи на наводнения и естествени бедствия застраховките на имущество остават на ниски равнище - към 7 %. В същото време над 80 % от хората у нас живеят в лични жилища.
" Застраховките в другите компании потеглят от равнища на наградата, при най-ниското пакетно покритие, от порядъка на 15-20 лева на година. По принцип най-ниските пакети, които се оферират на пазара, са при предел на отговорност на застрахователя от 10 хиляди лв.. Ако целият обект бъде погубен, тъй като въпреки всичко зависи от приливната вълна, тя може и да събори къщата. В този случай лицето ще получи 10 хиляди лв. ", сподели ръководителят на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи Константин Велев.
В Чехия и Унгария сходен вид обезпечаване обгръща 40 % от пазара, а в Западна Европа над 60. У нас, обаче, 70 % от застраховките са свързани с коли. Опитите тази наклонност да се обърне не престават с години, само че без резултат. Застраховките на дома постоянно са в графата промоции, с цел да са налични и за хора с по-ниски приходи. Раздвижване на пазара, обаче, има за малко единствено след следващото злополучие отразено в новините.
" При нас постоянно е било преобладаващо автомобилното обезпечаване - гражданска отговорност и каско. Българинът постоянно някак си за колата се грижи повече, в сравнение с за дома и здравето си. На запад е тъкмо противоположното, преобладаващият дял в пазара постоянно се е държал от животозастраховането ", разяснява Константин Велев.
През 2016-а във врачанските общини Хайредин и Мизия още веднъж претърпяват безсънни нощи поради риск от наводняване. Причината тогава - разрушаването на преливника на язовир " Рогозен 1 ". Тогава е оповестено отчасти бедствено състояние. Според инженер Николай Анчин през 2012-а още веднъж е имало проблеми - придошлите води стигнали чак до Мизия. През годините водата e съумяла да нанесе провали върху язовирите - " Рогозен 1 " и " Бързина ". Отпуснати са три милиона лв. за ремонт. " Рогозен 1 " към този момент е ремонтиран. Парите обаче не стигнали, с цел да се довърши " Бързина ".
" Той може да бъде премахнат най-лесно. Да се изкопае цялата стена и този язовир да изчезне, само че всички инстанции споделят: този язовир е нужен за това, че при висока вълна задържа наводняване на Мизия и язовирът е необходим ", изясни инж. Анчин.
Язовир " Бързина " е последният в каскадата от 14 язовира в района, явно е значим в общия план на страната. Но на процедура от години въпросът със собствеността на язовира стои неуреден. Язовирната стена е благосъстоятелност на община Хайредин, а водното езеро - на държавно дружество. За да стане напълно благосъстоятелност на страната, с цел да го ръководи по отношение на проектите за него, е належащо язовирът да бъде ремонтиран и едвам тогава да бъде предаден на страната.
" И тук се получи едни обаян кръг, общината към този момент не е неин, само че пък би трябвало да го финансира, да го дострои или страната да го дострои. Пишем писма, само че към този момент няма отговор какво тъкмо да стане. Правили сме срещи с всички инстанции. И всичките споделят: Да, ще помогнем, ще помогнем и като няма финансиране, той си стои, спряно строителство и си стои по този начин замразено строителство. Пак спорим на тази тематика - рисков ли е или не е. Ние сме го прокопали да не е рисков ", посочи инж. Анчин.
И макар че бедствията непрестанно сигнализират за незабавни дейности, разногласието сред институциите за ориста на следващия язовир в страната се движи по друга, неразбираема логичност. И статистиката потвърждава, че точно наводненията у нас са най-често срещаното злополучие. " Базата данни за изключителни събития " демонстрира, че през интервала 1995-2016-а у нас повече от половината бедствия са с наводнения, единствено 26 % са рисковите температури.
През последните години най-разрушителни наводнения са регистрирани във Варна, Мизия, Бургас, Приморско и Хасково. Речните наводнения са преобладаващи. Техният дял е 64 % от общия брой случаи. Те са с огромен териториален обсег, изключително в долното течение на реките.
Данните от годишните доклади от Постоянните общински комисии за отбрана на популацията при бедствия, повреди и произшествия, демонстрират, че през интервала 2010-2015-а в страната са регистрирани 2898 случая с наводнения, от които 642 в Северна България и 2256 - в Южна България. Най-големият брой са през през 2012 година в Южна България.
Няколко са главните фактори, които способстват все по-често да ставаме очевидци на наводнения - повишаване на обитаемоте места, намаляването на естествената дарба на почвата да задържа вода и смяната на климата.
Горите, в положително положение, могат доста да понижат риска от наводнения, настояват природозащитници. Стръмен скат без растителност, да вземем за пример, няма по какъв начин да задържа водата и скоростта на стечение се усилва. Освен това водата отнася със себе си пласт от пръст и камъни.
" Така водният поток може да стане доста по-разрушителен, тъй като той е доста по-тежък. Може да е над три тона на пространствен метър. Обикновената вода е звук. Ако имаме скат, само че въпреки и стръмен като този там букова гора, която съвсем на 100 %, покрива земната повърхнина, колкото и огромни да са капките дъжд, те се разрушават в короната, стичат се по-бавно по нея. Може сред 30 и близо 50 % да се задържат от преваляванията краткотрайно и в короните ", изясни старши специалистът по запазване на горите Костадин Вълчев.
Според природозащитници растителността в непосредствена непосредственост до реките не би трябвало да се изсича.
" Почти в целия свят има регламенти да не се изсича растителността в непосредствена непосредственост до реките. За страдание в България сме очевидци навръх противоположното. Особено в долните течения рандеман на инертни материали и сеч на речна растителност усилва скоростта на течение и нормално наводненията - скъсани насипи и доста вреди и опасности за човешкото здраве и живот, настъпват по-надолу ", добави Костадин Вълчев.
Бедствието тук е следващото, само че не и последното. Дали след година или две ще сме очевидци на същите подиуми? Безсилни сме пред естествените стихии, само че вредите могат доста да се лимитират под контрола на общините, страната и новия парламент. Крайно време е.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ